“Разговори с Бога”
8 отговора
263 прегледа
“Разговори с Бога”
Нийл Доналд Уолш
Из“Разговори с Бога”
един необикновен диалог
Превод от английски език
Биляна Бояджиева
СД "Недкова и сие – Математика"
София
Neale Donald Walsh
Conversations with God, book 1
Copyright © 1999 Nedkova - Matematica
Original English language edition Copiright © 1995 by Neale Donald Walsh All rights reserved including the right of reproduction in whole or in part in any form. This edition published by arrangement with G.P. Putnam's Sons, a
member of Penguin Putnam Inc.
– Кой е истинският път към Бога? Лишенията ли, както вярват някои йоги? Или страданието? Страдание и служба - те ли са пътят към Бога, както твърдят много привърженици на вьздържанието? Дали ще заслужим пътя си към рая "като бъдем добри", както ни учат толкова много религии? Или сме свободни да действаме както си пожелаем - да нарушаваме или да не зачитаме правилата, да оставим настрана традиционните учения, да се впуснем в задоволяване на собствените си желания и така да намерим Нирвана, както смятат толкова последователи на течението New Age? Къде е пътят? В стриктните морални норми - или в "прави, каквото си искаш"? Къде? В традиционните стойности - или в "импровизирай в процеса на правене"? Къде? В Десетте Божии Заповеди - или в "Седемте стъпки към Просветлението"?
– Имаш голяма нужда да бъде по единия или но другия начин, така ли?... А не може ли да бъде но всичките?
– Не знам. Питам Те Тебе.
– Ще ти отговоря, както ще можеш да ме разбереш най-добре, но веднага ти казвам, че отговорът е у самия теб. Казвам това на всички, които чуват думите Ми и търсят Истината Ми.
На всяко сърце, което пита сериозно "Кой е пътят към Бога?", му се посочва пътят. Дава му се Истината, която да може да почувства вътре в себе си. Елате при Мен по пътеката на сърцето си, а не чрез пътешествнето на ума си. Никога няма да Ме откриете в ума си.
За да познаете Бога истински, трябва да излезете извън ума си – да станете "без-умни".
Но въпросът ти все пак се нуждае от отговор и Аз няма да го подмина.
Ще започна с твърдение, което ще те сепне и може би ще засегне чувствителността на много хора. Такова нещо като "Десетте Божии Заповеди" не съществува...
– Божичко! Не съществува?!
– Да, не съществува. На кого бих заповядвал? На Себе си? И защо биха били нужни такива заповеди? Каквото поискам, то е, нали? Защо ще трябва тогава да заповядвам на когото и да било?
Дори и да бих издавал заповеди, нямаше ли те да бъдат изпълнявани автоматично? Как бих могъл тъй силно да искам нещо да стане по определен начин, че да бих му заповядал - и после да седя и да гледам, че то не става по начина, по който съм поискал?
Кой ли цар би постъпил така? Какъв владетел би бил това?
Ще ти кажа обаче следното: Аз не съм нито цар, нито владетел. Аз съм просто (и внушително) Творецът. Творецът не владее, а чисто и просто твори, сътворява и продължава да твори.
Аз съм ви сътворил – благословил съм ви - по Мой образ и подобие. Дал съм определени обещания и съм поел определени задължения към вас. Казал съм ви с прости думи какво ще стане, когато се свържете с Мен в неразривно цяло.
Ти търсиш пътя сериозно, както го търсеше и Мойсей. Той, точно като тебе, застана пред Мен, молейки Ме да отговоря на въпросите му. "О, Боже на Отците ми" – викаше той. "Боже, благоволи да ми покажеш. Дай ми знак, че мога да кажа на хората си! Как да разберем, че сме избрани?"
И Аз дойдох при Мойсея, както сега съм дошъл при теб, с божествено съглашение, обещание завинаги, твърдо поето задължение. "Как мога да съм сигурен?" – жално Ме запита Мойсей. "Можеш, защото Аз ти казах така" - отговорих му. - "Имаш Думата на Господа Бог." И Думата на Бога не беше заповед, а съглашение. Тези са тогава ...
ДЕСЕТТЕ БОЖИИ ОБЕЩАНИЯ*1)
Ще познаеш, че вървиш по пътеката към Бога и ще познаеш, че си намерил Бога, защото ще забележиш следните знаци, следните промени у себе си:
1. Ще обичаш Бога с цялото си сърце, с цялото си съзнание и с цялата си душа. И няма да има друг Бог, поставен преди Мен. Ще си престанал да боготвориш човешките неща: любов или успех, пари или власт, както и всеки техен символ. Ще оставиш настрана всичко това, както детето оставя играчките си. Не защото са недостойни, а защото си ги надрасъл.
И ще познаеш, не си избрал пьтеката към Бога, защото:
2. Няма да използваш напразно името Божие. Нито ще Ме призоваваш за повърхностни неща. Ще разбираш силата на словото и мисълта и няма дори да си помисляш да произнасяш името Божие по неблагочестив начин. Няма напразно да използваш името Ми, защото няма да можеш. Защото името Ми – Великото "Аз Съм" - не се употребява никога напразно (т.е. без резултат), нито някога ще се употребява така. И когато си намерил Бога, ще го знаеш.
Ще ти дам още и следните знаци:
3. Ще запомниш да запазиш ден за Мене и ще го наренеш "свят" (т.е. празник) (на английски "holiday" значи празник, което произлиза от "holу" – свят и "dау" – ден. - Бел. прев.)
