Вие как мислите

Преди една седмица едни познати ходиха в гр.Роман в дом за изоставени дечица и разказаха доста неприятни неща. Сградата била наскоро ремонтирана, имало телевизор, нови чаршафи и т.н., но например за обяд на детенце се полагала по една филия хляб Та си мисля дали можем да направим нещо за празниците за малките шушулки. Някой занимавал ли се е с подобно нещо? Ако искаме няколко човека да съберем и изпратим макар и малка сума пари или подаръци как трябва да го направим?Изобщо давайте идеи.

majka mi e direktor na dom majka i dete v gr. shumen ta ot tam sam naiasno s polojenieto na decata...kak na den za hrana im se padat niakakvi stutinki... ami na4inut e,,, sabira6 pari ,dre6ki ,hrana ili tam kakvoto moje i otiva6 li4no pri direktorkata na doma kato i kazva6 4e iska6 da zaradva6 de4icata a te btw najse radvat na lakomstva...no sega pokraj praznicite polu4avat hiliadi darenia no prez drugoto vreme nikoi ne se se6ta za tyah...po-dobre da im se napravi iznenzada sled 2 meseca kogato otnovo 6te budat zabraveni ot firmi,4e6e6ti si rejtinga s blagotvoritelnost po praznicite...vsi4ki te sa deca i to prekrasni deca budete sigurni!

ox, golqma myka mi e kato pro4eta ili vidq reportazj ot podobni domove! syrtceto mi se kysa i mi ide da moga vsi4kite da gi osinovq, da ama ne moga! vseki ot nas si ima po edno, dve i t.n. i malko sa tezi, koito mogat da se pohvalqt 4e ne im se otrazqva na semejniq bjudjet. ubedena sym 4e na vsqka ot nas i se iska da pomogne, zashtoto tova si e 4oveshtina i maj4in dylg, osobeno kato se vzeme predvid kak treperim za nashite detca, a za tez nesretni dushi, ponqkoga maj nikoj ne se seshta! qd me hvashta na ohranenite ni polititci, ama tova e druga tema! misylta mi e 4e sled kato te ne mogat da zadelqt, na nas ni e oshte po-trudno! myka!

Често ми се случва да искам да помогна на такива дечица... но за съжаление те са толкова много... невъзможно е да се помогне на всички.

Едно време (преди около 4-5 години) при всяко преподреждане на гардеробите събирах всички дрехи, които са омаляли или са ни писнали и ги носех в един дом на Горнобански път в София - той е за умственоизостанали деца (децата бяха големи - мисля че от 8 до 16 тод. възраст).

За Нова Година им носех играчки, килограми бонбони и други лакомства.
Наистина е жалко обаче, че всички фирми и организации се сещат, че тези деца ги има само по празниците - Коледа и Великден....

Определено смятам, че най-добрият начин е да се занесат лакомства, дрехи, играчки и т.н. на място, а не да се изпращат като колети или да се превеждат пари.... не вярвам на никого - може и да има свястни хора, но.... аз искам да съм сигурна при кого ще отидат подаръците.

Когато носех дрехите в дома, някоя от възпитателките събираше децата, аз започвах да вадя от саковете и куфарите и всеки си избираше нещо.... веднага ги обличаха и толкова много се радваха. А аз - хем се радвах, хем ми се ревеше.... много тъжно...

Животът е такъв, какъвто си го направиш!

Браво, Мамче!
Може би така е най-добре!
Аз сега ще пиша по-кратки постинги, защото пиша на кирилица и гледам клавиатурата като `индианец-пишеща машина)!

Доста скоро се опитахме да дадем на детски домове дрешки, одеяла и др., но ни бяха отказани от почти всички домове в София. Защото:
- не са "подготвени" дрешките, т.е. трябва да са изпрани и изгладени;
- "децата се радват на ново";


Никога не спори с тъпак, хората може да не забележат разликата.

Аз не съм имала подобни проблеми.... е, дрехите не бяха съвсем нови, но бяха много запазени, имаше включително няколко чифта дънки, 2 дънкови якета, 1 кожено и какво ли още не - но всичките бяха без лекета, абсолютно здрави и запазени... естествено изпрани и изгладени..... 90% от тях не си личеше, че са носени.
Много се радвах, че всеки път, когато отидех в дома, все някое от децата носеше нещо от моите подаръци..... а и всички помнеха, кога съм ходила, какво съм им занесла.

А захабените или поскъсани дрехи, обувки и т.н. ги събирам в пликове и ги оставяме до кофата или на вратата на входа - тях ги отнасят клошари или циганета...

Животът е такъв, какъвто си го направиш!

това е наистина много благороден жест , zа пореден път се убеждавам колко са големи сърцата на хората в тоzи клуб. и аz искам да направя такава иzненада на децата в някои дом, но наистина е zа предпо4итане да се отиде ли4но.

