Цялостност

Ето какво разбрах от това, което прочетох от пичовете-фасилитатори.

Човек се състои от много различни части, някои от които съвсем не познава. Съзнателната му част е много малка, на фона на цялостта му. Повечето процеси се извършват на несъзнателно ниво.
Лошото е, че болшинството хора са раздробени и също, че смятат, че са само и единствено съзнателната си част.
Всяко нещо, за което си помислите, може да се разглежда или като част от цялото, или като самостоятелна част. Всяка една част от вселената може да се разглежда или като самостоятелна автономна единица, или просто като аспект на вселената. И съответно с всяка една произволно взета част ние можем да работим в две направления-или раздробявайки я на съставните и части или включвайки я като част от нещо по-голямо.

Има единици съзнания. Всъщност вие можете да оставяте единици от своето съзнание в някакво място, време, относно някаква тема или при друга личност.
Можете да оставите по-големи или по-малки свои части и те ще действат повече или по-малко като самостоятелни същества. Тези части могат и да си тръгнат и да станат част от същността на друга личност.
Съзнанията могат да се групират на всякакво ниво и групировката това е едно цяло, можещо да действа като единица. Артур Кестлер е изнамерил дума за такива групировки-ХОЛОН.
Холонът е каквото и да е групиране със собствени особени свойства, които нито могат да се извлекат от съставящите го единици, нито пък се явяват проста сума от тези части.

Тялото е холон, бридж-клуба ви, вашите мисли по определена тема също са холон. У холона винаги има някаква негова собствена специфична игра с вселената.

Истинското АЗ не е холон. АЗЪТ е потенциал без каквото и да е ограничение, местонахождение, маса, дължина на вълната и т.н.
Но от практични съображения ние непрекъснато се идентифицираме с всевъзможни холони.

Едни от основните техники на процесинга, са обединяване на противоположностите и възвръщане на изгубените части.
Примерно някой си е загубил холона дете. Т.е. загубил е детето в себе си. Вследствие на процесинга той се връща да си го дири. Намира го при някое произшествие в миналото или дори в някой минал живот. Възможно е това дете още да стои и да си играе там. Възможно е да не иска да се върне обратно при този, който го е изгубил. Възможно е последният да се наложи да разговаря, преговаря или дори да обещава да се промени в някои аспекти.
С всяка една същност се разговаря с необходимото уважение, защото всички те носят самостоятелно съзнание.
Увереността, радостта, топлината, оптимизма и т.н.-всички те са отделни същности, които сме загубили или оставили или дори подарили някому. От друга пък страна можем да носим в себе си чужди същности, които да ни помагат или пречат.
Съзнанието е просто още един холон, който се опитва да узурпира цялата власт и да води парада, без да си дава сметка, че се явява част от холон от по-високо ниво.

Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.

Двойнствеността е ключово понятие във вселената. Към каквото и да подхождате, вие можете да го изучавате или като самостоятелна единица или като част от нещо по-голямо.
Някои философски системи считат духовното същество за нещо напълно самостоятелно и независещо от нищо външно. Но тогава е сложно да разберем как съществото взаимодейства с други същества, които също са независими същности.
Ако ХОЛОН е всяко отделно същество, то ХОЛАРХИЯ е йерархично организирана структура на различните същества.
Колкото по-високо в йерархията се намира даден холон, толкова по-голяма степен на свобода има.
Създатели
Духове
Вселени
Форми на живот
Цивилизации
Групи
Взаимоотношения
Индивиди

Конкретният човек очевидно не е всичко, което е. Около него има същности, от които очевидно той зависи. Основната работа в процесинга обаче не е да разглежда човекът като част от цялото, а като самостоятелна единица, която има съставни части.
Процесингът се състои в изглаждане на отношенията между различните части на човека. Неговите части са станали самостоятелни единици, които могат да се намират във всевъзможни и често противоречиви отношения една с друга. Затова ние се занимаваме с откриването на тези конфликтиращи се части и с тяхното съгласуване една с друга. По този начин ние укрепване целостта.
Холонът е възел в холархията. Той гледа нагоре, за да види с какво е нужно да си сътрудничи или обедини. Гледа настрани, за да види с какво трябва да се съревновава. И гледа надолу, за да види какво трябва да управлява.
За да се разреши конфликта между холоните, е необходимо да се вдигнем едно стъпало по-нагоре-към следващото цяло-и да обединим неговите части.

Животът обаче не се явява такава христоматийна йерархия. Частите на цялото могат да се свързват с части на друго цяло и по този начин да създават свое собствено цяло.
Всеки холон е цялостна структура.
Човекът не е остров. Човекът е холон.

Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.

И по какво разбираш ти конкретно за тебе, че си се качила на нужното стъпало, за да виждаш ясно под тебе, до тебе, над тебе?
Дай някакъв пример, моля!