Така е, за да не останеш задълго в плен на илюзията си, а да успееш да си спомниш кой си. И тогава, не след дълго, ще наречеш всеки ден Шабат (Събота у евреите, неделя у протестантнте; ден за почивка. - Бел. прев.) и всеки момент "свят".
4. Ще почиташ майка си и баща си; и ще знаеш, че си Син на Бога, когато почиташ своя Бог – Майка и Баща - във всичко, което казваш, правиш или мислиш. И почитайки Майката-Баща Бог и твоите майка и баща на Земята (защото те са ти дали живот), ще почигаш и всекиго.
5. Ще познаеш, че си намерил Бога, когато забележиш, че не убиваш (преднамерено, по желание и без причина). Независимо, че ще разбереш как поначало не можеш да прекъснеш ничий живот (целият живот е вечен), ти вече няма по свой избор да прекратиш и нито едно отделно превъплъщение, нито да превръщаш една форма на жива енергия в друга, без да имаш най-свещено оправдание за това. Новото ти благоговение пред живота ще те накара да почиташ всички негови форми – в това число растения, дървета и животни - и да им влияеш само в името на най-висшето добро.
Ще ти изпратя още и следните знаци, за да разбереш, че вървиш по Божията пътека:
6. Няма да оскверняваш чистотата на обичта с безчестие и измама, защото това е измяна. Обещавам ти, че след като си намерил Бога, няма да извьршваш такова прелюбодейство.
7. Няма да взимаш нищо, което не е твое, нито ще си служиш с измама, нито ще заговорничиш, нито ще нараняваш някого, за да получиш нещо, защото това би било кражба. Обещавам ти, че след като си намерил Бога, няма да крадеш.
Нито ще ...
8. ... Казваш нещо, което не е истина.
Нито ще...
9. ... Пожелаваш съпруга(та) на съседката (съседа) си, тъй като защо би го (я) поискал, когато знаеш, че всички други са твои съпруги (съпрузи)?
10. ... Пожелаваш благата на съседа си, тъй като защо би ги поискал, след като знаеш, че всички тези блага могат да бъдат твои и всички твои блага принадлежат на света?
Ще познаеш, че си намерил пътеката към Бога, когато забележиш тези знаци. Защото Аз обещавам, че никой, който наистина търси Бога, няма да продължи да върши тези неща. Подобно поведение ще бъде невъзможно.
Това е вашата свобода, а не ограничения. Това са Моите обещания, а не заповеди. Защото Бог не дава заповеди за това, което вече е създал. Бог просто казва на Божиите чеда: "Ето как ще познаете, че си идвате вкъщи."
Мойсей питаше сериозно: "По какво мога да позная? Дай ми знак." Задаваше същия въпрос, който Ми задаваш сега и ти. Същият въпрос е задаван от всички навсякъде, откакто свят светува. Отговорът Ми си остава същият. Но никога не е бил и никога няма да бъде заповед. Защото на кого да заповядвам? И кого да накажа, ако заповедите Ми не бъдат изпълнени?
Нали съществувам само Аз?
– Значи, за да отида в рая, не съм задължен да спазвам Десетте Божии Заповеди?
– "Отиване в рая" не съществува. Съществува само знанието, че вече си там. Говорим за приемане и разбиране, а не за стремеж и борба.
Не можеш да отидеш там, където вече си. За да го направиш, би трябвало да напуснеш мястото, където си, което би провалило целта на пътуването.
Иронията е в убеждението на повечето хора, че трябва да си тръгнат оттам, където са, за да отидат там, където искат да бъдат. Така те напускат рая, за да отидат в рая – и минават през ада... Просветлението означава разбиране, че никъде не трябва да се ходи, нищо не трябва да се прави и не е нужно да бъдеш никой друг, освен точно този, който си в момента. Ти си на път към никъде.
Раят, както ти го наричаш, е никъде. Да поставим разстояние между буквите в английската дума за "никъде" (На английски "nowhere". - Бел. прев.) и ще видиш, че раят е тук и сега (На английски "now here". - Бел. прев.)
– Всички казват това! Всички казват това! Подлудявам, като го чуя! Ако "раят е тук и сега", защо аз не го виждам? Защо не го чувствам? И защо в света цари такава бъркотия?
– Разбирам негодуванието ти. Да се опиташ да проумееш всичкото това може да предизвика почти толкова негодувание, колкото и да се опиташ да накараш някой да го проумее.
– Охо-о! Да не искаш да кажеш, че Бог и негодува?
– А кой предполагаш, че е изобретил негодуванието? Представяш ли си, че можеш да изпитваш нещо, което Аз да не мога да изпитвам?
Ще ти кажа следното: всяко твое изживяване е и Мое изживяване. Не виждаш ли, че Аз изживявам Себе Си чрез теб? За какво друго мислиш, че е всичко това?
Ако не сте вие, Аз не мога да позная Себе Си. Създадох ви, за да мога да знам Кой Съм.
Сега обаче няма да разруша всичките ти илюзии по отношение на Мене в една единствена глава на книгата и ще ти кажа, че в най-възвишената Си форма, която ти наричаш Бог, Аз не изпитвам негодувание.
– Така е по-добре. За момент ме беше изплашил.
– Не изпитвам негодувание, не защото не мога, а просто защото така съм избрал. Между другото, ти можеш да направиш същия избор.
