Адвайта

Тук ще се опитам да предам сбито някои основни положения на философията на Адвайта, която освен чисто интелектуална доктрина, е и начин да се пътува към Истината за тези, които могат да поддържат адвайтисткия поглед към света в ежедневните си взаимоотношения.

Базата на Адвайта е постулата "Consciousness is all there is, all there is is consciousness." ("Съзнанието е всичко, което е. Всичко, което е, е съзнание.") Популяризирана е през 20-ти век от Рамана Махарши, а в момента доайена на учителите по Адвайта е индиеца Рамеш Балсекар - 80-годишен гуру от Бомбай.

И така, всичко което е, е съзнанието, цялото, съществуването, абсолюта, Бог и т.н. В това съзнание се появяват формите и явленията - от деликатните такива в мисловния и чувствения свят до грубите форми във физическия свят. Всичко, което съществува, е една игра на манифестирани явления в огромния океан на творческото Неманифестирано.

Оттук следват трите основни илюзии на света, в който живеем (според Рамеш Балсекар):

Илюзия Номер 1: От собствената ни перспектива изглежда, че има "вътрешно" (персоната ни) и "външно" (светът, с който взаимодействаме).

Такова нещо няма в реалността. Външното и вътрешното са илюзии на ума, който обича да създава граници. Всичко е едно цяло.

Как се проверява горното? То лъсва като неоспорим факт в състоянието, наречeно "съзнателно наблюдаване" (Conscious witnessing). Това е единствения метод, който реже с нож илюзията и е еднакво препоръчван както от Ошо, така и от адвайтистите. Нещо като медитация в движение. Осъзнаваме вътрешната си същност като едно Безименно Наблюдаващо Присъствие. То просто си гледа и не участва в нищо. Ако запазим усещането в хода на действията си, веднага съзнанието ни се повишава със скок. Усещаме какво правят пръстите ни, усещаме дишането си, усещаме мигането на очите си, усещаме как произнасяме разни изречения, как си кръстосваме краката и прочие тривиални дреболии, които сме свикнали да вършим автоматично и като насън. Това е да си в Сега, в настоящия момент. Просто гледаме на света от точката на абсолютната тишина в сърцевината ни. Така Присъствието нараства и започва да добива реалност, а светът около него постепенно избледнява. Тогава проблясва разбирането, че няма вътрешно и външно. Мислите ни, тялото ни, изобщо всичко, което наричаме свое, е толкова наше, колкото и останалите неща на този свят. Но е нужно известно старание и упорство в горното себенаблюдение.

Илюзия номер 2: Светът се състои от фиксирани предмети с независима реалност.

Дрън-дрън, казва адвайта. Реалността е такава, че нищо не е фиксирано, а е под формата на процес - менящ се постоянно процес на развитие. И тези така наречени процеси са релативни - зависят един от друг и не съществуват като отделни феномени.

Какво означава това? Например, виждаш едно дърво. Умът ти веднага казва "дърво". На сетивно възприятие се отговаря с мъртъв символ - "дърво". Не стига това, ами умът класифицира - "това е дъб". Да, ама не e точно така. "Дъб" е събирателно понятие, което добре ни служи в менталния свят, но няма нищо общо с реалността. На практика всеки дъб е толкова уникален и неповторим, че трудно би могъл да се нарече дъб. (Ошо дава сходен пример с розата - има ли две еднакви рози, пита той). Даже да наречем дъба дърво и вече сме изрекли лъжа, защото в действителност няма дърво като самостоятелен предмет, обозначен със съществително, а има динамичен процес, който е по-правилно да се нарече "дървеене". Така приложен към адвайта, езикът трябва да се промени и вместо класическата конструкция подлог - сказуемо - допълнение (Аз виждам дърво) трябва да останат отглаголни съществителни (виждане на дървеене). Няма Аз и няма Дърво, в реалността субект и обект са слети в процеса на гледане, на усещането за дървеене.

Освен това, така нареченото дърво не е просто процес на дървеене, ами е в пряко взаимодействие с въздушните молекули наоколо, с пчели, с птички, с вятър, с червеи. Така че реалността му е доста трудна за дефиниране – и времево (като процес на дървеене), и пространствено (като единен комплекс със средата си) дървото не е единица, която да облечем комфортно в символа на думата «дърво». Думата поставя моментално граници, а в реалността няма такива.

Ако не слагаме непрекъснато етикети, а просто гледаме, започваме да усещаме постепенно как всичко е процес, движение, промяна. Включително тялото ни, ума ни - всичко, което разбираме под «себе си». Ние представляваме един процес на «човечеене».

Илюзия номер 3: Илюзията за Аз. "Аз" е мисъл, която обединява другите мисли в единна концепция. Възниква представата за 'себе си' като мислител на мислите си и автор на действията си. Възниква себе-имиджа - идеята за това какво си. Това е най-голямата илюзия. Докато горните две илюзии имат някаква релативна реалност, то Азът няма абсолютно никаква реалност. То е все едно да въртиш огнена факла и да описваш кръг с нея. Аз-ът е този кръг. Изглежда, че има кръг, а всъщност има факла, която се върти. Така движението на мислите създава илюзията за централна единица, която е мислител и извършител на действията.

На базата на тези три илюзии, адвайта заключава, че това, което наричаме човешко същество, е тяло-ум механизъм, чрез което Цялото (Бог, Съзнанието) функционира ИМПЕРСОНАЛНО. Този тяло-ум механизъм е простo инструмент, чрез който Цялото като Субект се проявява обективно. Няма никакъв персонален деятел, който да взема решения и да извършва действия. Няма избор, няма отговорност, няма и свободна воля. Всичко се прави от Цялото.

Просветлението (освобождението) настъпва тогава, когато зазори разбирането, че няма никой, който да се просветли (освободи). Никога не е имало на първо място. Едно дълбоко осъзнаване на Being-а като Нищо, което създава и поглъща едновременно цялото феноменологично съществуване. Това "Нищо" е наблюдаващото съзнание, пред което се върти кинолентата на илюзорното съществуване. Затова отвъд всякакво блаженство, екстаз, божествена любов и т.н. опитности остава сърцевинния феномен на просветлението: Няма никой. Както казва и Ошо: Когато изчезнеш ти (азът, умът, който непрекъснато облича реалността в концепции), остава само Бог. Няма аз, няма илюзия за персонален извършител, няма чувство за свободна воля. Остава само това, което е.

Оттук адвайта отхвърля всякакви методи и техники като път към просветлението, понеже няма "аз", който да върши каквото и да е. Илюзорен "аз" практикува техники - по този начин илюзията се засилва. Всякакво търсене е напразно. Единствените въпроси, които си заслужава да се задават, идват спонтанно: Кой е този, който търси? Кой е този, който иска да стане просветлен и защо? Кой, кой, кой - всеки път, когато поемем по пътя на мотивацията, адвайта ни заставя да питаме - кой в мен взема решението.

Всички идеи и всички гледни точки според Адвайта са еднакво верни и еднакво грешни, защото са само частици от Цялото. А до Цялото се стига само когато слеем всички гледни точки в една. Видим, че е валидно както дадено твърдение, така и обратното на него. Съединим двете половини на логиката в цялото на парадокса и абсурда. Иска се обаче внимание, остър ум и много съзнателно наблюдаване.

PRN

Много ти благодаря. Беше ми изключително интересно и полезно.


До подобно разбиране съм стигнала и аз, но по други пътеки.

Всичко е в тебе, защото нищо не е извън тебе. Вън и вътре е едно, проявено по два начина. Вътре никой и нищо не може да промени без твое желание. Вън можеш да контролираш, когато си се научил да контролираш вътре. Контролираш ли вътре, си независим вън. Така се научаваш да запазваш винаги самообладание. Не пренебрегвай нищо отвън, но наблюдавай и дарявай, изливай отвътре навън. Съсредоточен навътре, изливай навън.

Иска се обаче внимание, остър ум и много съзнателно наблюдаване.

А има ли смисъл? Нали няма избор, няма отговорност, няма и свободна воля. Всичко се прави от Цялото....

The ones who live by the sword get shot by the ones who don't.

Приветствам такова подробно излагане на дадена система (в случая Адвайта). Ако някой друг има “привличане” към друга система, да заповяда като ПРН или като Хуанджи с Йога и т.н.

По същество. От една страна казваш “От тук адвайта отхвърля всякакви методи и техники като път към просветлението”. Но малко по-нагоре има нещо друго “Но е нужно известно старание и упорство в горното себенаблюдение”, което си е по същество МЕТОД. Т.е. практиката в Адвайта е себенаблюдението?

Продължавайки, човек може да си зададе реалния въпрос “Как това себенаблюдение да е по-ефикасно?” Всички се самонаблюдаваме в една или друга степен, но реалното осъзнаване на трите Илюзии обикновено не става като любов от пръв поглед. Не само, че се изисква време, но и това съответния наблюдаващ инструмент да не е късоглед или полу-сляп, а напротив доста прецизен. И е интересен въпроса как да стане това!