В момента чета и преписвам. Щото се оказа, че точно това чета-за целостта. Дето Дейти в друга тема предложи да се извади в нова тема.

Ето ти пример-аз се идентифицирам с ума си. И с логиката. Почват да се случват неща, тотално нелогични.
Тогава аз се качвам на нивото, което съдържа ума, съзнанието, подсъзнанието и части от свръхсъзнанието. От това ниво умът си виждам доста по-ясно, отколкото от по-ниското ниво-само ум.
От ниво ум знам, че има познато и непознато.
От ниво ум+подсъзнание+свръхсъзнание виждам, че има познато, непознато и непознаваемо.

Друг пример-тялото ти физическото е отделна същност. Ум-тяло е същност от по-високо ниво. Не можеш да се разбереш с тялото си и минаваш горното ниво.

Ръката ти е същност-самостоятелна, съставена от пръсти, лакът, китка и т.н. От друга страна ръката ти е част от тялото.

Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.

Ние можем да възприемем личността като частици съзнание, подходящи на рой пчели, в който всяка пчела се движи по собствена воля. Бедата при хората е, че непрекъснато сменят пчелата. Активната част у човека непрекъснато сменя пчелите. Но когато всички пчели са съгласовани една с друга, се получава удивително ефективна и многоцелева организация. Личността е тази невидима сила, която скрепя всички части заедно. Пространството, в което протича всичко, общата вибрация за всички отделни части съзнание.
Но за повечето хора това обединение още не е настъпило. Те постоянно превключват каналите, активират една схема, а след това друга.

Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.

Ами това е същото, за което писах още в темата на ПРН и после тук пуснах отделна тема. За повече инфо и малко по-различен поглед (на Гроф) ето тук:

[линк]

Продължавай да преписваш и аз мога да се включвам по-нататъка.

Поздравления за темата..Дейти

Бая изприказвах за Шамбхави мудра, но фаида йок. Това е ключа към отваряне на третото око. Не пречии...
Мисля е Гхеранда самхита, от мъдреца Гхеранда.

Може ли в тоя клуб да проникне нещо ново и да се види и разгледа като ново. Без да се намесват минали знания?
По повод на това, което написа, мога да кажа-
А синият кон кацна на черешата, защото замъкът беше с 3 кули.

Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.

Аз изчетох вече над хиляда страници текст, за да препиша това.

Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.

Интересно ми е защо подскачаш, на тема старо, ново. Мислиш ли, че има нещо което вече да не е открито?

Разбрах. Аз пък никога не съм се разглеждала на парче. Имам усещане за движение навън и навътре в телата си. Те са свързани, преливат едно в друго. Кое от мене се движи - вероятно духът ми. В медитация се изгубвам като част въобще, нищо не съм, няма ме. Тогава къде отивам, има ли ме въобще? Връщам се и се събирам пак отново. Нещо такова. Как да го обясня, не знам, пък и не е важно, не ме интересува.

Когато ние възприемем реалността от гледната точка на Universal Mind, всичките противоречия които познаваме са превъзмогнати

Да, така е. Грешката ни е, че се опитваме от тук, където сме, да скочим директно там. Без да ползваме стълбица и стъпалце по стъпалце.
Поне аз скачам от 10 години и все не смогвам. А сега ми подадоха услужливо стълба.
Ама кой както иска-кой не скача е...

Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.

След като никога не си се разглеждала "на парче", защо не опиташ да придобиеш и тази представа за себе си. Колкото по-голям брой гледни точки, толкова по-добре. А може и да откриеш нещо...гледайки от тоя ъгъл.
Всичко се движи във вселената, нали знаеш?

Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.

Нищо не може да се открие. Защото нищо не е застинало. В момента, в който го откриваш, то вече се е променило и е нещо различно от онова, което си открил.
Това, което си открил, вече го няма. Така че няма нещо, което да е вече открито, защото реалността междувременно се е променила и то е друго. Само умът ти си въобразява, че е открил нещо.
А сравнявайки критически всяко ново с онова, което знаеш и отхвърляйки непасващите на старите ти знания парчета, ти ставаш все по-застинал.
На фона на вечно подвижната вселена очевидно губиш темпо.

Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.

От точка, близо до центъра има панорамно виждане. Ако знаеш колко работи се виждат, разноглед ставаш.

За да си зашиеш копче на елека, трябва да си вденец конец в иглата.
Панорамно ли ще го направиш или предпочиташ да мааш без копче?
Изборът си е твой.

Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.

"


Когато ние възприемем реалността от гледната точка на Universal Mind, всичките противоречия които познаваме са превъзмогнати

"...

Това, че виждаш панорамно не ти пречи да стигнеш до копчето. Ако си се забил в долния ъгъл на елека си може да не забележиш, че копчето на ревера ти се е скъсало и е нужно да го зашиеш.

Умът