Koledna Prikazka
6 отговора
202 прегледа
Koledna Prikazka
Здравейте на всички :)
И тази година май си нямаме коледна приказка на клуба, а както гледам много тъжни и безнадеждни мнения - не че сигурно нямат основания хората.
Но все пак в опит да ги развеселя, на всички тези, които мислят, че вече няма надежда, а и на всички останали подарявам тази приказка, която преди много време сътворих в прилив на нездрав ентусиазъм. Надявам се да ви хареса....
"......Mного, много отдавна, в далечните векове, обвити в мъглата на времето, имаше една Приказна Страна. Тя беше толкова далече, че само малцина бяха чували за нея, но легендите бяха разнесли славата й по цялата земя. Хората, които живееха там бяха смели и горди, благородни и с открити сърца. Мъжете вярваха в силата и любовта, защитаваха своята чест и бяха готови да умрат за нея. Жените бяха красиви и изтънчени, женствеността им покоряваше ума, a в случай на нужда заставаха до мъжете си и ги подкрепяха във всичко.
Приказната страна беше много малка – толкова малка, че можеше да се обиколи за един ден на кон. От три страни тя беше заобиколена от планини, а от четвъртата граничеше с гъста гора. Гората обитаваха множество приказни същества – горски духове, феи, тролове, таласъми и техни роднини – защото в онези времена на земята живееха много от тях. По принцип те се разбираха чудесно помежду си, с изключение на някои случаи, когато добрите отношения се забравяха и в гората наставаше истинска суматоха.
Всички помнеха едномесечната разправия между феите и троловете, които бяха превърнали тяхната поляна за лунни танци във футболно игрище. В отговор феите откраднаха магическия камък на тролите и след като го обкичиха с цветя, го закачиха на върха на най- високото дърво в гората, като го омагьосаха да прилича на Прасенце.Почти цял месец гората ехтеше от разправии, а нощем беше обляна в призрачно зелена светлина от магиите, които използваха феите и троловете – в резултат млякото в цялата Приказна Страна се вкисна, половината овце в кошарите се превърнаха в домати, а на любимото прасе на Краля на троловете му пораснаха крила и то се носеше с тъжно грухтене бавно като балонче над гората. Дори спящата от 300 години костенурка Тортила се събуди на дъното на своето блато – с магия троловете бяха източили водата и я бяха влели в двореца на Царицата на феите.
Накрая, след намесата на горските духове, на които им омръзна да няма кого да плашат в гората – никой вече не минаваше оттам – всичко беше уредено с взаимни компромиси – камъкът беше върнат на мястото му, а поляната възстанови първоначалния си вид и само забравената футболна врата в края напомняше за случилото се.
Голямо езеро заемаше центъра на Приказната страна, а на единствения остров в средата му се намираше кралският палат, в който живееха кралят и неговата единствена дъщеря. Кралят беше уважаван и обичан от всички жители на приказната страна за неговото мъдро и справедливо управление. Всеки можеше да дойде при него за съвет или с молба за помощ и той не връщаше никого. По смелост не отстъпваше и на най-великите герои и не рядко беше водил войската си на победоносни битки, защитавайки кралството си.
От всичко на този свят беше привързан най-много към дъщеря си, която с доброто си сърце и приказна хубост извикваше усмивка и на най-намръщените лица в Приказната страна. Принцесата помагаше на всички и беше най-лъчезарното и ведро същество в двореца. Единствено не обичаше тя да остава за дълго сред старите и мърморещи царедворци, които винаги я поучаваха с нещо. Предпочиташе да скита из полята, да говори с вятъра и дърветата, да се разхожда в гората и беше единственото човешко същество, допуснато някога да присъства на тайнствения годишен ритуал на таласъмите.......
то be continued...
Small Brains talk about people, Average Brains discuss events, Great Brains discuss Ideas.