– Добре, негодуващ или не, аз все още се чудя как може раят да е тук и аз да не го усещам?
– Не можеш да изпиташ онова, което не знаеш. А не знаеш, че в момента се намираш в "рая", защото не си го изпитал. Виждаш ли как се озоваваш в омагьосан кръг? Не можеш (още не си намерил начин) да изпиташ онова, което не познаваш, а не познаваш онова, което не си изпитал.
Онова, което Просветлението те моли да направиш, е да знаеш нещо, което не си изпитал и така да го изпиташ. Знанието отворя вратите кьм изживяването, а ти си представяш, че е обратното.
Ти всъщност знаеш много повече, отколкото си изпитал. Просто не знаеш, че го знаеш.
Например знаеш, че има Бог. Но може да не знаеш, че го знаеш. И продължаваш да чакаш изживяването. А през цялото време го имаш. Но да го имаш, без да знаеш за това, е все едно изобщо да го нямаш.
– Май се въртим в кръг, а?!
– Да. А вместо да се въртим в кръг, може би би трябвало да бъдем самия крьг. Не е необходимо да е омагьосан. Може да е възвишен.
– В истинския духовен живот необходимо ли е да се откажеш от светското?
– Да, защото в крайна сметка Духът се отказва от неистинското, а в живота, който водиш, нищо не е истинско, освен връзката ти с Мен. Но отказването в класическия смисьл на "себеотричане" не е необходимо.
Един истински Учител не се отказва от нищо. Истинският Учител просто го оставя настрана, както би направил с всяко нещо, което вече не използва.
Някои казват, че трябва да превъзмогнеш желанията си. Аз казвам просто да ги промениш. Усещаш първото като сурова дисциплина, а второто – като радостно упражнение.
Някои казват, че за да познаеш Бога, трябва да преодолееш всички земни страсти. Всъщност достатъчно е да ги разбереш и приемеш. Онова, на което се сьпротивляваш, става по-упорито. Онова, кьм което погледнеш, изчезва.
Онези, които толкова сериозно се стремят да преодолеят всички земни страсти, често се престарават дотолкова, че това става тяхна страст. Те изпитват "страст към Бога" – страст да Го познаят. Страстта обаче си е страст и като я замениш с друга, не я премахваш.
Затова не осъждай страстта, която изпитваш. Просто й обърни внимание и виж дали ти служи, като имаш пред вид кой искаш да бъдеш.
Запомни: ти постоянно си в процес на себесътворяване. Във всеки миг решаваш кой си и какво си. Решаваш го главно чрез изборите, които правиш; чрез това, към какво изпитваш страст.
Често някой, който върви по тъй наречената от тебе “духовна пътека”, изглежда като че ли се е отказал от всички земни страсти и всички човешки желания. Всъщност, единственото, което е направил, е да ги разбере, да види илюзията и да се отдръпне от страстите, които вече не му служат – като същевременно изпитва обич към илюзията за това, че му е донесла шанса да бъде напълно свободен.
Страстта е обичта към превръщането на съществуването в действие. Тя захранва двигателя на творчеството. Тя превръща идеите в изживяване.
Страстта е огънят, който ни кара да изразим кои сме в действителност. Никога не отричай страстта, защото това би значело да отречеш Кой Си и Кой Искаш да Бъдеш Наистина.
Отказалият се от светското никога не отрича страстта – той просто отрича привързаността към резултатите. Страстта е любов към действието. Действието е съществуване, но изживяно. А какво се създава често като част от действието? Очакването.
Да живееш живота си без очакване, без нуждата от специфични резултати – това е свободата. Това е "Богоподобие". Така живея Аз.
– Не си привързан към резултатите?
– Ни най-малко. Радостта Ми е в сътворяването, а не в последствията. Отказването от светското не е решение да бъде отречено действието. Отказването от светското е решение да бъде отречена нуждата от определен резултат. Разликата е огромна.
– Би ли обяснил смисъла не твърдението си: "Страста е обичта към превръщането на съществуването в действие”?
– Да бъдеш е най-висшето състояние на съществуване. То е най-чистата есенция. То е проявата на Бога "сега - не сега", "всичко - не всичко", "винаги-никога".
Чистото “да бъдеш” е чисто “да бъдеш Бог”.
И все пак никога не ни е било достатъчно просто да бъдем. Винаги сме копнели да изживеем Какво Сме, а за него се изисква друга Божествена проява, наречена “действие".
Да кажем, че се намираш в сърцевината на великолепното "Себе си" – или, с други думи, - в сърцевината на божествената проява, наречена обич. (Това, между другото, е истината за теб).
Едно е да бъдеш обич, съвсем друго е да направиш нещо желано. Душата копнее да направи нещо от това, което е, за да може да познае себе си в собственото си изживяване. Така тя тьрси да осьществи най-висшата си идея чрез действие.
Поривът да го направи се нарича страст. Унищожи страстта - и ще унищожиш Бога! Страстта – това е Бог, Който ти маха за поздрав...
Забележи обаче: веднъж направил нещо страстно желано - и Бог (или Бог в тебе) е осъзнал Себе Си и няма нужда повече от нищо.
Хората, от друга страна, често чувстват нуждата да получат нещо в замяна на инвестицията си: "Ако ще обичаме някого, чудесно, но нека и ние получим обич в замяна"...
Това не е страст. Това е очакване.
Очакването е най-големият източник на човешко нещастие! То разделя човека от Бога.
