Детски спомени

След като по ТВ-то в момента ми пускат музика все едно само за мен, а ми е гадно, гадно, та чак не се диша, реших да ви драсна тук няколко реда.
Седя си днес и нареждам пъзел. Подариха ми го днес, за да ме зарадват. Детска мечта, разбирате ли?? От онези, големите пъзели с 1000 парченца, които ще подреждам сега цяла нощ сигурно. И изведнъж се върнах отново в детството... Времето, когато нямаше толкова хубави пъзели, нямаше дори много свястни детски филмчета по ТВ-то. Спомних си как потъвах в детските книжки. Помните ли - "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада", или "Пипи, Дългото чорапче", или "Емил от Льонеберя", или "Карлсон, който живее на покрива"... Все такива..
Кажете ми, къде отиде това детско чувство на топлота и сигурност? Защо се плашим толкова от живота?
Междудругото вие спомняте ли си за детството?

I am scarred for life, but
it's not my flesh, that's wounded...

Kyde otidoha pita6... Playstation 2, XBox, Nintendo.Sega6noto detstvo e zatvoreno vyv virtualniq svqt.Kiber fantazii, geroistva v web arkadite, zapoznanstva v 4atovete.E ne znam na hlapetata sigurno im e got, a kakvi destki spomeni 6te im ostanat? Ne znam, a i ne moga da si predstavq...
A dali si spomnqm moeto detsvo?Sigurno govori6 za igrite koito igraehme ili za ekspediciite koito pravehme iz gorite, ili za zimnata pyrzalka na Slaviq.Kato malyk nai-mnogo obi4ah da me vodqt na Vito6a prez zimata, a sy6to i na moreto.
Obi4ah i vremeto kogato ni ostavqha s bart mi na selo.Vinagi si spomnqm s umilenie za detstvoto, bezgrijnite igri, a knijkite bqha neveroqtni, edni takiva pystri
s glancirani korici i cvetni kartinki.Moqta liubima knijka be6e Andersenovi prikazki,
a sy6t0 i 1001 no6t, i Pinokio i o6te mnogo, i mnogo...
Eeehh detstvo...

Детството...
Спомням си за него само в моменти на адска тъга. Чести моменти напоследък...

"Човек иска да бъде РАЗБИРАН, макар и да ЗНАЕ, че не е ОБИЧАН"

къде отиде това детско чувство на топлота и сигурност? Защо се плашим толкова от живота?


Просто са спряли да ни дават това усещане, тогава, когато са решили, че сме вече пораснали и нямаме нужда от него... Сякаш е позволено да те обичат докато си дете, а после...вече не е?! ...
А защо се плашим от живота? - защото, когато сме били малки са ни разказвали колко е прекрасен той и са ни давали надежди, например за това какви ще станем като пораснем... и са пропуснали да ни кажат, че това са само красиви приказки, с които утешават плача ни и си мислят, че ни правят щастливи, когато ни лъжат...

Искам някой пак да ме лъже, че всичко е красива приказка, но не става...
Искам пак да ме обичат за това, което съм, без претенции и упреци за грешките ми и недостатъците, но не става...
Искам най-много да разбират, но...
Какво ще правим?

"Човек иска да бъде РАЗБИРАН, дори и да ЗНАЕ, че не е ОБИЧАН"

- Да им го върнем тъпкано, т.е. да спазим поговорката "Каквото повикало, такова се обадило"
или
- Да простим и продължим напред с високо вдигната глава, съзнавайки собствената си стойност, както и тяхното неведение спрямо нея.

Дълго време се противях и не можех да приема отношението им, липсата на разбиране, на безусловна обич... но сега вече разбирам думите:

"Не отвръщайте на злото със зло."...

Всъщност, нищо не можем да направим, докато не проумеем нещата.
Усмихни се, детството си е наше, не са ни го отнели... и винаги, когато поискаме можем да се върнем към него и да се порадваме на невинността му...
Ето, аз все още съм дете...сега ще се поглезя малко и ще си отворя шоколадовото яйце...

онзи ден ми се падна някво морско конче :))))))

reborn in the shadow of the magpie

едно зелено змийче, ухилено едно такова...сладко...
иначе много ме кефеха преди едни, като порцеланови такива цели, изляти играчки...незнам вече дали ги слагат в яйцата или само сглобяеми...

сега са твърдо само пластмасови...
Това което ме ядоса много е, че са променили и самото яйце, и всъщност вече не е никакво яйце

Но много се радвам на играчките. А твоята са я уцелили страхотно - точно като за жена

reborn in the shadow of the magpie

не съм сигурна, че докато си дете те разбират - тогава възрастните просто те приемат. и с носталгия се опитват да си припомнят нещо отдавна загубено. разбирането е измислица на възрастните. децата вярват.

esto no es tan simple como parece

аз все още живея в моето детство. макар че ми се струва, че когато заговорим за детството си, тогава сме безвъзвратно порастнали.

esto no es tan simple como parece

Аз съм СИГУРНА, че не те разбират! Просто всеки възрастен е забравил какво е е да си дете и как да общуват с него.
Но те те ОБИЧАТ! Без да разбират, обичат. На мен поне това ми липсва от детството.
Едва като си голям, имаш нужда да те разбират, дори и когато не те обичат.

"Човек иска да бъде разбиран, дори и да знае, че не е обичан"

Така е, поне и аз така мисля.
Да се прощава не е лесно, но е единственият начин.
Благодаря - ето:

"Човек иска да бъде разбиран, дори и да знае, че не е обичан"

Нищо не е забравено:

[линк]

О, да, даааааааа!!!!!
Благодаря!!!!!!

"Човек иска да бъде разбиран, дори и да знае, че не е обичан"

np

Само да не започнеш да си самоизпращаш е-майли от вида:

"Скъпи ми Reader,
Аз съм толкова, толкова самотен на този огромен свят..." ;)

Тва пък откъде го измисли???

"Човек иска да бъде разбиран, дори и да знае, че не е обичан"

Виж глава 15 - "Маншон става поет" :)

Най-якият момент в цялата книга (според мен и група съветски учени)

..аз, ама късно, нали съм от бавнозагряващите! Благодаря за книжката!

"Човек иска да бъде разбиран, дори и да знае, че не е обичан"

Мдаааааааа, детството на децата сега е много по-различно. Не че аз съм много далеч от тази възраст (на 17 години съм), но нещата са коренно различни. На 5-6 години гледах 2 български програми и нямах търпение да стане 17 часа, за да гледам 30 минути детски. През останалото време обичах да разглеждам книги с картинки, карах баба ми да ми чете книги непрекъснато (като например "Приключенията на Лукчо от Джани Родари, соменатата "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада" и "Пинокио"). Жалкото е, че сега, когато искам да се чувствам дете, всъщност имам неприятното усещане, че съм на 60, защото съм толкова далеч от днешните деца. При мен нямаше Картуун Нетуърк, Фокс Кидс, компютри или Плейстейшъни.

Господ да пази България!