сън

Влязох в класна стая с ученици и си намерих място. Трябваше да изчакам две приятелки да свършат учебния час, за да отпътуваме. В началото не обърнах никакво внимание на учителя. Отпред /точно пред моя чин/, от лявата страна на учителя който говореше нещо, имаше огромна черна котка – майка, а около нея кълбо от малки черни котенца, които си играеха върху майка си. Посегнах да погаля едно, а майката котка изсъска срещу мен и аз дръпнах ръката си. После малките котенца започнаха да бягат на всички страни и аз ги хващах с ръце и ги преследвах из цялата класна стая, за да ги връщам при майка им. Това предизвика гнева на учителя и той ми направи някаква забележка. По това време на съня вече знаех, че учителят е по вероучение – преподаваше нещо от библията. На обидната му забележка по мой адрес, която не помня, му цитирах смислово “за всяко нещо си има време и място”, с което исках да го накарам да си спомни думите на Еклесиаста от стария завет. Той ме погледна учудено и попита нима не съм чел библията, че не мога да я цитирам абсолютно точно? Аз отговорих, че не съм я чел. Той попита откъде тогава знам това, което се опитах да цитирам по смисъл и аз му казах, че той е научил наизуст думите без да ги разбира, а аз знам смисъла на това, което пише в библията. Учителят започна да крещи и да изпада в хистерия, аз веднага скочих и го хванах за раменете и продължих да го провокирам да каже какво наистина мисли и чувства, докато той започна да излива всичко, което според думите ми към него беше подтискал. В този миг реших, че трябва да го гледам в очите, но той имаше книга /вероятно библия или молитвеник/ завързана пред лицето /книгата беше там през цялото време на съня, дори когато говорех с него/. Хванах книгата и започнах да се опитвам да я махна, а той крещеше неистово. В крайна сметка изхлузих книгата от лицето му и видях очите му – имаше червен кървав обрач около двете, трудно ми е да обясна – очите някак плуваха като копчета в кървави езерца, големи колкото монета от 50 ст., а цветът на езерцата беше светло червен към оранжаво. Ученик се обади, че това било някаква болест /мисля че каза воднянка, въпреки че това е съвсем различно нещо/. Аз прегърнах учителя с всички сили с желанието да му помогна по някакъв начин. Продължавах да го гледам в очите, а те станаха безцветни – сляха се с цвета на лицето, което се превърна в някаква лъскава маска и цялото беше един цвят /нещо като мътно златистите мазила-прахчета, които си слагат малките момиченца на косите, не си спомням как точно се наричаше, може би брокат или нещо такова/. Само зениците на очите му си останаха черни. Концентрирах много силно желание и той започна да омеква, а от време на време очите му почти възвърщаха нормален цвят – много бледо кафяво, което обаче после пак се губеше и лицето ставаше отново на маска. Водех тази борба доста дълго, до един момент, в който реших, че съм успял и започнах да викам учениците да дойдат да се съберат около нас в обща прегръдка. Те обаче идваха на групички и прегръщаха учителя си, когото аз все още прегръщах, за да не падне и за да го пазя да не би да го смачкат учениците. Някои не дойдоха и така и не успях да накарам всички едновременно да го прегърнат, каквато ми беше идеята. После го пуснах и се замислих дали това ще е достатъчно. Казах си, че съм направил всичко, което е по силите ми и че повече няма с какво да му помогна. Имах една торбичка със снимки на всички ученици и на мен включително. Приближих се до него да му дам торбичката – той седеше на някакъв стол и изглеждаше ужасно засрамен. Аз му подарих торбичката и започнах да го убеждавам на ухото да зареже тази работа /като учител/ и да се пребори сам, да не прави рецидиви и в този дух. Той почти не ме слушаше, защото го беше много срам, че всички виждат слабостта му. Аз си помислих, че едва ли ще успее да се справи, защото почти никога друг човек не успява да помогне насила на някого да се промени, но че всъщност нищо не се знае със сигурност. И тогава се събудих.

Красотата ми е Път, Истината - мой Бог, Болката - Предопределение

Води ме към нещо познато този твой сън, но не съм все още сигурна.

Ако се опра на това, че очите са огледало на душата, този учител има нещо, което крие и от самия себе си, но иска да учителства. Има много да се разяснява. Ти за тебе успя ли?

