Разбрах къде е проблема

Разбрах каде е проблема . Той е ясен - за тези които не знаят Жената която оби4ам и която до скоро ми шепнеше " ОБИЧАМ ТЕ " ме изостажи без никакжа видима при4ина
Но при4ина винаги има Факт е 4е тя е в МЕН
А тя е факт 4е аз бях поел по лесния път мислех само за нея Без да осъзнавам
4е моят ду6евен застои я кара да се замисля върху връзката ни !
Наистина аз не се развивах въобще ! Стоях си с нея,така ми бе6е добре и толкова ,но на един 4овек му трябва развитие винаги ина4е тои просто престава да съществува
Това е смятам скоро да и го кажа и на нея ако ре6и днес да мине да ме жиди си мисля 4е ако това не промени не6тата няма какво да е в състояние да го направи !
Аз съм ве4е нов 4овек Смятам да нося 2 дини под 1 мишница
:) Едната е да бъда с жената която оби4ам , а другата никога пове4е да не спирам да се развивам
До скоро
Поздрави на вси4ки

нещо по-важно. Че не трябва да спираш да си задаваш въпроси. Очевидно е, че си млад - но трудно е, когато минеш, примерно, 40-те. И тогава не спирай да си задаваш въпросите.

По-маловажното е, че не е нужно за всичко да виниш себе си. Много вини ще натрупаш с времето, от което човек се комплексира.

Още по-маловажното е, че двете неща не са пряко свързани (изоставянето от страна на момичето и твоят душевен застой, както го наричаш). Любовта не е нещо, което се определя от душевното ти богатство. Дане говорим, че може да те е dump-нала, защото ти е миришел дъхът примерно (защото пушиш, защото имаш развален зъб, защото стомахът ти нещо...) , или си я подразнил с нещо, което никой мъж не би могъл да разбере никога - има някои такива неща. Примерно, много разсъждаваш, или си твърде описателен, или се е случило да закъснееш за нещо - божа работа, женска работа.

По-скоро когато обичаш губиш идентичността си, сливаш се с другия и това често отблъсква хората. Но това е техен проблем. Те искат до себе си личност. И така се обричат да не бъдат обичани за да обичат и то за кратко.

*

ще имаш възможност да й го докажеш? Твърде е съмнително...

Обаче едно мога да ти кажа със сигурност от собствен опит (всъщност това със "спирането на развитието" съм го изпитала и хич не завиждам на Галина)- ако те обича, ще бъде с теб. Ако не е с теб, просто не те обича. За радост е съвсем простичко и напълно ясно.

много си прав, да...

така е

---

в спора се ражда твоята истина

Е, осъзнат грях не е грях ... защото може да го промениш за в бъдеще
Върос интересен е какво ще промениш - ще бъдеш дистанцирана личност за да те харесват или ще се радваш на сливането без да охладняваш заради това единение.
Разни ора разни мераци ...

*

един вид, сам да караш хората да те принуждават да се променяш...
това, докато си мислиш че не искаш да се променяш.

промяна има винаги. когато мислиш/искаш/успяваш(мислиш че успяваш) да спреш промяната, това всъщност само премества гледната точка, и промените вече стават на тайно от осъзнаваното, а не спират... измамно спокойствие при избор

Тъпо е но хората искат до себе си развлекателна кутия ... ех тая TV деградация на ценности ... :))

А от друга страна аз обичам да бъда различен, даже си падам по роли ... трябвало е да стана артист може би :) вместо това си правя весели закачки с всички
Но не искам да бъда различен в главното. Не искам да бъде различна и любовта ми. Не искам промени така както ги искат повечето хора. Сложно е. Може би защото знам какво искам.

*

Тайно или явно ... все едно. Важното е че хората искат промени за развлечение. За да ги отвлича нещо от скуката вътре в тях.

*