Успявате ли...

...да избягате от ежедневието? От усещането ,че е минал още един ден...седмица... ,че нещата, които ТРЯБВА да свършите стават все повече, а за тези, които ИСКАТЕ да свършите остава все по-малко време....не ви ли е страх, че рутината ви обезличава, че ни прави заменими....и оставя съмнение за собствената уникалност....как съхранявате ценното в себе си...изобщо откривате ли го.....
......усещам се ужасно заменима.....понякога...Трябва ли да имаш специална дарба , за да се чувстваш уникален?? Не е ли твърде кратък този живот?!?

виж каквото виждам аз - прави каквото правя аз - аз съм УНИКАЛНА и напълно незаменима! Може би защото статусът ми е все още твърде неопределен и имам свободна професия и съм творческа личност - може би за това съм такава! Луди нощи, необуздани и празнични - фоерверки - катастрофи - Какво други ти трябва?

Аз съм с по-определен статут...имам семейство и отговорности...пък и нямах в предвид липса на забавления...напротив...постоянно излизаме и се събираме с приятели....а катастрофите- дано ми се разминат..:))

не успявам....усещането че всичко се движи по-бързо, отколкото можеш да тичаш, винаги е на дневен ред ....съмненията постоянно се опитват да изместят с лакти увереността и самочувствието.
А ценното ..трябва да го види и някой друг, иначе губи смисъл .Поне за него да си уникален ....този , който и за теб е такъв.
Би могло да се намери,ако не се крие ....и да има кой да поиска да го търси,за да не става като лафа за Т.Живков преди 9-ти : Той се криел ,ама никой не го търсел !
Темата обаче е страхотна,сама по себе си те показва, ако не уникална и незаменима ,поне откровена - поздравления за което :)))))))

Kolko dobre go kaza...
Naistina jivotat e kratat i zadaljeniqta koito ne ni haresvat prekaleno mnogo.
No ne samo ti,vsi4ki nie ot4aqno se nujdaem ota savet kak da go promenimI dokato se 4udim ili pitame vzaimno,toi mai savsem 6te otmine

Ti si NOBODY ,Liza.
No ti zavijdam za tvoqta neinteligentnost 4estno kazano

Да, когато се вместя във възрастовата граница на децата си /3 - 5/ и правя, каквото и те ... Но е рядко.

Споко бе момиче,

Нали това, че се чувстваме уникални ни прави абсолютно еднакви.
А за бързината на живота, дет се вика:
"Guru Death, your words are true"...

Цялата тема е една поема за егоцентризма и егоизма на човека.Огледайте се бе хора,живеете на земята.И като живеете на земята,бъдете с нея,не я газете само.Толкова много може,може да ви даде:и красота, и любов, и щастие.Но не,лепналите сте се за тъпото съществуване без да ви интересува нищо друго
освен егото.И естесвено го обличате в готената обвивка на зададените въпроси за смисъла на живота-ама какво съм аз,за какво живея,колко е тъпо всичко(а аз колко съм красив/а) и т.н.И толкова много приказки.Лао Дзъ е казал:
"Природата си служи с малко думи.
Ето защо,
Вихърът не духа цяла сутрин.
Поройният дъжд не вали цял ден.
Кой прави това?
Небето и Земята.
Ако Небето и Земята не могат да говорят дълго
какво да се каже за човека?..."
Няма нищо лошо в това да се само харесвате,самославите и само привличате.
Но,по дяволите,бъдете благодарни на това,което имате и стига сте скимучили за още и друго.
Единственото,за което си заслужава човек да живее е великата среща с тайнството на смъртта.Тогава ще стане ясен смисъла на всичко,а дотогава весело изкарване.
P.S.И ако знам всичко това,не значи,че съм по-различен от вас.И аз съм от същото тесто замесен.Иначе нямаше да съм тук.

мислиш ли. че забавленията и фиестите те правят уникална и незаменима? незаменими хора няма. когато удари камбаната, потъваш 2 метра под земята и само хората, които те обичат, ще си спомнят за теб. и всеки човек е уникален сам за себе си. за това дан не дава професията, по-скоро свободата и стремежа да си шарен сред сивотата. но не онази кичозно-лекомислена шарения, а цвета на индивидуалността и борбата да не си поредната тухла в стената.

подаръци ще има за всички от сърце

Щом ми е даден мозък, смятам да го използвам....щом мога да влияя на събитията, ще го направя....затова съм човек, а не растение...а и не се стремя към нечие признание, а към постигане на душевен комфорт....

...и освен думи,какво друго е душевният комфорт за вас?
И щом като ви се отдава,мачкайте, какво толкоз са цветята?Нали те нямат мозък и са призвани да служат на висшите ни интереси да харесваме и да бъдем харесвани.

тук освен с думи, не знам по какъв друг начин мога да общувам....в реалността не съм толкова приказлива...

Какво искаш да кажеш?...Децата в тази възраст са изследователи...всичко им е интересно...грабят с пълни шепи...къде е сходството??

Вярно, че ние човеците повече си приличаме, отколкото различаваме....обаче не смятам ,че всеки е уникален, в смисъла, който влагам аз...

измъкваш се от въпроса,но карай.Всего доброго

Изследователи, хм, те дали се осъзнават като такива? Няма сходство, и в това е решението. Възрастните живеят с поглед впит в предстоящото. Децата не знаят какво е това и затова може да ги зарадва всичко.
А аз грабя с пълни шепи от усещането. Невинен наркотик.