Имам проблем

и не мога да се справя с него! Страхувам се да пътувам с лек автомобил. От две години насам положението е ужасно. Свела съм тези си пътувания до 5-6 годишно/изключвам из града/ но начина по който се чувствам преди и по време на пътуването ...даже не мога да го опиша.На моменти чувствам дори физическа болка!
Този мой страх си има история естествено - това са 2 катастрофи в семейството ни с 2 смъртни случая. Втория беше с баща ми преди 2 години и това ме "довърши"!
Искам много да променя нещата...но наистина не знам как!
Мислите ли, че има изход?

би трябвало да може да се промени...
но не знам защо е или по- точно как е, на какво се дължи..
връзката катастрофа-смърт- отказ не е толкова пряка, колкото може би изглежда..ако беше така, можеше да си представяш, че баща ти е починал в леглото си, или при избухването на космически кораб- все тая, важното е негативната ти нагласа да се насочи към друго (друг обект)..
но най- вероятно не е толкова просто, а става въпрос за неизживени емоции покрай смъртта на баща ти, нещо 'неизчистено' с него...
може би дори вина- твоя или негова..може би гняв, че те е изоставил..
но не знам какво е точно, ти може би знаеш...

ето как изглежда иначе- не искаш (отказваш) да се возиш в автомобил, защото: не искаш да умреш, също като него..не искаш да си като него..
но в такъв случай защо физическа болка...
- усещаш болката му, имали сте много силна емоционална връзка, на теб ти се иска да вярваш, че споделяш болката му, последните му минути, че не е бил сам...
а за какво вина??- имаш ли нещо общо с катастрофата..ако е пътувал към теб или по твоя молба/ настояване, твоя работа, ако ти си го пуснала да пътува пиян, болен, стар, изморен, неспал или нещо такова и си мислиш, че ти си виновна за смъртта му, че ако не беше ти....и т.н..
и се наказваш с тази физическа болка и ограничение, защото е голямо ограничение и наказание и е непълноценно някак да не можеш да пътуваш в автомобил...защото е най- разпространеният транспорт...
но иначе във влак, автобус и други превозни средства нямаш проблем, така ли...

ами това са някакви мои опити да си представя нещо, но само ти можеш да кажеш дали има някаква допирна точка с истината, или не...

.......за какво ще си говорим.......

Да, има допирни точки.
Мога да обясня състоянието си, правила съм го и го правя много често сама пред себе си...Писах кратко горе защото просто не исках да стана многословна и досадна.
Не искам трети път /четвърти, пети.../да преживея нечия внезапна смърт! Страхувам се, че мога отново да загубя някого когото обичам. Страхувам се, че пак някой ще бъде наранен. Преди 8 години почина свекърва ми и пострада синът ми. Сега е добре, но...беше на 4 години а му побеля косичката. Мислех си - случва се. Преживях го.
Но се случи пак. Когато стане такова нещо човек винаги търси вината във себе си. И винаги я намира. Аз наистина ужасно го обичах този човек! Не можах да се простя с него - толкова хора имаше...ограбиха ми последните мигове...а бях само аз там със него - майка и кака бяха в болница ...бях бременна...
Баща ми беше професионален шофьор, много внимателен, никакъв алкохол...с жигула мой набор...щом на него му се случи това - значи абсолютно никой не е в безопасност. Обърках се...
Пуснах темата само защото в събота ще пътуваме за Коледните празници и мен пак ме обхваща паниката...

ясно...много нещастни събития за един живот- твоя..
трудно за понасяне, но го понасяш..
някои казват, че не ни се случва повече от това, което можем да понесем, други казват, че добрите хора Господ си ги прибира млади, за да не се мъчат тука...не знам дали е вярно..
знам, че е по- тежко за тези, които остават..те са напуснати и изоставени..изживяват загуба...никой не знае какво е оттатък и има ли въобще нещо..много хора обаче вярват, че има, вкл. аз..някой са се върнали от там..

..представи си, че баща ти има възможност да усеща страданието ти, но няма физическа възможност да общува с теб...дали го радва това, че страдаш...

представи си, че ти си загинала при катастрофата, а сина ти страда и се чувства виновен заради смъртта и затова, че не е имал възможност да ти каже колко те обича...помисли си дали няма да искаш той да е свободен от мъката си и да е щастлив...
няма ли да те натъжи, ако го виждаш как се ограничава сам, показвайки мъката си чрез отказ да се вози на уреда на твоето убийство...

това, което става е, че ти преживяваш чувствата на печал по някакъв твой си начин..този отказ е някакъв ритуал, който те успокоява, защото ти връща равновесието, отмъщаваш си..въпроса е- кой е потърпевшият ПАК??
не си ли ти...
след като заради автомобилите си изгубила баща си, сега губиш и възможността да живееш пълноценно, като се ограничаваш заради тях...
а те са инструменти, които хората използват и не са одушевени..човека ги прави удобни и безопасни или убийци...
но това са рационални доводи, които осъзнаваш и ти...но това не помага..

защо да не пътуваш с друг транспорт??
с влак или автобус...не е толкова удобно, нали...зависима си, мизерия е, студено..ако имаш багаж е кофти, за малки деца да не говорим...
с автомобил е по- скъпо, но иначе всичко друго са предимства. освен Отговорността...
когато си в обществен транспорт отговорността се носи от друг..а ако караш колата си- от теб, или ако кара някой твой близък- все същото...
и сега е заледено..сигурно се чудиш как можеш да повериш живота си на някой друг, да те вози...а дори и да е перфектен, винаги се намират някакви самоубийци, които карат несъобразено или пияни и заради някой такъв идиот може да умреш...ами ако не си ти пак..ако е някое от децата ти и ти пак преживееш Загубата...

такива мисли, ако им се оставиш, ще ти ограничават пространството на живот, докато се затвориш първо в къщата си, а после само в себе си, докато станеш не-ти....за да няма опасност..но тогава вече няма да си ти, Ти ще е мъртво и смъртта пак ще е победила...

ако искаш да зарадваш баща си, направи така, че да победи Живота...
бъди свободна, управлявай нещата, а не се оставяй да те контролират...
ако имаш нужда от прошка...понякога усещането за получена такава е истинско..

..и извинявай, ако съм те разстроила...

.......за какво ще си говорим.......

Отиваш на картинг пистата и скачаш в един картинг. Караш докато ти се отпусне душата, после не знам :-)

здравейте.

а шофьорска книжка имате ли?

не се притеснявай, проблема е от глупост :)
поне след като минеш през него ще си го спомняш като една ужасна глупост.
айде ~~~

<.. Let it Be ..>

Нямам и никога няма да имам! Бих била голяма заплаха по пътищата...

Честита Коледа на всички ви! "Оживях" и този път много си е хубаво у дома!

и какво??..мина наложителното пътуване някак и ти изоставяш всичко до следващото пътуване, когато пак два дни преди това ще нададеш вопъл...
на това аз му викам немарливост...

само като погледнах колко насериозно съм ти взела въпроса и колко сили съм хвърлила, ме е яд...щото все едно съм си изгубила времето..

карай..човек се учи от грешките си...аз де..

.......за какво ще си говорим.......