моля ви за съвет

Здравейте, мили майчета
Споделям своя проблем тук поради факта, че няма към кой друг да се обърна за съвет
В момента съм бременна в 6 седмица и съм страшно объркана – на 27 години съм, имам дългогодишен приятел, когото много обичам, но не зная какво да правя
Проблемът се състои в това, че сега завършвам висшето си образование и не работя, т.е. тепърва ще трябва да си търся работа, а както знаете с малко дете кариера е почти невъзможно да се направи. Освен това на приятеля ми му предстои да замине за чужбина, а аз искам да остана тук
С две думи страшно съм объркана – дали да махна бебето или да жертвам кариерата си и да се посветя на самотното майчинство
Какво ще ме посъветвате – изборът е много труден

Kакво значи "да жертваш кариерата си", след като още не си я започнала?! Ако работеше някъде и се притесняваш, че поради майчинството ще загубиш позиции: разбирам, но при положение, че не работиш... В това отношение мога да ти кажа, че сега се чудя защо преди време си казвах: първо да завърша университета, пък после дете. Всъщност тогава ми се струва най-лесно: хем си учиш вкъщи, хем си си при детето. Когато започнеш работа нещата се усложняват: отпуски по майчинство, работодателите искат да се върнеш ако е възможно 1 месец след раждането и т.н. Поне аз си мисля така.
Виж, въпросът, че не искаш да заминаваш с приятеля си е проблем. Какви са обаче причините? И той какво мисли за цялата ситуация?
При всички положения да махнеш едно дете заради все още несъществуваща кариера или заради неяснотата искаш ли или не да заминеш е безумие. Твърде сериозно решение е.
Успех!

Помисли много добре!Да имаш дете е най хубавото нещо от твоя живот.А за кариерата не се притеснявай,всичко си идва с времето.

Nikoga ne se sumnqvaj v sebe si!!! Golemiqt ni sin se rodi v godinata v koqto muja mi stana student, a malkiq v godinata na durjavnite mu izpiti! Otpuskata mi po majchinstvo s malkiq beshe vsichko na vsichko 9 meseca i polovina. Estestveno se vurnah na rabota po finansovi prichini, no zasega vse pak uspqvame vzeh jena da gleda malkiq taka che ako durjish da napravish kariera ima takuv variant, az samata imah takiva meraci no iskam da ti kaja che nishto ne moje da se sravni s edin sladuk gukasht vurzop v rucete ti toj ti dava tolkova sili i polojitelni emocii, puk i budeshtiq tatko moje da razmisli! POCHTI SUM SIGURNA che nqma muj kojto da izdurji na razdqla sus sobstvenoto si bebe

Всичко е въпрос на личен избор, но много зависи от финансовите възможности. Защото всички знаем, че отглеждането на едно дете е свързано с доста разходи. Но пък ако наистина го искаш, можеш да се справиш, сигурна съм.
Успех!

като те чета, все едно аз съм го писала преди 2-3 години
имй предвид, че в следващия момент когато искаш бебето то може и да не се получи от раз - и тогава ще видиш, че кариерата може "да си гледа работата"
между другото и на мен ми минават такива мисли - и аз нямам работа и не знам как ще се справя, но пък от друга страна в тоя живот няма нищо лесно,

Ти кво очакваш да ти кажем. Всяка от нас е 'жертвала' нещо - работа, сън, спокойствие, приятели, охолен и подреден живот. Аз, например, си имах хубава работа, с доста добра заплата и много пътувания в чужбина. И хич не ми липсва (бе заплатата малко ми липсва, ама това са бели кахъри).... Ти мислиш ли, че някоя от нас гледа на тези неща като на истински жертви. В живота има много мимолетни неща, които в даден момент ни изглеждат ама адски важни, а истински важните се броят на пръсти и някак все сме късогледи и не ги виждаме. Намерила си мъж, когото обичаш, на цели 27 години си, демек отговорен и улегнал човек. Кво се чудиш. От къде знаеш, че това няма да е последният влак. И най-важното - няма ли да ти е терсене да убиеш едно дете, направено с любов в името на ....толкова дребно ми изглежда това, което искаш. Извинявай, ама побеснявам като те чета. Ако ми беше приятелка, щях да ти фрасна един по мутрата (образно казано) да се освестиш. Ама изборът си е твой.

ne mislia 4e bi mi oburnala osobeo vnimanie sle kato sam s celi 7god. po-malka ot teb no mislia 4e i az bih mogla da ti kaja ne6to;] kogato zabremeniah byah na 19 i ne iskah da pravia abort;]rodih si bebka i sam neveroiatno happy o6te sam dostamalka za takiva ne6ta i poniakoga mislia po detski no edva li deteto 6te me spre niakoi den da pravia kariera ...i vse pak ako tolkova durji6 na kariera ne mislia 4e bebeo 6te te spre da ya ima6;]]rajdaj si detenceto i seld 2 god. go dava6 na yasli i zapo4va6 work;]i bez tova daje o6te ne si zapo4nala da raboti6 niakade;] a poviarvaj mnogo e veselo s edno takova malko suzdanie i prosti mi no mislia 4e ve4e si dostatu4no golemi4ka i ti e vreme kakto kaza baba mi;]]]]]]]]]]a za kakvo ti e tazi kariera btw?ako niama s koi da ya spodeli6/?da pe4eli6 pari? za koi?????

Аз не разбирам за каква кариера говориш при положение, че не работиш? Когато човек има желание и не е мързелив винаги може да си намери работа и постепенно да изгради кариера - не мисля, че едно дете е пречка за това - доказателство са моите колежки, които имат деца - въобще не отстъпват на мъжете.
И друго не разбирам - хем се обичате с приятеля ти и сте от дълго време заедно, а споменаваш за самотно майчинство?

leleeeeeeee ti ako na tui mu vikasc gertva po dobre si stoi stara moma... i po gore sasto ima edna tema koiato mi xaresa i e tocno otgovor sas 2 dumi..vseki e napravil niakakav kompromis....no gertva vav nikakav slucai...izbora e tvoi/ i za teb k,vo e kariera.....a maicinstvo....

Предполагам че решението ти изглежда наистина много трудно.

Понеже аз съм на 29, и аз се занимавах с правене на кариера последните няколко години, и аз отлагах бебето докато служебно изградя основи, мисля че мога отчасти да разбера дилемата ти.

Според мен въпроса с кариерата не бива да те безпокои. Дали ще започнеш да правиш кариера на 27 или на 29 - не е от особено значение. Ако искаш да имаш деца, така или иначе те ще трябва да се откъснеш от работата са за около година в близките 5-6 години (биологичният ти часовник трака непрестанно). А е много по-трудно да я прекъснеш и да си сигурна че ще ти пазят мястото за след като родиш, ако не си си утъпкала добре пътечката на кариерата преди това. Е, за 2-3 години едва ли ще можеш. Така че е по-добре да родиш сега и след това да започнеш от самото начало. След раждането на бебчето са ти необходими няколко месеца вкъщи да го кърмиш, след това можеш да си намериш работа и наемеш някой акушерка да го гледа докато си на работа, ако не можеш да разчиташ на баби.
Още не си осъзнала колко невероятно нещо е това мъничко същество да расте в теб, колко различно ще гледаш на света и колко много то е по-важно от всичко останало и нещо не може да се сравни с него.

Виж, лошото при теб е че ти не искаш да си с таткото. Не знам каква е мотивацията ти да не искаш да заминеш с него, още повече че тук в България, нямаш работа или нещо което да те задържа особено силно. Мисля че за детето бащата също е важен. Така че тук много сериозно трябва да си помислиш - бебето и таткото ли избираш, само бебето или нито едното. Този избор е много по-важният и решителен за бъдещето ти, отколкото въпроса с кариерата. А за неговото решаване мисля че с таткото трябва да си проведете много сериозен разговор.

