Снежно

Бяла утрин моя снежна
със висулки и капчуци
ти отново пак си нежна
и отново пълна си със звуци.

Бяла нощ във мраз обвита
и от светлини огряна
в тебе тайна нечия е скрита
моля те - при нея да остана.

Бяло време, снежно бяло
с теб върви и моя ритъм
ти дали сега си спряло
утре мога пак да те попитам.

Снежно утро ме срещна.
Аз с протегнати длани
снегопада завихрен разпръсквам.
Планината отсреща -
зад мъглите прибрана.
А пък зима в лицето ми блъска.
Беше ясно - ще дойде.
Беше даже логично -
тъй менят се сезони безкрайно.
Аз запълвам пробойни
(нещо тъй непривично)
в душата си с мъничка тайна.
Ето, имам си тайна
във различната зима.
Нека падат снежинки отгоре.
С тях съм жива. Незнайно
как студът прероди ме
и ми даде стремеж да се боря.
Може би като птиче
и аз на балкона
търся свойта трошица надежда?..
По-добре да не питам.
Щом създадох заслона,
там ще имам какво да подреждам.
С длани пак ще улавям
тази приказна зима,
чрез която отново живея.
Щом снежинките стапям,
топлина още имам.
Ако искаш... вземи си от нея.

BlackCat