Мравките на раздора

на КОПОлоквиума чух потресаващи интерпретации на едно нещо, което бях обмислял от 1993, но чак тази година то узря в подсъзнанието и бе написано за девет часа през една нощ в офиса на Квазар.

Ще кажете - засегнат или даже обиден писател - егати картинката. Направо за смях на кокошките.
Но пускам тази тема за да РАЗБЕРА, кое му е толкова слабото и смотаното на "Короната на мравките" въ ВИРТ-а.
Сами разбирате, че е много трудно да видиш собствено твууурение с бистър поглед, та затова ви искам малко очи назаем. За мен е важно да се огледам докъде съм стигнал и как това изглежда отстрани. Но просто не мога да си обясня накои мнения (както не успях да вдена кое му е калпавото на Драконче - слабостите ги виждах съвсем другаде; или Заръката - за това пък чух твърдения, на които даже гък не можах да кажа).
Е?

Кой смята че е "грапаво"? "Най-слабото нещо досега"? "Измислено и неубедително"? "Героят бил пълен мухльо" (вероятно авторите на споменатото схващане са батковците на Терминатор)? "Ама те мравките не са такива" (кой говори за ИСТИНСКИ мравки?!).
И така нататък.

Е, ако смятате, че си прося четки и овации и има поне две такива мнения, ще помоля модератора да заличи темата. Но не я откривам, за да занимавам цял форум със себе си.
Благодаря предварително.

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!

ТЕмата всъщност е много на място. Аз лично се наемам да отговоря на повечето глупави въпроси и обвинения. От друга страна, обявявам конкурс за истински недостатъци. Който посочи един такъв, без да успея да го отхвърля като несъстоятелен, печели награда, не съм измислил още каква. Може - дискетка... Ще има една червена точка при Робин, което в някои обстоятелства е мноооооооо полезно нещо.

Поред на номерата.

За мен лично разказът беше може би най - доброто нещо в сборника. А за интерпретацията на думата "мухльо" се опасявам, че самият автор я е докарал обидна нему.

Аз не искам героят да е супермен, да коси ливади и прочие. Идеята е да е достатъчно пълновкръвен и да се държи естествено. А в случая това го имаше! Аз казвам, че е мухъл, защото се е огънал пред волята на царицата на мравките, когато ставаше дума за спасяването на дъщеря му (а какво по - важно от това да спасиш детето си!). За мен е без значение дали той я е възприемал за дъщеря - човешко чадо или само като фикция на това, което му се е искало да открие в този свят и което се опитваше да намери постоянно в кралицата (човешкото според мен).

Важното е, че той я обичаше (дъщерята), а това че обича голямата шефка повече няма значение. Той не отстъпва пред нея от любов, а просто защото се огъна и ТОВА ГО ПРАВИ МУХЬО за мен (което не прави образа по малко готин, а дори допълнително му придава реализъм и естественост) Дали е правел някакви преценки наум относно възможността да я спаси (дъщерята) няма значение. Дори и да е било обречено, е трябвало да опит. За мен в случая е важен самият опит, а не толкова успешната реализация. А той се пречупи преди да опита.

Тъй като просто усещам как поне половината няма да ме разберат, ще си послужа с една аналогия. Харесвам разказа и героя по същия начин, по който харесвам някой особено силен и готин филм, в който героя прави гафове и няма happy end.

та така...

Mada Faka v kolianoto

За съжаление не успях да дойда на КОПОлоквиума. Сигурен съм, че отново е имало какво да се види :), но замълчи сърце...

Разказа е Много хубав, на мен ми хареса всичко, с изключение на един момент. Но да се опитам да изложа нещата подредено.

Първо, на читателят не става ясно Защо героят отива в света на мравките - просто се казва, че мравката го погледнала и готово. Добре, ама така читателят няма никаква представа за това какъв е този образ - силен, слаб, плейбой, кабинетен учен, както и какви са Мотивите, които го движат. В следващите моменти героят с истинска страст и доста силна воля (според мен) започва да се доказва в този напълно нов и непознат нему свят - като започнем от започването на битка, която 99% е загубил, като минем през трудностите в началото и стигнем до изграждането и поддръжката на цяла империя. Образа на героя неусетно се оформя в съзнанието на читателя като волеви, смел, отговорен, способен да обича истински.
Изведнъж, този образ се пръсва на парченца, в момента, когато героят се отказва от собственото си дете, така и не разбрах защо. Та нали досега той постоянно променя заобикалящия го свят според своите човешки разбирания - защо точно в ситуация, в която за Човек има един единствен правилен избор, той не го прави? А после, отива и си ляга отново с царицата и двамата са много тъжни. Не се връзва. Оттук натам, аз като читател вече не мога да оценявам постъпките на героя, защото не го разбирам, не се идентифицирам с него.
Сигурен съм, че имаш какво да ми кажеш по въпроса, както и аз имам какво да ти кажа и т.н. Все пак, при Мишев на тази тема спорихме около 2-3 часа. Затова ще се радвам, ако се видим утре на клуб - аз ще дойда, ако не изникне нещо непредвидено.

Всъщност разказът сам по себе си май е доста хубав.
Това което тревожи някои хора ( и радва други) е това което се случва в него. Просто някои хора не одобряват действията на героя...защото не съвпадат с начина им на мислене.

Аз лично ги намирам за малко смешни.

Ad astra per aspera

Точно в момента, когато героят не успява да спаси дъщеря си (доколко е опитал и опитал ли е всичко, е друг въпрос), точно тогава образът му заприличва на реален, добива плътност и престава да прилича на комиксов супер(или не толкова)мен. Точно тогава историята започва да изглежда истинска, убедителна донякъде, да излезе от paper space-a.

Обаче... не намирам реален смисъл в цялата работа. За разлика от останалите змейски творения.

----------------------------------
Захвърлени, фалшивите любезности...

..."мравките".


P.S.
Все пак да се поясня:
1. Героят на "Короната" е ИСТИНСКИ. Както всички нас - ту смел, ту колеблив...
2. За "Заръката" си казах веднъж мнението - за "светлевския" завършек. Което не значи, че не ми хареса.
3. А за "Дракончето", което го прочетох не в преносен смисъл на един дъх, ако някой каже нещо лошо - препращай го при мене. Ама се обади предварително та да се нахъся...


[линк]
Колкото хора, толкова мнения!

Ми не го търси, почувствай го.

Аз вярвам, че това ще продължи, докато на боговете престане да им е смешно.

ГОА, СПЕШНО РАЗКАРАЙ ТАЯ СИНАГОГА!
РИСКУВАШ ДА НЕ ПРОЧЕТА НИТО ЕДНО ТВОЕ МНЕНИЕ ЗАНАПРЕД!

Шаркане, разбирам героя ти, съчувствам му, добре си го направил, смяната на мащаба между човешка и мравешка реалност е интересна, но защо напъха всичко това в една социална рамка, която (навярно неосъзнаваш) е едва ли не пунктуално повторение на учението чучхе на другаря Ким Ир Сен? Знам че на повечето хора не им пука за някакви си там идеи и концепции (важното е готино да си утрепаш времето с някакво четиво) ама ти недей да ги загърбваш леко. Иначе рискуваш да се присъединиш към кохортите, добри, но безлични майстори на перото. Например, Робърт Лъндлъм го чета на един дъх и след това моментално забравям какво съм чел. Казвам ти го всичко това, защото смятам Мравките определено за отстъпление от Дракончето и Заръката, тъкмо по линията на идеите и конецпцията. А за тях ми знаеш мнението.

Жидо-масони от всички страни - съединявайте се!

Много те моля, не затлачвай форума с фанатизма си!
Ако искаш да си правиш субективни изводи за хората и да ги игнорираш заради някакви твои лични асоциации - имаш пълното право. Само не занимавай другите с това.



I'm sick and tired of bein' sick and tired...

ами приеми, че способността на пича да влияе върху нравите в другия свят си има некви граници. пък и мравешката действителност оказва влияние нему - тъй де, процесът е двупосочен. и изобщо има некви норми/закони в оня свят, дето са отвъд възможностите/силата му да ги промени - като случая с щерката. а и в края на краищата нашият човек е хмм...морален победител (грубо казано), щотo саможертвата на мадамата си е всъщност 100% човешка постъпка и 0% процента мравешка. баси взех да звуча кат в часовете по литература ;). както и да е - не търси много-много логиката, а просто пусни да се леят емоциите :). пък то ако зависеше от мен, краят щеше да е съвсем друг разбира се - и възможно най-реалистичен - тотално нравствено падение, спасяване поединично и пълно превръщане на човека в насекомо [evil grin]

Аха. И според мен е отстъпление по стил (цели пасажи трябва да се преправят), по идеи (няма нищо, което да не е писано стотици пъти), по пълнота на образите (в крайна сметка, какво кара героя да прави всичките тия идиотщини? има няколко възможни отговора, както стана ясно - полезно е да чуеш различни виждания, а и произведението го допуска, което е голям плюс; но нито един от отговорите не ме задоволява, мотивацията на героя ми е чужда или в най-добрия случай непонятна; кралицата вероятно наистина е поредна проекция на автора на търсената и несъществуваща Идеална жена - убийствено привличаща, но... тъпичка? което ме кара да се съмнявам, че е точно проекция; щерката - тя пък е съвсем неясна; осите - хм, интересно, но странно, известно време въобще не можех да повярвам, че се намесва още един, чужд вид; защо?). Да, всичко е алегория, но общото чувство не се подобрява от това.

Чух и няколко по-обосновани забележки, няма да ги повтарям. Но колкото по-бързо Теллалов се избави от опиянението си на недосегаем и непогрешим (в рамките на допустимото ;)) автор, толкова по-добре.

