Има ли ревнивци ?

Бързо да си признаят !
Аз например съм ужасна, нетърпима ревнивка, признавам без бой
В пристъп на ревност най-добре е да няма никой наоколо ми. Буйствам и ставам неконтролируема. Ревнувам от всичко, всъщост от нищо. И е трудно навия ли си нещо на пръста да ме разубедят. Нужни са много усилия. Ревнувам всичко, което е ценно за мен. Съпруг, дете, приятели. Въобще ужасна съм.
Миналата седмица се разсърдих на сериозно на майка ми, защото и оставихме малкия да го пази, а той беше щастлив от факта, че остава с баба си.

Как приемате ревността - като трън в една връзка, като бомба със закъснител и разрушител на хармонията или пък като част от тръпката.
И давала ли ве е половинката поводи за ревност ? Как реагирате в такива ситауции ?

Толкова отдавна се появих, май вече си отивам

ревнива. Поне не ревнувам мъжа си, и гаджета не се сещам някога да съм ревнувала...
Май само съм ревнувала майка си, че обръща повече внимание на брат ми...
Такава съм аз една - със сърце - камък
Не мога да кажа, че го разбирам като чувство. Имам една позната двойка - мъжът ми е много добър приятел. Той непрекъснато дразни жена си, която е болезнено ревнива - никак не е красиво отстрани. Все пак си мисля, че показаната, макар и афектирана на моменти ревност е по-добра от тази дълбоко скритата...Имах един такъв приятел - направо ме умори от ревност, но една такава скрита. Никога не ми е правил скандали, само назидателни сценки разигравеше - аз трябваше да се сещам сама. Спасих се аз навреме...

леле Додо ревнива съм ма малко, в смисъл минава ми особео когато е неоснователно
виж децата си и аз ревнувам .
махни я тази ревност , тя също е стресов фактор.

Децата винаги се рвнуват помежду си, така че е било нрмално

Абе, да ти кажа под секрет и аз хич не го разбирам това чувство
Ама ей на - обзаведена съм с него и това си е.
Но пък не съм от оня тип дето може да спотайва, и да си го трупа, и да си го навива, и да си живее с него.
Не !
Аз поставям въпроса ребром и на часа искам обяснение / ако има реален повод, де, защото често пъти при мен са въображаеми, но поне си го осъзнавам и признавам/. Такова, което да ме задоволи. Мога да човъркам до безкрай докато не получа задоволително обяснение.
Голяма досадница съм.

Толкова отдавна се появих, май вече си отивам

Стресов е, я !
Няма само аз да се стресирам, я да се стреснете малко и вие !

Толкова отдавна се появих, май вече си отивам

им отива да са досадни

а то от верижната реакция никой не мже да се опази

Хей,Додо,и аз съм като теб.Ревнувам всичко-и мъжа ми,и майка ми,и приятелите ми...Силно е застъпено собственическото чувство в мен,наред с егоизма ми.То от това се и получава ревността,особено без да има реален повод.
Имах едно гадже,с което бяхме 2 години и 3 месеца.Така го бях наредила,че не излизаше без мен,отделих го от всичките му приятели,а приятелки!Боже опази,такова нещо просто нямаше акк да се случи.Сега се чудя как ли му е било на човека...Off ужасна сам.
Добре де,и при всичките тея мои отрицателни качества,защо той продължава все още да ме търси?!Хм,не мога да ги разбера тея мъже...
P.С.Аз също нищо не тая в себе си.Веднага си питам с подходящия тон,сърдя се,подивявам понякога...колко чаши отидоха...и винаги е било без нищо (да чукна на дърво).

P.С.Имам късмет,че аз пък винаги съм попадала на неревниви мъже...

...с оранжевите майки с оранжеви дечица,оранжеви китари-оранжево звънят...