И тази година май си нямаме коледна приказка на клуба, а както гледам много тъжни и безнадеждни мнения - не че сигурно нямат основания хората.
Но все пак в опит да ги развеселя, на всички тези, които мислят, че вече няма надежда, а и на всички останали подарявам тази приказка, която преди много време сътворих в прилив на нездрав ентусиазъм. Надявам се да ви хареса....
"......Mного, много отдавна, в далечните векове, обвити в мъглата на времето, имаше една Приказна Страна. Тя беше толкова далече, че само малцина бяха чували за нея, но легендите бяха разнесли славата й по цялата земя. Хората, които живееха там бяха смели и горди, благородни и с открити сърца. Мъжете вярваха в силата и любовта, защитаваха своята чест и бяха готови да умрат за нея. Жените бяха красиви и изтънчени, женствеността им покоряваше ума, a в случай на нужда заставаха до мъжете си и ги подкрепяха във всичко.
Приказната страна беше много малка – толкова малка, че можеше да се обиколи за един ден на кон. От три страни тя беше заобиколена от планини, а от четвъртата граничеше с гъста гора. Гората обитаваха множество приказни същества – горски духове, феи, тролове, таласъми и техни роднини – защото в онези времена на земята живееха много от тях. По принцип те се разбираха чудесно помежду си, с изключение на някои случаи, когато добрите отношения се забравяха и в гората наставаше истинска суматоха.
Всички помнеха едномесечната разправия между феите и троловете, които бяха превърнали тяхната поляна за лунни танци във футболно игрище. В отговор феите откраднаха магическия камък на тролите и след като го обкичиха с цветя, го закачиха на върха на най- високото дърво в гората, като го омагьосаха да прилича на Прасенце.Почти цял месец гората ехтеше от разправии, а нощем беше обляна в призрачно зелена светлина от магиите, които използваха феите и троловете – в резултат млякото в цялата Приказна Страна се вкисна, половината овце в кошарите се превърнаха в домати, а на любимото прасе на Краля на троловете му пораснаха крила и то се носеше с тъжно грухтене бавно като балонче над гората. Дори спящата от 300 години костенурка Тортила се събуди на дъното на своето блато – с магия троловете бяха източили водата и я бяха влели в двореца на Царицата на феите.
Накрая, след намесата на горските духове, на които им омръзна да няма кого да плашат в гората – никой вече не минаваше оттам – всичко беше уредено с взаимни компромиси – камъкът беше върнат на мястото му, а поляната възстанови първоначалния си вид и само забравената футболна врата в края напомняше за случилото се.
Голямо езеро заемаше центъра на Приказната страна, а на единствения остров в средата му се намираше кралският палат, в който живееха кралят и неговата единствена дъщеря. Кралят беше уважаван и обичан от всички жители на приказната страна за неговото мъдро и справедливо управление. Всеки можеше да дойде при него за съвет или с молба за помощ и той не връщаше никого. По смелост не отстъпваше и на най-великите герои и не рядко беше водил войската си на победоносни битки, защитавайки кралството си.
От всичко на този свят беше привързан най-много към дъщеря си, която с доброто си сърце и приказна хубост извикваше усмивка и на най-намръщените лица в Приказната страна. Принцесата помагаше на всички и беше най-лъчезарното и ведро същество в двореца. Единствено не обичаше тя да остава за дълго сред старите и мърморещи царедворци, които винаги я поучаваха с нещо. Предпочиташе да скита из полята, да говори с вятъра и дърветата, да се разхожда в гората и беше единственото човешко същество, допуснато някога да присъства на тайнствения годишен ритуал на таласъмите.......
то be continued...
Small Brains talk about people, Average Brains discuss events, Great Brains discuss Ideas.
в отговор на Лизa Жepap
#3
Re: Ела да пишем заедно!
Благодаря ти, но аз не съм професионалист - а издаването на произведение все пак изискава познаването на основните тънкости в жанра :)
