АБСТРАКЦИЯ
21 отговора
314 прегледа
Заключена
АБСТРАКЦИЯ
Изглежда света се пренасели с луди! Щураме се навсякъде, всеки твърди, че търси нещо, дори това да е самото търсене (щото нали пътят е винаги по-сладостен от целта). Някой те поглежда, обрисувва те с думи, казва, че това му било необходимо и запрашва с 1000 км/ч, за да търси каквото е намерил и невидял. Друг се оказва грандиозно желан и потребен, но той пък какво търси... Трети се мъчи с всичка сила да те набута там, където не можеш да се събереш - не защото ти е твърда обвивката, а защото ти е несравнимо по-голям обема. Още по-друг те преследва с жални очи на бездомно паленце и не може да намери начин да ти каже, че си мисли, че те е намерил...
Малииии, каква е лудост забошувала!!! И тръбят хората как ги по-лудички себеподобни интересували и че те самите били странни птици (познавате ли човек, който поне веднъж да не си е давал това заглавие?).
Май се поизморих от лудост
И май и на вас ще ви дойде в повече, за това - приключвам! А ако не успеете да зацепите - страшно няма! То и аз много не разбрах какво се получи
Stat rosa pristina nomine, nomina nuda tenemos
Малииии, каква е лудост забошувала!!! И тръбят хората как ги по-лудички себеподобни интересували и че те самите били странни птици (познавате ли човек, който поне веднъж да не си е давал това заглавие?).
Май се поизморих от лудост
Stat rosa pristina nomine, nomina nuda tenemos
Re: АБСТРАКЦИЯ
караааай, аз разбрах
Че даже е и вярно, което казваш
Та, ако продължаваш да не го разбираш, свиркай да ти се обясни

Че даже е и вярно, което казваш
Та, ако продължаваш да не го разбираш, свиркай да ти се обясни
Re: АБСТРАКЦИЯ
Не знам дали зацепих,ама.........всъщност то това си е нормалния живот.Всеки търси-намерил,не намерил, бърза да не изпусне нататък нещо си.....
И така бясно се разминава със себеподобните си,независимо за луд ли счита себе си и тях или не
Абе така е-лудост,ама така сме се врастнали в нея,че я считаме за нещо обичайно
И какво?!?Аз като не считам себе си за странна птица?!?
Нещо съм сигурно дезориентирана?!?


И така бясно се разминава със себеподобните си,независимо за луд ли счита себе си и тях или не
Абе така е-лудост,ама така сме се врастнали в нея,че я считаме за нещо обичайно
И какво?!?Аз като не считам себе си за странна птица?!?
Нещо съм сигурно дезориентирана?!?
Re: (абстр)АКЦИЯ
Спираме да подскачаме с лудите и почваме да ревем с добрите?

Ама аз
...верно го мисля
!!!
Ама аз
Re: АБСТРАКЦИЯ
Че всеки си е малко луд е общоизвестна истина, само не виждам защо понякога собствената "странност" се натрапва или пък се ползва за оправдание при някои глупости. "Мъчи се, преследва, тръби"... Защо? Заради себе си или заради публиката?
- - - -
"Всеки има толкова грижи, колкото може да носи."
- - - -
"Всеки има толкова грижи, колкото може да носи."
Re: АБСТРАКЦИЯ
То пък... зацепването... откога е взело да има значение?:)
Или пък смисъл?!:)
Пък - не дай си, Боже - и ефект?!
Подобно твърдение ще си бъде чиста изцепка...
То не че има разлика де... пардон, значение...
Или пък смисъл?!:)
Пък - не дай си, Боже - и ефект?!
Подобно твърдение ще си бъде чиста изцепка...
То не че има разлика де... пардон, значение...
Re: АБСТРАКЦИЯ
и кво.
ясно.
нищо не разбрах но не ми трябва.
Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд сякаш пролет и есен и зима твойта сянка над младата ръж се изви като кърпа – синя. Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда. И една аромантна тъга почна лекичко да те възражда. Аз се спрях аз се спрях и затворих очи, вероятно да те преживея. А душата виновно, виновно мълчи. Само сянката мина през нея. Само вятъра вятърът веейна едва, пиле някакво изписука, ах каква ах каква синева, синева, сме забравили някога тука.
ясно.
нищо не разбрах но не ми трябва.
Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд сякаш пролет и есен и зима твойта сянка над младата ръж се изви като кърпа – синя. Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда. И една аромантна тъга почна лекичко да те възражда. Аз се спрях аз се спрях и затворих очи, вероятно да те преживея. А душата виновно, виновно мълчи. Само сянката мина през нея. Само вятъра вятърът веейна едва, пиле някакво изписука, ах каква ах каква синева, синева, сме забравили някога тука.
Редактирано от Aнreл на
Re: АБСТРАКЦИЯ
еее, що си го написал така накуп
ако го беше поформатнал малко, щеше повече работа да ми свърши

ако го беше поформатнал малко, щеше повече работа да ми свърши
Re: АБСТРАКЦИЯ
формата нарочно го махнах...ако ти трябва песента ето тук долу по-известните песни на Васко-кеца:
А ДАЛИ Е ТАКА
Защо ли, защо ли?
Защо ли се крием?
Че аз и ти вече.
Това не сме ние
Че аз и ти вече
сме двама различни,
които се срещат -
съвсем , съвсем безрезлични.
Припев...
А дали е така.
Кой ще ми каже?
Аз вървя по света
и подсвирквам си, даже.
Но сърцето ми спирa,
спира да бие,
ако тебе във някой
друг те открия.
Това е обаче
наивна измама.
Дърветата знаят,
че теб те няма.
И птиците знаят,
че ти си далече.
И аз го разбирам, добре -
при други си вече.
Припев...
K: |E|E|Am|Am| (2)
Пр: |Dm|Dm|Am|Am|E|E|Am|EAm|
АДАПТАЦИЯ
Спри, не си отивай, ще ми бъде тъжно,
ще ми бъде тъжно без твоите ръце.
Не, не си отивай, днес ще ти направя,
най-страшното признание.
Под мостовете не шумят реки
когато ти не си с мен,
пристанищата са пустинно тихи
когато теб те няма.
Спри, не си отивай, ще ми бъде тъжно,
ще ми бъде тъжно, без твоите ръце.
Не, не си отивай, ще ми бъде тъжно,
без твоите единствени ръце.
Am E Am
A Dm Am E Am
Dm7 C7 Am7
D Am
G Em D-Am-G-Em
D Am
G Em D-Am-G-C7
F Cm F Bь-Dm-Gm-A7
D Hm C-A /2 D
БОЛКАТА ОТЛЯВО
Странно просветлява
смръщеният ден, спомен загорчава -
тя стои пред мвн.
Искам да докосна пръстите и пак,
но не зная просто как.
Но зная - миналото мина, бъдещето не.
Ако се докоснем в кратък миг поне,
ще избухне огън, ще ни върне там -
няма връщане назад.
Припев:
Тя бе любов (х2)
Реже като нож,
и няма ден, и няма нощ.
И отново смръщен гледа те светът.
Всеки се завръща в своя собствен път.
Всичко отминава под това небе,
болката отляво - не!
Припев:... /2x/
БЪРЗАШ НЯМА ВРЕМЕ
Твоят ден започва, сутрин в седем точно
с чаша горещо кафе
в адости и грижи, трескаво се нижи
твоя бяг, часове
Вечер ти се връщаш с бавни стъпки в къщи
в хола А ежиш уморен
гледаш филма скучен, най-благополучен
и така всеки ден
Всеки ден с нещо си зает
бързаш няма време (2)
всеки ден някъде
навред ти си устреме - е - е н.
Твоят ден започва, сутрин в седем точно
с чаша горещо кафе
в радости и грижи, трескаво се нижи
твоя бяг, часове.
Вечер ти се връщаш с бавни стъпки в къщи
в хола лежиш уморен
гледаш филма скучен, най-благополучен
и така всеки ден
Всеки ден с нещо си зает
бързаш няма време (2)
всеки ден някъде навред
ти си у стреме - е - е н
КАЗАНО ЧЕСТНО
Припев:
Казано честно всичко ми е наред
Тъй че спокойно шси гледам напред
Казано честно всичко ми е наред
Тъй че спокойно шси гледам напред
Живея в собствена боксониера
В която спокойствие и за да намеря
И приятелка имам еее красавица не не
Но за по-хубава да мечтая не смея
Припев:
Имам нормално кръвно налягане
Не пия хапче за сън преди лягане
Ходя на театър изложби и кино
Не прекалявам с ракия и вино.
Припев: /3
ДЖУЛИ
Оу-оу Джули
телефона Джули
пак се чудиш кой ли
звъни, звъни във този час
Джули аз съм влюбен
цяла нощ съм буден
искам да ти кажа
без теб, без теб не мога аз.