И все пак, ако бебето е плод на вашата любов мисля че и двамата трябва да решите в полза на неговото бъдеще!

ot nai-goliamo zna4enie e dali tatkoto sa6to iska bebeto. za karierata naistina az na tvoe miasto ne bih se pritesniavala, tia triabva da ti e poslednia problem pri polojenie, 4e vse o6te niama6 stabilna rabota(a dori i da ima6). naistina e ot goliama vajnost finansovia vapros...ako ti pomagat roditelite ti, roditelite na mom4eto, ako toi ti pra6ta pari ot 4ujbina i ima namerenie sled 1-2 g da se varne v BG, ne se zamisliai...edno bebe nosi mnogo 6tastie. osven tova i godinkite ti ne sa malko, vreme ti e ve4e da ima6 dete, az sa6to sam na 27 g i sega o4akvam parvoto si dete, daje mislia 4e otdavna triabva6e da imam dete, no prosto predi niama6e podhodia6t tatko.
priatelkata mi ima6e seriozen priatel ot 8 g i kato zabremenia, toi izleze s nomera, 4e tia triabva da mahne bebeto, za6toto toi niama pari i niama da mogat da se opraviat. sled niakolko meseza tia si nameri drug priatel. o6te i teji mnogo tova, 4e napravi abort i ne sam sigurna, 4e niakoga 6te go prevazmogne.

благодаря ви, момичета
след доста размисъл мисля да оставя бебето -
по принцип и таткото го иска, но просто той няма бъдеще в България и му се налага да замине, а аз пък нямам бъдеще там - имям 2 висши образования, в области, които там няма да ми вършат работа
доста е сложна ситуацията и не може да се обясни с 2 думи
вие сте прави за кариерата - вярно е че ще гоня 30-те без нито един ден трудов стаж и тепърва ще трябва да си търся работа, но пък от друга страна няма да се налага да "прекъсвам"
не знам - ще му мисля като му дойде времето - сега тръгвам по лекари да видя как е бебето
още веднъж ви благодара - помогнахте ми да взема това решение

Виртуално ти стискам ръката, че избрахте бъдещето на бебчето!

Стискам палци всичко да е наред, да изкараш лека и успешна бременност и да ви се роди едно мъничко сладурче, и всеки ден като го поглеждаш да си сигурна че то е най-верният избор който си направила!

Здравей, мога ли да смятам, че вече не си объркана?
Решението ти е разумно и от ден на ден ще ставаш все по-уверена в него... едно дете си струва да се поемат рискове.
Тук в клуба винаги може да намериш подкрепа и съвет....очакваме те с поредните новини за бебчо и за теб, дано имаш лека бременност...и имай предвид, че една бременност носи повече достойноство и гордост от работа, образование и други светски достижения..приятелят ти трябва да е горд с теб...поздрави и досоро!

Floss!

Мисля, че много добре разбирам дилемата ти, защото неотдавна, аз си загърбих печелившата професия, и последвах таткото на мойте бебчета в чужбина. Никак не е лесно да вземеш подобно решение, и аз като теб, прекарах дълги нощи в размисъл, НО повярвай ми наистина си заслужава. Аз не съжалявам за избора си. Сигурна съм, че няма да съжеляваш и ти.
Пожелавам ти лека бременност!

Мисля, че много добре разбирам дилемата ти, защото неотдавна, аз си загърбих печелившата професия, и последвах таткото на мойте бебчета в чужбина. Никак не е лесно да вземеш подобно решение, и аз като теб, прекарах дълги нощи в размисъл, НО повярвай ми наистина си заслужава. Аз не съжалявам за избора си. Сигурна съм, че няма да съжеляваш и ти.
Пожелавам ти лека бременност!

Ще видиш, че щом се докоснеш до съвършенството, което зрее под сърцето ти, ще разбереш, че кариерата не е никаква жертва. Това ще те успокои.
Обаче - бъди готова за други по-големи жертви, които ще усетиш още по време на бременността и след това. Но всичко е несравнимо с чувството да си майка.
Повярвай!
Бъди благословена, бъдеща Мамо!