Когато преди няколко години и ние направихме такова, директорът на дома каза че трябва да се обади на домакина на дома, който трябва да дойде и да опише нещата....Чакахме към 4 часа. Децата полудяха, толкова бяха нетърпеливи миличките. След тези 4 часа, домакинът все още не беше дошъл и ние събрахме децата и кой каквото си хареса...Имаше около 100 кг дрехи, обувки, червила за принцеските и лакомства.
Оставих им и всичките си касети от колата - около 20-тина, защото имаха нов касетофон и само 1 касетка... а беше 31 декември - танци, купон...
Да не споменавам, че касетофона в началото беше в директорската стая и той директорът с гордост го показваше като дарение за децата. След възмутената ми забележка, че май касетофона е дарение за него, той го свали при малчуганите...Бил го стопанисвал, да не го поломят децата...
Спомням си, че той не беше съгласен да се раздадат подаръците без присъствието на домакина, под предлог че същият трябвало да ни даде бележка за дарението....Нали аз не настоявам за такава, какъв толкова е тогава проблема...???
Важното е, че децата бяха на седмото небе от кеф, както и ние, че сме успяли да им стоплим душичките...
Обичам да виждам радост в очетата им. Толкова е хубаво, когато едно дете е щастливо!!!
Е след това с дни реанимирам и сърцето ми кърви от мъка за тях....
Аз съм по-голямата сестричка на осиновено момиченце и трагедията на тези деца ми е до болка позната....

Спонсорирах дом за деца в София преди години, докато моя съседка работеща в друг такъв ми описа механизма на разпределяне на помощите (за парични става въпрос). Знаех че не ме лъже и реших да материализирам помощта си. Когато отидох на среща с директорката за да коментираме новото ми решение, тя ми каза, че децата нямали нужда от материални неща?!
Помолих я да ми направи списък на хранителните продукти които са нужни за месечно изхранване на децата,на което ми каза, че можило, но с уговорката, продуктите да да се КПУВАТ от ОПРЕДЕЛЕН магазин (впоследствие се оказа на дъщерята), на което обясних, че откъде ще ги вземам е мой проблем, след като пристигат с нужните сертефикати за годност и производител. В края един от месеците, реших да отида в дома, на "проверка" по времето, когато децата се хранеха.
Чаят им беше със ЩИПКА захар, явно бяха свършили 2та чувала доставени им в началото на въпросният месец!!!
Със скандал си прекратих спонсорството.

Познавам "работата" на още един дом (провинциален), чийто директорка е съседка на сестра ми. Няма да описвам материалното благополучие царящи у дома й, след встъпването в тази й длъжност. За осиновяване на бебе ми беше поискана сумата от 500$ дарение със договор за дарение за дома, а 1500$ без договор "защото от общината не им превеждали пари и да имали да си плящат парното" !!!!
От друга служителка в същият дом разбрах, как след осиновявания се делят суми между останалите в зависимост коя за какво трябва да си затвори устата.

В друг софийски дом даряваните нови дрешки и играчки на децата бяха затваряни в стая с кюч и бяха изваждани, когато имаше празник (защото дома делеше двор с нормална градина), иначе децата ходеха раздърпани с лекьосани и скъсани дрехи, и видеха ли човек след като го пипнеха, питаха дали има нещо за ядене, защото са гладни.

Смея да твърдя, че изключение са домовете в което това не е практика! За голямо съжаление, тези деца за които се дава стоят ГЛАДНИ, ГОЛИ и МРЪЗНАТ, за да може директорки и служителки да занесат у дома си, залъга на тези деца.

Та добре помислете, как да помогнете, така че помощта да отиде при децата, а не в джоба на служителите.

Мъжа ми 8 година изпраща всеки месец по 25$ на едно бразилче (семейството е многодетно и църквата е посредник), като получава подробно обяснение за какво се харчат парите, както и писма от детето или служителката отговаряща за него. (Спор няма, че за организаторите на тази кампания, това е бизнес, от който печелят, но е направено така че ДЕЦАТА наистина да бъдат подпомогнати).
Искало ми се е много пъти тези пари да отиват при някое българско дете (познавам нуждаещи и в семейства), но знам, че няма да бъдат похарчени за детето.
Защо да купувам на някой цигари или да внасям за фонд Пеликан?
И малкото което се дава от държава или спонсори, се топи преди да е тигнало до децата, защото трябва да се напълнят бездънни джобови!

Искам да помогна, но на децата!

Да, за съжаление си права. Точно така е.
Умът ми не го побира да се краде от залъка на дете...Що за хора са това, питам???
Както казах,едната ми сестра е осиновена от такъв дом. В продължение на година го посещавахме редовно - с цел детето да може по-лесно да свикне и да не се отделя изведнъж от естествената си среда, в която беше расло близо 5 години...Та там...съм се нагледала на ужасии...
Директорката на дома беше великолепен човек, което не мога да кажа да останалия персонал...
Виждала съм на масата какво е сервирано на децата и как учителката, която е свършила смяната си заминава с пълна чанта...естествено в дните, когато директорката не е там...
Имам и приятелка, домакин в такъв дом, та тя ми е казвала как си поделят учителките мръвките от яденето, а на децата....каквото остане...
Господ да накаже най-жестоко този, който посяга на залъка на сираче!!!!

Работя в едно частно радио в София и с колегите от известно време сме се заели да помагаме на два такива дома- единият е за по- малки дечица- те имат идеални битови условия, но нямат какво да ядат, другият е направо мизерен откъм битови условия.За всеки от тях търсим това, което им трябва. Свързахме се с фирми, с които работим и те регулярно дават хранителни продукти, събираме пари дза дрехи, обувки, бельо и най- елементарини хигиенни материали /дамски превръзки за девойките/. Децата са бузумно щастливи.Те са доволни дори само от контактите с нас. Чувстват се обичани,канят ни на рожденни дни. И ние ходим.Записваме им музика, водим ги на театър, организираме им "Патиланци" ит. н. Каквото е по силите ни, се стараем да го правим. И ни е много приятно.