За душата

Тома от Аквино казва, че душата е форма на тялото (неговият възглед се отличава от Аристотеловия по това, че Аристотел прокарва специфично разделение между душата и ума и казва, че само умът е безсмъртен). Формата тук означава принципа на индивидуация на материята – нещото което придава единство и завършеност на тялото.
Според други философи обаче, душата съвсем не е просто форма на тялото, тя е истинската същност на човека, която е свързана с тялото само временно (противно на попското учение за телесното възкресение) и при това за наказание, но при все това тя е напълно независима битийна реалия.
Естествено, има и такива които твърдят, че душа не съществува, а съзнанието е свойство на тялото появяващо се на определена степен на организация на материята.
Има и други възгледи за душата, някои от които доста ексцентрични, но тук няма да се спирам върху тях.
Тук очертах накратко трите основни възгледа не само за душата, но и за човека изобщо – че той е съставното от душа и тяло, че той е само душа и че той е само тяло.
Какво бихте казали вие по този въпрос (не забравяйте да се аргументирате, моля)?