Отказалият се от светското търси как да прекрати това разделение чрез преживяване, което някои източни мистици са нарекли “самадхи”. Това е единство и обединяване с Бога, сливане с Божественото.
Следователно, отказалият се от светското се отказва от резултатите, но никога не се отказва от страстта. Разбира се, Учителят знае по интуиция, че страстта е пътят - пътят към Себеосъзнаване.
Дори и със земни понятия можем да кажем, че ако в тебе няма страст, няма и живот.
– Каза, че онова, на което се съпротивляваш, става по-упорито; и онова, към което погледнеш, изчезва. Можеш ли да го обясниш7
– Няма как да се свпротивляваш срещу нещо, на което не си дал възможност да бъде действителност. Самият акт на съпротивление срещу нещо, значи да му вдъхнеш живот. Когато се съпротивляваш на някаква енергия, ти всъщност я изправяш срещу себе си. Колкото повече се съпротивляваш на нещо, каквото и да е било то, толкова по-реално го правиш.
Към каквото погледнеш, щом отвориш очи, то изчезва. Или, иначе казано, престава да задьржа илюзорната си форма.
Ако погледнеш нещо, ако го погледнеш смело, ще почнеш да виждаш направо през него и през всяка илюзия, която се намира там, като пред погледа ти няма да остане нищо друго, освен абсолютната реалност. В лицето на абсолютната реалност твоята илюзия губи силата си. Не може дълго да те задържи в изтощителната си хватка. Ще видиш истината за нея и истината ще те направи свободен.
– Ами ако не искаш тава, което гледаш, да изчезне?...
– Би трябвало винаги да искаш то да изчезне! Във вашата жалка “действителност” няма нищо, в което си струва да се вкопчваш. И все пак, ако избереш илюзията на живота си пред абсолютната реалност, можеш чисто и просто да я създадеш отново, точно както си я създал в самото начало. По този начин можеш да имаш в живота си каквото си избереш и да отстраниш от живота си всяко нещо, което не искаш повече да изживяваш.
Но никога не се съпротивлявай на нищо. Ако мислиш, че ще го отстраниш със съпротивата си, помисли отново. Само ще го вкорениш още по-здраво. Не ти ли казах, че всяка мисьл е творческа?
– Даже мисьл, която гласи: "Не искам нещо"?
– Ако не го искаш, защо да мислиш за него? Без колебание – повече нито мисъл за него! Ако все пак трябва да мислиш за него (т.е. ако не можеш да не мислиш за него), тогава не се съпротивлявай. По-скоро погледни право в него, приеми действителността за свое творение и избери дали да го задържиш или не – както пожелаеш.
– Какво би продиктувало избора?
– Кой и Какво мислиш, че Си. Както и Кой и Какво избираш да бъдеш. Това диктува целия избор – всеки избор, който си направил в живота си. И който някога ще направиш.
– Значи, пътеката на отказалия се от светското в неправилна?
– Това не е вярно. Думата "отказал се" има толкова погрешно значение! В действителност ти не можеш да се откажеш от нищо, защото ако се сьпротивляваш на нещо, то става по-упорито. Истински отказалият се от светското всъщност не се отказва, а просто прави различен избор. Това е акт на придвижване към нещо, а не избягване на нещо. Не можеш да избягаш от нещо, защото то ще те преследва навсякъде. Следователно не се съпротивлявай на изкушеенията, а просто отвърни глава от тях. Обърни се към Мен и загърби всичко, което не прилича на Мен.
Но знай, че неправилен път не съществува, защото в това пътешествие не можеш да не стигнеш там, закъдето си тръгнал.
Просто е въпрос на скорост, т.е. кога ще пристигнеш. Но даже и това е илюзия, защото не съществува нито "кога", нито "преди" или "после". Съществува единствено сега – един безкраен миг на вечността, в който изпитваш себе си.
– Тогава какъв в смисълът? Ако няма начин да не "стигнеш", какъв е смисъльт на живота? Защо трябва да се тревожим изобщо за което и да в от нещата, които правим?
– Ами разбира се, че не трябва. Но би сполучил, ако бъдеш наблюдателен. Просто обръщай внимание на това кой си, какво правиш, какво имаш и проверявай дали то ти върши работа.
Смисъльт на живота не е да стигнеш някъде, а да забележиш, че вече си (и винаги си бил) там. Ти се намираш винаги и завинаги в момент на чисто сьтворяване. Следователно смисълът на живота е да сътворяваш – кой и какво си - и след това да го изживяваш.
Из“Разговори с Бога”
един необикновен диалог
Превод от английски език
Биляна Бояджиева
СД "Недкова и сие – Математика"
София
Neale Donald Walsh
Conversations with God, book 1
Copyright © 1999 Nedkova - Matematica
Original English language edition Copiright © 1995 by Neale Donald Walsh All rights reserved including the right of reproduction in whole or in part in any form. This edition published by arrangement with G.P. Putnam's Sons, a
member of Penguin Putnam Inc.
– Кой е истинският път към Бога? Лишенията ли, както вярват някои йоги? Или страданието? Страдание и служба - те ли са пътят към Бога, както твърдят много привърженици на вьздържанието? Дали ще заслужим пътя си към рая "като бъдем добри", както ни учат толкова много религии? Или сме свободни да действаме както си пожелаем - да нарушаваме или да не зачитаме правилата, да оставим настрана традиционните учения, да се впуснем в задоволяване на собствените си желания и така да намерим Нирвана, както смятат толкова последователи на течението New Age? Къде е пътят? В стриктните морални норми - или в "прави, каквото си искаш"? Къде? В традиционните стойности - или в "импровизирай в процеса на правене"? Къде? В Десетте Божии Заповеди - или в "Седемте стъпки към Просветлението"?
