По Зелени рид
17 отговора
1400 прегледа
По Зелени рид
Здравейте,
Многото почивни дни сами по себе си предполагаха, че трябва да се отиде на планина и то някъде по-така... С Lexa решихме да се качим на х. Иван Вазов.
И така в ранната съботна утрин - по-скоро късна нощ, взехме транспорт от автогара Юг, за да може да се прекачим на маршрутката от Самоков за Мальовица в 8,15 ч. Цената до Гьолечица (разклона за Вада) е 2,00 лв. Някъде преди Говедарци към нас се приближи висок мъж и ни попита: "Момчета, за къде сте и имате ли нещо против да дойда с вас?". Казахме му че сме за х. Иван Вазов и е добре дошъл. От дума на дума, разбрахме че се познаваме (задочно) и то от Клуба - това бе Seeker, когото бе приютил в снежната си пещера The Bear миналата година. Освен това е баща на друг добър турист, който пише в Клуба - Margo.
Бяхме проучили добре маршрута по Планинския зимен пътеводител на Аспарух, дори бях изпринтвал текста. Подминахме прекия вариант по Урдина река, като предпочетохме добре познатата пътека "Вада-Мальовица". До разклона за Иван Вазов имаше стъпки, но нагоре по синята маркировка не бе ходил никой. Времето беше чудесно, слънчево и сравнително топло, малко под нулата. Приятно за вървене, въпреки стръмния склон. Seeker вървеше малко по-бавно от нас и се разбрахме да се срещнем чак във "Вазов", като предположихме че той ще ни настигне, след като на Зелени рид сложи снегоходките-бързоходките (след това се оказа, че снегът е неподходящ за тях). Всичко вървеше добре, докато не стигнахме клека. Пътеката бе затрупана и с доста мъка и с газене до над кръста успяхме да излезем на открито, над гористия пояс. Тук снегът беше навят и до малката овчарска къщичка (заслон) стигнахме след голямо газене, въпреки малкото разстояние. През лятото сме я подминавали гнусливо, но сега влязохме вътре. Отвън изглежда малка и невзрачна, но вътре има две легла с пружини и дюшеци, но без печка. Дотук от разклона бяхме дошли за 4,15 ч, което бе добре, като се има предвид неистовата борба с клека (бор-смотаняк, както казваше един приятел). Вмествахме се и във времето, дадено от Аспарух - 5,00 ч. Оттук започнахме да се движим доста с по-бавно темпо - умората си бе казала думата, пък и снегът бе труден за ходене, а на някои места беше и двуслоен (стъпваш и аха да опреш на твърдо и отново потъваш
). В района на Зелени камък затъвахме почти до кръста, но го изкачихме. Въпреки, че от заслона дотук загубихме 4 часа времето беше добро. От разклона на зимната маркировка за Езерата, всичко се промени - излезе изключително силен вятър откъм Паничишкия циркус, който "загребваше" големи порции сняг, завихряше ги и ги струпваше в Урдиния циркус. Величествена, но доста страховита гледка. Беше лек сумрак, когато приближихме възловата каменна пирамида, от която почваше "Кончето" - тесния карлингов ръб, отделящ Паничишкия от Урдиния циркус. През лятото го прекосява много приятна пътека, от която се откриват чудесни гледки към Урдините езера, но през зимата явно е друго. Аспарух дори споменава, че се образува козирка над Паничишкия циркус, което говори за преобладаващ противоположен вятър (фьон). Нямаше как да измерим силата на вятъра, но може би беше около 100 км / ч, понеже с мъка се задържахме в стабилно състояние. Камбанките на Раздела се виждаха на недалечно, но в случая труднодостижимо разстояние. С всяка крачка у нас назряваше решението да се върнем, може би единственото правилно. Снегът бе малко и почти не се затъваше, но рискувахме природната стихия да ни издуха в Урдиния циркус. Връщането ни отне двойно по-малко време. Най-напред бяхме с осветление, но скоро вече нямаше нужда от него - иззад Говедарската котловина изгря огромна луна, която ни трасира пътя за заслона.
Престигнахме около 8 часа, Seeker вече си бе легнал и появата ни го изненада - предполагаше че сме вече в Иван Вазов и се тревожим за него. Направихме си скромен "банкет" и си легнахме по чувалите. Чувалите с посочени екстремни температури около -15 градуса се справиха добре, като се бяхме добре облекли.
