electrochakra
17 отговора
465 прегледа
да, "похвално Русев"
"Електрочакра" се състои от 14 текста подредени в 4 раздела:
СТРАННИ ДНИ:
1. Мемоцид
2. Deus Ex Machina
3. Електрочакра
4. Възпявам е.тяло
5. Резидентен фактор
НАРКО ОП
6. Някой drug път
7. Изгубената Антарктида
8. Синьо лято
СЪНУВАХ СЪН
9. Тайната на Колдовски
10. Лунна соната МХ1849
11. Сънувах сън
ГРАДСКИ ЛЕГЕНДИ
12. Cafe Royale
13. La Sangue Oblige
14. Драконови мерки
представени в доста приятен самоуверено красив сайт, който в началото малко стряска, отваряйки се в прозорец без навигационна лента с размер нежно надхвърлящ с 1-2 пиксела размера на монитора ви.
Текстовете, съдейки по тези, които съм чела (все още нямам книжното тяло) биха се сторили странни в сравнение с това, на което сме навикнали. Лично за мен не блестят с особено качество, но определено доставят удоволствие.
Поне 2 от тях могат да се намерят и в броевете на ЕГОИСТ:
7. Изгубената Антарктида - откровено талантлив и едновременно безмислен разказ-коктейл от телесни течности
и
14. Драконови мерки (ако е цял) - в януарския брой на списанието от тази година, който ми направи доста, доста приятно впечатление. Определен е като "ърбън фетъзи", действието се случва (сори, това не е развитие) в Любляна и включва интересен набор хуманоидни и нехуманоидни балкански кричъри. Краят (ако това беше край) е влудяващ. Хареса ми.
Има и още един от текстовете, който ни е известен - публикуван е дори в този форум ако не се лъжа (имаше едни полемики тогава, е ли altair4 Робърт Блонд, или не : ))) ). Става въпрос за 12. Cafe Royale - пост-монархистичната приказка за българската спяща красавица, който със стила си (магьосниците от квартал надежда, говорещото куче и претенциозната поръчка на "принца" в кафето) едва ли не скандализира тукашната форумна "общественост". Лично на мен ми харесва. (Май се подвизава някъде по харда, ама къдее...)
Като цяло: Мисля да поровя още малко и вероятно ще си я купя. Книгата изглежда най-малкото интересна. (А и наистина радва окото!)
"A little less conversation, a little more action"
Редактирано от Firefox на
Cafe Royale (намерих го бе, как?! )
Cafe Royale
Богдан РУСЕВ
Поръчва си двойно еспресо с бита сметана. Аз избирам най-консервативното кафе, за което успявам да се сетя - ментов декаф с кристален лед-подсладител. Седим на малка масичка на терасата на Лотлориен, отделена от шума и смога с поляризирано бронирано стъкло. След като намерих Калина заспала в един от изоставените блокове отвъд "Надежда", я докарах в центъра с автоматично такси с тъмни стъкла и я прекарах през подлеза на метрото, за да не вижда улицата, но въпреки това културният шок беше смазващ. (Лотлориен: пищен късен сецесион. Уморена позлата и старателно установени сервизи и обноски отпреди два века... анахронизъм в анахронизма. А освен това вероятно единственото питейно заведение в София, в което има сервитьорка.)
- Нищо не разбирам - гласът й е доста дрезгав, но това сигурно е от съня. Говори на нещо като медиен български от стар сериал, но някак си се разбираме. - Кой ден сме? Къде е Рибата?
Древно правило на вербалното тай-чи: отговаряй на въпроса с въпрос.
- Харесва ли ти кафето?
Калина се замисля за момент и отпива отново, този път по-внимателно.
- Да, разкошно е. Ти как се казваше?
- Пресиан.
- Странно име.
Свивам рамене. Прабългарско име като прабългарско име. Във форума, с който завърших гимназията, имаше трима Пресиановци.
- Твоето име - казвам внимателно. - Никога не съм познавал някоя Калина. Само Царицата-дева се казва така.
- Царицата-дева? - Калина се разсейва, защото сервитьорката минава покрай масата ни с биологичен Покемон (яркожълт Пикачу с големи бели зъби и червени бузки), клекнал на рамото й.
- Какво странно куче. Куче ли беше?
Пресягам се през масата и хващам ръката й. Малки. топли пръсти. Чувството е изумително.
- Калина, трябва да те попитам нещо. Коя дата сме?
Тя се изкикотва и измъква ръката си от моята, за да си оправи косата. Косата и... косата и е вълшебна. Коса, която не знае какво е присадка. Коса от старите видеодискове, за които ти трябва специално четящо устройство.