– Имаш голяма нужда да бъде по единия или но другия начин, така ли?... А не може ли да бъде но всичките?
– Не знам. Питам Те Тебе.
– Ще ти отговоря, както ще можеш да ме разбереш най-добре, но веднага ти казвам, че отговорът е у самия теб. Казвам това на всички, които чуват думите Ми и търсят Истината Ми.
На всяко сърце, което пита сериозно "Кой е пътят към Бога?", му се посочва пътят. Дава му се Истината, която да може да почувства вътре в себе си. Елате при Мен по пътеката на сърцето си, а не чрез пътешествнето на ума си. Никога няма да Ме откриете в ума си.
За да познаете Бога истински, трябва да излезете извън ума си – да станете "без-умни".
Но въпросът ти все пак се нуждае от отговор и Аз няма да го подмина.
Ще започна с твърдение, което ще те сепне и може би ще засегне чувствителността на много хора. Такова нещо като "Десетте Божии Заповеди" не съществува...
– Божичко! Не съществува?!
– Да, не съществува. На кого бих заповядвал? На Себе си? И защо биха били нужни такива заповеди? Каквото поискам, то е, нали? Защо ще трябва тогава да заповядвам на когото и да било?
Дори и да бих издавал заповеди, нямаше ли те да бъдат изпълнявани автоматично? Как бих могъл тъй силно да искам нещо да стане по определен начин, че да бих му заповядал - и после да седя и да гледам, че то не става по начина, по който съм поискал?
Кой ли цар би постъпил така? Какъв владетел би бил това?
Ще ти кажа обаче следното: Аз не съм нито цар, нито владетел. Аз съм просто (и внушително) Творецът. Творецът не владее, а чисто и просто твори, сътворява и продължава да твори.
Аз съм ви сътворил – благословил съм ви - по Мой образ и подобие. Дал съм определени обещания и съм поел определени задължения към вас. Казал съм ви с прости думи какво ще стане, когато се свържете с Мен в неразривно цяло.
Ти търсиш пътя сериозно, както го търсеше и Мойсей. Той, точно като тебе, застана пред Мен, молейки Ме да отговоря на въпросите му. "О, Боже на Отците ми" – викаше той. "Боже, благоволи да ми покажеш. Дай ми знак, че мога да кажа на хората си! Как да разберем, че сме избрани?"
И Аз дойдох при Мойсея, както сега съм дошъл при теб, с божествено съглашение, обещание завинаги, твърдо поето задължение. "Как мога да съм сигурен?" – жално Ме запита Мойсей. "Можеш, защото Аз ти казах така" - отговорих му. - "Имаш Думата на Господа Бог." И Думата на Бога не беше заповед, а съглашение. Тези са тогава ...
ДЕСЕТТЕ БОЖИИ ОБЕЩАНИЯ*1)
Ще познаеш, че вървиш по пътеката към Бога и ще познаеш, че си намерил Бога, защото ще забележиш следните знаци, следните промени у себе си:
1. Ще обичаш Бога с цялото си сърце, с цялото си съзнание и с цялата си душа. И няма да има друг Бог, поставен преди Мен. Ще си престанал да боготвориш човешките неща: любов или успех, пари или власт, както и всеки техен символ. Ще оставиш настрана всичко това, както детето оставя играчките си. Не защото са недостойни, а защото си ги надрасъл.
И ще познаеш, не си избрал пьтеката към Бога, защото:
2. Няма да използваш напразно името Божие. Нито ще Ме призоваваш за повърхностни неща. Ще разбираш силата на словото и мисълта и няма дори да си помисляш да произнасяш името Божие по неблагочестив начин. Няма напразно да използваш името Ми, защото няма да можеш. Защото името Ми – Великото "Аз Съм" - не се употребява никога напразно (т.е. без резултат), нито някога ще се употребява така. И когато си намерил Бога, ще го знаеш.
Ще ти дам още и следните знаци:
3. Ще запомниш да запазиш ден за Мене и ще го наренеш "свят" (т.е. празник) (на английски "holiday" значи празник, което произлиза от "holу" – свят и "dау" – ден. - Бел. прев.)
Така е, за да не останеш задълго в плен на илюзията си, а да успееш да си спомниш кой си. И тогава, не след дълго, ще наречеш всеки ден Шабат (Събота у евреите, неделя у протестантнте; ден за почивка. - Бел. прев.) и всеки момент "свят".
4. Ще почиташ майка си и баща си; и ще знаеш, че си Син на Бога, когато почиташ своя Бог – Майка и Баща - във всичко, което казваш, правиш или мислиш. И почитайки Майката-Баща Бог и твоите майка и баща на Земята (защото те са ти дали живот), ще почигаш и всекиго.
5. Ще познаеш, че си намерил Бога, когато забележиш, че не убиваш (преднамерено, по желание и без причина). Независимо, че ще разбереш как поначало не можеш да прекъснеш ничий живот (целият живот е вечен), ти вече няма по свой избор да прекратиш и нито едно отделно превъплъщение, нито да превръщаш една форма на жива енергия в друга, без да имаш най-свещено оправдание за това. Новото ти благоговение пред живота ще те накара да почиташ всички негови форми – в това число растения, дървета и животни - и да им влияеш само в името на най-висшето добро.