Друго, за човек който никога не е практикувал каквато и да е духовна дисциплина в живота си, как би се приложило горното самонаблюдение и как РЕАЛНО би осъзнал илюзорността на трите Илюзии?

И последно, косвено пак се говори за Просветление. И има търсене на нещо (т.е. въпросното просветление), което естествено, че не е ясно, и което на практика е като строене на къща върху пясък. Обикновено става каша, точно благодарение на това просветление.

Beloved PRN, would you comment, please.

Медитирах над темата, за да разбера кое точно предизвиква някакво несъгласие в мен след задълбочения прочит.

...начин да се пътува към Истината....
Щом е начин, значи е МЕТОД. И веднага си противоречи с твърдението, че никакви техники не са нужни. НАБЛЮДАВАЩОТО СЪЗНАНИЕ на човек е метода на адвайта.

Съгласна съм с това, че от грубите форми до фините материи ( 7-те тела - ОШО, подсъзнание - съзнание - колективно несъзнанвано в психологията) всичко е Съзнание, Абсолют, аз даже го наричам ЕНЕРГИЯ с различна плътност, различна конфигурация на молекули, атоми, елементарни частици и т.н.

Израза "илюзия на ума" обаче не ми допада. Защото благодарение на този УМ сега те чета и ти пиша. А скоро бях споменавала някъде, че приемам вътрешното и външното като двете страни на една монета. Достигането на момента да гледаш от Тишината си обаче става с много практики, дори и тази на адвайта, наречена Наблюдаващо съзнание.

Приемам и втория постулат, че всичко е процес. Древните още са достигнали до този извод със сентенцията : "Човек никога не влиза два пъти в една и съща река." Това, което ОШО е казал за розата е така. Погледнеш роза и веднага си склонен да даваш определения - червена, ухаеща и т.н., вместо просто да я попиеш с поглед без бръщолевене на ума и да й се насладиш. Преди време забелязах, че когато гледам залез се наслаждавам - без определения и класификации какъв е.

Разбрах кое ме вбесява от цялата доктрина на адвайта:

Няма никакъв персонален деятел, който да взема решения и да извършва действия. Няма избор, няма отговорност, няма и свободна воля. Всичко се прави от Цялото.

Значи аз съм кукла на конци и Цялото си играе с мен. Ами защо тогава Цялото ми вкарва мисъл да правя ТРАТАКА, която е йогическа техника, ако адвайта отрича каквито и да са техники? И за какво му е на Цялото в следващия момент да ме хвърля в ДАО-практики? Аз наскоро се бях вълнувала поради тази причина какво е взаимодействието ВОЛЯ <==>СЪДБА. Този въпрос ми е висящ, не избистрен.

И на мене точно това, че нямаме свободна воля, не ми хареса от цялата философия. Веднага след като го прочетох се сетих за една молитва, която Изгрев преди малко пусна като тема в Окултизъм.

Но нехаресването сигурно може да се обясни с ума от тази философия.

В момента чета Станислав Гроф и той има доста интересни начини за описание на света, включително идеята за Частта и Цялото - че всяко едно нещо (атом, разстение, животно, човек и т.н.) е цялостно само по себе си, от една страна, а от друга може да е част от по-голяма система, която не е просто сума от отделните части, а нещо повече (т.е. има допълнителни характеристики като система, които липсват на отделните части). Този начин за описание не изключва свободния избор, обаче. Погледнато по този начин, в крайна сметка пак стигаме до Цялото, което обединява всички противоположности; разтваря дуалността, характерна за ума и т.н. Цитирана е и една поема, която много добре илюстрира този принцип. Книгата не ми е под ръка в момента и не мога да го цитирам, но ще го направя малко по-късно.

Това е накратко идеята за частта и цялото..Дейти

Привет, Дейти!

Част и Цяло, относително погледнато могат да се приемат и така. Всяко нещо само по себе си е крайно и участва в куп по-големи общности. Ще ми бъде интересно по-късно да напишеш това, което визираш от посочената книга.

Видях молитвата на Изгрев. Преди време Миро ми беше припомнил тези мъдростив темата ми за фините слоеве

Очаквах такъв коментар на горната фраза.