Сутринта се измъкнахме много бързо от клековия лабиринт, който ни затрудни вчера. Решихме да се отбием до х. Вада, за да пием по чай, все пак бе на 5 мин от разклона. Поехме по коловозите към хижата и не щеш ли срещу нас вървят двама туристи - след кратко "интервю" ги разконспирирахме - бяха Станислав и Рада, автори на един от най-приятните туристически сайтове - StaRaTrekking. Х. Вада, за мое учудване, не работеше, но столовата и стаите бяха отворени. Компенсирахме в барчето на Почивната станция на Министерство на финансите, което е точно на разклона за х. Вада.
На автогарата в Самоков срещнахме Синева, който беше ходил към Езерата.
Въпреки, че не стигнахме до Вазов, бяхме много доволни от прекараните мигове из снежна Рила.
С поздрав,
Турист
Водач за българските планини
Многото почивни дни сами по себе си предполагаха, че трябва да се отиде на планина и то някъде по-така... С Lexa решихме да се качим на х. Иван Вазов.
И така в ранната съботна утрин - по-скоро късна нощ, взехме транспорт от автогара Юг, за да може да се прекачим на маршрутката от Самоков за Мальовица в 8,15 ч. Цената до Гьолечица (разклона за Вада) е 2,00 лв. Някъде преди Говедарци към нас се приближи висок мъж и ни попита: "Момчета, за къде сте и имате ли нещо против да дойда с вас?". Казахме му че сме за х. Иван Вазов и е добре дошъл. От дума на дума, разбрахме че се познаваме (задочно) и то от Клуба - това бе Seeker, когото бе приютил в снежната си пещера The Bear миналата година. Освен това е баща на друг добър турист, който пише в Клуба - Margo.
Бяхме проучили добре маршрута по Планинския зимен пътеводител на Аспарух, дори бях изпринтвал текста. Подминахме прекия вариант по Урдина река, като предпочетохме добре познатата пътека "Вада-Мальовица". До разклона за Иван Вазов имаше стъпки, но нагоре по синята маркировка не бе ходил никой. Времето беше чудесно, слънчево и сравнително топло, малко под нулата. Приятно за вървене, въпреки стръмния склон. Seeker вървеше малко по-бавно от нас и се разбрахме да се срещнем чак във "Вазов", като предположихме че той ще ни настигне, след като на Зелени рид сложи снегоходките-бързоходките (след това се оказа, че снегът е неподходящ за тях). Всичко вървеше добре, докато не стигнахме клека. Пътеката бе затрупана и с доста мъка и с газене до над кръста успяхме да излезем на открито, над гористия пояс. Тук снегът беше навят и до малката овчарска къщичка (заслон) стигнахме след голямо газене, въпреки малкото разстояние. През лятото сме я подминавали гнусливо, но сега влязохме вътре. Отвън изглежда малка и невзрачна, но вътре има две легла с пружини и дюшеци, но без печка. Дотук от разклона бяхме дошли за 4,15 ч, което бе добре, като се има предвид неистовата борба с клека (бор-смотаняк, както казваше един приятел). Вмествахме се и във времето, дадено от Аспарух - 5,00 ч. Оттук започнахме да се движим доста с по-бавно темпо - умората си бе казала думата, пък и снегът бе труден за ходене, а на някои места беше и двуслоен (стъпваш и аха да опреш на твърдо и отново потъваш
). В района на Зелени камък затъвахме почти до кръста, но го изкачихме. Въпреки, че от заслона дотук загубихме 4 часа времето беше добро. От разклона на зимната маркировка за Езерата, всичко се промени - излезе изключително силен вятър откъм Паничишкия циркус, който "загребваше" големи порции сняг, завихряше ги и ги струпваше в Урдиния циркус. Величествена, но доста страховита гледка. Беше лек сумрак, когато приближихме възловата каменна пирамида, от която почваше "Кончето" - тесния карлингов ръб, отделящ Паничишкия от Урдиния циркус. През лятото го прекосява много приятна пътека, от която се откриват чудесни гледки към Урдините езера, но през зимата явно е друго. Аспарух дори споменава, че се образува козирка над Паничишкия циркус, което говори за преобладаващ противоположен вятър (фьон). Нямаше как да измерим силата на вятъра, но може би беше около 100 км / ч, понеже с мъка се задържахме в стабилно състояние. Камбанките на Раздела се виждаха на недалечно, но в случая труднодостижимо разстояние. С всяка крачка у нас назряваше решението да се върнем, може би единственото правилно. Снегът бе малко и почти не се затъваше, но рискувахме природната стихия да ни издуха в Урдиния циркус. Връщането ни отне двойно по-малко време. Най-напред бяхме с осветление, но скоро вече нямаше нужда от него - иззад Говедарската котловина изгря огромна луна, която ни трасира пътя за заслона.
