без заглавие

...и когато във вечери празни
ни остане малкото време
заделено за отдих, за нас
да разчоплиме спомени стари
да измъкнем от ъгъла прашен на нашата памет
съкровенният миг един...
миг, на разтопени янтар в очите
на заровени пръсти в коси
дъх на морска пяна и уханно биле
и покрито небе със звезди...
миг на обич - една на земята
в този луд компютърен век
нека бъде една светлината
която свързва мен и теб...
ако нямаш миг на това посветен
а си обвързвал всичко в лъжи
ти напразно земята си тъпкал...
студ и мраз не оставят следи!

Коте мъничко игриво,
защо не си щасливо,
и жално мяукаш по котака,
а не му разкажеш ти играта,
като завъртиш опашка бавно
и мустачки мърдаш плавно,
че да го захласнеш котарака,
че в трапа с двата крака
да скочи и скимти припряно,
и за теб да мяучи във сопрано,
и с котараци диви да се бие
и кръвта си след това да пие....