Де го ГРЕХА?

Има ли грях, прошка, прегрешение и все така ПРАВОСЛАВНО?
Защо питам, сигурно се питате.

а/ защото няма такова нещо
б/ защото може и да има (грях, айде, де)
в/ като че ли си измисляме всичко това
г/ добре, де, ще си гледам работата



Да, ама не...

д/ Продължаваш темата за (нито)Право-(нито)Славните?

Един готин даскал (дето писах за него по-рано на Хуанджи) имаше една поговорка по въпроса за греха:

"Хора сме - правиме грешки
Грешни сме - правиме хора"

И умната с грешките и греховете..Дейти

естествено, че има... всеки прави грешки

та се сетих за него, греха, де.
Като че ли е плод на културата и религията схващането за грях.
Ако се вгледаме като математици в чисто информационния свят, който ни заобикаля, ще видим, че такова животно като ГРЯХ няма.
Някои се изхитряват да го измислят. Други пък им вярват.

Да, ама не...

Измисшльотини. Грях. Да, бе, да.
Наистина ли смяташ, че има????

Да, ама не...

Много интересено математично виждане имаш. Остава да изведеш формулата за липсващия грях.

(грях*грях+греховност)=о (нула)
Шуня.
Нулата е много голямо нещо. На границата между греха и праведността е, а не можем да кажем какво точно е.

Що, не вярваш ли, че няма грях!?? Има логика, причинно-следствени връзки, има какво ли не, ама грях... тц.


Да, ама не...

1. Грях - когато си със ясното съзнание, че това което правиш е "неправилно" и "зло",.... че ще нарани, убие, оскърби и т.н. и въпреки това го правиш, за да извлечеш някакви ползи за себе си или дори изпитваш удоволствие ...

2. Грешка - Когато нямаш разбиране, че това, което правиш е "неправилно" и "зло" ... Незнаещият е невинен ...

И двете аз наричам просто "неправилни избори" ...

Всяко мото е "рамка", а аз предпочитам картини без рамки ...

А понякога нямаш разбиране, защото не оставяш разбирането да стигне съзнанието ти. Правиш се на три и половина тоест.
Затова в правото има приказка, че незнанието не е невинност, ако незнаещият е имал възможност да получи съответната информация.

Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.

грехът и прегрешенито са човешки понятия.за какво се отнасят?за нарушаване хармонията,излизане от нормата.че има правила и норма е очевидно.покаянието и прошката също са човешки понятия.докато при хората,между тях,прошката не трябва да зависи от покаянието,то когато човек се обръща с молба за прошка към Бога,за да има прошка,покаянието е задължително.понеже покаянието е осъзнаването,че са били нарушени правила,което пък е довело до нарушаване на хармонията,излизане от нормата.а прошката е,съответно,възстановяването на хармонията,влизане в нормата.хармонията е винаги приоритетна.защото извън хармонията няма живот.

Да обичаш и да прощаваш е едно и също.

греха е дума която трябва да се използва за маркиране на нещо далечно, в момент когато мислиш рационално.

в личен аспект мисля че си прав - когато се приближи и осмисли емоциално, се вижда че такова нещо няма...


но разбира се, не това се прави...

---

рибата е в тигана, а тигана е на дъното на океана...

Mного бързо я изведе тази формула. Като го няма, защо присъства във формулата? От чисто математическа гледна точка, би трябвало (грях*грях=греховност), т.е. да се уравновесяват. Сега остава да кажеш какво влагаш в тези понятия, че нещо не ми се връзва. Поясни, плийз?

Ти пък какво си мислиш, че е грях?
Грях може да има само по отношение на нарушаване на правилата...
А има ли правила?

В понятията и влагането. Как може едно и също действие в един случай да е грях, в друг да не е?
На война, дават медал за повече убийства. В цивилния живот дават смъртна присъда. Е, това какво е?

Да, ама не...

Следователно и греховете са най-различни. Сигурно твоите грехове са по-по-най, а?

Да, ама не...

Значи ли, че един невменяем, незнаещ, идиот, е безгрешен?

Да, ама не...

Много компетентно, поздравления!!!
Какво е обаче знание? При всичката тази илюзия, дето ни заобикаля, при тая голяма Матрица, дето ни е погълнала, какво точно е познание, а?

Да, ама не...

да прощават. И да не грешат. Защото им е все тая. Слабите, да, те спазват правила и поведение. Но не защото някаква хармония се нарушава, защото хармонията е ненарушима, а защото страха взема връх и слабия си въобразява, че греши.

Да, ама не...

е лъжа. Защо в мислите си напипваме нещата, а с думите се отдалечаваме на километри...
Греха е същата работа. Започнем ли да мислим и хоп! Хитрата сврака с двата крака.
Животните не допускат грях, нали? А дали мислят? Хич и не се опитват. То Адам и Ева са се избудалили първи, като са започнали да мислят. Тогава чак решили, че са голи и се започнало. Грях, да, ама не.

Да, ама не...

Е, така съм съгласна.

Действието си е действие, а тълкуването му е отношението на тълкуващия. (Между другото, чете ли темата на Анон за Отношението? :))) То затова и на убийците изобщо не им идва на ум, че са сторили нещо "грешно".

Това което казваш, е така не само за греха, но и за всяко едно действие, според мен.