М-м-м сърцето ми бие лудо за теб
Джули ме остави сама
моля само на моето
рамо сложи си твойта ръка
С теб съм още Джули
аз те моля
Джули да бъдеш моя
Джули бъди бъди до мен сега
Оу-оу Джули
телефона Джули
пак се чудиш кой ли
звъни, звъни във този час
С теб съм още Джули
аз те моля Джули да бъдеш моя
Джули бъди бъди
до мен сега
Оу-оу Джули
телефона Джули
в теб съм влюбен Джули
без теб, без теб не мога аз
Моя малка Джули
без теб, без теб не мога аз
КЛОУНЪТ
Превива цирка кръгия си гръб
щом клоуна танцува неоуморно
а външността излята във калъп
разпада се във тясната гримьорна
На масата е другото лице
разтегнато от смях наивно бяло
а истинското в двете му ръце
пред матовото тройно огледало,
А истинското в двете му ръце
пред матовото тройно огледало.
Клоунът, след чаша чай си тръгва, тръгва уморен
изгубва се в прегръдката на мрака,
клоунът сега е пак съвсем съвсем обикновен,
до утре /3
до утре вечер в другия спектакъл
до утре /3
до утре вечер в другия спектакъл
лай ла лейла.....
Той пак е сам говори без слова
с предверките от своята окръжност
бе писал някой нещо за това
че клоунът винаги е тъжен
Макар че не на всеки в този свят
безценното предимство е донесъл
изкуството да бъде вечно млад
и през сълзи дори да бъде весел ,
Изкуството да бъде вечно млад
и през сълзи дори да бъде весел
Клоунът, след чаша чай си тръгва, тръгва уморен
изгубва се в прегръдката на мрака,
клоунът сега е пак съвсем съвсем обикновен,
до утре /3
до утре вечер в другия спектакъл
до утре /3
до утре вечер в другия спектакъл
лай ла лейла.....
ЛЯТОТО
Припев:
Но не мога аз на лятото обрекла се веднъж
ще го чакам ще го помня ще му бъда вярна
то ще дойде пак с коси от топъл дъжд
то ще дойде пак дъхът му цвете ще не парне
то ще дойде пак.
Лятото изтече като пееща вода
тежко ми е колко много много пих от нея
блели стъпки нежни като котешка следа
ощвърна в дланите ми плаче невидяна есента
моли ме поне поне веднъж да я прегърна
Припев:
Ха-ха-ха-а-а-а
Лятото изтече като пееща вода
тежко ми е колко много много пих от нея
блели стъпки нежни като котешка следа
още за червената му песен песни пеят
Припев:
Ха-ха-ха-а-а-а
Ха-ха-ха-а-а-а
ОГЪН ОТ ЛЮБОВ
Думите съди сбирай моите писма
но не ги чети идвам вместо тях
огън от любов ще запаля аз сама
и да изгоря не ме е страх
Огън от любов най-щастливия пожар
и в единствен миг щом изпепелим
ще се преродим в нежност и във красота
докосни ме ти думите съди
И без думи нека винаги във нас
клетвения шепот нежно да шепти
любовта да бъде съдница и власт
слънчев миг във нашите души
Думите съди
ПО ПЪРВИ ПЕТЛИ
От шума на много хора,
от досада и умора,
към съня си тръгвам
и мълча
От пера на късни птици,
от безброй висящи жици,
не намирам
своята врата.
От кога не съм се връщал
в този дом и в тази къща,
от кога ключът ръждясва в мен.
От прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел,
ще осъмна, с цвете в ръка.
По първи петли,
закъснели следи,
преминават през мен
и потъват в очите ми, сутрин.
Прах от звезди и подкови звънят
на протритият праг,
и възкресява денят ми,
сутрин.
От вика на някой буден,
от смеха на някой влюбен,
ще усетя,
че съм жив и нужен.
Сред пера на разни птици,
сред безброй висящи жици,
да намеря
своята врата.