Priznavam si
Kum suprugut mi nikoga ne sum izpitvala i kachitza revmnost, makar che tova chuvstvo i men ne me e podminalo. Mai samo ot dushteria ni go revnuvam malko, che otkakto se e rodila, veche tia e nai-sladkata, a predi biah az.
Imala sum priateli koito ujasno sum revnuvala, no prosto si imashe povodi. Ne moga ako ima povod da si ostana bezrazlicha, ili da go taia v sebe si i da si traia, vednaga sum go kazvala, a i da ne si go kaja to si mi lichi.
Kato si pomislia povodi vinagi mogat da se nameriat, osobeno nie jenite poniakoga sami si suzdavame problemite. Zatova mnogo vajno e doverieto. Sus suprugut mi ot samoto nachalo si imame pulno dovorie i slava Bogu che e taka. Kato che li chuvstvoto mi za revnost zakurnia.
Otkakto sme zaedno se chuvstvam po-svobodna otkogato i da bilo.

За мъж никога не съм била ревнива, дори за моя собствен Но съм търпяла върху себе си последствията от болезнена ревност (някогашно гадже) и оттогава съм отвратена от това чувство, не съм изпитвала нищо по-затормозяващо от това.
Но за детето съм си ревнива, имаше един период, през който то непрекъснато повтаряше "тати тати", а мен ме игнорираше напълно, и тогава не на шега се бях ядосала, че чак и тайно се цупех на мъжа ми, без да му обяснявам защо. Наскоро пак ме прободе остро, точно както и ти го описваш - оставяме момчето на баба и дядо, той доволно ни маха с ръчичка и ни обръща гръб, а на следващия ден - див рев, не дава да го прибираме от там
Ама и на това му намерих обяснение, поне да ми е по-лесно да го приема

това все едно, че съм го написал аз - и аз съм същия - като камък. Направо се подписвам с две ръце под думите ти. Изглежда това ни е обща черта от зодията. (Шегувам се, разбира се!)

Струва ми се, че ревността зависи от начина, по който обичаме. И според него тя може да се превърне в доста изпепеляващо отношение към себе и другите. Ерих Фром - прочут американски психолог-аналитик и антрополог - има една книга "Да имаш или да бъдеш" ("To Have Or To Be"), в която обосновава наличието на два типа социална ориентация у хората - потребителска и битийна. Това в частност се отнася с пълна сила и за любовта. Потребителски ориентиранитя тип хора са щастливи с притежаването на вещта, на човека, те парадират дори с болестите си: Имам грип, имам зъбобол... Битийно ориентираният тип се концентрира върху духовната същност. Щастливи са с абстрактната страна на живота. Вярно е, че всеки обект на нашите желания има и сетивна страна. Любовта не струва нищо, ако не стане плътска, детето също искаме да го целунем, за да го усетим - това са изрази на любовта, тя винаги се опредметява. Но не и стремежът да владеем, така ограничаваме себе си редом с другите, ограничаваме се до сетивността и оставаме ниско. Е.Фром не дава шанс на хората да култивират единия или другия тип социална ориентация ние се раждаме с един от двата типа и си я носим като бреме в живота. Можем да я потискаме с рационални аргументи, поне да не я показваме, но това може да избие в невротични комплекси и да накажем себе си, защото сме пресирали ревността.
Нашите момичета - Ароуз и Додо-додо - се определиха като подобни собественички на обектите, които обичат - бих ги посъветвал да не се сдържат много и да се афишират като ревнивки (както между впрочем и правят) - иначе ще им избие другаде и могат да изпаднат в депресия, ако ревнуват и не смеят да кажат нищо на мъжете си. И да внимават с пристъпите на ревност, поне като ги получават да държат оръжието заключено и кухненските ножове по-далеч. Късмет, момичета!

Не пропускай случай да кажеш на някого, че го обичаш!

