Помниш ли

Помниш ли лекия бриз край скалите,
нощното,ласкаво Черно море?
Пееха нежно,приспивно вълните,
галеха пясъчните брегове.
Ние се любихме там,под звездите...
в тази безоблачна,приказна нощ.
Шеметен танц,златен пясък в косите,
звезден парад на флуидната мощ!
Като Вечерница греше фарът
и ни показваше верния път,
в далечината любовна китара
тихо възпяваше нечия плът...
Помниш ли как ми прошепна тогава
думи вълшебни в любовен екстаз?
Как,упоена от страст и забрава,
тихо отвърнах:"Обичам те!"аз?
Аз помня всичко и в делника скучен,
в моя живот -прозаичен и сив,
чудото,дето тогава се случи,
още ме прави безмерно щастлив!

Ха така

м даааааааа....и на мен ми се случи същото миналото лято...или по-точно - по-миналото...и го помня...и още как!

страхотоното изживяване премина
и сякаш сянка е сега
но спомените живи са завинаги
и карат да кипи кръвта....

Добре!

Добре,че не сме се засекли някъде...