Сродни души

Какво мислите за тях, от кармична гледна точка? Как да ги намерим?

Koito moje si go moje

Ами те са навсякъде около нас. Само трябва да ги познаеш.

Според мен сродните души сами се намират!

Животът е кратък,изкуството-вечно!

... а Ги изчакаМе те сами да нъ намерят
... как мОе на такВиз глупОсти да вярвашъ брЯ?

Мило лале, и без кармичната гледна точка, ще ти кажа, че за сродните души има една поговорка за краставите магарета. Просто ще ги надушиш.

Това беше май съвсем на място

bi triabvalo da znae6 otgovora ili pone da si go 4uvala
ste ti go napi6a oste vednuj zastoto si mi simpati4na

Сродни души sa hora s koito vi e priatno da si govorite, s koito imate podobni harakteri
znae6 kak se namirat - kato se zapoznava6 i govori6 s novi hora , naprimer prez icq, mirc, email, posta i dr.

too smart, а бе ти знаеш ли, че си too smart?!

Весели празници!

po moi nabludeniq pove4eto ot jenenite hora sa nepodhodiqshti 1 za drug. Karmi4ni srodni dushi nqma spored men - ina4e biha se namirali i jivqli bezproblemno i vsi4ki problemi na 4ove4estvoto nqmashe da sushtestvuvat...

Първа точка- зарежи интернет
2-ра - веднага престани да се интересуваш от зодии
и си живей живота- той ни е даден за забавление.

Да срещнеш "второто си аз" е велика кармична отплата. Трябва да си бил много добър в предишния си живот, за да заслужиш това щастие! Убедена съм, че е възможно, но не знам как.
Всъщност, чудя се, дали е задължително сродната ти душа да се въплъти в твой любим или любима. Ами, ако сродната ти душа е майка ти или детето ти?

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

ако те разочаровам, но не съм съгласна с нито едно от трите ти твърдения * съвета.

И аз се чудя по въпроса..

Ако има сродни души, те помагат ли ни с нещо в развитието ни? Т.е. тази върховна кармична отплата, за която говориш, в какво реално се изразява? Моето мнение е, че ако има сродни души, те в никакъв случай не би трябвало да са второто ми аз, тъй като не мисля, че втори дървен философ и глава като мен би ме обогатил особено.. по-скоро си ги представям като липсващата част до цялото.. човекът, общуването с когото води до един вид химична реакция и крайният резултат е нещо близо до съвършенството или поне ни помага да стъпим на пътя.. не знам наистина. Сетих се сега за рекламата "Вие и Маги правите чудеса!" Ми нещо такова си представям, ако въобще ме разбра за какво говоря

Мисля, че би трябвало да е някой, с когото да успееш да изживееш по-голяма част от някой живот.. А може и да е някой, чиято роля да се изразява само в леко побутване :)

Как съчетаваш християнството с кармата?

и аз много време търся, но още не съм намерил
срещай се с много хора, може да намериш

който търси,намира...
松下電

Аз я намерих моята сродна душаСъвсем случайно,изневиделица....Не знам дали е кармична отплата,всъщност не се и замислям за това.Просто ми е хубаво с този човек,имам чувството,че това е липсващата част от мойта душа.Отгатва дори и мислите ми и в същото време е много различен от мен.Дава ми спокойствието и равновесието,което ми липсва.И толкова ме радва.....нямам думи просто!
И наистина се чувствам все едно се случило чудо!

Пожелавам ти и ти да си намериш твоята липсваща част

А той? И той ли чувства същото?
Звучи страхотно

Не мислиш ли наистина, че отдаваш твърде голямо значение на тези неща? Карма, зодии... Да, това може би наистина са важни, определящи, напътстващи неща... Но аз определено се страхувам да им се предам, защото тогава ще се чувствам обречена - че нямам абсолютно никаква власт над живота си и нещата, които се случват в него.
Честно казано, повече се кефя на случайността, отколкото на предопределението. Макар че е възможно те да са едно и също нещо. Но определено ми допада повече "случайност" от "съдба". Това по-скоро е усещане за живота, ако щеш и самочувствие... На теб липсва ли ти подобно, че чувстваш живота си контролиран от външни сили и усещаш себе като марионетка?

Дано това не те обижда, просто такова впечатление създаваш... Все пак, малцина умеят да се държат в живота така, както и в Интернет - за добро или за лошо...

Реално, още не съм съвсем убедена нито в съдбата, нито в сродните души. Искаше ми се да чуя и чужди мнения по въпроса. Темата ми е любопитна. Чета разни неща, образовам се. Формирам си мнение.

Иначе на нищо не съм се оставила, тоест живея си го живота както смятам за добре. Ти как ме описа - представих си се седнала по турски в къщи на пода и по цял ден пасианси редя и кафета пия

Що се отнася до нета - ми мисля че съм си същата, не знам това добро ли е или е лошо.

Те май се намират без да се търсят, просто идват.

:) от мен

carpe diem noctumque