Престигнахме около 8 часа, Seeker вече си бе легнал и появата ни го изненада - предполагаше че сме вече в Иван Вазов и се тревожим за него. Направихме си скромен "банкет" и си легнахме по чувалите. Чувалите с посочени екстремни температури около -15 градуса се справиха добре, като се бяхме добре облекли.
Сутринта се измъкнахме много бързо от клековия лабиринт, който ни затрудни вчера. Решихме да се отбием до х. Вада, за да пием по чай, все пак бе на 5 мин от разклона. Поехме по коловозите към хижата и не щеш ли срещу нас вървят двама туристи - след кратко "интервю" ги разконспирирахме - бяха Станислав и Рада, автори на един от най-приятните туристически сайтове - StaRaTrekking. Х. Вада, за мое учудване, не работеше, но столовата и стаите бяха отворени. Компенсирахме в барчето на Почивната станция на Министерство на финансите, което е точно на разклона за х. Вада.
На автогарата в Самоков срещнахме Синева, който беше ходил към Езерата.
Въпреки, че не стигнахме до Вазов, бяхме много доволни от прекараните мигове из снежна Рила.
С поздрав,
Турист
Водач за българските планини
Re: По Зелени рид
Много добре !
Вярно, че многото почивни дни предполагаха отиването на планина, но не успяха да се наложат !
Всъщност успяха да наложат много мигове, не всички приятни, пред трапезата и превземането на нови кулинарни върхове !
Сега сигурно ще качвам няколко килца повече на другите върхове !
Честита Коледа и да внимаваме да не се получи същото на Нова година (имам съмнения и "лоши" предчувствия) !
Вярно, че многото почивни дни предполагаха отиването на планина, но не успяха да се наложат !
Всъщност успяха да наложат много мигове, не всички приятни, пред трапезата и превземането на нови кулинарни върхове !
Сега сигурно ще качвам няколко килца повече на другите върхове !
Честита Коледа и да внимаваме да не се получи същото на Нова година (имам съмнения и "лоши" предчувствия) !
Re: По Зелени рид
Весела Коледа и щастлива Нова година на всички големи и малки, регистрирани и нерегистрирани, зимни и летни и ... кашкавал туристи! От чичо Наско. Никът ми е малко променен (стана по-хубав!) - бях заличен от ДИР.БГ защото ... не съм влизал два месеца (!)[тиквен медал] и някой се е регистрирал с моя стар ник. 
Обявявам ПОЗОР ЗА ДИР.БГ до края на 21 век! 
А иначе твърдоглавото честолюбие не е достойно за неголемите, но сериозни туристи, към които се причислявам аз. Винаги мога да кажа "моите сили стигат до тук". Важното е ДА СЕ СЪХРАНИМ! Желая на всички пишещи и четящи в този клуб много здраве и любов! Пълни раници, защото `раната прави... И един метър твърд сняг пред пикела! До нови срещи!
И още нещо: ОТКРИХ, че сайта на Аспарух не е верен: времената са мамалени двойно!
see|(er ... the reason.
Обявявам ПОЗОР ЗА ДИР.БГ до края на 21 век! А иначе твърдоглавото честолюбие не е достойно за неголемите, но сериозни туристи, към които се причислявам аз. Винаги мога да кажа "моите сили стигат до тук". Важното е ДА СЕ СЪХРАНИМ! Желая на всички пишещи и четящи в този клуб много здраве и любов! Пълни раници, защото `раната прави... И един метър твърд сняг пред пикела! До нови срещи! И още нещо: ОТКРИХ, че сайта на Аспарух не е верен: времената са мамалени двойно!
see|(er ... the reason.
Редактирано от see|(er на
Re: За Вятъра... :)
Вятърко:-),
имам два въпроса:
1) как се разбира субективно кога е 100 км / ч - имам спомен, че е когото човек с трудност запазва равновесие, но все пак ти си Вятър-ът
2) как се нарича простият уред за мерене скоростта на вятъра, който го има отвън на всички метеостанции, с колко деления е и на колко отговаря едно деление от скалата му
С поздрав,
Турист
Водач за българските планини
имам два въпроса:
1) как се разбира субективно кога е 100 км / ч - имам спомен, че е когото човек с трудност запазва равновесие, но все пак ти си Вятър-ът
2) как се нарича простият уред за мерене скоростта на вятъра, който го има отвън на всички метеостанции, с колко деления е и на колко отговаря едно деление от скалата му
С поздрав,
Турист
Водач за българските планини
Re: По Зелени рид
Здравей бате Краси!
Абе винаги съм се чудил как става ходенето когато затъваш до кръста, че и над него...?! Сериозно. Аз един-два пъти съм пробвал и то като ми хлътне крака до чатала и край - вече няма как да придвижиш другия, за да направиш крачка...? Или може би става въпрос за особен вид пръхкав сняг в който може да се плува?
Може да звучи нещо като де се заяждам, ама съвсем не е така! Просто ако имаш някакво обяснение ще се радвам да го сподалиш.
Поздрави!
\\-\\-\\-Catch The Extreme Wind Power-//-//-//
Абе винаги съм се чудил как става ходенето когато затъваш до кръста, че и над него...?! Сериозно. Аз един-два пъти съм пробвал и то като ми хлътне крака до чатала и край - вече няма как да придвижиш другия, за да направиш крачка...? Или може би става въпрос за особен вид пръхкав сняг в който може да се плува?
Може да звучи нещо като де се заяждам, ама съвсем не е така! Просто ако имаш някакво обяснение ще се радвам да го сподалиш.
Поздрави!
\\-\\-\\-Catch The Extreme Wind Power-//-//-//
Re: По Зелени рид
Здравейте
и аз това се чудя - има ли смисъл от този мазохизъм със затъване до кръста в сняг.
все пак нали има панти или снегоходки. кофтито е че са малко скъпи но пък и затъването над глезен за мен си е див ужас.
чао
When the going get tough, the tough get going !
и аз това се чудя - има ли смисъл от този мазохизъм със затъване до кръста в сняг.
все пак нали има панти или снегоходки. кофтито е че са малко скъпи но пък и затъването над глезен за мен си е див ужас.
чао
When the going get tough, the tough get going !
Re: По Зелени рид
Здравей Цецо и за много години!
Снегът по принцип не беше много, само на две-три места имаше навят и той ни затрудни. Не разполагахме с панти и снегоходки, с изключение на see|(er. Оказа се, че неговите снегоходки не вършеха никъква работа, поради пърхавия сняг.
А иначе за измъкването (сериозно): много неприятен момент, ако си в клека - се хващаш на някой клон. Трудно е ако си на открито - най-лесно е някой да ти подаде ръка. Иначе се чувстваш като в тресавище, имаш чувството че няма измъкване.
С поздрав,
Турист
Водач за българските планини
Снегът по принцип не беше много, само на две-три места имаше навят и той ни затрудни. Не разполагахме с панти и снегоходки, с изключение на see|(er. Оказа се, че неговите снегоходки не вършеха никъква работа, поради пърхавия сняг.
А иначе за измъкването (сериозно): много неприятен момент, ако си в клека - се хващаш на някой клон. Трудно е ако си на открито - най-лесно е някой да ти подаде ръка. Иначе се чувстваш като в тресавище, имаш чувството че няма измъкване.
С поздрав,
Турист
Водач за българските планини
Re: По Зелени рид
Здравей,
Чак сега прочетох писаното ти за Зелени рид. Наистина приятна предколедна среща! Ние успяхме на следващия ден да се качим до Еленино езеро на Мальовица. Там падна гъста мъгла, придружена със снеговалеж и се отказахме да вървим нагоре без видимост. Иначе доста сняг си погазихме и ние, въпреки пъртината, която бяха избили групата на Жоро, но която личеше само тук-там!
Далеч по-леко беше ходенето по билото на Стара планина на самата Коледа. Снега на Амбарица беше фирнован и се крачеше по-леко от летен маршрут!
Сега се стягаме за Мусала - тръгваме на 4-ти, събота. Около 9,30-10,00 часа пристига нашия бус на Боровец. Ако имаш желание, заповядай
Ако не се видим - знаеш къде да прочетеш:))
Пожелавам много пътешествия през Новата Година.
Чак сега прочетох писаното ти за Зелени рид. Наистина приятна предколедна среща! Ние успяхме на следващия ден да се качим до Еленино езеро на Мальовица. Там падна гъста мъгла, придружена със снеговалеж и се отказахме да вървим нагоре без видимост. Иначе доста сняг си погазихме и ние, въпреки пъртината, която бяха избили групата на Жоро, но която личеше само тук-там!
Далеч по-леко беше ходенето по билото на Стара планина на самата Коледа. Снега на Амбарица беше фирнован и се крачеше по-леко от летен маршрут!
Сега се стягаме за Мусала - тръгваме на 4-ти, събота. Около 9,30-10,00 часа пристига нашия бус на Боровец. Ако имаш желание, заповядай
Ако не се видим - знаеш къде да прочетеш:))
Пожелавам много пътешествия през Новата Година.
Брей,
импакт-факторът ми пак се вдигна! Ние бяхме също на Вазов на Нова година. Тръгнахме с Христина на 31. декември, като три нощи не бях спал от път. Явно вятърът и слънцето бяха подобрили обстановката, защото вече далеч нямаше такова затъване. В гората вашите стъпки личаха добре, но с почването на клека видяхме, че първо сте се качвали до билцето, а после отново сте слезли малко надолу. Ние го преодоляхме отгоре, предпочетох клековата гимнастика пред газенето до кръста (не си носехме снегоходки). Но на откритото - доста по-добре. Сняг с тежка кора, но само до коленете. Спряхме за малко в къщичката на Кире Чугуно (с когото бяхме пътували до Гьолечица). Краси, ти наричаш това "дюшеци"?
Бавно минахме през Зелени камък и по същия начин ни застигна фъртуната по тесния участък, от Раздела пак стана завет. По притъмняване стигнахме в хижата и се присъединихме към компанията.
Посрещнахме успешно Новата година след социалнонатовската реч на Първанов по радиото.
На другия ден към обед поехме към Баучер. Тук снегът вече неприятно ни изненада - имаше добре изразена спъваща кора, а също и млечна мъгла със заслепяващо слънце през нея (нали вървин на юг, срещу него). Стигнахме в манастира точно в 17,12 ч., за да хванем рейса в 17,15. Да, ама само за този ден той празнично тръгнал в 17.00! Махнахме ръка и на мига ни спряха на стоп; и сам съм пробвал на манастира и съм чакал с часове... Колата пристигна в гр. Рила точно с автобуса и го хванахме, за да се прехвърлим в Дупница на влака за София. Добре, че беше тази кола!
А, и поправка - простреляната табела на разклона за Урдина река вече я няма и това го отразих, където трябва.
Наско, да не мърмориш за времената, че ще ти кажем ние с Маргото!
Ста и Ра от StaRa, домъчня ми за вас и скоро ще организираме нещо!
Поздрави на всички!
Планински зимен пътеводител
Бавно минахме през Зелени камък и по същия начин ни застигна фъртуната по тесния участък, от Раздела пак стана завет. По притъмняване стигнахме в хижата и се присъединихме към компанията.
Посрещнахме успешно Новата година след социалнонатовската реч на Първанов по радиото.
На другия ден към обед поехме към Баучер. Тук снегът вече неприятно ни изненада - имаше добре изразена спъваща кора, а също и млечна мъгла със заслепяващо слънце през нея (нали вървин на юг, срещу него). Стигнахме в манастира точно в 17,12 ч., за да хванем рейса в 17,15. Да, ама само за този ден той празнично тръгнал в 17.00! Махнахме ръка и на мига ни спряха на стоп; и сам съм пробвал на манастира и съм чакал с часове... Колата пристигна в гр. Рила точно с автобуса и го хванахме, за да се прехвърлим в Дупница на влака за София. Добре, че беше тази кола!
А, и поправка - простреляната табела на разклона за Урдина река вече я няма и това го отразих, където трябва.
Наско, да не мърмориш за времената, че ще ти кажем ние с Маргото!
Ста и Ра от StaRa, домъчня ми за вас и скоро ще организираме нещо!
Поздрави на всички!
Планински зимен пътеводител
Re: По Зелени рид
Да,Краси и ние направихме подобно на твоето пътешествие по Зелени рид ,но някъде в края на септември.Този ден имаше доста гъста мъгла ,мокър сняг и виж на снимката как си сменяме в движение чорапите.Е стигнахме и минахме Зелени камък ,но по натам решихме да не продължаваме мъглата си беше доста гъста и маркировката почти не се виждаше и ,тъй като никои от нас не знаеше пътя ,не можем добре да си служим с компас и затова взехме по разумното решение да се върнем назад.
Ето и една снимка за събитието.
[линк]
Ето и една снимка за събитието.
[линк]