Ще ти изпратя още и следните знаци, за да разбереш, че вървиш по Божията пътека:
6. Няма да оскверняваш чистотата на обичта с безчестие и измама, защото това е измяна. Обещавам ти, че след като си намерил Бога, няма да извьршваш такова прелюбодейство.
7. Няма да взимаш нищо, което не е твое, нито ще си служиш с измама, нито ще заговорничиш, нито ще нараняваш някого, за да получиш нещо, защото това би било кражба. Обещавам ти, че след като си намерил Бога, няма да крадеш.
Нито ще ...
8. ... Казваш нещо, което не е истина.
Нито ще...
9. ... Пожелаваш съпруга(та) на съседката (съседа) си, тъй като защо би го (я) поискал, когато знаеш, че всички други са твои съпруги (съпрузи)?
10. ... Пожелаваш благата на съседа си, тъй като защо би ги поискал, след като знаеш, че всички тези блага могат да бъдат твои и всички твои блага принадлежат на света?
Ще познаеш, че си намерил пътеката към Бога, когато забележиш тези знаци. Защото Аз обещавам, че никой, който наистина търси Бога, няма да продължи да върши тези неща. Подобно поведение ще бъде невъзможно.
Това е вашата свобода, а не ограничения. Това са Моите обещания, а не заповеди. Защото Бог не дава заповеди за това, което вече е създал. Бог просто казва на Божиите чеда: "Ето как ще познаете, че си идвате вкъщи."
Мойсей питаше сериозно: "По какво мога да позная? Дай ми знак." Задаваше същия въпрос, който Ми задаваш сега и ти. Същият въпрос е задаван от всички навсякъде, откакто свят светува. Отговорът Ми си остава същият. Но никога не е бил и никога няма да бъде заповед. Защото на кого да заповядвам? И кого да накажа, ако заповедите Ми не бъдат изпълнени?
Нали съществувам само Аз?
– Значи, за да отида в рая, не съм задължен да спазвам Десетте Божии Заповеди?
– "Отиване в рая" не съществува. Съществува само знанието, че вече си там. Говорим за приемане и разбиране, а не за стремеж и борба.
Не можеш да отидеш там, където вече си. За да го направиш, би трябвало да напуснеш мястото, където си, което би провалило целта на пътуването.
Иронията е в убеждението на повечето хора, че трябва да си тръгнат оттам, където са, за да отидат там, където искат да бъдат. Така те напускат рая, за да отидат в рая – и минават през ада... Просветлението означава разбиране, че никъде не трябва да се ходи, нищо не трябва да се прави и не е нужно да бъдеш никой друг, освен точно този, който си в момента. Ти си на път към никъде.
Раят, както ти го наричаш, е никъде. Да поставим разстояние между буквите в английската дума за "никъде" (На английски "nowhere". - Бел. прев.) и ще видиш, че раят е тук и сега (На английски "now here". - Бел. прев.)
– Всички казват това! Всички казват това! Подлудявам, като го чуя! Ако "раят е тук и сега", защо аз не го виждам? Защо не го чувствам? И защо в света цари такава бъркотия?
– Разбирам негодуванието ти. Да се опиташ да проумееш всичкото това може да предизвика почти толкова негодувание, колкото и да се опиташ да накараш някой да го проумее.
– Охо-о! Да не искаш да кажеш, че Бог и негодува?
– А кой предполагаш, че е изобретил негодуванието? Представяш ли си, че можеш да изпитваш нещо, което Аз да не мога да изпитвам?
Ще ти кажа следното: всяко твое изживяване е и Мое изживяване. Не виждаш ли, че Аз изживявам Себе Си чрез теб? За какво друго мислиш, че е всичко това?
Ако не сте вие, Аз не мога да позная Себе Си. Създадох ви, за да мога да знам Кой Съм.
Сега обаче няма да разруша всичките ти илюзии по отношение на Мене в една единствена глава на книгата и ще ти кажа, че в най-възвишената Си форма, която ти наричаш Бог, Аз не изпитвам негодувание.
– Така е по-добре. За момент ме беше изплашил.
– Не изпитвам негодувание, не защото не мога, а просто защото така съм избрал. Между другото, ти можеш да направиш същия избор.
– Добре, негодуващ или не, аз все още се чудя как може раят да е тук и аз да не го усещам?
– Не можеш да изпиташ онова, което не знаеш. А не знаеш, че в момента се намираш в "рая", защото не си го изпитал. Виждаш ли как се озоваваш в омагьосан кръг? Не можеш (още не си намерил начин) да изпиташ онова, което не познаваш, а не познаваш онова, което не си изпитал.
Онова, което Просветлението те моли да направиш, е да знаеш нещо, което не си изпитал и така да го изпиташ. Знанието отворя вратите кьм изживяването, а ти си представяш, че е обратното.
Ти всъщност знаеш много повече, отколкото си изпитал. Просто не знаеш, че го знаеш.
Например знаеш, че има Бог. Но може да не знаеш, че го знаеш. И продължаваш да чакаш изживяването. А през цялото време го имаш. Но да го имаш, без да знаеш за това, е все едно изобщо да го нямаш.
– Май се въртим в кръг, а?!
