всяка книга

всяка книга,която чета създава в мен усещането за нов ,съвсем реален свят,в който аз започвам да живея,дори и известно време ,след като съм я прочела.
живея с радостите и проблемите на героите.понякога това ме плаши ,понякога ме забавлява.имам чувството ,че и аз съм герой от някоя книга .всъщност е точно така.
вие имате ли подобни усещания?

Особенно като чета учебниците в нашето училище и яко се сдухвам...чета и после нищо не ми е останало в главата

да имах много подобни усещания - сега вече ми е малко трудно да потъна в света създаден от всяка книга, но се срещат тук там книги, които предизвикват емоции стотици пъти по силни отколкото съм изпитвал преди, когато съм чел литература.

Красотата ми е Път, Истината - мой Бог, Болката - Предопределение

да не четеш "Приказка без край"?

Always look at the bright side of your life...param....param-param-param

Познато усещане и доста приятно, при това. Случва ми се не само е книги, но и с филми, и с песни. Не с всички, разбира се, а само с тези които по някакъв начин докосват душата ми.

Пренасям се мислено в другата реалност и се чувствам много добре, докато не дойде края. А след това или още по-добре или кофти, спред зависи.

Всичко това ни подготвя за нашата собствена роля в живота, нали?

Да , това наистина не е със всяка книга , особено ако става въпрос за научна литература.Що се отнася до романите - ако не се почувствам вътре в самата книга , няма тръпка да я чета.

Правилно и аз съм така. Най-интересното ми беше когато гледах "Властелинът на Пръстените" - страхотно преживяване и после си купих книгата (и 3-те части заедно) да я прочета преди останалите серии да се появят. Но, за моя изненада, не ми беше така интересно да я чета, може би защото беше много дебела, тежка и с много дребен шрифт. На 2 пъти я почвах и последния път я зарязах окончателно. Случвало ли ти се е нещо подобно?

Да така е , някоя книга просто не върви - явно не можем да влезем в синхрон с мислите на автора.Енергията която е вложил не трепти в еднаква честота с нас.В такъв случай е нормално да се каже: "не е узрял още за тази книга".

... a moже и никога да не узрее, ако честотите на трептене са много различни, например.

Съществува и друг вариант - честотите на читателя да са доста по-високи и да не го удовлетворява дадена книга , той вече го е минал този етап.

Да, още веднъж правилно! Същото е и с темите в клубовете, не мислиш ли? Не можа всеки да се включва на всяка тема, освен ако не се обучава по всичкознание :)))

Аха , така е - всеки си търси това , което му липсва и се изказва там където е компетентен, има опит и има какво да каже на другите.
А най-лошото е да си мислиш , че всичко знаеш и само да даваш акъл на ляво и дясно.

...или да пита каквото не му е ясно, както аз често правя. А акъл хич не обичам да давам (нито да ми дават ;)))) ама като се налага и това правя.

Много готино си лафим, ама май доста се отлконихме от основната тема. Дано не ни се сърди автора.

Той като види как добре си говорим и няма да ни се сърди.
Изглежда честотата ни е близка ... поне за момента.

Искаш да кажеш, ТЯ няма да ни се сърди. (Дано само да е на нашата моментна честота :)))

Така си е. Умберто Еко пише в предисловието към "Името на розата" - "...Защото това е разказ за книги, а не за всекидневни незначителни случки и прочитът му може да ни накара да кажем също като големия подражател от Кемпис: "Навсякъде търсих покой и не го намерих никъде освен в някой ъгъл с книга в ръка."

мислила съм си го това.че "всички сме герои от вече написана книга."обаче сме герои,които се взимат твърде насериозно за едни герои.

"всички истини са верни и все пак са полуистини;всички парадокси могат
да се спогодят"