Слава богу, при нас ужасните ревности отминаха докато бяхме гаджета. Ама какво чудо беше, какви истерии - не искам да си спомням....Обаче си имаше причини и от двете страни, не е било без нищо. Аз по принцип не съм ревнив тип и ако няма причина, хич не ме търсете за такива работи като ревност. На един купон като бяхме гаджета мъжа ми съвсем очевидно хареса много една моя приятелка, така че кавалерстваше здраво и на двете ни - и през ум не ми е минало да се дразня или нещо такова - ама грам. Лошото беше, че нейното гадже доста се протесни, хахахах

Мъжа ми обаче си е Лъв. Много е ревнив и затова внимавам да не му давам поводи, че ще се почне пак 200 серии латиносериал у нас.
За детето няма какво да говорим - баба му почти сигурно е на първо място в детския му свят в момента, защото през повечето време го гледа тя, а тати май е на второ - но как мога да ревнувам от това??? Детето щом е здраво и щастливо и расте спокойно, борба за надмощие ли да водя, глупости:)
Майката си е незаменима и единствена и това всеки го знае, детето най-вече!
За мен ревността е част от тръпката. Но все пак трябва да се избягва, защото не е приятно нещо, за мен поне.

You don't fool me

Ауууу, въобще не съм ревнива, приемам си хората и ситуациите такива каквито са си. Но в нашето семейство си имаме един и това е Татито, но ако не го познавате няма никога да разберете, че точно в този момент е побеснял от ревност)))) Като му видя замръзналата физиономия и спирам да танцувам на тонколоната ...хахаха....и си слизам на дансинга, но продължавам да танцувам ....шегувам се)))))))

А Татито ми е давал поводи, но май приятелките ми го ревнуват , а аз все се смея ....НЕМОГА да ревнувам и това си е!


Понякога отхапвай повече, отколкото можеш да сдъвчеш.

ВСИЧКИ ЖЕНИ РЕВНУВАТ
от ЗЛОБА
И КОМПЛЕКСИ!
ИМАТ ПРИТЕЛКИ,
а
ГОВОРЯТ ЗАД ГЪРБОВЕТЕ ИМ.
СВЕКЪРВИТЕ И ТЪЩИТЕ
ревнуват децата им

хахахахха, това ме изкефи

You don't fool me

не всички!

Понякога отхапвай повече, отколкото можеш да сдъвчеш.

maleee, i az glasq mojta da ti stava snaha!!! mi to shte se hvashtame za kosite togava!
ne sym revniva vyv vryzka sys vzaimootnosheniqta muzj-zjena!smqtam 4e prekalenata revnost vodi do natrupvane na otritcatelna energiq i izlishno iznervqne. razbira se 4e shte mi e nepriqtno, ako myzjyt mi si gi smenq den sled den, tova samo mozje da mi pokazje 4e pri men neshto kutca. vqrno e 4e ima i patologi4ni slu4ai, v koito myzja prosto si obi4a raznoobrazieto, no ako ima povod i az go razbera se stremq 4rez promqna v povedenieto si da go nakarm da zyzjelqva 4e se e obyrnal kym dryga ili po-prosto kazano, shte se opitam otnovo da go spe4elq! znam oba4e 4e myzjyt mi e revniv, no sme stignali do momenta v kojto az samo flirtuvam i se dyrzja svobodno( v ramkite na dopustimoto) sys zaobikalqshtite me myzje, a ot tova samo razplavam zjelanieto i strastta m/u nas. o4akvam syshtoto i ot nego! haresva mi da znam 4e e haresvan ot drugi zjeni, a i 4e men vse oshte me haresvat! no posle kato se gushnem, si znaem 4e sme edin za drug i 4e se obi4ame, i ehidni4ko se podhilkvame, kak drugite ne mogat da ni imat! taka sme zakalili doverieto si edin kym dryg i do izvestna stepen sme preborili revnostta! tova syshto razbiva rutinata v semejnite otnosheniq, a i povishava samo4uvstvieto!
za deteto ne moga oshte da go opredelq tova 4uvstvo! prekalena ljubov ili vse oshte ne moga da se ottyrsq ot fakta 4e ne e v korema mi, a e samostoqtelen 4ovek! strah 4e nqma da se spravq i shte byda uprekvana, ne znam?!
prosto se opitvam da vidq sebe si kato dete! obi4ala sym babite i dqdovtcite (koi pove4e, koi po-malko), revnuvala sym sestra si, imala sym, no i ne vinagi sym polu4avala, samo znam 4e obi4am majka si mnogo, nezavisimo 4e sym bila slabost na bashta si sym bila glezena ot nego! blagodarna sym j 4e nikoga ne e pokazvala pristrastiq pred men, i eto tova e etalona i pri men sega, kogato ve4e sym majka! ako moga da se spravq, znam 4e i deteto mi sled vreme, shte kazje 4e e bilo shtastlivo! a 4oveshkite strasti ne sa 4uzjdi za nikogo, vyprosyt e kak da napravim taka 4e da ni vredqt naj-malko i da zjiveem s tqh dobre?!
az pone se nadqvam da ima skoro i vtoro dete, zashtoto pri pove4eto sami detca, 4uvstvoto za glavo "AZ" e po-silno izrazeno i pri tqh revnost i zjelanie da pritezjavat i da sa tcentyr na semejnata vselena i izobshto, sa 4uvstva koito se slivat v edno-egotcentrizym!
maj, se otnesoh mnogo, ama shte me proshtavate!