– Да. А вместо да се въртим в кръг, може би би трябвало да бъдем самия крьг. Не е необходимо да е омагьосан. Може да е възвишен.
– В истинския духовен живот необходимо ли е да се откажеш от светското?
– Да, защото в крайна сметка Духът се отказва от неистинското, а в живота, който водиш, нищо не е истинско, освен връзката ти с Мен. Но отказването в класическия смисьл на "себеотричане" не е необходимо.
Един истински Учител не се отказва от нищо. Истинският Учител просто го оставя настрана, както би направил с всяко нещо, което вече не използва.
Някои казват, че трябва да превъзмогнеш желанията си. Аз казвам просто да ги промениш. Усещаш първото като сурова дисциплина, а второто – като радостно упражнение.
Някои казват, че за да познаеш Бога, трябва да преодолееш всички земни страсти. Всъщност достатъчно е да ги разбереш и приемеш. Онова, на което се сьпротивляваш, става по-упорито. Онова, кьм което погледнеш, изчезва.
Онези, които толкова сериозно се стремят да преодолеят всички земни страсти, често се престарават дотолкова, че това става тяхна страст. Те изпитват "страст към Бога" – страст да Го познаят. Страстта обаче си е страст и като я замениш с друга, не я премахваш.
Затова не осъждай страстта, която изпитваш. Просто й обърни внимание и виж дали ти служи, като имаш пред вид кой искаш да бъдеш.
Запомни: ти постоянно си в процес на себесътворяване. Във всеки миг решаваш кой си и какво си. Решаваш го главно чрез изборите, които правиш; чрез това, към какво изпитваш страст.
Често някой, който върви по тъй наречената от тебе “духовна пътека”, изглежда като че ли се е отказал от всички земни страсти и всички човешки желания. Всъщност, единственото, което е направил, е да ги разбере, да види илюзията и да се отдръпне от страстите, които вече не му служат – като същевременно изпитва обич към илюзията за това, че му е донесла шанса да бъде напълно свободен.
Страстта е обичта към превръщането на съществуването в действие. Тя захранва двигателя на творчеството. Тя превръща идеите в изживяване.
Страстта е огънят, който ни кара да изразим кои сме в действителност. Никога не отричай страстта, защото това би значело да отречеш Кой Си и Кой Искаш да Бъдеш Наистина.
Отказалият се от светското никога не отрича страстта – той просто отрича привързаността към резултатите. Страстта е любов към действието. Действието е съществуване, но изживяно. А какво се създава често като част от действието? Очакването.
Да живееш живота си без очакване, без нуждата от специфични резултати – това е свободата. Това е "Богоподобие". Така живея Аз.
– Не си привързан към резултатите?
– Ни най-малко. Радостта Ми е в сътворяването, а не в последствията. Отказването от светското не е решение да бъде отречено действието. Отказването от светското е решение да бъде отречена нуждата от определен резултат. Разликата е огромна.
– Би ли обяснил смисъла не твърдението си: "Страста е обичта към превръщането на съществуването в действие”?
– Да бъдеш е най-висшето състояние на съществуване. То е най-чистата есенция. То е проявата на Бога "сега - не сега", "всичко - не всичко", "винаги-никога".
Чистото “да бъдеш” е чисто “да бъдеш Бог”.
И все пак никога не ни е било достатъчно просто да бъдем. Винаги сме копнели да изживеем Какво Сме, а за него се изисква друга Божествена проява, наречена “действие".
Да кажем, че се намираш в сърцевината на великолепното "Себе си" – или, с други думи, - в сърцевината на божествената проява, наречена обич. (Това, между другото, е истината за теб).
Едно е да бъдеш обич, съвсем друго е да направиш нещо желано. Душата копнее да направи нещо от това, което е, за да може да познае себе си в собственото си изживяване. Така тя тьрси да осьществи най-висшата си идея чрез действие.
Поривът да го направи се нарича страст. Унищожи страстта - и ще унищожиш Бога! Страстта – това е Бог, Който ти маха за поздрав...
Забележи обаче: веднъж направил нещо страстно желано - и Бог (или Бог в тебе) е осъзнал Себе Си и няма нужда повече от нищо.
Хората, от друга страна, често чувстват нуждата да получат нещо в замяна на инвестицията си: "Ако ще обичаме някого, чудесно, но нека и ние получим обич в замяна"...
Това не е страст. Това е очакване.
Очакването е най-големият източник на човешко нещастие! То разделя човека от Бога.
Отказалият се от светското търси как да прекрати това разделение чрез преживяване, което някои източни мистици са нарекли “самадхи”. Това е единство и обединяване с Бога, сливане с Божественото.
Следователно, отказалият се от светското се отказва от резултатите, но никога не се отказва от страстта. Разбира се, Учителят знае по интуиция, че страстта е пътят - пътят към Себеосъзнаване.
Дори и със земни понятия можем да кажем, че ако в тебе няма страст, няма и живот.
– Каза, че онова, на което се съпротивляваш, става по-упорито; и онова, към което погледнеш, изчезва. Можеш ли да го обясниш7
– Няма как да се свпротивляваш срещу нещо, на което не си дал възможност да бъде действителност. Самият акт на съпротивление срещу нещо, значи да му вдъхнеш живот. Когато се съпротивляваш на някаква енергия, ти всъщност я изправяш срещу себе си. Колкото повече се съпротивляваш на нещо, каквото и да е било то, толкова по-реално го правиш.
