Животът си върви...

Преди Бъдни вечер слушах Щурците и много ме впечатлиха няколко от песните им. Бих искала специално да поздравя Изгрев и Медеа с тази песен:


Животът си върви

Върви животът ден след ден,
И все не можем времето да спрем ...
А между смех и тъга -
полека се изнизва младостта.
Тогава почва да боли,
че нещо си пропуснал, може би,
един сезон ... Една любов -
неповторими, в този твой живот.

От бързане да хванеш влак -
не забелязваш някой първи сняг ...
Заплеснат по една мечта -
не си видял, че е до тебе тя.
Задъхан си вървял напред,
за щастието търсейки билет,
ала разбираш помъдрял -
от бързане си закъснял ...

Спри! - сам не се надбягвай.
Спри! - и в мига повярвай.
Спри! - за да имаш време, спри ...
Виж, как света се буди
днес, старите заблуди
ти може би ще промениш ...

Животът си върви така,
минава просто, като на шега ...
Ако не спреш за малко ти -
ще го пропуснеш и ще отлети ...
В живота има куп неща,
неповторими, като любовта.
Ако не си ги преживял,
ако не си ги проумял,
ако не си ги преболял -
от бързане си закъснял.

Спри! - сам не се надбягвай.
Спри! - и в мига повярвай.
Спри! - за да имаш време, спри ...
Виж, как света се буди
без старите заблуди.
Спри! - и живота улови ...


Музика: Кирил Маричков
Текст: Александър Петров

Благодаря ти!



Подарявам ти едно мое стихче

Към всичко казано дотука
какво ли мога да прибавя?
Едно приятелски – наслука!
На път към себе си да се отправя
и колкото по-надълбоко стигам,
все по-високо ще прониквам,
във всяко нещо смисъл ще намирам,
преди да тръгна ще се спирам.

Аз пък си имах едно любимо стихотворение от детството-Зимен Сън.Спом
няш ли си го:

Зимна вечер губер бял размята.
Спи ми малко зрънце под Земята.
Спи и слушай как незнайни хали,
свирят в мрака с ледени кавали.

Не тъгувай ти за ясно лято,
ни за ниви със коси от злато.
Не тъгувай че е заледено
твойто стръкче свежо и зелено.

Спи и слушай,спи и чакай в мрака
да пристигне с блага вест Южняка.
И ще видиш как ще тръпнат луди
пак пчелици,птички,пеперуди.

И ще видиш как на кон от злато,
пак ще дойде огненото лято...


И все още е част от магическият аспект на празника.

LVX

Ей, благодаря ти, че го припомни. И на мене ми беше любимо, а за срам го бях забравила.
Едно от най-любимите ми усещания е през пролетта да усетя този първи топъл полъх на вятъра, който почва да топи снеговете, като обещатие за пробуждане под бялата студена завивка.

Благодаря и на двама ви!

Ето още една тяхна песен - текста е от моя любимец: Петър Гюзелев :)))


Светлият век

И аз си спомних как живях
без Бог, който да бди над мен
и да ме води към добро!...
Боже наш прости,
прости
и на нас.

И ние помним онзи ден.
Всички крачим под строй - в крак!
Беше страшен този ад!
Боже наш прости,
прости
и на тях!...

Сам бях, бях чужд
тук в своя дом
и нямах в сърцето надежда! -
Аз бях емигрант
във моя град,
във своя дом!...

Защо си спомням за това -
мина Черният век - край!
Светът и Бог са вече с нас -
Идва век
по-друг -
Светлият век!
Идва век
по-друг -
Светлият век!...