Ники, само не ми се обиждай пак, и не ми се смей на глупостите - честно си казвам, каквото мисля и чувствам

----------------------------------
Захвърлени, фалшивите любезности...

Не съм чел "мравките" (все още), ама ти се чудя. Някой казал това и онова. Казал го е, щото знае, че се вслушаш. Не мога да разбера защо ти пука. Ще прекроиш ли разказа заради тях? Мне. Най-добре.
А пък (чакай да те изчеткам) ако някой ти каже, че "Дракончето" не ставало, кажи му... абе, и да си гледа работата става. Тая книга съм я прочел в рейса след Сандански и е едно от най-четивните неща, които съм хващал. Не те четкам (не и користно), ама и "СРЕЩА" в "точката..." беше супер. Може би защото аз харесвам такива неща, не знам.
Човече, научи се да теглиш майни и да псуваш под мустак. Мдам.

"Геврек, геврек", викаха децата, без да знаят, че питката е смъртно ранена

и Наско Славов ми каза, че съм "предлагал" реакционен социален модел.

Значи - още едно странно мнение в колекцията.

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!

Кралицата - "тъпичка"? Понеже не може да говори? Като безпросветни идиоти ли възприемаш глухонемите?
Е, навярно е тъпичка. Много даже. Щом са и трябвали ЦЕЛИ няколко минути да оцени арбалета, при положение никога не си е представяла подобно нещо. Вероятно е трябвало направо да го поръча, но щом не го е направила - очевиден белег за тежък кретенизъм от нейна страна!

Може ли по-конкретно какви "идиотщини" прави героят? Три-четири примера ще са достатъчни.

Кое не е ясно с осите? Да не би войните избухват само вътре в даден вид? Разбира се - в РЕАЛНОСТТА (а героят е в съвсем ИНАКВА реалност) оси надали целенасочено ще се втурнат да изтребват мравуняк, макар да са близкородствени видове - ципокрили. Но самите мравки с голямо желание нападат термитници, а термитите са доста примитивни (не по-тъпи, а по-древни) насекоми и са най-близо до хлебарките.
Не залиташ ли с този аргумент в буквализъм?

Относно грапавостта на текста също бих искал примери.


А за тези, които обвиняват героя, че не е спасил дъщеря си, само искам да напомня, че той като Крал носи отговорността за ВСИЧКИ в Кралството си, а то е предимно съставено от негови деца и внуци. Конфликт между управляващата двойка в този свят би бил пагубен като гражданска война - поданиците просто ще вземат да мрат от стрес (и избухна паника, когато краля и кралицата тайно бяха отишли да се изкъпят).
И да ви кажа, че в онази ситуация НЯМАШЕ изход. Защого в нечовешки свят да се държиш по своите си принципи е безумие... което въпреки всичко дава някакъв плод.

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!

Какво е за теб кралицата? Нещо, заради което си заслужава да умреш? На мен ми прилича на Ева Браун. А аз от Ева Браун далече, моля.
Естествено, че не е тъпичка в тоя смисъл - точно обратното. Но на места в текста образът й се пропуква и отдолу се вижда нещо ужасяващо, праволинейно и пагубно. Алиен 5 :)))

Според мен всички действия на героя са "непозволени" - той няма право да върши нищо от това, което върши. Другарят Хитлер и разни други другари са се опитали да направят нещо подобно, в най-общ смисъл. Та кажи-речи всяко действие на героя е идиотско - на практика той не се контролира, а действа като марионетка.

И наистина - в онази ситуация няма изход. Или избор. Съгласен съм. Но и в никоя друга ситуация няма избор. И обсъждането на "избора" на героя е безсмислено. Тоест онези образи си крещяха 2-3 часа абсолютно безполезно. Аз затова и избягах от тях тогава...

За грапавостта ти казах - хващам и редактирам. Едно е сигурно - за да се уверя доколко големи глупости съм написал, препрочитането на Мравките е задължително. Дори само това е достатъчна причина да си горд - обикновено не удостоявам почти никое произведение с такава чест...

В необятната пустота на Вселената шансът да срещнеш друго човешко същество е практически нулев...

Не го подкокоросвай, че той и без това по дефолт си го прави . Това последното де . Изприказваш му куп приказки и накрая ти казва "ми ти нищо не ми каза". Т.е. "абе майната ти" .

Пък и сега както е решил да се дегизира като не-вампир, едни мустаци е пуснал, едни бради... идеални за псуване

В необятната пустота на Вселената шансът да срещнеш друго човешко същество е практически нулев...

Чууувствам аз, чууувствам... че нещо не е наред

Пък после като се замисля, разбирам, че съм седнал върху GSM, работещ на вибрации

В необятната пустота на Вселената шансът да срещнеш друго човешко същество е практически нулев...

Къде да намерим четивото?
Дай координати.


Винаги вярвай и винаги имай мечти:)