- Уф, никога не знам коя дата сме. Попаднал си на грешния човек. Девети... мисля.
- Девети какво?
Калина повдига едната си вежда.
- Август - произнася отчетливо. - Ти май си по-зле и от мене.
Облизвам устни.
- Коя година?
И тогава разбира. Очите й стават огромни и тя много, много бавно казва:
- 2001.
Разхождаме се в Борисовата градина. В пристъп на исторически ужас съм купил днешния вестник и Калина се забавлява. Като си играе с комиксите на последната страница. Никога не е виждала интерактивен нанопечат. Свикнала е да пие вода от бутилка, вместо да си сложи хидролепенка. Опитва се да си купи цигари от автомата до езерото с лебедите, като пуска метални монети в слота за уникартата и се стряска, а после започва да се кикоти, когато автоматът й казва:
- Много смешно. А искаш ли да извикам гвардията?
- 2001 - повтарям механично, богато сядаме на една от пейките с дизайн на Изолде Принджърс. - Това е годината на Разлома. Завръщането на царя.
- Ти да не си фен на Толкин? - прекъсва ме Калина.
- Толкин? А, да, филма за пръстените.
- Филма? Ще има... - оживява се, после прехапва устни. - Имало е филм?
- Ъ-ъ, три. Виж, съсредоточи се. Трябва да ти обясня нещо. Заспала си на девети август, нали? Значи вече са минали изборите.
- Мммда? Аз май много не следя новините.
- Ами... няколко години по-късно Негово светейшество е коронясал Симеон II.
Тя ме поглежда с леко безпокойство.
- Ти да не би да вярваш в такива работи?
- Какви работи - питам търпеливо.
- Ами религиозни работи.
- Естествено, че вярвам - казвам възмутено. - Православието е мега. Както и да е, след двайсетина години, забравил съм точно, на престола сяда Калина. Царицата-дева. Започва второто възраждане.
- Виж, всичко това е много интересно - прекъсва ме Калина. - Обаче май съм спала доста дългичко, така че бих изпила още едно кафе. Нещо против?
Влюбен съм, влюбен съм. Намерих уличната принцеса от киберпънк-приказките, които четях като малък. Спомням си всичко, за секса и наркотиците, и поруменявам, докато вървим към езерото. Над магистралата свистят невидими глайдери, в дърветата се гонят катерички.
- И какво за възраждането? - тя шумно отпива от кафето, въздъхва с облекчение и търси цигара в джобовете си.
Нямам запалка естествено. Започва да я върти между пръстите си с обиграната ловкост на човек, който е прекарал безброй скучни часове по кафета и барове.
- Ами нищо. Случи се.
- В смисъл?
Колебая се дали да й кажа цялата истина. (Техносфера: най-външната обвивка на планетата. Органичната цялост от всички технологични единици, свързани с автохтонни информационни потоци след пробуждането на интернет.)
- Ами вземи например компютрите. Гражданската независимост на компютрите е част от възраждането.
Калина сбърчва вежди:
- Има изкуствени интелекти?
- Ами не точно. Те са си естествени. Или пък войните.
- Войни? В Македония?
- Ами не, в техносферата. Откакто Царицата-дева е на престола, с Божията помощ спечелихме дванадесет войни.
- Пример - казва тя хладно.
Почуквам с нокът по зъбите си, докато си припомням най-ефектната от информационните войни. Калина утаено ме разсейва с дрехите си. Непокътнати дрехи от началото на века: 7/8 панталони и розов-танк-топ. Чехли. Гривнички и пръстенчета на краката.
- Квебек - сещам се. - Направо ги скъсахме от бой. Мисля, че ще ни изплащат репарации до второ пришествие. И аз се бих там, ’42 на девето ниво.
- Ти си се бил във война...та? - казва изумено.
- Да, даже имам медал...
Обичам те, когато се кикотиш.
Калина ме поглежда продължително и се обляга на пейката.
- Бъдещето - казва на едно огромно черно куче, което минава край нас в този момент. - Аз съм в бъдещето.
- Не думай - отвръща то с убийствения скепсис на вълшебниците. Калина изпищява. Върколакът й хвърля леко учуден поглед през рамо. Изръмжава нещо неразбираемо и с неуловимо движение се плъзва между дърветата
- Ъ-ъ - обаждам се. - Щях да стигна и до това.
(Наративна матрица: названието на най-популярната хипотеза, която обяснява магическата страна на възраждането и появата на вълшебниците. Според нея ренесансовият модел на Кралицата-дева, която се отдава единствено на земята си, поражда реален ефект в техносферата.)
