Kakvo mi stava.......

Zdraveite priateli. Iskam da vi pitam neshto! Ne znam kakvo mi stava- vinagi kogato mi haresva niakoi-malko ili mnogo, kania na sreshta i taka natataka. V momenta v koito se sreshtame i znam che i toi me haresva-zapochvam da se otvrashtavam ot nego. Napravo sam poludial. Veche sumati hora precakah taka!!!!! Neznam kakvo da pravia. Zapochvam da se vziram v tiah i da izdrebniavam. Sigorno poludiavam! UGAS ! Molia, predlogete neshto, iskam da izlezna ot tova sastoianie!

I will give my all!

еба си...
Или се отпусни или ...
абе това е типичен женски синдорм. Извинявай че така звучи, ама нали ги знаеш Хем сърби Хем Боли.
Отпусни се, все пак го направи, и след това прави равносметки.
Може сексът да ти хареса а може да не ти хареса.
Иначе ако мението ти е че в момента в който се срешнете, се отвръщаваш от него не мога да го разбера. НАли преди това си се харесал с него?
Или? Чакай малко искаш да кажеш че чатиш разменяте снимки и след това като го видиш ти е отврат?

Животът е низ от компромиси, всеки си има своите слабости и недостатъци, ако продължаваш да търсиш идеалния, то рискуваш да останеш сам, а това не бих го пожелал на никого.

THE BIGGER THE BETTER

т'ва е щото не си се виждал с мен

Преди всичко се успокой. ;-)

Прибери се у Вас, в стаята си или отиди на някое местенце, което много обичаш - пейка в парка, брега на морето... Някъде, където ти е приятно да бъдеш и същевременно не е влудяващо шумно. Или тръгни да се разхождаш нанякъде... Загледай се за известно време през прозореца си, в далечината или в нещата край себе си, без да мислиш за нищо, само за това което виждаш. Наслади му се. После си спомни нещо, някаква случка, която много обичаш и която те кара да се чувстваш щастлив. Може би свързана с мястото, където си сега. Усмихни се и я остави да те гали известно време. След това, започни бавно да се връщаш към момчетата, които са ти харесали, едно по едно. Спомни си първия път, когато видя всеки от тях и с какво той те впечатли. Нека всичко изплува пред теб, сякаш се случва отново сега и е също толкова истинско...

После, започни бавно да прекарваш пред себе си всички моменти, когато сте били заедно. Спомни си нещата, които е казал или направил и са те омагьосали. Позволи им отново да те омагьосат. Сякаш за първи път. И така стигни до момента, в който нещата са тръгнали на зле. Но не бързай. Бъди спокоен.

После прецени как стоят нещата между Вас. Вариантите са няколко и се заключават в пресечната точка на следните направления, за които се сещам:

1) От колко време се познаваме и колко добре;
2) Какво ми харесва в него и какво не - външност и поведение;
3) Какво искам/очаквам от него и той от мен - секс, приятелство или и двете.

Ясно е, че при някои варианти разочарованието е неизбежно. Например ако го познаваш от 5 минути и ти е намекнал за секс, а ти не си навит веднага на това.

И така, след като видиш в коя ситуация си се оказал (разбира се индивидуална за всяко момче), независимо коя е тя:

1) изясни си причината (или причините) за неуспеха;
2) прецени доколко искаш и си в състояние да отстраниш причината (причините).

Първото е лесно - нещо е казал или направил, което не ти е допаднало или те е наранило. Или пък ти си казал или направил нещо, което е наранило него. С това би трябвало да се справиш без проблеми. Нещата може да не са се случили на един път, а на няколко пъти, да са назрявали с времето. Помисли кога започна всичко и как се разви.

По отношение на второто се запитай: "Дали не се впрягам повече отколкото трябва?". И понеже "трябва" е много относително, помисли дали можеш да му простиш държанието/думите; доколко те е наранил; какви компромиси можеш да направиш без да изневериш на себе си. Също си спомни всичко хубаво, което си видял в него и с него и прецени що за човек е като цяло. Помисли дали си струва. А ако ти си виновният, помисли още веднъж - бях ли прав? Той заслужаваше ли да му кажа това? Не беше ли глупаво от моя страна? Може би прекалих?

И ако след всичко това, отношението ти към него не се промени, вероятно той просто не е за теб. Независимо какво казват другите. Независимо колко е красив и колко ти харесва външно. Място за въздишка ;-) Теглиш чертата и продължаваш напред. Тъжно е. И боли. И е тъжно.

А ако преразгледаш вижданията си за неговото или своето поведение и си готов да му дадеш втори шанс, потърси го. Ако се налага, извини му се (Sorry, I was a real jerk... ;-). Може би ще е добре да му обясниш защо си се държал така, ако мислиш, че ти си бил виновен. Например, кажи му, че не си готов веднага за секс или каквото е там. Ако те разбере - чудесно. Виждате се отново и се опитвате да не повтаряте грешката. А ако не те разбере - всичко е ясно.

Също така, според ситуацията, може да не обясняваш нищо, да не ровиш в случилото се. Направо му предложи да отидете на кино, да поиграете на нещо и т.н., все едно за първи път. На чисто. От нулата.

Лелееее, как се разприказвах... Тука май трябва да кажа: "И ако сте прочели дотук..." ;-)

И ако си прочел дотук, би трябвало да си разбрал вече в каква посока те тласкам. Май всичко се свежда до компромиси. В РАЗУМНИ ГРАНИЦИ. Защото "идеалният" мъж може да не съществува, но това не е причина човек да се хване с първия срещнат, нали? Че и с втория, третия...

И накрая, аз лично си обяснявам отвращението ти със страх от разочарование, от разминаване на очакванията Ви, от разминаване на желания и действителност по отношение на момчето, когато го опознаеш по-добре. Изглежда ми съвсем нормално. Сигурно е неизбежно, когато нещата се случват бързо и наведнъж, вместо да се развият естествено във времето, т.е. постепенно да се сближите. Например ходите на еднакви лекции, после си ходите на гости и т.н.

И ако след толкова много приказки не успях да те ободря и да ти вдъхна сили, тогава може ли да опитам с една "лунна усмивка"? Ще я намериш в темата "Тъжно". ;-)

А ако нищо не помогне, тогава ще... Това друг път ще ти го кажа. ;-)

Горе главата!