Помогнете!!!!!!!!

Имам син на 9 години(днес ги навърши), който е съвсем нормално и земно дете.Обградено е с много любов, не познава скандали, има приятели, добър ученик е.С две думи - всичко е в реда на нещата.Само, че от 6 месеца на интервал от 10 дена до 1месец изкарва акъла на всички в къщи нощно време.След като вече е заспал, става ( обикновено до 1 -2часа след заспиване) ,целият изпотен и блед като платно.Започва едно лудо тичане из стаите и несвързано обяснение на нещо незнайно, обаче какво.Около 10 минути се мъчим да го успокоим,даваме му вода,мокрим лицето , но той не се буди.Познава ни , обръща се към нас с имената, но продължава да спи и трепери от някакъв неописуем ужас, до момента в който не се укроти и тогава разбираме, че се е събудил.
На сутринта нищо не помни.Споменах пред мои познати, но всеки дава различен съвет.Едни ме пращат при попа в черквата, други при психиатър.Направо съм се побъркала да слухтя нощно време!!Изживяването е изключително неприятно, защото просто не знаеш какво да мислиш при думите"Мамо, ти незнаеш какви са те....."Кои са тези "те" хей богу не ми ражда главата!
Затова моля, някой да ми помогне с нещо по проблема или сподели подобна ситуация с неговото дете!!!Надявам се, че това може би е накакъв етап от развитието на децата , знам ли....?

Моето дете е малко и нямам такъв опит. Спомням си, че аз на тази възраст имах много силно въображение. Това е нормално за всяко дете, понякога съня може да се превърне в реалност за детското въображение. Сигурно нещо го тревожи, макар и да не дава вид. Може и той да не го осъзнава даже. Може да се притеснява от отговорностите в училище даже - за него тези неща са още нови и е възможно да ги изживява. Недей го води при психиатър. Намери някои добър психолог, който да си поговори с него, а не да му предписва лекарства. Като бременна сънувах много кошмари и се спасявах с чай от маточина преди лягане.
Говори си и ти с него. Изключително е сложна човешката психика, но ти като майка имаш интуиция и ще усетиш какво го притеснява.
Постарай се и ти да си спокойна. Това също ще му се отрази. Сигурно е нещо временно и често срещано, както и кризите през пубертета и другите възрасти :-)))

то е вярно зна4и 4е извънземните от ниберу са пристигнали

С интерес те прочетох, понеже разказваш дословно това, което съм чела из интернет за така наречените "night terrors" - да не се бърка с обикновените кошмари. Това е вид разстройство на съня, в по-тежка форма. Много прилича и на сомнамбулизъм - "sleepwalking". Има много информация по въпроса, достатъчно е някъде да пуснеш търсене на термините. При много тежки случаи наистина се предписват лекарства (и то главно с цел да се предпази детето от самонаряване, а не толкова за да се "излекува"), но по-често разминава с времето. При вас се е проявило доста късно, чела съм повече за случаи около 5-6 годишната възраст. Интересувала съм се от въпроса, защото моят син, който е малък, преди около 6 месеца започна да се събужда някъде между 40-тата минута и първия час след като е заспал и да плаче, и успокояването му беше много трудно, сякаш не ни разпознаваше, и даже като му говорим и гушкаме се дразнеше още повече. Бая се бях притеснила (съвсем ясно си представям колко и ти се тревожиш и това очакване дали пак ще се случи тази вечер....), но след като намерих обяснението на проблема се успокоих. При нас състоянието се нарича "confusional arousals" - "хващане" между съня и пробуждането, при преминаване от дълбоката фаза на съня към леката, което някои малки деца, някъде около 15% от всички, не успяват да преодолеят и затова реагират така. Сега от известно време му се случва доста рядко, а от няколко дни му давам и едно хомеопатично лекарство, и сънят му стана много по-спокоен.

Уважаема госпожо,
Моля Ви не давайте съвети на хората, когато имат истински проблеми от сорта "Недей го води при психиатър" или "Намери някои добър психолог".
Кой друг освен психиатъра може да е от полза в случая? Ще ти направя разясняване на функциите на психолога и психиатъра, чрез един паралел между биолога и ветеринарния лекар. Психиатъра е лекар, лекуващ "душата", психолога е изследовател изучаващ човешкото поведение при различни ситуации. Когато има отклонения /проблеми или болести/ се ходи на лекар, защото има нужда от корекции, намеса от лекар, чрез лекарства. Ако ти е болно кучето, не търсиш биолог а ветиринар нали?
Реагирам остро, защото и аз разсъждавах преди време така Докато не възникна проблем с мой близък, мислех че психиатрите са някакви психовци, които се занимават с луди и веднъж отидеш ли при тях те регистрират и вече те водят луд.
Нищо подобно оказа се, че повечето хора си имат някакви психически проблеми от време на време /както от време на време боледуват от грип/, едни ги лекуват, други ги подтискат и страдат /депресия например/. Има си лекарства /съвсем безобидни или поне по-безобидни от антибиотиците/, които като ги вземаш нещата се оправят и целия ужас който изпитваш в момента, се оказва абсолютно излишен и се избягват евентуални укложнения в бъдеще.
Така че това си е точно за психиатър и въобще не се притеснявайте от това. Те са лекари, както е лекар специалиста "Уши нос гърло". Нищо не записват няма да се "води на отчет" /както някой се притесняват/, нито лекарствата са някакви страшни или опасни, все едно да му предпишат аналгин, но проблемът може да се оправи от веднъж.

Имах такъв проблем с моя син. Беше на 10-11 год. След първия сън ставаше в леглото и започваше да плачи и да говори несвързани неща, при това с отворени очи. Много страшно ми беше. Започвах да му говоря, да го прегръщам и успокоявам и той заспиваше. На сутринта нищо не помнеше. Потърсих психиатър. Дори първия път отидох без детето за да не го травмирам. Обясних му подробно за какво става дума и той ни назначи ЕЕГ, резултатите от които бяха добри - в смисъл, че нямаше някакви отклонения. Тогава вече заведох и детето. Предпочетох частен кабинет /лекарят беше пенсионер/ за да не му причиня неудобство от посещение в Психиатрия. В нашето общество тази дума звучи много страшно. Предписа му някакви хапченца, вече не си спомням какви /синът ми вече е на 20 год./ и това явление изчезна. Слава Богу и до днес не се е проявило /да не чува дявола/. Не хаби излишно нерви и притеснения, а се обърни към специалист. Желая ти късмет.

Някой да не го тероризира в училище или около него? Разни батковци да не са го заплашили да не казва нищо на никого? Таткото какво смята?

P.S. Или да го е страх от тъмното и др. фобия, пък да го е срам да ви каже? сигурен съм (лаически!), че е някакъв проблем на комуникацията с вас (родителите), нещо не може да ви сподели.

...i az mislya che e dobre e da se predrazpolozi deteto da razkaze za vulneniyta i strahovete si ....



ako tova e moeto dete ..ste go zaveda purvo na GP ili pediatur da se konsultiram ...i toi da mi dade napravleneie ako e neobhodimo.........


...kato byh dete imah edna priytelka koyto se subuzdashe tochno po podoben nashin.....sestra i ni razpravyshe podrobnosti i poneze i dvete obichaha da poslugvat...v nachaloto ne im vyrvah...., no sestra i stigashe do detaili v obysneniyata i si misleh che ne bi si izmislila vsichko tova ..


....dano namerish otgovri na vuprosite si ...

Ot kakvo se mudriyt sramuva, ot tova se ludiyt naduva.

като начална информация виж тук - [линк]
и не се травмирайте излишно, посещавайки психиатри. Ако ви е нужен специалист, то той трябва да бъде именно специалист по проблемите на съня, а не просто невролог. И въобще не е задължително детето да има някакви проблеми или емоционални стресове, ако се разровиш и прочетеш за фазите на съня, ще разбереш защо се получава така

Първо, честит рожден ден на сина ти! Да е жив и здрав! Много поводи за радост и гордост да ви дава!!!

И второ, за съжаление не мога да ти дам съвет, защото нямам подобен опит, но мога да ти предложа да поставиш същия въпрос в клуб Психоанализа и Психотерапия. Там има специалисти, които биха могле да ти дадат профеsианален съвет или поне да те насочат към кого да се обърнеш за помощ.

Успех..d8a

Да ти е живо и здраво момчето. Честит рожден ден.
Не съм имала подобен проблем с моите деца и не мога да ти кажа нищо, но все пак, нека прекарва деня по -спокойно, да не гледа трилъри, да не чете нищо, което провокира страх.

на всички, които взеха отношение по проблема ми!!
ellion, посетих адреса, който ми даде.Изчетохме всичко възможно с мъжа ми по темата и за най- голямо мое съжаление проявите на сина ми са едно към едно с написаното.Единствено мо остава да се надявам, че това ще отшуми до пубертета и няма да се превърне в постоянно явление(има го като вариант).
Много силно ме интересува какво е хомеопатичното лечение и има ли ефект при вас?
Преди 5 години именно с такова лечение оправих на сина ми едно доста дълго и продължително боледуване.

Не бих се наела да ти препоръчвам хомеопатично лекарство, най-малкото заради това, че хомеопатията лекува човека като личност и като цяло, и това, което работи при един, може да е съвсем неуспешно при друг. Но все пак ще ти кажа какво давам аз - Chamomilla 15 (това е на Boiron), по пет гранулки при нужда (аз му го давам преди лягане и ако евентуално се събуди). Chamomilla е лайка, а е всеизвестно, че тя има добър ефект при неспокоен сън. Как да ти кажа, не съм сигурна дали помага. Синът ми някои нощи не се буди въобще, друг път по 2 пъти преди полунощ, после до сутринта не му чувам гласа. Но поне изчезна този неутешим плач, и въобще цялата онази реакция, която ме тревожеше. Просто някои деца си се будят ей така, по-често от другите, и това не е необичайно. Твоят син като малък как беше? Питам, за да знам дали и аз да очаквам като порасне сегашното му будене да премине във вашата фаза...те нещата са взаимосвързани при разстройствата на съня.

Брат ми като по-малък имаше такъв проблем ...ставаше насън говорише несвързани неща ...бягаше из къщата ...майка ми обаче никога не потърси лекар ..или психолог ...това си беше чисто балнуване само че малко по сериозно с това ,че ставаше от леглото.На сутринта естествено нищо не помнише и сега на 17 г. го няма този проблем ..
Всичко става от нчкакво вляние....филми ...книжки ..та дори и психиката..има важна роля.
Майка ми също е балнувала.....даже е излизала от къщата където са живееле родителите й ...смятала е ,че я гонят великани :) ... а сега е психолог...
т.е няма ниакакви отколенния или нещо такова.
Остави детето си намира! ...то ще го надживее ..това е само сън ..всички сънуваме кошмари ...само че то ги преживява по по-емоционален начин..
Зарежи сякакви хапчета ..лекари и т.п

Why walk when you can fly ?

Взех вече да се примирявам с този факт, защото се оказа, че масово хората имат същия проблем със своите деца.Днес моя приятелка сподели подобни преживявания, само че с нейната дъщеря, която пък на всичкото отгоре, слизала от втория етаж на креватчето, а е на 10 години.
А, иначе никога като малък сина ми не е плакал неистово вечер.Единствено искаше да спи на светната лампа и отворена врата, за да ни чува.
P.S.
Боже, като си помисля, как само трепериме над децата си и ги " крепим в памуци", питам се дали някой следи сънищата на онези малки нещастници, дето ги ядат плъховете..............?!

Аз съм на 37 години. Когато бяха 10-11 годишна и на мен ми се е случвало това, което се случва с Вашият син. Но иначе съм си съвсем нормална, може би малко по-чувствителна. Проблема отшумя с времето, макар- че и сега рядко (2-3 пъти годишно) се случва да ставам от леглото с чувството, че се намирам в затворено пространство (без изход) или, че над мен се е надвесило странно същество с извънземен произход (спя в едно легло със съпруга си, който спи леко). Тогава ми се иска да избягам, лошото е че тръгвам към балкона и добре, че мъжът ми се събужда и ме събужда и мен.

много знаем-ама сега говорим глупости-тия неща не идват от трилърите бе- и вие всички много добре го знаете. Големия проблем е че ви е страх от това, страх ви е защото никои от вас не е учен на тези работи. Учили са ви да отричате и да считате за несъществуващи нещата които не са ви под носа.
но най-вече ви е СРАХ,СТРАХ,СТРАХ- ето това е - никои не може да си помогне като слуша само съветите на глупавите си съсъеди, роднини и колеги в службата. За този случаи си трябват истински специалисти- какво ЧАКАТЕ?

Е де ги тези специалисти?
То ако имаше лек, няма да съветват хората да се изчаква време.
Даже и в докладите на вносните специалисти пише ,че децата трябва да се оставят на мира поне до пуберитета.Хапчетата били само в краен случай, да успокояват по-буйните.

лютиво чушле

Силве, намалете му РС-игрите и ТВ-предаванията. Моя хлапак (9 1/2г) също нощем скача, но в сънищата му са само герои от игрите и детските.

но от 2 седмици(да чукна на дърво), сина ми спи спокойно без да се буди.
Реших да си направя експеримент.
Винаги, когато скачаше на сън и тичаше из стаите ми правеше впечатление, че е обилно изпотен, сякаш е бил под душа.Затова умишлено намалих парното, почти до спряло.В стаята му нощем да лъха хладен въздух.За сега нямаме проблеми.Ще я караме така на" ослушване и дебнене", пък иначе имам телефона на добър хомеопат, с който на първо време ще го лекувам.