Am F7+ A7 Dm C G Am E-E7
Am F7+ A7 Dm C G E
Rf. Dm Am H7 E Am /2 E
Bm G7+ A G D A Bm-F#
Bm G7+ H7 Em D A F#
Rf. Em Bm C# F# Bm /2 Em
ПОЧТИ ЗАБРАВЕНА ЛЮБОВ
Тюуна -на -на -на -на -а -а
Защо се връщаш, недей
не мислиш ли, че малко късно идващ те
защо се връщаш недей, та аз за теб забравил съм почти
Не ми припомняй, недей
какво били сме някога един за друг
не идвай вече, не-е-е-е,
недей отдавна любовта я няма тук
Забравих аз отминалите дни
не можем с тебда върнем любовта
нали в живота,
веднъж идва тя-а-а
Не се завръщай недей
отдавна любовта напусна този дом
не се завръщай, недей
намерила е другаде подслон
Не се завръщай не, не, не, недей
та аз отдавна свикнах да живея сам
не се завръщай не-е, недей
ще мога ли да ти простя не знам (2)
СБОГОМ КАЗАХ
Сбогом, сбогом, сбогом, сбогом казах
щом така си решила ти, добре
сбогом, сбогом, сбогом, сбогом казах
и морето реве с пълна сила туй Черно море
Припев :
Сбогом казах, щом така си решила, добре
и морето реве с пълна сила туй Черно море
Мила, мила като прелетни чайки със теб
се срещнахме тука случайно
мила, мила и звезди колко много звезди
ни обсипваха вечер
Припев:
Но светът е изменчив
виж по пясъка двете следи
виж по пясъка двете следи се изгубиха
няма ги вече
Мила, мила като прелетни чайки със теб
се срещнахме тука случайно мила,
мила и последните думи заглъхват,
заглъхват далече
Припев:
СИНЕВА
Ти отмина, ти отмина, ти отмина
Сякаш сън сякаш сняг, сякаш дъжд
сякаш пролет и есен и зима
твойта сянка над младата ръж
се изви като кърпа – синя.
Непрежалена тъжна шега
Като яребица се заобажда
И една аромантна тъга почна лекичко
Да те възражда.
Аз се спряг аз се спрях и затворих очи
Вероятно да те преживея
А душата виновно, виновно мълчи
Само сянката мина през нея.
Само вятъра вятърът веейна едва
Пиле някакво изписука
Ах каква ах каква синева, синева
Сме забравили някога тука.
СБОГОМ МОЯ ЛЮБОВ
Ти тръгваш със дъжда
пуст е без теб дома
аз не плача
Ти болка и тъга
в мене остани, в моя живот
към пропаст сякаш вървя
и нежна смърт от любов зова
Припев:
Сбогом моя любов
чуй ме викам след теб
Сбогом моя любов аз не плача
Вече няма сълзи,
пада само дъжда
Сбогом моя любов аз не плача
О-о-о ти.
Сбогом моя любов единствена
в моя живот,
към пропаст сякаш вървя
и нежна смърт от любов зова
Припев:
СИГУРНО
Лай-ла-ла-ли-ла-ли-ли-рам... Е-е-е-е.
Сигурно съм те загубил
мое чувство за хумор
сигурно съм те загубил
мое мъжко самочувствие
Сигурно е късно да лудувам
като вчерашен хлапак,
но кажи ми как да се бунтувам
срещу всяка незабравена любов
Сигурно ще я прегърна
без да съм си разрешил,
после ще си тръгна бързо
сякаш никъде и с никой не съм бил
Сигурно съм си загубил
разума завинаги
щом стъпвам още буден
от очите незабравени
Сигурно е сън щом съм обичал
като изкупление
Сигурно е сън щом съм целувал
с толкоз нетърпение хей-е-е-е
Сигурно е сън щом пак те викам
като за спасение
Но без теб не мога, не немога вече
мое нежно вдъхновение
Аай-ла-ла-ли-ла-ли-ли-рам...
ТЕЛЕФОННА ЛЮБОВ
Припев:
Ти ти ти, ти ти ти
ти ти ти моя любов
Ти ти ти, ти ти ти
ти ти ти вечна любов
Телефон все ни свързва телефон ни дели
малко тъжна е тази наша обич нали
ако аз заговоря ти отсреща мълчиш
и немога да видя най-добрите очи
Ако ти заговориш аз немога така
с мойте длани да стопля твойта малка ръка
как изгрява не виждам върху устните смях
и не мога да стигна с мойте устни до тях.
Ти ще дойдеш тук аз зная нещо в мене днес
боли най-далечно разстояние е туй което ни дели,
ти ще дойдеш тук а зная нещо в мене днес
боли най-далечно разстояние е туй което ни дели,
Припев:
Аз не искам такава телефонна любов
аз те искам до мене като тих благослов
аз те искам до мене всеки ден всеки час
да си само със мене всеки миг всеки миг
Ти ще дойдеш тук аз зная нещо в мене днес
боли най-далечно разстояние е туй което ни дели,
ти ще дойдеш тук а зная нещо в мене днес
боли най-далечно разстояние е туй което ни дели.