Калина разсеяно търка петното от кафе на панталона си с ръка, която леко трепери. Ровя по джобовете си и намирам уникартата, за да й покажа иконата на гърба.
- Виж - подавам й картата и се прекръствам. - Това е св. Калина. Царицата-дева. Миналия месец имаше рожден ден, стана на 84. Това е националният празник. Момичето от миналото съсредоточено разглежда холограмното изображение на млада жена с къса коса и сребърна корона, която държи в ръцете си танцуващи днк-вериги.
- Когато Калина седнала на трона, техносферата започнала да променя генетичния код на хората. Земята раздала вълшебници. Отначало всички се страхували от тях, появил се някакъв нов расизъм. После разбрали, че вълшебниците са по-скоро субкултури, отколкото нова раса. Остават си хора, гласуват и така нататък. Само дето повечето живеят в Надежда и още по-нататък, в изоставените квартали.
- И аз живея в Надежда - казва с равен глас Калина. “А сега супервнимателно”, напомням си и се навеждам към нея.
- Калина, трябва да те питам още нещо. Можеш ли да си спомниш какво правеше, преди да заспиш?
За пръв път, откакто я целунах в онова запазено след повече от петдесет години легло, тя отбягва погледа ми.
- Важно е - отново я хващам за ръката и този път тя не я отдръпва. Кожата и е мека и чиста, без никакви белези. Все пак е спала половин век. Невидимите пръсти на техносферата са я галили през цялото време, променяли са соматичните й спомени и генетично вродените й зависимости, така че тялото й е невинно като на бебе.
- Боцках се - казва накрая. После ахва и вдига очи към моите: едно зелено и едно черно, малко странен избор за принц.
- Ъхъ - кимвам пилено. - Ти си спящата красавица.
(“Знаеш ли? Днес е четвъртък”, ще й кажа няколко дни по-късно. Няколко дни на изумление и любовна нега. “Днес всеки може да се срещне с Царицата. Искаш ли да се запознаеш с нея?”)
И приказката продължава.
"A little less conversation, a little more action"
Богдан РУСЕВ
Поръчва си двойно еспресо с бита сметана. Аз избирам най-консервативното кафе, за което успявам да се сетя - ментов декаф с кристален лед-подсладител. Седим на малка масичка на терасата на Лотлориен, отделена от шума и смога с поляризирано бронирано стъкло. След като намерих Калина заспала в един от изоставените блокове отвъд "Надежда", я докарах в центъра с автоматично такси с тъмни стъкла и я прекарах през подлеза на метрото, за да не вижда улицата, но въпреки това културният шок беше смазващ. (Лотлориен: пищен късен сецесион. Уморена позлата и старателно установени сервизи и обноски отпреди два века... анахронизъм в анахронизма. А освен това вероятно единственото питейно заведение в София, в което има сервитьорка.)
- Нищо не разбирам - гласът й е доста дрезгав, но това сигурно е от съня. Говори на нещо като медиен български от стар сериал, но някак си се разбираме. - Кой ден сме? Къде е Рибата?
Древно правило на вербалното тай-чи: отговаряй на въпроса с въпрос.
- Харесва ли ти кафето?
Калина се замисля за момент и отпива отново, този път по-внимателно.
- Да, разкошно е. Ти как се казваше?
- Пресиан.
- Странно име.
Свивам рамене. Прабългарско име като прабългарско име. Във форума, с който завърших гимназията, имаше трима Пресиановци.
- Твоето име - казвам внимателно. - Никога не съм познавал някоя Калина. Само Царицата-дева се казва така.
- Царицата-дева? - Калина се разсейва, защото сервитьорката минава покрай масата ни с биологичен Покемон (яркожълт Пикачу с големи бели зъби и червени бузки), клекнал на рамото й.
- Какво странно куче. Куче ли беше?
Пресягам се през масата и хващам ръката й. Малки. топли пръсти. Чувството е изумително.
- Калина, трябва да те попитам нещо. Коя дата сме?
Тя се изкикотва и измъква ръката си от моята, за да си оправи косата. Косата и... косата и е вълшебна. Коса, която не знае какво е присадка. Коса от старите видеодискове, за които ти трябва специално четящо устройство.
- Уф, никога не знам коя дата сме. Попаднал си на грешния човек. Девети... мисля.
- Девети какво?
Калина повдига едната си вежда.
- Август - произнася отчетливо. - Ти май си по-зле и от мене.
Облизвам устни.
- Коя година?
И тогава разбира. Очите й стават огромни и тя много, много бавно казва:
- 2001.
Разхождаме се в Борисовата градина. В пристъп на исторически ужас съм купил днешния вестник и Калина се забавлява. Като си играе с комиксите на последната страница. Никога не е виждала интерактивен нанопечат. Свикнала е да пие вода от бутилка, вместо да си сложи хидролепенка. Опитва се да си купи цигари от автомата до езерото с лебедите, като пуска метални монети в слота за уникартата и се стряска, а после започва да се кикоти, когато автоматът й казва:
- Много смешно. А искаш ли да извикам гвардията?
- 2001 - повтарям механично, богато сядаме на една от пейките с дизайн на Изолде Принджърс. - Това е годината на Разлома. Завръщането на царя.
- Ти да не си фен на Толкин? - прекъсва ме Калина.
- Толкин? А, да, филма за пръстените.
- Филма? Ще има... - оживява се, после прехапва устни. - Имало е филм?
- Ъ-ъ, три. Виж, съсредоточи се. Трябва да ти обясня нещо. Заспала си на девети август, нали? Значи вече са минали изборите.
- Мммда? Аз май много не следя новините.
- Ами... няколко години по-късно Негово светейшество е коронясал Симеон II.
Тя ме поглежда с леко безпокойство.
- Ти да не би да вярваш в такива работи?
- Какви работи - питам търпеливо.
- Ами религиозни работи.
- Естествено, че вярвам - казвам възмутено. - Православието е мега. Както и да е, след двайсетина години, забравил съм точно, на престола сяда Калина. Царицата-дева. Започва второто възраждане.
- Виж, всичко това е много интересно - прекъсва ме Калина. - Обаче май съм спала доста дългичко, така че бих изпила още едно кафе. Нещо против?
Влюбен съм, влюбен съм. Намерих уличната принцеса от киберпънк-приказките, които четях като малък. Спомням си всичко, за секса и наркотиците, и поруменявам, докато вървим към езерото. Над магистралата свистят невидими глайдери, в дърветата се гонят катерички.
- И какво за възраждането? - тя шумно отпива от кафето, въздъхва с облекчение и търси цигара в джобовете си.
Нямам запалка естествено. Започва да я върти между пръстите си с обиграната ловкост на човек, който е прекарал безброй скучни часове по кафета и барове.
- Ами нищо. Случи се.
- В смисъл?
Колебая се дали да й кажа цялата истина. (Техносфера: най-външната обвивка на планетата. Органичната цялост от всички технологични единици, свързани с автохтонни информационни потоци след пробуждането на интернет.)
- Ами вземи например компютрите. Гражданската независимост на компютрите е част от възраждането.
Калина сбърчва вежди:
- Има изкуствени интелекти?
- Ами не точно. Те са си естествени. Или пък войните.
- Войни? В Македония?
- Ами не, в техносферата. Откакто Царицата-дева е на престола, с Божията помощ спечелихме дванадесет войни.
- Пример - казва тя хладно.
Почуквам с нокът по зъбите си, докато си припомням най-ефектната от информационните войни. Калина утаено ме разсейва с дрехите си. Непокътнати дрехи от началото на века: 7/8 панталони и розов-танк-топ. Чехли. Гривнички и пръстенчета на краката.
- Квебек - сещам се. - Направо ги скъсахме от бой. Мисля, че ще ни изплащат репарации до второ пришествие. И аз се бих там, ’42 на девето ниво.
- Ти си се бил във война...та? - казва изумено.
- Да, даже имам медал...
Обичам те, когато се кикотиш.
Калина ме поглежда продължително и се обляга на пейката.
- Бъдещето - казва на едно огромно черно куче, което минава край нас в този момент. - Аз съм в бъдещето.
- Не думай - отвръща то с убийствения скепсис на вълшебниците. Калина изпищява. Върколакът й хвърля леко учуден поглед през рамо. Изръмжава нещо неразбираемо и с неуловимо движение се плъзва между дърветата
- Ъ-ъ - обаждам се. - Щях да стигна и до това.
(Наративна матрица: названието на най-популярната хипотеза, която обяснява магическата страна на възраждането и появата на вълшебниците. Според нея ренесансовият модел на Кралицата-дева, която се отдава единствено на земята си, поражда реален ефект в техносферата.)
Калина разсеяно търка петното от кафе на панталона си с ръка, която леко трепери. Ровя по джобовете си и намирам уникартата, за да й покажа иконата на гърба.