ако те води към това което си мисля - едва ли :))


за себе си успях да разясня почти всичко и да намеря от коя част на подсъзнанието ми точно е изплувало като символ или модел.

единственото което ме озадачава са въпросните "кървави" очи, които се показаха под книгата. колкото и упорито да дълбах в себе си от никъде не изплува някакво обяснение - почти съм сигурен че този елемент е външен, извън съня ми....

Красотата ми е Път, Истината - мой Бог, Болката - Предопределение

Това, което си мисля е, че всяка свещена книга, която си избрал за учител, може да ти даде много, но може и да вкара в заблува, да не виждаш реално, а изкривено, според състоянието си в момента на четенето й. Затова много пъти като прочетем след време същата книга я приемаме по друг начин. Откриваме друго, различно от преди. Може би затова и учениците идвали на групи, не всички наведнъж. Всеки чете свещените книги, когато е готов и поиска.
Свързвам съня ти и с моето малко променено отношение към Библията в този момент, може би съм повлияна от "Завещанието на Свети Йоан". Във всяка книга има изменение на предаденото от Учителя, чиито слова описва. Докато не преживеем живото общение с Учителите, книгите ще са за нас само полуучители и ще гледаме с болни очи Истината.

аа... съвсем различно нещо реших, че си си помислила

изглежда днес интуицията ми никак не е в час.

доста ме умори този сън и най вече усилието, което вложих да променя въпросния тип, който между другото беше съвсем ясно персонифициран, виждах го с голяма яснота, която е нетипична за сънищата ми - беше слаб, възрастен, съвсем не кокалест или хърбав, но с доста отпуснати мускули, имаше светла рядка брадица и къса коса, мисля че кестенява. всичко това се видя чак след като махнах библията от лицето му, разбира се... :))

мерси за опита ти за тълкувание... :)

а червените, плуващи очи като какво ги приемаш в контекста на този сън?

Красотата ми е Път, Истината - мой Бог, Болката - Предопределение

червените очи и целият ти сън ме навеждат на мисълта, че твърде много време прекарваш в интернет и по-специално в клуба

шегувам се

и съм сериозна

Прилича ми на алчността и неискреността на някои "божи служители", които са забравили на кого би следвало да служат. Не може да се служи и на Бога и на Мамона.
Само опит за тълкуване. Разбира се всичко се пречупва през индивидуалното съзнание. Може да съм на такава вълна от току-що прочетеното в Православие - Молитва за България. Направо ми е мъка да чета. Преди време се отказах да пиша, сега вече и да чета.

последните дни клубовете не работиха, а миналата седмица нямах време да влизам.

забележката ти е правилна по принцип, но в случая не е съвсем уместна

Красотата ми е Път, Истината - мой Бог, Болката - Предопределение

разбирам те, но мен тези неща поне в момента никак не ме вълнуват, така че едва ли това е значението на съня ми...

Красотата ми е Път, Истината - мой Бог, Болката - Предопределение

Сънят си е твой.Нали си добър вече в тълкуванията на сънища, ще си го обясниш. Аз просто си приказвам, фантазийки разни.
Ще вземе да се окаже някаква истина, да си признаеш тогава, да не забравиш, ей!

на мен ми се е случвало да сънувам нещо, което е повлияно от дискусия в клуба или пък насън да си отговоря на някой възникнал в мен въпрос
особено ако съм прекарала много време в клуба през деня и цялото ми съзнание едва ли не е било заето с някоя от темите тук, е твърде възможно да ми се случи да го сънувам

затова реших, че ако си прекалил с престоя в клуба, може сънят ти да е провокиран от някой разговор тук

пък и тези зачервени очи...

За кървавите очи не знам как биха могли да се тълкуват. Предполагам само, че може да имат нещо общо с асоциациите ти за червения цвят като символ на материалното и дявола. Ти си знеш най-добре.

За котката и прегръдките - малко ме изненадаха, заради това което си споделял за тях. До колкото знам, животните бягат от теб и това, че се опитваш да събереш малките може би е стремежът ти да откриеш защо така се получава. Отношението ти към прегръдките май също се променя - от нехаресване към предпочитан жест за помощ.

Не ми обръщай много внимание - само си разсъждавам на клавиатурата.

ПрегръТки и УсмиФки..Дейта