О,-ла-лай-ла лай-ла-ла
Ти ще дойдеш тук аз зная нещо в мене днес
боли най-далечно разстояние е туй което ни дели,
ти ще дойдеш тук а зная нещо в мене днес
боли най-далечно разстояние е туй което ни дели.
ТИШИНА
Тишината вали през прозореца,
като бяла надежда до мен
и сред толкова стъпки на хора
чувам твоите стъпки да стенат
И сърцето ти чувам да бие
над звезди и пътеки без дом
ти не можеш от мен да се скриеш
да останеш единствено спомен
Припев:
Тишина, тишина
само тя ми остана след теб
Тишина, тишина - а -а - а - а.
Аз съм сам, без любов
търся твоята нежна ръка
Аз съм сам без любо-о-о-о-о-о-в.
Не е късно, помни не е късно
да отвориш вратата внезапно
и раздялата с дъх да разпръснеш
и да върнеш горещото лято.
Тишината вали във прозореца
като бяла надежда до мен
и сред толкова стъпки на хората
чувам твоите стъпки да стенат
Припев:
Припев:
ЧУДО
Може би е странно може би е смешно,
но като в онази приказка добра
аз съм омагьосан и без теб не мога
както да живея тъй и да умра
Че като по чудо сто слънца изгряват
щом към тебе тръгне дългият ми ден
с две торби със болка с три торби с надежда
мъчен ала сладак щом си ти до мен
Припев:
Чудо ли е станало със мен,
чудо ли е станало със теб кажи, оу-оо-о-о
чудо ли е станало със нас кажи,
може би е чудо любовта и ти.
Нека бъде странно нека бъде смешно
аз като в онази приказка добра
искам тъй да бъде и така ще бъде,
докато живея докато умра
Припев:
/Говор/
Чудо ли е станало със мен кажи
Чудо ли е станало със нас кажи
може би е чудо любовта
Припев: /2
Хайде със здраве!

А ДАЛИ Е ТАКА
Защо ли, защо ли?
Защо ли се крием?
Че аз и ти вече.
Това не сме ние
Че аз и ти вече
сме двама различни,
които се срещат -
съвсем , съвсем безрезлични.
Припев...
А дали е така.
Кой ще ми каже?
Аз вървя по света
и подсвирквам си, даже.
Но сърцето ми спирa,
спира да бие,
ако тебе във някой
друг те открия.
Това е обаче
наивна измама.
Дърветата знаят,
че теб те няма.
И птиците знаят,
че ти си далече.
И аз го разбирам, добре -
при други си вече.
Припев...
K: |E|E|Am|Am| (2)
Пр: |Dm|Dm|Am|Am|E|E|Am|EAm|
АДАПТАЦИЯ
Спри, не си отивай, ще ми бъде тъжно,
ще ми бъде тъжно без твоите ръце.
Не, не си отивай, днес ще ти направя,
най-страшното признание.
Под мостовете не шумят реки
когато ти не си с мен,
пристанищата са пустинно тихи
когато теб те няма.
Спри, не си отивай, ще ми бъде тъжно,
ще ми бъде тъжно, без твоите ръце.
Не, не си отивай, ще ми бъде тъжно,
без твоите единствени ръце.
Am E Am
A Dm Am E Am
Dm7 C7 Am7
D Am
G Em D-Am-G-Em
D Am
G Em D-Am-G-C7
F Cm F Bь-Dm-Gm-A7
D Hm C-A /2 D
БОЛКАТА ОТЛЯВО
Странно просветлява
смръщеният ден, спомен загорчава -
тя стои пред мвн.
Искам да докосна пръстите и пак,
но не зная просто как.
Но зная - миналото мина, бъдещето не.
Ако се докоснем в кратък миг поне,
ще избухне огън, ще ни върне там -
няма връщане назад.
Припев:
Тя бе любов (х2)
Реже като нож,
и няма ден, и няма нощ.
И отново смръщен гледа те светът.
Всеки се завръща в своя собствен път.
Всичко отминава под това небе,
болката отляво - не!
Припев:... /2x/
БЪРЗАШ НЯМА ВРЕМЕ
Твоят ден започва, сутрин в седем точно
с чаша горещо кафе
в адости и грижи, трескаво се нижи
твоя бяг, часове
Вечер ти се връщаш с бавни стъпки в къщи
в хола А ежиш уморен
гледаш филма скучен, най-благополучен
и така всеки ден
Всеки ден с нещо си зает
бързаш няма време (2)
всеки ден някъде
навред ти си устреме - е - е н.
Твоят ден започва, сутрин в седем точно
с чаша горещо кафе
в радости и грижи, трескаво се нижи
твоя бяг, часове.
Вечер ти се връщаш с бавни стъпки в къщи
в хола лежиш уморен
гледаш филма скучен, най-благополучен
и така всеки ден
Всеки ден с нещо си зает
бързаш няма време (2)
всеки ден някъде навред
ти си у стреме - е - е н
КАЗАНО ЧЕСТНО
Припев:
Казано честно всичко ми е наред
Тъй че спокойно шси гледам напред
Казано честно всичко ми е наред
Тъй че спокойно шси гледам напред
Живея в собствена боксониера
В която спокойствие и за да намеря
И приятелка имам еее красавица не не
Но за по-хубава да мечтая не смея
Припев:
Имам нормално кръвно налягане
Не пия хапче за сън преди лягане
Ходя на театър изложби и кино
Не прекалявам с ракия и вино.
Припев: /3
ДЖУЛИ
Оу-оу Джули
телефона Джули
пак се чудиш кой ли
звъни, звъни във този час
Джули аз съм влюбен
цяла нощ съм буден
искам да ти кажа
без теб, без теб не мога аз.
М-м-м сърцето ми бие лудо за теб
Джули ме остави сама
моля само на моето
рамо сложи си твойта ръка
С теб съм още Джули
аз те моля
Джули да бъдеш моя
Джули бъди бъди до мен сега
Оу-оу Джули
телефона Джули
пак се чудиш кой ли
звъни, звъни във този час
С теб съм още Джули
аз те моля Джули да бъдеш моя
Джули бъди бъди
до мен сега
Оу-оу Джули
телефона Джули
в теб съм влюбен Джули
без теб, без теб не мога аз
Моя малка Джули
без теб, без теб не мога аз
КЛОУНЪТ
Превива цирка кръгия си гръб
щом клоуна танцува неоуморно
а външността излята във калъп
разпада се във тясната гримьорна
На масата е другото лице
разтегнато от смях наивно бяло
а истинското в двете му ръце
пред матовото тройно огледало,
А истинското в двете му ръце
пред матовото тройно огледало.
Клоунът, след чаша чай си тръгва, тръгва уморен
изгубва се в прегръдката на мрака,
клоунът сега е пак съвсем съвсем обикновен,
до утре /3
до утре вечер в другия спектакъл
до утре /3
до утре вечер в другия спектакъл
лай ла лейла.....
Той пак е сам говори без слова
с предверките от своята окръжност
бе писал някой нещо за това
че клоунът винаги е тъжен
Макар че не на всеки в този свят
безценното предимство е донесъл
изкуството да бъде вечно млад
и през сълзи дори да бъде весел ,
Изкуството да бъде вечно млад
и през сълзи дори да бъде весел
Клоунът, след чаша чай си тръгва, тръгва уморен
изгубва се в прегръдката на мрака,
клоунът сега е пак съвсем съвсем обикновен,
до утре /3
до утре вечер в другия спектакъл
до утре /3
до утре вечер в другия спектакъл
лай ла лейла.....
ЛЯТОТО
Припев:
Но не мога аз на лятото обрекла се веднъж
ще го чакам ще го помня ще му бъда вярна
то ще дойде пак с коси от топъл дъжд
то ще дойде пак дъхът му цвете ще не парне
то ще дойде пак.
Лятото изтече като пееща вода
тежко ми е колко много много пих от нея
блели стъпки нежни като котешка следа
ощвърна в дланите ми плаче невидяна есента
моли ме поне поне веднъж да я прегърна
Припев:
Ха-ха-ха-а-а-а
Лятото изтече като пееща вода
тежко ми е колко много много пих от нея
блели стъпки нежни като котешка следа
още за червената му песен песни пеят
Припев:
Ха-ха-ха-а-а-а
Ха-ха-ха-а-а-а
ОГЪН ОТ ЛЮБОВ
Думите съди сбирай моите писма
но не ги чети идвам вместо тях
огън от любов ще запаля аз сама
и да изгоря не ме е страх
Огън от любов най-щастливия пожар
и в единствен миг щом изпепелим
ще се преродим в нежност и във красота
докосни ме ти думите съди
И без думи нека винаги във нас
клетвения шепот нежно да шепти
любовта да бъде съдница и власт
слънчев миг във нашите души
Думите съди
ПО ПЪРВИ ПЕТЛИ
От шума на много хора,
от досада и умора,
към съня си тръгвам
и мълча
От пера на късни птици,
от безброй висящи жици,
не намирам
своята врата.
От кога не съм се връщал
в този дом и в тази къща,
от кога ключът ръждясва в мен.
От прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел,
ще осъмна, с цвете в ръка.
По първи петли,
закъснели следи,
преминават през мен
и потъват в очите ми, сутрин.
Прах от звезди и подкови звънят
на протритият праг,
и възкресява денят ми,
сутрин.
От вика на някой буден,
от смеха на някой влюбен,
ще усетя,
че съм жив и нужен.
Сред пера на разни птици,
сред безброй висящи жици,
да намеря
своята врата.
Am F7+ A7 Dm C G Am E-E7
Am F7+ A7 Dm C G E
Rf. Dm Am H7 E Am /2 E
Bm G7+ A G D A Bm-F#
Bm G7+ H7 Em D A F#
Rf. Em Bm C# F# Bm /2 Em
ПОЧТИ ЗАБРАВЕНА ЛЮБОВ
Тюуна -на -на -на -на -а -а
Защо се връщаш, недей
не мислиш ли, че малко късно идващ те
защо се връщаш недей, та аз за теб забравил съм почти
Не ми припомняй, недей
какво били сме някога един за друг
не идвай вече, не-е-е-е,
недей отдавна любовта я няма тук
Забравих аз отминалите дни
не можем с тебда върнем любовта
нали в живота,
веднъж идва тя-а-а
Не се завръщай недей
отдавна любовта напусна този дом
не се завръщай, недей
намерила е другаде подслон
Не се завръщай не, не, не, недей
та аз отдавна свикнах да живея сам
не се завръщай не-е, недей
ще мога ли да ти простя не знам (2)
СБОГОМ КАЗАХ
Сбогом, сбогом, сбогом, сбогом казах
щом така си решила ти, добре
сбогом, сбогом, сбогом, сбогом казах
и морето реве с пълна сила туй Черно море
Припев :
Сбогом казах, щом така си решила, добре
и морето реве с пълна сила туй Черно море
Мила, мила като прелетни чайки със теб
се срещнахме тука случайно
мила, мила и звезди колко много звезди
ни обсипваха вечер
Припев:
Но светът е изменчив
виж по пясъка двете следи
виж по пясъка двете следи се изгубиха
няма ги вече
Мила, мила като прелетни чайки със теб
се срещнахме тука случайно мила,
мила и последните думи заглъхват,
заглъхват далече
Припев:
СИНЕВА
Ти отмина, ти отмина, ти отмина
Сякаш сън сякаш сняг, сякаш дъжд
сякаш пролет и есен и зима
твойта сянка над младата ръж
се изви като кърпа – синя.
Непрежалена тъжна шега
Като яребица се заобажда
И една аромантна тъга почна лекичко
Да те възражда.
Аз се спряг аз се спрях и затворих очи
Вероятно да те преживея
А душата виновно, виновно мълчи
Само сянката мина през нея.
Само вятъра вятърът веейна едва
Пиле някакво изписука
Ах каква ах каква синева, синева
Сме забравили някога тука.
СБОГОМ МОЯ ЛЮБОВ
Ти тръгваш със дъжда
пуст е без теб дома
аз не плача
Ти болка и тъга
в мене остани, в моя живот
към пропаст сякаш вървя
и нежна смърт от любов зова
Припев:
Сбогом моя любов
чуй ме викам след теб
Сбогом моя любов аз не плача
Вече няма сълзи,
пада само дъжда
Сбогом моя любов аз не плача
О-о-о ти.
Сбогом моя любов единствена
в моя живот,
към пропаст сякаш вървя
и нежна смърт от любов зова
Припев:
СИГУРНО
Лай-ла-ла-ли-ла-ли-ли-рам... Е-е-е-е.
Сигурно съм те загубил
мое чувство за хумор
сигурно съм те загубил
мое мъжко самочувствие
Сигурно е късно да лудувам
като вчерашен хлапак,
но кажи ми как да се бунтувам
срещу всяка незабравена любов
Сигурно ще я прегърна
без да съм си разрешил,
после ще си тръгна бързо
сякаш никъде и с никой не съм бил
Сигурно съм си загубил
разума завинаги
щом стъпвам още буден
от очите незабравени
Сигурно е сън щом съм обичал
като изкупление
Сигурно е сън щом съм целувал
с толкоз нетърпение хей-е-е-е
Сигурно е сън щом пак те викам
като за спасение
Но без теб не мога, не немога вече
мое нежно вдъхновение
Аай-ла-ла-ли-ла-ли-ли-рам...
ТЕЛЕФОННА ЛЮБОВ
Припев:
Ти ти ти, ти ти ти
ти ти ти моя любов
Ти ти ти, ти ти ти
ти ти ти вечна любов
Телефон все ни свързва телефон ни дели
малко тъжна е тази наша обич нали
ако аз заговоря ти отсреща мълчиш
и немога да видя най-добрите очи
Ако ти заговориш аз немога така
с мойте длани да стопля твойта малка ръка
как изгрява не виждам върху устните смях
и не мога да стигна с мойте устни до тях.
Ти ще дойдеш тук аз зная нещо в мене днес
боли най-далечно разстояние е туй което ни дели,
ти ще дойдеш тук а зная нещо в мене днес
боли най-далечно разстояние е туй което ни дели,
Припев:
Аз не искам такава телефонна любов
аз те искам до мене като тих благослов
аз те искам до мене всеки ден всеки час
да си само със мене всеки миг всеки миг
Ти ще дойдеш тук аз зная нещо в мене днес
боли най-далечно разстояние е туй което ни дели,
ти ще дойдеш тук а зная нещо в мене днес
боли най-далечно разстояние е туй което ни дели.
О,-ла-лай-ла лай-ла-ла
Ти ще дойдеш тук аз зная нещо в мене днес
боли най-далечно разстояние е туй което ни дели,
ти ще дойдеш тук а зная нещо в мене днес
боли най-далечно разстояние е туй което ни дели.
ТИШИНА
Тишината вали през прозореца,
като бяла надежда до мен
и сред толкова стъпки на хора
чувам твоите стъпки да стенат
И сърцето ти чувам да бие
над звезди и пътеки без дом
ти не можеш от мен да се скриеш
да останеш единствено спомен
Припев:
Тишина, тишина
само тя ми остана след теб
Тишина, тишина - а -а - а - а.
Аз съм сам, без любов
търся твоята нежна ръка
Аз съм сам без любо-о-о-о-о-о-в.
Не е късно, помни не е късно
да отвориш вратата внезапно
и раздялата с дъх да разпръснеш
и да върнеш горещото лято.
Тишината вали във прозореца
като бяла надежда до мен
и сред толкова стъпки на хората
чувам твоите стъпки да стенат
Припев:
Припев:
ЧУДО
Може би е странно може би е смешно,
но като в онази приказка добра
аз съм омагьосан и без теб не мога
както да живея тъй и да умра
Че като по чудо сто слънца изгряват
щом към тебе тръгне дългият ми ден
с две торби със болка с три торби с надежда
мъчен ала сладак щом си ти до мен
Припев:
Чудо ли е станало със мен,
чудо ли е станало със теб кажи, оу-оо-о-о
чудо ли е станало със нас кажи,
може би е чудо любовта и ти.
Нека бъде странно нека бъде смешно
аз като в онази приказка добра
искам тъй да бъде и така ще бъде,
докато живея докато умра
Припев:
/Говор/
Чудо ли е станало със мен кажи
Чудо ли е станало със нас кажи
може би е чудо любовта
Припев: /2
Хайде със здраве!
Re: АБСТРАКЦИЯ
Otkakto pro4etoh "Veronica reshava da umre", oshte pove4e haresah ludostta si.
Pojdarjavam ti myni4ko ot neja.


So goes the..love...
Pojdarjavam ti myni4ko ot neja.
So goes the..love...
Re: АБСtinenciq
То и аз много не разбрах какво се получи,ama kolkoto tolkova.Pri po-dobri vremena-poveche.A kakto e izvestno po-dobri vremena skoro shte nastupqt.
mix
mix
Re: АБСТРАКЦИЯ
Тази книжка е много хитова, вярно! Но чак пък до харесване...
Не залитай прекалено в тая посока!
Stat rosa pristina nomine, nomina nuda tenemos
Не залитай прекалено в тая посока!
Stat rosa pristina nomine, nomina nuda tenemos
Re: АБСtinenciq
Чул те Господ!
Ха наздраве, та като се развикаме Той по-лесно да ни чуе!
Stat rosa pristina nomine, nomina nuda tenemos
Ха наздраве, та като се развикаме Той по-лесно да ни чуе!
Stat rosa pristina nomine, nomina nuda tenemos
Re: АБСТРАКЦИЯ
УУУУАААААААаууууууу, с "По първи петли" ме отсреля право в сърцето!!! А ако намериш и кой да ми я пее...
Stat rosa pristina nomine, nomina nuda tenemos