Равносметка...

Здрасти,
Дисциплинирах се до синьо, до слепоочията си, до откат, за да изживея и тази година. Да я изтикам, да я извалсирам, да я изкъртя от календара. Да я затворя под капачката на сърцето си. Под капачката на сърцето ми, където е натъпкано - с люляци, площади, с бестселъри за лична употреба, с фонтани от тъги течащи по улиците, по кръстовищата. С фонтани от безутешност, които стават все по - стройни, все по - барокови, все по - емблематични. Феерия, гейзери, земетресения от безутешност.
Вече не сънувам. Само крещя. И си проектирам частни въстания - срещу чиновника, срещу министъра, срещу секретарката на полковника, срещу румения тъпак - пресичащ души, пазаруващ души. Срещу румения тъпак, който се опитва да ме купи на лизинг срещу няколко илюзии в повече. Проектирам си частни въстания, за да мога поне да се усмихна - ярко, категорично, безвъзвратно. От усмивката си да направя карта на света, да се разтворя в хайкото на надеждата, да си измисля свои сезони, свое НАТО, свои 100 дни... Чисто нови. От усмивката ми да не оставят белези. Белези дълги като влакове. Влакове препълнени с бивши българи. Бивши българи към бившо бъдеще.
Бай - Бай.
Още не мога да изляза от филма. Толкова много години минаха, а не мога. Уж съм в последния кадър, уж съм някъде във финалните надписи, в титрите съм. А не става. Всяка година си го пожелавам. Мечтая го, искам го, бленувам го. Поря душата си, за да се махна от филма. Филмът, в който някакви хора псуват. Толкова тихо псуват. Всяка година все по - тихо, все по - наум, все по - навътре. Тихо, тихо. Филхармонии на тишината, алианси от тишина, гражданско общество за мълчание и тишина.
Ама нищо. Усмихни се...
Пиша ти от една кухня, от един квартал, от една България. Навън играят деца. Гледам ги. Те не ме виждат. Зеницити им са потекли из улиците. Любипитни са. Значи продължаваме. Всеки е малко безсмъртен. Всеки е малко безкраен. А това вече е материя. А това после е оптимизма. А това е обичам тези планини зелени. А това е питат ли ме де зората.
Чао...
Весели празници...



И дълга е главната улица...

П.п. Елин Рахнев е от любимите ми писатели...

На мен ми стана тъжно, защото всичко това е вярно, защото не искам да уча на майната си, защото искам да гледам децата по софийските улици. Аз не псувам тихо, аз псувам открито, на глас, това обаче нищо не променя. Трябва ли да се капсулирам за всичко, което се случва и да чакам нещо по-добро? Каква съм аз? Коя съм аз, за да мога да променя нещо? Мога да дам само любовта си, тя ми дава смисъл.
Обичам те Dallia.

Всичко хубаво Graffitti.
Нека да чегъртаме заедно скапаните дни от календара, поне ще ни е забавно.:)))

Ако всички започнем помалко да чегъртаме... странно... навява ми асоциация за промяна... Ако не, то поне ще е веселба...
...
Запази любовта си...
Весели...

И дълга е главната улица...

само ако знаеш, колко ми е писнало и на мен от румения тъпак.............нямаш представа колко...... и викиам...и крещя...от безсилие......
от безсилие, че не мога да имам любовта си точно сега.....моля се за търпение...
Rauch -обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те,обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те,

"Aerodynamically, the bumblebee shouldn't be able to fly, but it goes on anyway."

Боже... на мен ли го казваш?!
Разбирам...
Скоро ще се "пръсна" от присъщото ми търпение...
За сега...

И дълга е главната улица...

Хехеххе...и аз така си правя шибана равносметка....Първо мисля да отида в полицията да се предам..хмхм(Да не Четат Полицайки!!!)...мда преди години откраднах една лада,но свърши бензина и я изоставих...после писаха в един шибан вестник,че е открадната кола и изоставена от неизвестен извършител...Е това съм аз!...Ххехееххехех Весели Празници!!!!

Аз съм едно плашило,аз съм едно дете,аз съм пространство сиво...

Работата тук е сериозна, задоволяваш ли се с равносметка?


Бъди здрава и усмихната...

