Да беше до мен...

Да беше до мен...Бих написал поема,
сонет бих написал с любовни искри.
Да беше до мен...В ръце да те взема,
целувайки морни зелени очи.

Да беше до мен...Ще запеят щурците,
ще ни гали прохладната нощна тъма.
Да беше до мен...Ще засветят звездите,
топлейки нашата тъжна съдба.

Да беше до мен...Тази зима студена
би се превърнала в пролетен ден.
Да беше до мен...Но те няма и стена,
очаквайки утрото пак уморен.

hixxtam
Моите стихове

Да бях, но ме няма. Единствено в мисли
до тебе сега мога аз да остана.
Да бях ... всъщност много го искам
и вярвам от теб, че съм пак пожелана.

Да бях ... В тази зима до тебе се свила
не пролет, а лятото бих призовала.
Да бях... И да можех се бих преродила
и твойта ръка пак бих я държала.

Да бях ... Но не виждат очите ми слепи
безмълвна стоя и се взирам в простора.
Да бяха със тебе ми мислите слети
със устни ще пия от твойта умора.

biva:))
zeleni ochi sushto:)

Destroy the myths you have to, if wise to be you want

Благословен ще е денят,когато
пред тебе тихо ще застана,
ръката нежно ще ти хвана,
като бижу от бяло злато.

Ще те погаля по косите,
в очите ти ще търся дъно,
там погледът ми ще потъне
докосвайки се до мечтите.

От устните ти ще отпия,
на малки глътки елексира,
амброзията ще извира,
аз в извора ти ще се скрия.

Благословен ще е денят когато...

hixxtam
Моите стихове

Благодаря за всички усмивки на всички по горе!
А за очите-страхотни са:))

hixxtam
Моите стихове

Благословен ще е зная денят ми, когато
във тебе се сгуша от нежност преляла
погаля те бавно с косите от злато
тогава сърцето ми сякаш е спряло.

Докосваш ме бавно с треперещи пръсти
дъхът ми към тях някак плахо поема
изпивам със поглед очите ти пъстри
притварям клепачи и страст ме обзема.

Денят, който чаках и тайно жадувах
със прошка посрещнах, с благословия
до тебе бях, господи, нима го сънувах
или всичко било е просто магия.

Кажи ми как със прости думи
чувствата си да разкрия,
като тайфуни в мене бурни,
бушуващи като стихия?

Щом погледът ми те съзре,
всичко друго се стопява,
любовно-зрели плодове
в мислите ми се явяват.

Бера със шепите от тях,
тихо грабя без насита
и тази нощ със тебе бях ,
а вън танцуваха звездите.

Думите безсилни, малки
потънаха в небитието,
ненужни ми и някак жалки
за огъня горящ в сърцето.

hixxtam
Моите стихове

Думите - понякога наивно смели
казвани със трепет - като пред икона
думите, които могат да те разтреперят
и превръщащи те в нечия мадона.

Думите - тежащи като камък воденичен
думи като стон, отронвани в сумрака
думите с които нежно си наричан
и от слабост не веднъж си плакал.

Думи на възторг, на болка, на копнеж
незаличими като вечен отпечатък
думи като заклинание пред бледа свещ
и родени от момент безумно кратък.

Замълчи , когато с жар те галя.
Думите ненужни забрави.
Усмивката ти с устни ме изгаря
и всичко в мене някак се топи.

Замълчи , когато си до мене.
Погледът ми да те нарисува.
Тръпката отново ме обзема,
тайфун в гърдите ми бушуващ.

Замълчи , когато с тихи стъпки
раздялата пристъпва примирена.
Животът ми е низ от много кръпки,
а ти си малка птичка наранена.

hixxtam
Моите стихове

Мълча и гледам те смирено
отвръщам поглед, как боли
не съм изобщо примирена
и ти не си. Аз знам. Уви.

Ръцете за последно си протягам
бъди по-смел и ги вземи.
Тогава вече мога да избягам
и знам без теб че ще боли.

Смутен си. Аз треперя
не плача, просто вън вали
не мога устните ти да намеря
тръгни си. Знам че ще боли.

Мълча, а искам да ти кажа
"Не си отивай, не сега
от тебе имам нужда, от миража
за страст, за нежност - не тъга".

Обичай ме в секундата последна
Това е. Свършва. Аз разбрах.
В очите за последно да погледна.
За кой ли път там себе си видях.

Две души във късна,морна доба,
възвишени от чувствата лирични,
загърбили житейската прокоба
в култа на инстинктите първични,

за сетен път пленени от стрстта,
отдадени на плътските желания,
дълбоко скрити от реалността,
далеч от болка,низост и страдания.

Очите и зелени до полуда...
Не са елмазът стържещ по стъкло.
От тях отчайващо струи възбуда,
потъваща в широкото легло.

Ласките му пък са,като галещ
нежен бриз край мраморно море
и всеки трепет в нея нещо пали,
изгарящ в миг любимото сърце

hixxtam
Моите стихове