Да, прав си, няма смисъл.
Тъй като няма избор и свободна воля от страна на илюзорното его, то и вниманието и осъзнаващото присъствие, които се случват в даден ум-тяло механизъм, са неговата съдба, начин, по който Цялото ги играе.

От гледна точка на ума, това може да изглежда, че конкретният индивид е взел решение да бъде съзнателен и внимателен, но всъщност решението се взема от Цялото, което е единственото нещо съществуващо.

Така че дали едно нещо ще го наречеш избор и свободна воля или ще го наречеш просто случване, изцяло зависи от вътрешната перспектива.

Просветление се търси от илюзорното его, което иска да стане по-цяло, по-сигурно, по-защитено и най-вече да пребъде във вековете.

Дълбокото осъзнаване на този феномен веднга те "изхвърля" в орбитата на осъзнаването (т.н. AWARENESS), което не е метод, не е техника, не е начин.
То е начин на съществуване.

В 99% от случаите себенаблюдението се прави от ума. Нико беше споменал на няколко пъти за този трик на егото - то обича да се себенаблюдава, фрагментирайки се. В този смисъл - да, самонаблюдението е метод.

Пример: правиш нещо тривиално и изведнъж се сещаш, че днес не си се себенаблюдавал. Веднага се мобилизираш и се втренчваш в себе си. Това е практика - да - и тя идва от ума, тоест от миналото, тоест от спомена за това, че трябва да го правиш. Като такава, тя е абсолютно безсмислена.

Има още един тест: когато ума себенаблюдава, то той и коментира. Понякога толкова тихичко, че почти не се чува, но коментира и анализира. При начина на същестуване като СВИДЕТЕЛ, има едно тотално и плашещо отчуждаване от тяло и ум.

Това отчуждаване обаче може да стане само, ако си програмиран да стане в теб. Ако не си програмиран така от Цялото, може да си програмиран за друго - да речем, да се себенаблюдваш вътре в ума си и да си мислиш, че си свидетел.

Така че горните въпроси ги определям по-скоро като интелектуални, не като екзистенциални.

Така е.
Всичко е само игра и на нас само ни се струва, че ние вземаме решения. Както и в политиката впрочем.
Всъщност решенията не се взимат с ума ни, а съответстват на подсъзнателното ни. Взимат се от учителя в нас. Но ние още не сме него.
Като се замисля, всичко, което е трябвало да се случи, се е случило само. Но от друга страна вземането на правилни решения от ума води до възпитанието му. И до възпитаване на подсъзнателното. И съответно учителя взима други решения...
Нещо като решенията на ума водят до индиректна промяна на реалността.

...докато не преживееш отговора, той не е истина за теб...

"Начин да се пътува към Истината" е първия прочит на Адвайта. По-нататък в текста е обяснено, че не е начин, а поглед към света от просветлена перспектива. Като такъв, не е начин и не е метод. Отначало се възприема като начин, но впоследствие се вижда, че не е.

Адвайта е изказано с думи знание, което е получено след феномена на просветление, тоест на осъзнаване на истината за това какъв е света и как функционира. Като такова, това знание няма как да е по вкуса на егото. Казано направо, Адвайта е унизителна за егото.

Напълно нормално е умът ти да се чувства вбесен от тезата за липса на персонален деятел. За пръв път му е казано, че не съществува реално и той е извън от себе си.

"Азът" че е кукла на конци - кукла на конци е. Но дали ще го възприемеш като кукла на конци или ще се вбесиш от това и ще го отхвърлиш, отново не е твой свободен избор.

То е начин, по който Цялото те играе.

За какво му е на Цялото да те хвърля в Тратаки и Даоски практики е известно само на Цялото. Перспективата ми, бидейки комично ограничена и илюзорна, не може да отговори на този въпрос.

Докато четох темата ти за осъзнаването, си мислех, че и осъзнаването идва от ума в крайна сметка. И пак обърква нещата това дрънкало.
Защо да не опитаме просто да прочувстваме битието си?
Напоследък все затова мисля...и чат пат чувствам...
Вселената е информационно-чувствена. Ако се обърнем към чувствената и страна с нашата чувствена, дали няма да постигнем по-бързо дълбочина.

...докато не преживееш отговора, той не е истина за теб...

Всеки е програмиран да върви по своя си специфичен начин нанякъде (не казвам към просветление).

Ако усещаш, че чувственото ти отношение към нещата ти дава дълбочина, може то да е специфичния изказ на тяло-ум механизма, който обитаваш.