И дълга е главната улица...

привет!:)
знаеш ли,и на мен ми е адски тъпо да къртя всички туя дни от календара......времето все не стига за нищо,а като се обърнеш назад и се замислиш да ли си доволен от постигнатото.....потъваш в още по-дълбока дупка.Знам само едно-никой от нас не е виновен за това,което ни оставиха предишните поколения оправници и граждани на България.Това е действителността-сега единственият път за нас са тези влакове....с бивши българи.Въпросът не е за повече пари или голяма кариера-въпросът е на оцеляване.Ако и ти си избрала този път,мисля,че си избрала единственият възможен изход.Знам колко е трудно и се моля всеки ден да позная в най-скоро време и аз тези трудности.Когато човек е опрян до стената е по-лесно,защото има само един път който да избере....дано всички тези леко объркани слова ти помогнат поне малко.....дано помогнат и на мен.Успех!Не се предавай!

въздухът е моето пространство

Виж са,времето е свасем за равно нещо си,все тайя сметака ли ша е или сланцестоене Ма неша хич не ми е разбираемо шо тай всичките се смахвате покрай празнуването Отнийде взорът надежда не види
Аре,ве хора,ми пийте помалко бре, кат не носите

в голяма чаша

това се явява пътешествие до сърцето на мрака - аз така разбирам заобикалящата ме среда...
Слова, написани при полеви условия, слова, представящи различно третиране на проблема за далечността и социалната невъзможност за "добър и равен живот". Не ми се засяга теории на Маркс... все пак съм само на 21... далечен ми е малко, не ми се бoрави и с клишета...
Това за мен е психологически и морален проблем, тъпкана и тъпкана рафинирана система без край, кръстосна точка на влияния и модели.
Не изпитвам вина, нито упреквам някой и не смятам, че пътят, който трябва да поема е с "влака с бивши българи", напротив... Можела съм, мога и ще мога, но ---> НЕ!
Всъщност - с този си пост аз не целя да се оплаквам или критикувам, просто провокирам мисъл и българско съзнание - това е!
На този си етап от развитие аз съм доволна от събитията, развили се около мен и дали ми възможност да бъда щастлива...
Но с МЕН не се изчерпва светът.

И дълга е главната улица...

Маааааааамааааааа муууууууу. Ама нарочно ли така пишеш да тормозиш четящите, бре човек. Ама като напишеш нещо, хвърли му един поглед след това, а не хвърляй така буквите, та да трябва да се мъча да ги редя в думи след това.

Имай милост. Моля.

Бъди търпелива, какво друго остава?

И дълга е главната улица...

щом си доволна от живота си сега,значи не трябва да те тормозят такива мисли.....предполагам.Те мислите са си винаги там,някъде дълбоко в нас.нев прекъснатата неудовлетвореност.Понякога и ние не знаем от какво идва това усещане.За това може би казват,че когато човек победи себе си и постигне вътрешен мир,е пожбедил целя свят.Това е трудна битка,наистина!
А това,че светът не се изчерпва с теб...хм....всеки си има причини да прави едно или друго и колкото и да ни се иска,не можем да разберем другите напълно.не можем и да им помогнем,ако те не искат само да си помогнат....Весела Коледа!Бъди щастлива !

въздухът е моето пространство

... нали по това време всички псевдо хуманисти се сещат за хората в неравностойно положение?! - Вече спускам паралел само на тях..., а що се отнася до мен - прекалено съм земна, за да притъпя сетивата си за истинския живот. Майната му на душевния мир...

Щастлива Коледа!

И дълга е главната улица...

леле, ама ти много голямо престъпление си направила...ужас...ама, хайде,

няма да те издам...весели празници!!

Хубава тема :-)
Поздрав


Път след път, пътища много...

Was helfen...
Каква полза от светлината на факлите...или очилата... щом хората... не искат... да виждат...


Поздрав!

И дълга е главната улица...

Малко не разбрах за какво става въпрос. Ще ми обясниш ли?

Точно какво не можеш да разбереш?
Ако живееш в България, въпросът ти е нелогичен... заби ме откъм възприятия, честно!
Издигам те в култ!

И дълга е главната улица...

Много забавно...

И дълга е главната улица...