За компромисите

Имам два вида приятелки: дълготрайно обвързани и дълготрайно необвързани. Средно положение – няма. Дълготрайно обвързаните делят дните, леглата и личното си пространство с мъже, които бих нарекла странни птици. Отстрани погледнато, всеки един от тях притежава черта, която за мен лично изглежда свръхотблъскваща – единият е безперспективен пияница без мисъл за бъдещето, другият – безнадеждно грозен дебелак, а третият – вечно намръщен мърморко - досаден привърженик на здравословния начин на живот. Дълготрайно необвързаните биха дали мило и драго да са на мястото на дълготрайно обвързаните; въпреки че не се уморяват да разтягат локуми как няма достоен партньор за величайшата им особа, никога не пропускат да скочат върху някой случайно закачил се наоколо им субект с... знаете... с надеждата да го направят свой спътник в живота. Самата аз съм бивша дълготрайно сериозно обвързана. Мъжът ми беше от типа Жената-в-Кухнята-до-Печката-Боса-и-Бременна т.е. божествено красив, потискащо отговорен и удивително ограничен. След това животът ме срещна с чаровника Ще-Свалям-Млади-Руси-Мацки-До-Пенсия, който имаше прекрасна усмивка, огромен портфейл и невероятно чувсто за хумор, а също и с На-Мама-Момчето, както и със Смръдлив-Интелектуалец. (Тези последните не са ми били никакви, просто пихме по едно кафе.) После срещнах друг, с когото просто не се получи. А наскоро и Правя-се-на-Светец-ама-и-Това-е-до-Време.

Ето сега за какво са всички тия приказки.
Нормално и редно е всеки да си търси Някой. Инстинкти. Въпреки че съм надживяла илюзията за идеалните хора, присъща на тинейжърските години, чудя се какво кара жените (мъжете по-рядко) да правят гигантски компромиси с важни неща. Става дума точно за приемане, а не за затваряне на очите. И за да не се нахвърлите сега върху мен с “Ей, ти да не се мислиш за самото съвършенство?!”, ще ви отговоря предварително. Не, не се мисля. Бих се определила като тежък характер, нежелателно свободолюбива, неприятно критична, често егоист и т.н. Въпреки това с напредване на възрастта критериите ми по отношение на хората, връзките и самата мен са претърпели само незначителни изменения. Така и не се научих да си затварям очите.

Мисля, че отношенията трябва да почиват на хармония и приемливи компромиси. Искам да кажа, в дългосрочен план не си се предствям с грозник, защото е страшно умен или пък направил блестяща кариера или с някой тъпак заради сладкото му дупе. А вие?

Сега докато пиша това, се сещам за вица какво пита жена, когато става дума за мъж. Когато е на 20 пита “Красив ли е?”, на 30 – “Богат ли е?, а на 40 – “Къде е?”. Не знам дали в даден момент няма да изпадна в същото положение. Никой не е застрахован. Не е в това въпросът. Въпросът, който искам да ви задам, е с какво сте склонни да се примирите, какво сте склонни да приемете, въпреки че не ви харесва и смятате ли, че човек трябва да бяга от самотата с цената на всичко. Моля ви да ми спестите изявления от типа "Всичко зависи от цялостното й излъчване..." или пък "Той може да е толкова добър, нежен и чувствителен, че да ме накара да забравя колко е тъп, посредствен и ограничен."...

За бягането от самотата не смея за говоря, защото за щастие, не ми се е случвало още да се чувствам самотна и не знам как бих постъпила, ако се почувствам. Никога обаче не съм можела да си представя да деля живота си и мен самата с някого когото не харесвам наистина много...просто не мога. Не знам дали и общото жилище и децата биха ми дали сили да се примиря с подобно нещо.
Така че въпреки факта че никой не е идеален, не бих могла да нарека "компромис" изборът на конкретен човек. Компромисите започват след това и са просто нещо необходимо за всяка връзка. Но в какви граници са разумни? Лично аз се стремя да не допускам големи компромиси и от двете страни(те са си направо жертви). Жертвата може да е израз на голяма любов и на пръв поглед това е прекрасно но... смятам че може да има пагубен ефект върху връзката в дългосрочен план.

Kое наричаш "приемлив компромис" ?
Всичките изброени случаи от теб са комбинация от крайности: "богат и грозен", "красив и глупав" и т.н.

Има хора за които самотата е естествен начин на живот и не им тежи. Има и такива които не могат без човек до себе си. Аз специално обичам да имам човек до мен. Живял съм доста години сам и имам наблюдения и от двете страни на барикадата
Мисля че всичко опира до степента на възприемане на реалноста. Ако човек може да пожертва нещо за да зарадва другия а другия да отвърне по подобен начин това е пътя на съвместното съжителство. Естествено не е необходимо всеки ден да се жертва нещо и да се доказва. Доверието създавано на тази база е нещо което носи сигурност. Поне така си мисля Компромисът като осъзната необходимост също е важна част от съвместен живот.
Преди доста години четох едно изследване на американска фондация за това какво събира хората. Оказа се че не е външния вид или парите а способноста да живеят заедно и да постигат разбиране предотвратяващо дребните ежедневни битови заяждания. Същите хора бяха позирали по двойки голи. Оказа се че въпреки че не бих могъл да ги нарека красиви те обичат и харесват другия такъв какъвто е защото нерядко те са участвали в създаването на човека насреща.
Та ЛейдиЛ ако си схванала от обърканата ми мисъл важното е човек да бъде реалист и да знае че нищо на този свят не се дава така Било мъж било жена. Предполагам че за теб свободата като форма на изразяване на собствената ти личност е важна. Но пък винаги има шанс да намериш подобен човек. Е от теб зависи какво би пожертвала за да го имаш
Харесваш филма Лейди пее блус?

Истината не е някъде там...

Аз ли се заблуждавам жестоко или прекалено много жени се влачат с мъже, които нито им подхождат, нито ги обичат, просто за да са с някого. Както асми си признават 'това е само временно, докато не изкочи нещо по-добро'. В обратната посока също важи. Не е ли прекалено голям компромис това?

Я мо'ем две неща: мо'ем да пишем, а мо'ем и да не пишем!

Лейди,от това,което си написала следват няколко фундаментални извода:
-да ти имам "дълготрайно обвързаните" приятелкиЗа тях и за теб,какво значение имат думите:"С какъвто се събереш - такъв ставаш!"
-относно "дълготрайно необвързаните" - те явно работят на принципа - "проба-грешка" или "мъжки скалпове събираааааам"
-след тези така богато оцветени изразни средства за "бившия ти другар в живота",означавала ли,че ти си "грозна,безотговорна и неограничена"?
-и след изброените квалификации за себе си - цитирам "тежък характер, нежелателно свободолюбива, неприятно критична, често егоист " - какъв трябва да бъде бъдещия ти мъж?
- и не ми излизай със синдрома на "старата мома" за самотата!

Човешкият ум е ограничен.Глупостта не е!

"С какъвто се събереш - такъв ставаш" бих го променила леко на "Какъвто си си избрал да бъдеш - такъв ставаш". Т.е. човек си преценява какво му е важно и се стреми да го има. Защото е ясно, че "всичко днес и сега" е мисия невъзможна. Всъщност аз не съдя хората за избора, който са направили. Просто наблюдавам какво са избрали и си мисля какво ли им носи. За "събиращите скалпове" няма да коментирам. Може би не стоят точно така нещата. Не вярвам на уважаваща себе си жена да й е приятно да бъде вечно търсещата или постоянно сгрешилата.
"Бившият ми другар" има качества на характера, за които други могат само да завиждат. Има и лоши, разбира се. Като всички нас. И за мен се отнася същото. Ако не се получава, причината не е, че единият е по-добър от другия, а просто че сме различни и неподходящи. Т.е. не сме склонни на компромис за едно и също. "Бъдещия ми мъж" не се наемам да описвам. Това са детски работи, а и списъкът ще е безобразно дълъг.

"Когато всички мислят еднакво, значи никой не мисли достатъчно."

е това, което си склонен да приемеш. За всеки е различно, предполагам. Т.е. за мен, например, "приемлив компромис" е чаровна външност, висока интелигентност, нежно отношение, вярност, амбиция и чувство за хумор на едно място. При това положение бих направила компромис с много дуги неща.

"Когато всички мислят еднакво, значи никой не мисли достатъчно."

Благодаря за сериозното мнение.
Филмът не съм го гледала, за съжаление.
А за жертвите... много си прав, необходими са и от двете страни. При това да не са в излишък... Много е трудно да се прецени златната среда, в която постигаме хармония.

"Когато всички мислят еднакво, значи никой не мисли достатъчно."

жива трагедия... Някой да смята, че не заслужава нещо по-добро. С тази мисъл в главата е сигурно, че "по-доброто" няма да го намери... А е гадно и от гледна точка на човека, безжалостно използван за убиване на самотата...

Да, прекалено голям наистина и прекалено жесток и за двете страни.

"Когато всички мислят еднакво, значи никой не мисли достатъчно."

Лейди,аз навремето исках да бъда космонавт,но по ред причини не можах да осъществя детската си мечта.Второ - как да коментирам думите ти за стремежа,човек да има това,което пожелае,по тази логика всеки ще иска да бъде милиардер,ще кара ролс ройс,направо казано ще живеем в комунизма.
Аз,ако ти кажа,какви жени-хиени познавам,ум ще ти зайде!Като индиански вождове са!Събирачки от класа!Нищо не може да ги спре.
А за различните и неподходящите - всеки трябва да търси своята половинка според това в какъв житейски коридор на живота тича.
Сега вече не можеш да видиш следните двойки - адвокат/сервитьорка,лекарка/стругар,бизнесдама/шофьор на такси,интелектуалец/оператор на биологична единица,освен,ако не става въпрос за секс-закачка!
И последно - спомни си причините,които са те накарали да се ожениш,и причините,които са те накарали да се разведеш!Периода през,който си била омъжена - компромис ли е бил за теб?А за бившия ти мъж?

Човешкият ум е ограничен.Глупостта не е!

А най-добре го е казал Инфинитито:
"какво събира хората. Оказва се че не е външния вид или парите а способноста да живеят заедно и да постигат разбиране предотвратяващо дребните ежедневни битови заяждания. "

Извън това - всичко би било алата-балата.
Поне за мен, де

~*~

Здравей Лейди Л ,от скоро съм в клуба/сами можете да проверите/,чета повече и пиша по-малко.Нахално или не и аз искам да дам своя скромен принос относно тази тема.Всеки е много мъдър като дава съвети.

Та за компромисите.....
Започнеш ли с тях,ако нямаш Човек на среща си ,не знаеш до къде можеш да стигнеш/А може би знаеш/Като лавина е.Хайде малък компромис в името на.....,хайде друг заради......,трети-понеже,четвърти....и защо? За да го имаш или за да те обича до гроб?
Внимавай не какви компромиси правиш ,а на кого.Можеш много лесно да се превърнеш в удобство, а после в едно голямо ....нищо,загубило най-важното за един човек- себеуважението и достойнството си.
Та за компромисите.....
Да, необходимо е да се правят компромиси , но не в разрез и в противоре-
чие на собствената си съвест и на нещата,в които вярваш.Компромиси -да,но не на всяка цена.

това което ще напиша и се извинявам предварително, че ще разстроя вашите чувствителни сетива, които пък ще разстроят вашите чувствителни души.
Всеки може да бъде с всеки и няма значение с кого е, всичко останало е начесване на самолюбието пред тесният кръг от приятели и познати, престижа от съжителството с 'расовите' екземпляри на вида и пр. Компромисите нямат значение. Както казваше един познат (за съжаление не успя да го напише), всеки човек е една безкрайна личност, в постоянно движение и като такава времето за разкриването на всички негови аспекти е неограничено дълго. Има само ограничен поглед върху тази личност и нежелание за разкриване от наша страна, но това не са ограничения на наблюдавания, а на наблюдаващия. Може да се пише още, но ще бъде тавтологични бля-бля-бля.
А това, че не си представяш нещо говори за подтискане на въображението.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена

можеш да откриеш неподозирани светове във всяко човешко същество... Звучи идеално, обаче според мен в действителност колкото и голямо желание да имаме, не е възможно посредственият и ограничен човек да се превърне в интересен и интелигентен. В определен момент бихме могли да си въобразим какво ли не и дори да си повярваме. Което не означава, че какво ли не-то е реалност.

"Когато всички мислят еднакво, значи никой не мисли достатъчно."

не е убедително това за космонавта и че всички искат ролс-ройс... Аз, например, предпочитам други марки...

Сега сериозно. Наистина вярвам, че човек се превръща в това, което иска да бъде. Силата на обстоятелствата просто помага или затруднява. Само че имам предвид не толкова материалните неща, въпреки че и за тях е валидно, колкото вътрешната същност на личността.

"...всеки трябва да търси своята половинка според това в какъв житейски коридор на живота тича... " Е, това вече е един доста разумен отговор, който напълно съвпада с разбиранията ми. Само че пак ще достигнем до темата за емоциите, неподвластни на разума. Знаеш ли колко често съм си пожелавала да изпитам нещо към някой "подходящ" за мен мъж. От онези, които родителите са склонни да наричат "добра партия". Ама не става. Обикновено се получава противоречие между желанието ми за широко скроена личност и нуждата ми от цялостно и безвъзвратно емоционално обвързване. Уффф, не мога точно да го обясня... дано ме разбираш... Сещам се за "Легенди за страстта"...Вълнуващите хора, които са неподатливи на опитомяване.. И това също е компромис: дали да избираш с мисъл за бъдещето или да се оставиш на страстта... Някои хора нямат този проблем, защото имат щастието да обичат само "подходящи" или "себеподобни". Така по-лесно се живее.

Причините, които са ме накарали да се оженя? Да съм споменала някъде, че съм се женила?... Ако трябва да съм честна... май бяха същите, които ме накараха да си отида.. Човекът беше залепен за мен като с лепило... Тогава от това имах нужда. По-късно разбрах значението на "Внимавай какво си пожелаваш..."

"Когато всички мислят еднакво, значи никой не мисли достатъчно."