q sega edna smeshka:
"Ever wonder why A,B,C,D,F are used to define bra sizes?
A-Almost Boobs
B-Barely there
C-Can do
D-Damn good
E-Enormous
F-Fake"

trqbva da ima maj i P-prani 4orapi, osobeno sled razjdane i kyrmene,no tova e druga tema!

"Shtastieto e umoreno stradanie!"

Верно е Бети - сега като те чета и си мисля, че ще бъда тъща-чудовище
Ужас !
Но до тогава има доста време, остава ми да се надявам, че като му дойде времето ще съм се култивирала мъничко поне в това отношение !
Иначе в нашето семейство и моят съпруг е ревнивец / ти знаеш, оплаквала съм ти се/. Паднало гърнето, та си намерило похлупака.
Хубавото обаче е, че досега реални поводи за ревност не сме си давали. Само си чешем езиците чат-пат.
Хубавото е, че си имаме доверие. Което е определящото в случая.
Защото един човек може да си е ревньо по природа, но това не го прави задължително недоверчив. А доверието е онова което сплотява и помага в неразумни ситуации да се намери верния път.

Толкова отдавна се появих, май вече си отивам

Аз никога не съм ревнувала никого. Явно не ми е в природата. Даже съм си се чудела понякога как може да не изпитвам грам ревност. А съм скорпион и съм чувала, че ревността е характерно качество за тази зодия. Мъжете, с които съм била винаги са считали това за поза. Сигурно смятат, че се самотероризирам вътрешно и отказвам да го покажа. В началото се опитвах да ги разубеждавам, но вече и този труд не си правя. Но мен винаги са ме ревнували много. Нямам никаква представа защо. Никога не съм давала повод (поне според мен) за ревност, но не съм била с мъж, който да не ме е ревнувал. А това е безкрайно неприятно.
Що се отнася до децата - и през ум не ми е минало да ги ревнувам. Синът ми много често повтаря "Тате обичам те" и това ми доставя огромно удоволствие. Като че ли ми е дори по-приятно, отколкото като чуя "Мамо обичам те". Но още не се е родил човекът, когото децата ми биха предпочели пред мен - нито баба, нито дядо, нито баща им. Аз съм човекът, който най-много се занимава с тях. Баби никога не са ги гледали, баща им през повечето време го няма... С удоволствие ги оставям по за 1-2 часа и нямам нищо против да остават при бабите с усмивка и без истерии.
Майка ми казва, че съм студен човек. А и повечето ми роднини смятат така. Знам ли, може и да са прави.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...