- Виж - подавам й картата и се прекръствам. - Това е св. Калина. Царицата-дева. Миналия месец имаше рожден ден, стана на 84. Това е националният празник. Момичето от миналото съсредоточено разглежда холограмното изображение на млада жена с къса коса и сребърна корона, която държи в ръцете си танцуващи днк-вериги.
- Когато Калина седнала на трона, техносферата започнала да променя генетичния код на хората. Земята раздала вълшебници. Отначало всички се страхували от тях, появил се някакъв нов расизъм. После разбрали, че вълшебниците са по-скоро субкултури, отколкото нова раса. Остават си хора, гласуват и така нататък. Само дето повечето живеят в Надежда и още по-нататък, в изоставените квартали.
- И аз живея в Надежда - казва с равен глас Калина. “А сега супервнимателно”, напомням си и се навеждам към нея.
- Калина, трябва да те питам още нещо. Можеш ли да си спомниш какво правеше, преди да заспиш?
За пръв път, откакто я целунах в онова запазено след повече от петдесет години легло, тя отбягва погледа ми.
- Важно е - отново я хващам за ръката и този път тя не я отдръпва. Кожата и е мека и чиста, без никакви белези. Все пак е спала половин век. Невидимите пръсти на техносферата са я галили през цялото време, променяли са соматичните й спомени и генетично вродените й зависимости, така че тялото й е невинно като на бебе.
- Боцках се - казва накрая. После ахва и вдига очи към моите: едно зелено и едно черно, малко странен избор за принц.
- Ъхъ - кимвам пилено. - Ти си спящата красавица.
(“Знаеш ли? Днес е четвъртък”, ще й кажа няколко дни по-късно. Няколко дни на изумление и любовна нега. “Днес всеки може да се срещне с Царицата. Искаш ли да се запознаеш с нея?”)
И приказката продължава.
"A little less conversation, a little more action"
Re: да, "похвално Русев"
Спомням си го това разказче от когато се появи тук. Тогава ми хареса ама сега, като се замисля, малко прекалено оптимистично. То бива фантастика, ама чак пък да печелим войни и izobshto, da wyrwim kym po-dobro... 
Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на
в отговор на пишмaн-линrвиcтЪ
#5
12 войни
Войните обаче са информационни : ), а '42 е ник, който просто автоматично те влюбва в главния герой.. Мда : )
"A little less conversation, a little more action"
"A little less conversation, a little more action"
Re:
Всъщност на сайта на "Хеликон", от анотацията излиза, че по-голямата част от текстовете са били публикувани на различни места през годините до сега. В известен смисъл сборника е ценен по-скоро с това, че събира всички текстове на едно място и с уникалността си като продукт - дизайн на книгата и музикален албум към нея.
"A little less conversation, a little more action"
"A little less conversation, a little more action"
Re: electrochakra
Аз почнах един разказ за някакъв полицай от някакъв отдел, занимаващ се с наркотици. И не го завърших понеже нямаше смисъл. Писането не си струваше, а пък историята беше брутално скучна и плоска.
Иначе съм чел нещо друго от автора и то много ме изкефи. Така че се надявам в книгата да има по-малко имитации на Уелш и повече оригинално творчество.
Gesamtkunstwerk
С любезното спомоществувателство на АЕЦ "Козлодуй". Вече 2/3 енергия на по-висока цена!
Иначе съм чел нещо друго от автора и то много ме изкефи. Така че се надявам в книгата да има по-малко имитации на Уелш и повече оригинално творчество.
Gesamtkunstwerk
С любезното спомоществувателство на АЕЦ "Козлодуй". Вече 2/3 енергия на по-висока цена!
Най-важното нещо!!!
На един софтуер (така са ме учили преди нооооооогу години 
) е да направиш всичко възможно потребителят ЛЕСНО ДА МОЖЕ ДА ГО НАПУСНЕ!!! 3 часа лекции бяха за това!
П.П.
Повече обяснения не ща.
П.П. А в тоя сайт ако ми допрат цевта на пищова до слепоочието може (ама "може") да влезна повторно...
Така се губят "почитатели"-"потребители"...
Колкото хора, толкова мнения!
) е да направиш всичко възможно потребителят ЛЕСНО ДА МОЖЕ ДА ГО НАПУСНЕ!!! 3 часа лекции бяха за това!
П.П.
Повече обяснения не ща.
П.П. А в тоя сайт ако ми допрат цевта на пищова до слепоочието може (ама "може") да влезна повторно...
Така се губят "почитатели"-"потребители"...
Колкото хора, толкова мнения!
Редактирано от Mag на