Животът и смъртта ...

Вярно ли е според вас твърдението:

Начинът, по който живееш предопределя начина, по който умираш.

Предопределена ли е смъртта или ние я "формираме" чрез изборите, които правим в живота си?

Мислих си по въпроса, как умират болшинството от хората ...

Много често т.н. "житейски път" завършва с тежка болест, физическо и душевно страдание.
Ако приемем за вярно твърдението, че болката във всичките й форми е "горчиво хапче", което лекува душата ни, не е ли това начин преди смърта да "се разплатим" до колкото е възможно за "грешките" си,... не е ли това начин да "излезем от живота" "на чисто", ... не е ли това начин душата да се "подготви за смъртта" или дори да я приеме като "спасение", ... не е ли това начин да се "подготвят" и близките хора за "раздялата"?

От друга страна много хора умират "инцидентно"... Просто "се случва" нещо и нас вече "ни няма" ... Наистина ли е възможна "случайност" или предварително сме си "заработили" такава смърт ...?

Всяко мото е "рамка", а аз предпочитам картини без рамки ...

За да излезеш от колелото на самсара, трябва да умреш в пълно съзнание-осъзнато. А животът е подготовка за такава смърт. Трябва непрекъснато да увеличаваме осъзнаването.

Разбирането е илюзия. Оцени нивото на осъзнатото незнание. Неразбирай осъзнато.

Според теб, може ли въпреки това човек да умре "случайно" и инцидентно?

Всяко мото е "рамка", а аз предпочитам картини без рамки ...

Според мен, може и има множество примери за това. Те си имат и нарицателни имена, като злополуки, нещасни случаи, трагедии и т.н.

И едното и другото. Не можем да я определим, кога ще дойде. Но също така можем да си я пожелаем, ако ни е писнало от живота.
Предсмъртите мъките едва ли е цялата разплата за грешките. Според мене разплатата за грешките идва чак в отвъдния живот.

Според мен аз не мога да умра случайно и инцидентно.
Т.е. смъртта да ме вземе неочаквано.
За другите не знам.

Разбирането е илюзия. Оцени нивото на осъзнатото незнание. Неразбирай осъзнато.

според мен.
Въпреки ,че за всяка теза и антитеза ще се намерят аргументи.
СМЪРТТА на материалното тяло няма нищо общо с ЖИВОТА.
ЖИВОТА за един индивид е МИСЯТА му, и тялото е само ПЛИКА на писмото/инфото/
Завършека на всеки плик е един и същ.-в кошчето за боклуки няма връзка със съдържанието на писмото.
МИЛ поздрав от едно малко ,но важно писъмце ,както всяко друго....

medea

за да ти се качи нивото на допамина в мозъка и да не си мислиш за глупости по време на празници.
"мъртвия" си е "мъртъв" - има ли някакво значение как е умрял ако смърта му е естествена ?

The Space is my home

щом всяко събитие в живота ни е от значение,е лично за нас;ни дава нещо(друг е въпроса колко взимаме)нормално е същото да важи и за смъртта.но кой решава?чий избор е наистина от значение?

"всички истини са верни и все пак са полуистини;всички парадокси могат
да се спогодят"

"Предсмъртите мъките едва ли е цялата разплата за грешките. Според мене разплатата за грешките идва чак в отвъдния живот."

Това означава ли, че вярваш в "рая" и "ада"?

Всяко мото е "рамка", а аз предпочитам картини без рамки ...

"Смъртта", "житейския път" и пр. са сложени в кавички ...
С това целях да покажа, че ги употребявам в "общоприетия" смисъл ...


Всяко мото е "рамка", а аз предпочитам картини без рамки ...

Споко де!

Отдавна съм спряла да възприемам смъртта като нещо чак толкова "страшно" или "лошо" ...
Просто си "чопля" (размишлявам) по темата ...
Тази седмица гледах "Зеленият път" и може би съм все още под въздействието на филма ...

Всяко мото е "рамка", а аз предпочитам картини без рамки ...

Точно това се опитвам си обясня ...

Възможно ли е и до колко случайността може да бъде фактор в "живота" и в "смъртта" ...?

Ако приемем, че животът наистина е само поредната пиеса, в която играем ..., до колко стриктно се следва "сценария", до колко имаме право на "свои реплики" и т.н. ...
Аз лично считам, че "Сценаристът" има последната дума, защото за разлика от нас има поглед върху цялата "пиеса" и не е подвластен на емоциите ...

Разбира се това не ни оставя без право на избор, защото в противен случай ще се загуби смисълът ...

Всяко мото е "рамка", а аз предпочитам картини без рамки ...

В отговор на:

---

"Сценаристът" има последната дума, защото за разлика от нас има поглед върху цялата "пиеса"

---

...и затова той я определя глобално... за отделните сцени сме отговорни ние...

Ne, sutor, supra crepidam.

Отговорни сме ние, хората, като съвкухност, а не всеки човек по отделно. В обществото не може всеки човек сам за себе си изцяло да си определи съдбата.

Ми ще се надяваме, че има ад и рай. Просто някакво равновесие трябва да има. Този, който получава повече, трябва да му се връща после.

всъщност си прав... въпросът е ръководи ли се това общество от "някъде" или не се ръководи?

Ne, sutor, supra crepidam.

Добре... съгласна съм ...
"Количествените натрупвания водят до качествени изменения" ...
Но това пак означава, че отговорността и промяната отново започва от "мен" ... и от "аз" ...

Всяко мото е "рамка", а аз предпочитам картини без рамки ...

Преди 2 години правих регресия ...
Допуснаха ме в 3 предишни живота ...

В единия от тях се видях през Средновековието като рицар - бохем и войн ..., горд, силен, груб и безцеремонен .... Животът ми мина в пир, лов, бой, имах любовта на много жени и "тъпчех" всички около себе си ... Убиха ме в битка ...
Един "достоен" живот за "ада", а?!

Е, след този живот не се видях във врящ казан с дяволи наоколо ...

Просто страшно дълго време (нямам представа колко - времето е относителна величина) бях в нещо "сиво", изолирано ... Трябваше да приема смъртта си, да се смиря, да мисля над "грешките" си, да се разкая и да извлека поука от тях ...
След това ме допуснаха отново в "моята група" ... Те се шегуваха с "дебелия корем на бохема", накараха ме да се усмихна и се почувствах "добре дошъл/шла" ...

Следващият живот бях скитник - нямах НИЩО - семейство, дом, работа, .... бях в уродливо тяло и цялото ми съществуване беше един безкраен прашен ужасно самотен път ... Отне ми се ВСИЧКО! Една вечер седнах до едно дърво и повече не се събудих ... Дивите животни разкъсаха тялото ми ....

Когато "се върнах" горе плачех като дете, защото не можех да повярвам, че всичко е свършило и вече съм "на чисто" ... Обгърнаха ме с много любов и разбиране ...

След регресията разбрах, че "адът" е тук и в нас самите ...

Всяко мото е "рамка", а аз предпочитам картини без рамки ...