Към каквото погледнеш, щом отвориш очи, то изчезва. Или, иначе казано, престава да задьржа илюзорната си форма.
Ако погледнеш нещо, ако го погледнеш смело, ще почнеш да виждаш направо през него и през всяка илюзия, която се намира там, като пред погледа ти няма да остане нищо друго, освен абсолютната реалност. В лицето на абсолютната реалност твоята илюзия губи силата си. Не може дълго да те задържи в изтощителната си хватка. Ще видиш истината за нея и истината ще те направи свободен.
– Ами ако не искаш тава, което гледаш, да изчезне?...
– Би трябвало винаги да искаш то да изчезне! Във вашата жалка “действителност” няма нищо, в което си струва да се вкопчваш. И все пак, ако избереш илюзията на живота си пред абсолютната реалност, можеш чисто и просто да я създадеш отново, точно както си я създал в самото начало. По този начин можеш да имаш в живота си каквото си избереш и да отстраниш от живота си всяко нещо, което не искаш повече да изживяваш.
Но никога не се съпротивлявай на нищо. Ако мислиш, че ще го отстраниш със съпротивата си, помисли отново. Само ще го вкорениш още по-здраво. Не ти ли казах, че всяка мисьл е творческа?
– Даже мисьл, която гласи: "Не искам нещо"?
– Ако не го искаш, защо да мислиш за него? Без колебание – повече нито мисъл за него! Ако все пак трябва да мислиш за него (т.е. ако не можеш да не мислиш за него), тогава не се съпротивлявай. По-скоро погледни право в него, приеми действителността за свое творение и избери дали да го задържиш или не – както пожелаеш.
– Какво би продиктувало избора?
– Кой и Какво мислиш, че Си. Както и Кой и Какво избираш да бъдеш. Това диктува целия избор – всеки избор, който си направил в живота си. И който някога ще направиш.
– Значи, пътеката на отказалия се от светското в неправилна?
– Това не е вярно. Думата "отказал се" има толкова погрешно значение! В действителност ти не можеш да се откажеш от нищо, защото ако се сьпротивляваш на нещо, то става по-упорито. Истински отказалият се от светското всъщност не се отказва, а просто прави различен избор. Това е акт на придвижване към нещо, а не избягване на нещо. Не можеш да избягаш от нещо, защото то ще те преследва навсякъде. Следователно не се съпротивлявай на изкушеенията, а просто отвърни глава от тях. Обърни се към Мен и загърби всичко, което не прилича на Мен.
Но знай, че неправилен път не съществува, защото в това пътешествие не можеш да не стигнеш там, закъдето си тръгнал.
Просто е въпрос на скорост, т.е. кога ще пристигнеш. Но даже и това е илюзия, защото не съществува нито "кога", нито "преди" или "после". Съществува единствено сега – един безкраен миг на вечността, в който изпитваш себе си.
– Тогава какъв в смисълът? Ако няма начин да не "стигнеш", какъв е смисъльт на живота? Защо трябва да се тревожим изобщо за което и да в от нещата, които правим?
– Ами разбира се, че не трябва. Но би сполучил, ако бъдеш наблюдателен. Просто обръщай внимание на това кой си, какво правиш, какво имаш и проверявай дали то ти върши работа.
Смисъльт на живота не е да стигнеш някъде, а да забележиш, че вече си (и винаги си бил) там. Ти се намираш винаги и завинаги в момент на чисто сьтворяване. Следователно смисълът на живота е да сътворяваш – кой и какво си - и след това да го изживяваш.
в отговор на Hийл Дoнaлд Уoлш
#3
Re: “Разговори с Бога”
А можеш ли да публикуваш и още един пасаж - там където Доналд тоест "Богът" говори за такива честни люде като президентите на Америка!!!!!!!!!!!
Въобще този източник....................е много извънземен, като му видях и снимката на Доналд Уолш имах чувството че гледам някой равин в Калифорния.
С поздрав!
разговори с Бога, който никога не разговаря човешки с хората защото има само един канал - този на сърцето
РАЗУМЪТ НЕ Е КАНАЛ ЗА КОНТАКТУВАНЕ С НАШИЯТ ОТЕЦ ПРИЯТЕЛЮ СКЪПИ!
Въобще този източник....................е много извънземен, като му видях и снимката на Доналд Уолш имах чувството че гледам някой равин в Калифорния.
С поздрав!
разговори с Бога, който никога не разговаря човешки с хората защото има само един канал - този на сърцето
РАЗУМЪТ НЕ Е КАНАЛ ЗА КОНТАКТУВАНЕ С НАШИЯТ ОТЕЦ ПРИЯТЕЛЮ СКЪПИ!
Re: “Разговори с Бога”
малко, сладко шаранче, тиганът е вече готов, ох на батииииииииии!
пържи се щом искаш, но аз все пак ще се опитам да те измъкна!
Даже и когато се пържиш, защото сега се прилага метод на пърженето според който жабата се сварява като се повдига температурата всеки ден с един градус.
пържи се щом искаш, но аз все пак ще се опитам да те измъкна!
Даже и когато се пържиш, защото сега се прилага метод на пърженето според който жабата се сварява като се повдига температурата всеки ден с един градус.
в отговор на Hийл Дoнaлд Уoлш
#6
Re: “Разговори с Бога”
Разговори с Бога, но с кой от всичките, т.е. от коя галактика. Поне да беше го питал по време на разговорите си дали е от добрите богове... 