В края на краищата, всичко свежда до тип взаимоотношения със заобикалящия ни свят - било то позитивни или негативни, било то чувствени или безразлични.

Когато отношенията се стопят и гледните точки се слеят в една, разбираш че имаш две измерения: Реалното измерение, което е безкрайно, извън времето и ума, нищото, в което нищо никога не е случвало. И Илюзорно измерение, в което функционираш като отграничена единица, влизаща във взаимодействия с други единици във всемира.

Тези две части всъщност не могат да се отграничат, непрекъснато втората се излива от първата и се връща обратно в нея, така че са двете страни на едно цяло и неделимо.

Хахахаха... нокаут в 6-тата секунда

P.S.: Просто Цялото се изкефи на последното ти изречение и реши чрез мен да постне това.

The ones who live by the sword get shot by the ones who don't.

Сега ще ти отговоря чрез познанията за себе си, добити, чрез самонаблюдение, на ума и изчуствани, пак от ума, чрез въздействието на жлезите с вътрешна секреция и чрез сравняване на наблюденията на други, описани от тях и възприети от мен.
понеже съм лаик и като такъв ще задвам въпроси, които може да изглецдат глупави, но моля те, бъди снизходителен и ми отговори на тях.
Така. Как идеята за Цялото, изключва идеята за Свободната воля, на съставящите го елементи? Както знаем, всеки организъм е съставен от такива клетки, те са взаимосвързани, но зависят САМО В ОПРЕДЕЛЕНА СТЕПЕН ОТ ЦЯЛОТО. Ако мислиш, че не е така, иди в някое онкологично отделение и понаблюдавай или поразпитай персонала. Или с други думи казано, отделният елемент също може да влиае на Цялото и да го изменя (дори да го унищожи, ако използваме отново аналогията с раковите заболявания). Тогава процеса би бил двустранен, т.е. би имало свободна воля от страна на съставящите елементи и тя би се простирала върху Цялото. От друга страна, ти самия твърдиш, че има взаимовръзка. Значи, както Цялото може "да ни играе". така и ние можем да играем Цялото.
Общо взето ми намирисва на поредна оправдателна философия, целяща да снеме бремето на отговорността от плещите на изповядващите я.
Относно дали има или няма обективна реалност, то намери ми човек, който да е убеден, че дадена стена не съществува, нека премине през нея. Стената от мен.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена

Мда, има взаимовръзка - както Цялото ни играе, така и "ние" играем Цялото.
Има и свободна воля - тоест съставящите елементи имат някаква свободна воля, Цялото има свободна воля, изобщо на всекиго по нещо.
Съставящите елементи обаче, бидейки винаги подмножество на Цялото, са "заели" тъй да се каже свободната си воля от Цялото. То е все едно да живееш в апартамент под наем. Твой е апартамента, няма дума, но е под наем. Тоест хем е твой, хем не е.

Както писах по-горе, от гледна точка на ума, свободна воля има. От гледна точка на всеобемащото съзнание, свободната воля е илюзорно персонифициране на една от проявите на абсолюта.
Зависи от перспективата.

Адвайта звучи като оправдателна философия, вярно. Като доктрина, оправдаваща безотговорността. Така се възприема от ума и така се използва от неговите рационализации, за жалост. Всъщност не това е идеята тук, но така се получава на практика.

За обективната реалност - този пример със сблъсъка с "илюзорната" стена често е използван. Не става обаче реч за това, че стената не съществува. Става дума за възприемането й като отделен обект, с точно делинеирани граници, без да се вижда контекста й в Цялото. Става дума за натрапливия стремеж на ума да облече всяко "нещо" в концепции, да му даде граници, с което да "създаде" обекта, а който да влезе във взаимодействие.

Вдъхновено от твоя постинг, Цялото ме прати да чета ОШО.

И сега ти споделя чрез мен - аз съм само негов инструмент, никога не съм го чувствала толкова интимно близко - некои съображения на ОШО, все едно си говориш с Цялото в момента, хех.

"Интелектът може да се използва за изразяване. Не за обяснение, а за изразяване. Трябва да се разбере, че по-висшата реалност може да проникне в по-нисшата, но по-нисшата не може да проникне в по-висшата. В НИСШИЯ СВЯТ НА СЪБИТИЯТА НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ОБЯСНЕНИЯ ЗА ВИСШИЯ, ЗАЩОТО САМИТЕ ТЕРМИНИ ЗА ОБЯСНЕНИЕТО НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ТАМ. Но интелектът може да почувства, да усети, че "нещо се е случило извън моите възможности". Непознаваемото може да бъде почувствано от интуицията. Интуицията е случването на непознаваемото. Разумът иска да я познае, разбере и контролира. Превърни се във вътрешен човек. Дори да влезеш вътре, нещата няма да ти бъдат обяснени. Ще ги разбереш и почувстваш. Интелектът може да се опита да разбере, но ще претърпи провал. Разумът, интелектът се занимават с познатото и непознатото, а интуицията - с непознаваемото. Да се проникне в непознаваемото е възможно, но да се разбере е невъзможно. НЕПОЗНАВАЕМОТО Е ТАЙНАТА. ТО Е САМИЯТ ЖИВОТ. "

Нисшия свят не може да обясни висшия...
И не може и да го възприеме, защото как по-малкото ще схване по-голямото. Някъде Ошо беше дал пример с това да събереш в чаена чаша Тихия океан.

Специално за ума, който иска да си обясни Истината: тук опираме до пречката, наречена дуализъм на ума. За ума винаги има две алтернативи (позитивна и негативна) и винаги верността на едната се поддържа в баланс от неверността на другата.

Пример: Адвайта казва, че от абсолютна перспектива, свободна воля няма. Всички елементи в системата функционират имперсонално и програмирано.

Умът чува това и реагира по два начина:
Вариант 1: "Не съм съгласен, свободна воля има, моят личен опит го доказва. (Естествено.)"
Вариант 2: "Знаех си, всичко е съдба, аз нямам никаква свободна воля, следователно нямам и отговорност. Каквото и да свърша отсега нататък, Цялото да ми плаща сметките."

Тоест едната реакция е негативна, другата е позитивна, но и двете поставят в центъра субекта, неговия опит и неговите рационализации (всеки чува това, което иска да чуе, сравнявайки го с това, което е чувал преди). Умът винаги избира едната половина, едната алтернатива - според това, което му е изгодно.

Егото никога не може да е комфортно с парадокса. Парадокса на имането и нямането на свободна воля едновременно. На имането на отговорност в релативен аспект и нямането в абсолютен. В този случай как чрез избор на една от двете алтернативи, може да се обясни Цялото?

Исус казва в евангелието на Тома: "Знакът на моя Баща е движение и покой."
Двете едновременно, сляти в парадокс. Ето този парадокс на двете взаимноизключващи се алтернативи е непосилен за човешкия ум. Той винаги търси едностранното и логично обяснение.

Смисълът на играта (живота) е самия процес на играене. Не печалбата и загубата.
Не крайният резултат (просветлението)
Всяка игра има правила, които ако ги познаваш по-добре и ще играеш по-добре и играта.
Например шаха - самите фигури нямат усещания и мисли. Но благодарение на тях се пораждат мисли и усещания в теб (стратегия, надежди, опасения, вълнение)
Но нищо няма да се породи у теб ако не познаваш тази игра И ако не я играеш.
Така е и в живота - научи правилата и играй.

Приемам разяснението ти, все пак разполагайки с взаимосвързани обекти, имащи отношения помежду си, чрез явления и процеси, които, допускам, че могат да представляват една цялостна система, можем да стигнем до извода, че не би трябвало да няма значение движението им, както вътрешно така и външно. От тази позиция свободната воля има своето място в тази система, доколкото “волята”, на кой да е от изграждащите системата елементи, би водела до отражение върху цялата система, предвид вътрешните и (необозрими, може би) връзки. Друг е въпроса дали подобна система би могла да се осъзнава или не. Друг е въпроса и за степените на свобода, както на системата, така и на отделните и елементи.
Беше ми интересно да прочета нещо за подобни концепции.

ПП: Подобна концепция може да се сблъска със сериозни трудности пред практиката и приложението си. Защото, човешкият разум е ограничен от сетивата на материалният си носител, а разум или съзнание не могат да съществуват без сетива, предвид определящата роля на последните във формирането (дори самото пораждане) на интелекта. Тук можем да допуснем, че човек е способен на свръхсетивност, допускаща възприемане на по цялостна картина на заобикалящото го, но по цялосна, не би значело пълната картина и дълбоко се съмнявам във възможността за постигане на последното. А ако допуснем за момент, че човек никога няма да успее да възприеме пълната картина на всичко заобикалящо го, то на последният винаги ще се налага да прибягва до абстракции, за да достига до някакво разбиране на света, наистина непълно и с вложено в себе си несъвършенство, но единствено възможно.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена