Eh...

Ех, докъде стигнах и аз да се оплача...
Вчера, надъхан с много ентусиазъм решавам вместо тъпо да зяпам TV да оползотворя свободното си време и да седна да спретна някоя полезна програмка да върши работа на хората. Сядам и... половин час втренчено гледам монитора с надеждата, че ей сега ше се появи тя - идеята, но... Изведнъж осъзнах, че всичко вече е направено от някой, който си е взел парите за това и край. Shutdown. Отново се върнах пред телевизора, но този път с горчивия вкус на небцето, че нещо са ми откраднали без да мога да се защитя.
Пиша тези редове с малко тъга по великите години на програмирането - 80-те и мъничко от 90-те. Тогава в ентусиазъм се пишеха програми по 40K на асемблер, които дори работеха без да им трябва JVM, WinAPI, MFC и подобни глупости, ползваха 4K RAM за буфер и достигаха скорост, която съвременните приложения (не ги наричам програми, защото просто не са достойни за това) успяват почти да достигнат на 1200MHz PIII и 256Mb RAM. Жалко е... Вече усещам хищните усмивки на кърмачетата, чиито мироглед е определен от MS и чиито знания не излизат извън "великото" обектно програмиране или Web. Ще кажат: ето - още един дето опява за отминалите времена (те разбира се изобщо нямат дори и мъглява идея за тези отминали времена). Ще добавят: ами като не ти харесва изнасяй се, бий шута, пускай шалтера или нещо такова. И всяка една от тези думи ще бъде поредния гвоздей в ковчега на великото програмиране. Но кой го е грижа - светът се развива, нали така беше основната теза?
Аз бих запитал някой може ли да даде тогава определение на "развива"? Дали това не беше промяна от по-лошо към по-добро? Кажете ми тогава къде е развитието - може би в стабилността, в размера на програмите, в скоростта им? А, вероятно е в цветовото оформление - там развитието наистина е главоломно - купища дизайнери с това се прехранват. Жалка е картината, не мислите ли?
Всъщност май и светът го усети - веще не е толкова престижно да си програмист май... Кой е виновния ли? Ами върнете се няколко реда по-нагоре.
И сега за да не прозвучи, че само плюя без да давам алтернативи ето и моето мнение (препоръка към едва прохождащите програмисти доколкото още има такива): пишете некомпонентно - структурното програмиране ВИНАГИ е по-бързо от обектното; избягвайте тежките интерфейси - юзърите много мразят менюта от повече от 5 точки; ако някъде можете да минете без допълненията като COM, DCOM, SOAP и тем подобни - правете го смело - това автоматично сваля изискванията на програмата ви поне с 300Mhz за CPU и с 64Mb RAM. Има и още, но...
А Ако някой има добра идея - моля - нека сподели. Току-виж се оказало, че не съм прав. Но съдейки по опита ми - едва ли...

Доколко сте прав и доколко не - не мога да съдя, но ... бих изказал едно еретично мнение.
Представям си бъдещето на програмирането като - биологична еволюция за развитие на програма, т.е.:
1. Някъде в някоя голяма база данни се намират "аминокиселини" ( малки парчета код) и други програмно-биологични структури.
2. Тези структури може да се вземат и използват на локален компютър (или сървър на организация), за определени суми (заплащане).
3. Истинската програма представлява нещо като ДНК, т.е. начин и структура, без "плът".
4. Купува се (отново пари ..., но какво да се прави) активиращ ключ-ензим(и) ... и се започва едно раждане ..., но само за конкретната машина.

Според "истинските програмисти", това е конщунство, но е изключително ефективно. И тук идва ред на мутациите ..., господи какъв кеф-ужас ...
Ще ми се да дочакам това време ...

Малко ми е трудно да взема насериозно човек с ника "great programmer"... иначе си казал хубави неща. общо взето.

само нещо ще отбележа:
"вече не е толкова престижно да си програмист май"...
Това не е само при програмирането. Едно време беше престижно да си журналист, да си какъв да е компютърен специалист, да си инженер и бла бла... Сега е престижно да имаш много кинти и най-добре да си бизнесмен. Щом хората, "работещи с клиенти" започнаха да бъдат поставяни на по-високо ниво от компютърните специалисти, дизайнерите и не знам още кви... Мисълта ми е, че това не засяга само програмирането. А че е тъпо и аз съм съгласен.

--
The#Project - вече изцяло на български

Бършейки сълзите си /с листинг на Apple DOS вирус - 65 байта 6502 код/, и поглеждайки с някаква непонятна тъга сегашния си проект - 600К чат сървър, ползващ необхватно голяма група от трибуквени съкращения, осъзнах едно - света на ИП свърши. За добро или за лошо, не знам. Така както е свършил света на динозаврите, на фараоните и пирамидите, на Леонардо да Винчи и Микенланджело, на Верди и Щраус... Сега високите сгради се правят на AutoCAD с готови скриптове, живописта е сведена до PhotoShop plug-ins, докато музиката е изритала петолинието в Recycle-Bin-а и е заменила до, ре, ми... със MID, WAV, MP3...
Още си спомням с носталгия първия си едноредов чертожник на Кравец 82. С копнеж си спомням първите байтове машинен код, трепета с който изричах: 8A E5 C9 00 ... Първия повален враг на Каратека, откосите на Sabotage, лудите гонки в лабиринтите на Bolo... Поглеждайки в game клубовете, в главата ми неволно се поражда съжаление към младежите, плейващи жалките, лишени от дух Counter Strike и NFS... Какво знаят те? Нима са стояли като мен по 72 часа, пишейки игра за 8Д /записваше се на касетофон, всъщност най-добре беше да не се записва, освен в краен случай/? Нима са виждали изпушилия, прегрелия домашен любимец да стои кротко и да чака духовното си прераждане с нов reset? Нима са чуствали удовлетворението, когато намериш /след 6 часа мисловен trace/ грешния преход в 7К асемблерски код? Нима са усетили истинската сила, когато новороденото бацилче зарази своя първи COM файл?
Ех, младост, младост...
Връщайки се от този прекрасен, отдавна отминал свят, свеждайки глава над обектния код, над web скриптовете, над безумния свят на M$ бавно осъзнах едно - остарях...

чети и дишай по-леко

Здрасти,

Много си прав. Все по-малко се наблюдава нещо интересно в нашата работа, нещо, което да те "грабва". Софтуерните технологии станаха огромни и необозрими. В много случаи основателно започва спор дали дадено решение не е излишно натруфено или утежнено.

Сещам се за един характерен пример, който ми се е случвал. Пращаме едно такова "решение" на клиенти и те ни се оплакват, че върви ужаааасно бавно.
Какво се оказва! Ние го разработваме на компютри с професори Пентиум 3 на 600 мандахерца и нагоре и памет 256 МВ и нагоре. А повечето от тези клиенти са на Цицерони до 400-500 мандахерца и памет 128 МВ. (Клиентите са в "бели" страни, да не си помисли някой нещо.)
И се почва едно "оптимизиране" на решението, до полуда ...

Между другото - една аксиома:
Информацията притежава свойството и даже склонността към неограничено "размножаване".

Еееееееех, славни времена...
А някой спомня ли си компютърните клубове, в които всички бяха бъдещи ИП.
Заровили глави в мониторите, с тен като на неузрял домат от зелената светлина на екраните, с какъв ентусиазъм се преборваха с първата си програмка на Бъзик. И после, доволни и щастливи, че са навлезли в дебрите на мистичната джунгла, наречена програмиране, се опитваха точно в 12 да минат през стаята с огледалата - ако някой изобщо се сеща за такава велика игра като Алиса.
Но какво да се прави - студения и безчовечен свят на корпоративните интереси зарази и нашия бранш, превърнахме се в кукли на конци, които пишат едно и също в продължение на години, докато нещо под капака не изпуши, не си вземем партакешите и не избягаме вдън гори Тилилейски, където даже няма ток, да не говорим за телефон и интернет. И така се връщаме към корените си в опит да върнем великите времена на самотните воини-ИП.

стой та гледай

Пич, ако си такъв мераклия, вземи напиши на асемблер някой банален браузер. А за програма от калибъра на Adobe Photoshop или 3DS Max искаш ли да ти сметна колко века ще са ти необходими за да ги напишеш на асемблер?

Това е все едно някой дядка да реве, че вече нямало самолетостроене, щото вече няма витла, самолетите са метални и тежки, а за производството им почти не се използва груба мъжка сила, както е било едно време във "великите дни" на самолетостроенето.

Я вышел им наперерез!

Омръзна ми разни "Истински Програмисти" да хленчат и да се оплакват колко "cool" е било програмирането навремето и сега как са унизени да пишат на разни измислени езици като C++, Java и т.н. Направете си там един "Клуб Истински Програмист" и си се жалвайте на воля. Програмирането както и всяка една друга област на науката, да точно така на науката, се развива и който не му харесва да си търси друга работа. Един от основните закони на еволюцията гласи - Който не се приспособява умира - точно като динозаврите. Ако в оръжейната промишленост мислеха като вас още да използваме лъкове и стрели щото са по-прости и по-лесни за употреба. Сравнението не е случайно, точно както и при оръжията така и при програмирането новите технолигий стават все по-неконтролируеми и опасни. Точно за това с тях трябва да се занимават хора които могат да мислят по-глобално и знаят къде и какви оръжия трябва да използват.
И още нещо - старите специалисти в дадена област винаги се противопоставят на нововъведенията ако искат да си останат специалисти в тази област.

Ама разбира се, че не може да напише такова нещо на асм. Или поне ще го пише 2 века, ако седне. Идеята му беше за едни по-стари времена, когато програмирането предизвикваше други, много по-позитивни чувства и това, че при днешните технологии трябва в повечето случаи, да се "самоубедиш", че ти харесват, за да ти е поне малко по-приятно да работиш с тях.

А и още нещо за тези стари времена - тогава и помен нямаше от работни места от сорта на Emness (вж. съответната дискусия в този клуб) !

Приятелю, като малък покрай сливиците са ти оперирали и хуморната жлеза май...

чети и дишай по-леко

Брей, много си прав!

Дали пък освен клуб "Истински Програмисти" да не се основе и клуб "Станали от сън с лице към възглавницата", а !?

Я кажи сега, майсторе, какво е структурно програмиране и как да пишем на него?

az pyk ppneje obicham razlichnite statistiki, klasifikacii i podrejdania shte napravia slednoto klasirane na programistite (dali da ne vzema da napisha edin trud po vyprosa ta da izkaram nekoi lev? ):

type I (pochti nato pri PCMCIA): "dinozavyr" - programisti opitali ot udovolstvieto na "starite vremena". obiknoveno rabotiat predimno za sobstveno udovletvorenie po star tertip, spazvat tainstveni pravila i tvyrdo otkazvat da se razdeliat s lubimia terminal otpredi 25 godini. chesto sa istinski profesionalisti, no tiahnata realizacia e pod vypros zaradi specifikata na syvremennite uslovia. interesen no za syjalenie izchezvasht vid - tipichen primer: CALL-151

type II: "plazmodii" - obiknoveno mladoci raboteshti v razni outsourcing firmichki, koito postoianno meniat mnenieto si spored tendenciite. obiknoveno sa sys silno ogranicheni vyzmojnosti kato syzdateli, no kompensirat tova dosta uspeshno s pochti neobiatni znania koito obache chesto se nalaga da podmeniat. riadko postigat neshto poveche ot "developer" - tipichen primer: Ressurector

type III: "biznesmen" - evoluiral "dinozavyr" koito se e prisposobil chastichno kym bezmilostnite uslovia na syvremennostta. pishe s ideata che trudyt mu e kvalificiran i ochakva adekvatnoto za nego. v redki sluchai se syglasiava s niakoi novi tehnologii, no kato cialo predpochita programiraneto pred uchenieto. teoretichno e vyzmojno dostigane do priemlivo nivo v karierata koeto obache silno zavisi ot konkretnite obkryjavashti uslovia - tipichen primer: Pechenia

type IV: "student" - vechno zadavasht vyprosi i nedorazbral tip. nezavisimo ot vyzrastta si postoianno izdirva i zauchava novosti no riadko e v systoianie da vnikne cialostno v tiah. sobstvenoto mu mnenie e tvyrdo - novoto vinagi e po-dobro. obiknoveno se razviva do "plazmodii" i ostava tam. v mnogo redki sluchai moje da izpolzva veche natrupanite si znania za da se razvie do "biznesmen". mnogo riadko dostiga do niakakvo karierno razvitie poradi fakta che vinagi na nego se pada "chestta" da nauchi "novata toku-shto poiavila se tehnoligia". vechen "developer" - tipichen primer: [tezi useri riadko se registrirat s nikove]

ami tova e... na vas ostava da izberete kym koi tip prinadlejite. lichno az predpochitam da sym myrtyv lyv otkolkoto jiv pomiar

Ето снимка на един истински програмист:



Към коя категория спада според теб?

Човече, говориш за отминалите времена като някое застаряващо хипи за 60-те. Хубаво си беше, наистина, едно време да се пулиш в черно-зеления монитор, с подканващия промпт ] и да пишеш
10 PRINT "HELLO"
20 GOTO 10
ама тая програма няма да ти свърши кой знае колко работа. Виж, ако набуташ вътре COM или даже по-добре - COM+, вече ще си голяма работа, правиш една лъскава опаковка, слагаш версия 1.0 и почваш да продаваш на необятния пазар. Нямаш си идея как купува народа (особено на запад).
Иначе писането за удоволствие остава за лично душевно удовлетворение или ако те изритат от работа с мотива, че си некадърник, да се утешаваш в студените зимни нощи като се грееш краката на топлината на изпържения си процесор.

My blade can cut through armor, and still cut a tomato

Type V - неграмотници. Освен, че не могат да си кирилизират системата, не знаят, че се пише Resurrector, а не Ressurector. Типичен пример - Kid27O1.

Я вышел им наперерез!

Хм, съвременните насоки предизвикват в мен същите топли чувства, както и първото writeln('Hello, world');

Колемия кур е, че прогресът постепенно спира и стари неща се заменят със същите, но с ново име.

Я вышел им наперерез!

> Човече, говориш за отминалите времена като някое застаряващо хипи за 60-те...

Според мен не ти е много сполучливо сравнението (и то от гледна точка на порядък). Едно застаряващо хипи сега е на приблизително между 50 и 60 г.
В нашата област "застаряването" е далеч по скорострелно, за съжаление.
По-добре би било да се даде пример с 30-годишен футболист, който въздиша: "Ееех, преди 10-на години се играеше истински футбол!"

Ами то футбол и сега се играе, само че не у нас . Но пък един "стар" футболист може да стане програмист, обаче обратното ми се струва малко вероятно.

My blade can cut through armor, and still cut a tomato