Ей, хора

вчера ходих най-после на базата след две седмици отсъствие, два дена преди това си мечтаех да се кача на Еквадор и се чудих как да си го поискам, а то стана направо като подарък - без да питам Николай каза да го яздя аз тоя Коля понякога е страхотен
преди да стигна до него се качих на един страхотен жребец - Айзберг, даже ме снимаха, другата седмица ще ми дадат снимката и ще ви я пратя, после се качих на Иф и накрая се потихме с Еквадор, но беше страхотнооооооооо
още се кефя като се сетя

Знам как се чувствш, и на мен ми се е случвало преди!Най-се кефех, когато ми дадяха да си яздя любимия кон!Сякаш ми четяха мислите и тогава си виках:Ей ма че готини хора!Ако имаш време разкажи ми за Еквадор!

Аз , Находка и Тони = УСПЕХ

Завиждам ти благородно ! И аз се надявам тия дни да стигнем до хиподрума ! Тишо вече е взел лента ! За тази година още не сме ходили .

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "

Накарахте ме да си спомня младостта ! Тъкмо бяха ни пуснали вече да яздим свободно - трабва да е било 8 март 85 -а . И понеже само аз бях момиче в групата , момчетата ми дадоха да си избера аз кой кон искам ! А аз , разбира се , исках Мургаш . Един чистокръвен жребец , син на Махагон - то май от тази линия нищо не се е запазило в българското коневъдство ! Тъмно кестеняв , с тясна бяла проточина на челото . На единия заден крак имаше бяла бабка . Средно висок , по - скоро висок , отколкото дребен , но много тесен - издължен . С дълга черна грива . И МНОГО МЪРЗЕЛИВ . В полето 100 коня кушия могат да правят пред него , няма да си мръдне и ухото ! Ама си падаше мъж ! Не дай боже да има наблизо разпасана кобила ! Та ми го дадоха тогава и бях много щастлива !
Жалко , ме го нямам на снимка - ама и никой от познатите го няма !
Между другото - играл е във филма " Хан Аспарух "

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "

ми дават това което искам...Е,почти..Спомням си колко се радвах като яздих Алф!!!

Един ден се смееш на това,над което си плакал днес....УСМИХВАЙ СЕ ПОВЕЧЕ!

Само на 3 коня , които съм искала , не съм се качвала ! Което е нищо , защото съм се качила на около 200 други !

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "

Az puk edinstvenija kon ,koito mnogo silno sum iskala da jazdq beshe BARON.NA Moskovskija hipodrum.Ama za nego sum vi razkazvala.Beshe bolen i ne go davaha za ezda.Poslednija den mi go dadoha,predi da si trugna.Bqh tolkova shtastliva...
A nai-udobno sum se 4ustvala na BAbata.
Puk da vi kaja posledno kato jazdih Zvezda,usetih 4e zapo4va da me haresva.Promenq se s bremennosta tova jivotno!
Eeeeeeei,skoro shte si imame kon4e

Es ist nicht leicht Schwein zu sein

Ооо , променят се и още как ! Ама знаеш ли пък какви криви стават понякога като родят ? Не пускат в бокса при кончето даже най - близки хора !

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "

ами на мен най-любимият ми кон както се досещаш е Хектор, но него отдавна го продадоха Еквадор беше в бокса до него, освен това го яздеше Евдокия, с която ходихме в полето и като изчезна Хектореца, Еквадор се оказа коня, който най ми ляга на сърце, нали покрай Хека и той намазваше с бонбонче. Имаше навика (вече го няма) да удря с крак по вратата, караха му се постоянно за това, а на мен ми ставаше тъжно и влизах при него да го поглезя и така лека-полека си го обикнах, дори и когато Хектор беше все още тук Той не е породист, навремето от базата тръгнали да купуват някакъв породист кон, но видели едни цигани да го водят и взели, че купили него най-якия кон в конюшнята е (пу-пу-пу) - крака не го болят, макар, че няма подкови. Ако не те понася винаги намирал начин да те свали от гърба си, а имал навика да напада да хапе. Миналата седмица (има една Нина при нас, за голямата работа се мисли), като му се качила и два пъти я съборил. Евдокия казва, че много лошо играел - скачал с единствената цел да събори ездача от гърба си, но явно само тези, които не обича. А пък и какво да й обича на Нина - язди го, не го разкарва, нито му мие краката, като го михме в неделя направо му загнили копитата. За коледа тръгнала да скача с него, той запецна и тя после три дена не го погледна да го разкара, дошла, качила се - той я хвърлил два пъти, тя пак се отказа да идва. Очаква да й предложат някой от елитнете коне, ама все още не готова за тях. Евдокия докато го язди този кон не съм го видяла да рипне лошо, а пък като излезнехме на вън и през огъня може да мине заради нея. На мен все още ми няма такова голямо доверие, но нямам проблеми да прекарам от където си искам в полето, нито ме хапе, а пък и четири дена не е излизан навън, като се кача не тръгва да скача, а просто показва, че много му се бяга ако имах пари бих си го взела този кон, с голямо сърце е. Не знам защо, но имам чувството, че все се захласвам по коне, които не са кротки с всички, а само с определени хора, които се държат добре с тях. И с Хектор беше така - те двамата с Еквадор са най-мразените коне в конюшнята, ако не сме ние с Евдокия и двата, а сега и само Еквадор, никой няма да ги погледне за нещо повече от лудо бягане и затваряне в бокса. Мога да ти пратя снимка на Еквадореца, ако искаш прати ми e-mail да ти я пратя

Обожавам такива коне ! Дето кой знае защо имат симпатия към мен , дори и без нищо специално да съм направила за тях - само , защото са ми харесали и съм им го показала ! А други , дето уж се имат за голямата работа , същите тези коне ги хапят , ритат и хвърлят !
Няколко такива съм яздила , и винаги ми е било кеф , че се разбирам с тях .
Бе покажете го тоя Еквадор !

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "

яздех Динар и бях далееееееееч далеч от възможностите си да яздя Алфа-тя беше ужасна към всички-дръпната,почти никой не й знаеше името....В крайните боксове....Тя и от това си беше толкова страхлива и паникьосваща се...ПОмня,че създаваше големи проблеми на Вальо-настоящия собственик на брат й Алфонсо...Веднъж я извеждаше-обаче тя се заинати на вратата,взе да се дърпа,да мята глава и да се плаши-Оня като взе да я нарежда-Майка ти аз конска да еба,малко арабско да има все такива проклети инатести идиоти ще се завъдите и т.н. .....Сигурно щеше и да я подпука ако не беше толкова тясно....После като започнах да я яздя само аз,да я извеждам всеки път и да й обръщам такова внимание(всъщност всичко се почна още като я яздеха важните от сорта на гореупоменатия господин-яздил не яздил-зарязва животното в бокса неизмито,изпотено...И аз от жал ли,от скука ли ей така си я оправях по собствено желание и си й говорех моите тайни)Та като започнах да я яздя само аз,да й обръщам внимание-малко по малко престана да се стряска,взе да става по-отворена към хората,но мен имам чувството че ме обичаше наистина много....Никой друг и не можеше да я язди-Вальо замина за Кипър,Петя се явяваше от дъжд на вятър(а на Алфа и веднъж на ден й беше малко-егати енергията дето я вадеше-голяма кобила беше ейййй!),Мария въобще нямаше да има сила да я удържи(не се изъквам-става въпрос за физически възможности!!)Лео беше много наплашена от Алфа,а за Яна-съвсем не можеше да става дума-дори не се е качвала-11-12 годишно дете с такова животно-невъзможно-така че аз се отказах единствения подходящ човек за нея.В началото беше ад!!!!!2-ни поводи,мартингали,нагръдници.Всеки път трябваше да я водя пеша,за да не се разиграе по шосето(като се има впредвид че до края не можа да преодолее страха си от камиони)и да не станем на салата някъде из надолнищата.Не можех да я удържам още при първите галопни махове и имах невъобразими рани по ръцете от дърпане и от ужасно грубите твърди 2-ни поводи.Но при шефа тън мън няма-малко по малко се спогодихме и си паснахме много добре.Никога,никога няма да забравя онзи момент-когато тя си беше легнала,как влязох при нея с цялото си старание да не я уплаша и да се изправи,как легнах до предните и крака и без да казвам нищо започнах да я милвам по челото и по очите....Тя си сложи главата в скута ми и притихна.Беше невероятно...вълшебно.Нямаше никой.Мисля че се разплаках!Спомням си,че когато холандците и турците се колебаеха за нея-всеки ден бях на нокти,особено последните дни!Не можех да заспивам до късно.Всеки ден звънях на шефа-и веднъж каза-обади ми се утре-ще знам със сигурност.Звъня на другия ден,уговорихме се кога да отида за тренировка и му казах-ами Алфа...Ще я взимат ли?
-Спокойно...
-Какво спокойно...?
-Да,ще я вземат....
Затворих телефона и плаках мн. дълго време.После като ми я даде за последно ми беше кривоооооо.Само мълчах.Шефа ме пита;
-Защо ти е криво?
-Не ми е криво-казах аз.
-Криво ти е,криво ти е-заради Алфа.Недей така,ще ти намерим по-хубава Алфа,по-голяма,по-бяла....
Викам как бе,тя си е само едничка Алфа.Толкова пъти му казах да ми се обади преди да дойдат да я товарят....Така и не го направи.Може би е било по-добре......

Та Алфа е единствения кон,който съм искала толкова много,който съм обичала толкова силно и за когото съм плакала толкова дълго.
Мисля че казаното от мен беше доста лично.....затова се разплаках и сега....

Един ден се смееш на това,над което си плакал днес....УСМИХВАЙ СЕ ПОВЕЧЕ!

4e i mene razplaka...Mnogo mi stana mu4no,makar 4e nikoga ne sum vijdala Alfa na jivo.Shtoto e hem hubavo,hem mnogo boli...Ama kato pusto e taka v jivota-deto ne vsi4ko se narejda taka,kakto na nas ni se iska...

Es ist nicht leicht Schwein zu sein

мисля че тогава не беше тук....Така ми каза...Чистосърдечно ти казвам-изпусна-за което много съжалявам....Щеше да е страхотно...Обаче аз мноооого силно вярвам,че някой ден ще дойде някоя друга Алфа...И тогава никой няма да може да ни раздели...

Един ден се смееш на това,над което си плакал днес....УСМИХВАЙ СЕ ПОВЕЧЕ!

Не мога да плача . Забранила съм си много отдавна . Един от последните пъти , когато си го подзволих , беше в нощта , преди да тръгнем за Щръклево . Не плаках , когато откараха конете ни , нито в началото на септември същата година , когато стигнах до празните конюшни ... И когато разбрах кой и за какво ги е купил ... Стисках зъби , изправях се и продължавах напред . Винаги . Каквото и да ставаше . В живота ми има твърде много смърт . И тогава си седях във ваната , в топлата вода , цялата мокра , мислех си , че след 12 години ще отида там , където съм прекарала едни от най - незабравимите мигове от живота си , и където не е останало вече нищо за мен - и ще видя , че всичко е свършило . Все едно взех времето , тия 12 години , и ги смачках в шепа . И всичко се върна с оная сила - каквото си беше тогава . Все едно времето го нямаше . И си седях във водата , и сълзиите ми просто си течаха , а аз не се опитвах да ги спирам ...Беше някак пречистващо . Сякаш 12 години по - късно осъзнах случилото се - или по - скоро го приех .

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "

Това много ми напомни за Сектор ... Далечната 88 - 89 -а ... Него предимно аз го яздех . И той беше точно такъв - див , страхлив , много дръпнат ....Ама аз със спуканата гипсирана ръка всеки ден ходех до Щръклево , мръзнех по спирките / защото беше февруари ! / , блъсках се в претъпкани автобуси - само да си го видя , да го намилвам и нацелувам , да го натъпча с бучки захар ...
Като каза за бой ... Димо много го тормозеше . А Сиектор не се даваше , защото не се чувстваше обичан . Двамата постоянно воюваха . И Димо единия път се ядоса и го удари с юмрук по окото ! Като посививя , ивсветля и поне месеч тече това око ! Оправи се , ама можеше да ослепее ! За едното нищо у, дето се вика ! Спомням си го с рани от шпори и от мундщук , в кръв ... И аз там - до него . Като го пускаха свободно в двора , тичаше при мен . Имам две снимки , ама са поосветени и леко безфокусни , щото са последни кадри на лентата , която за капак е и черно - бяла ... Аз бягам през двора из снега с всички сили , а той се носи след мен на увеличиен тръс , опънал едни крака като рисак ...
Дори нямам цветни снимки с него - то даже почти нямаме снимки заедно ... А и тези , дето и имаме , са с лошо качество повечето ...
И трябваше да приема факта , че някой го е отвел някъде на майната си , за да го убие !
Мира , ние дори не знаехме ! Научихме вече когато нямаше коне ! Когато всичко беше свършило ! От цялата работа накрая остана Лабиринт II - защото нямаше и два месеца , като взеха конете , и щяха да го размажат другите коне в камиона , докато стигнат до Италия ... Взеха само майка мчу . Ама това е друга история . И е минало . И едва ли има значение след толкова години .
На това обикновено му казвам " да сипеш сол в раните " - Или както беше в една песен на Висоцки / в буквален превод /" Но трябва , трябва да сипем сол в раните - за да помним по - добре , нека ни болят ! "

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "

Aide sega,nedei prorokuva to4no za neq takiva neshtaTq nqma boks vse oshte.NA edno nqsto sa s ElGrant.Prosto Uma mi ne go pobira kak shte se smestqt kato se rodi i kon4e.

Es ist nicht leicht Schwein zu sein

Чакаме БЕБЕЕЕЕЕ !

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "

чудя се моичката дали ще се изчекне, като роди(живот и здраве).

с тия истории за коне.Аз си спомням как през 96 имаше едни коне при нас, но на друг собственик-ей тоя човек как не съм го видяла да шиба някой кон зверски, даже и да го изкарва от нерви няма да го пипне.Или ще го накара да отстъпва или го шляпва с нагайката по задника, а не по слабините, където най-много боли.Все им купуваше балсам за гривите и опашките.Един от конете му беше много сладък, приличаше ми малко на Самолет и имаше най-правилния розов ромб на муцунката, който някога съм виждала.Ама и него го продадоха в Италия и той май в кюпа...Имаше и още един кон-Елингтон.Прекрасно животно.Не беше голям скачач, но имаше великолепен характер-малко плашлив, ни и много задълбочен, имах чувството, че някой мъдрец се е преродил в него.Обичах да ходя при него и да му обръщам внимание, никога не го яздих..И един ден -на 17.08.99г. в 18:20ч той умря под един зелен, огромен орех.Помня очите му до последния му дъх.Умря от колики и не можахме да му помогнем, цял ден се мъчи, плаках и не можех да го приема!!!Не исках...
Четири дена след това на републиканското в Разград умря и Надър.И той беше млад и перспективен кон.Така стана и с друга наша кобила-Неспирна.Опасна беше-само на 4 години, но каква сила и каква енергия, а как скачеше....последните състезания преди да я убият все първа ставаше,малко зла и щура, ама и аз бях малка още не я разбирах!Нептун обаче й счупи крака и те я заклаха и я изядоха на кюфтета и кебапчета, как ли пък няма да ям.Знам къде се й костите- в една гора, понякога минавам от там и си спомням за нея и хем ми се плаче, хем се усмихвам.Та такива истории колкото искате...знам, че и вие ги имате в сърцата си и в спомените, но от тях често толкова боли, че на човек му се иска да умре с коня или сам, или просто да забрави,да заспи и на сутринта да се събуди и да види,че всичко е било кошмар и той сега е свършил, уви не е така.Всички страдаме по някой или няколко коня, защото ги обичаме...Няма да се променим, просто сме такива!И аз си бях забранила да плача, но не мога-мисля,че наистина действат пречистващо.Някой ден ще ви разкажа една история за коня Малахит-той май е от Махагон?!Рени ти да знаеш нещо?Ние сме деца на конете и на свободата, затова тези неща така ни убиват и измъчват душите ни, но сме твърди и оцеляваме...,защото сме деца на конете.....

Аз , Находка и Тони = УСПЕХ

Надяваме се , че няма !

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "