За медитацията

Ще си позволя да кажа две, три думи за медитацията. Ще цитирам почти дослово един от големите адепти на йога– Йогирадж Борис Сахаров. Той е ученик на Свами Шивананда Сарасвати. Постигнал е събуждане на Кундалини и отваряне на Третото око, което му е дало владеене на истината. Един от малкото които са ни оставили практически напътствия по същество, за разлика от повечето, където теорията и алегорията преобладават. Имал съм щастието моите учители да са ученици директно и индиректно на Свами Шивананда и Борис Сахаров и да получа някой разяснения относно практиката. Ако ме попитате, постигнал ли съм – не, не съм. Но много години ми отне да осъзная нещата. Приложих малко неща, но те всичките са точно както ги е написал Сахаров и какъвто е опита на учителите ми. Това ми дава увереност да практикувам.
Надявам се това разяснение да даде отговор какво е Третото око, защо е свързано с медитацията и защо трябва да се работи върху него. Дали ще се тръгне директно от Третото око или посредством дълги усилия в средоточаването то ще се активира, резултата ще е един и същ. Има много пътища, но не и много цели. Всички пътища водят към Рим, са казали древните. Всички пътища в духовната практика, водят до една и съща реализация. Всеки сам си избира пътя. Може да е бавен или бърз, в зависимост от куража и волята, но те ще се срещнат на едно и също място.

Медитацията преминава през различни степени, като всяка степен има определен ефект. Медитацията е съвършенно овладяване на всички нива на съзнанието. Ето четирите степени:
- При началната степен, се постига медитация върху грубоматериални обекти(стхула дхиана). При тази степен идват първите видения, това са особенни картини, следствие активирането на третото око. Резултата от това съзерцание(самадхи), се нарича съзерцание със съмнение(савитарка самадхи), до колкото той още не може да идентифицира наблюдавания от него обект във видението. Но ако той може да го направи, неговото съзерцание е без съмнение(нирвитарка самадхи). Тази първа степен се постига с Тратака.
- Втората степен се нарича Шамбхави мудра. При нея виденията са "Отговори на Помисленото" и също така представляват съзерцания "Със колебания"(Савичара); защото още не е установено дали принадлежат на миналото, бъдещето или настоящето, и дали са предизвикани посредством собствени мисли или чрез чужди мисли. Но ако тези колебания отпаднат, тези съзерцания се наричат "Без колебания" (Нирвичара), а придобитото познание благодарение на това - "Изпълнено с истина"(ритамбхара праджна). Но това не e "последната" пълна истина. Необходима е следваща по- висша степен за да се приведе това познание по отношение на действителното настояще или друго желано време. По време на тази втора степен, пред вътрешния поглед се открива - "вътрешното лъчисто слънце". Сега медитацията е върху лъчистата светлина(Джотир Дхиана). Посредством тази светлинна медитация възниква "Змииския огън"(Кундалини) - едно алегорично наименование на проникващата космическа жизнена сила и енергия(прана) във фино- материалните канали и центрове, в Чакрите. Чрез този мистичен огън, те ще разцъвтят и ще се отворят.
- Третата степен. Ако този мистичен "Змийски огън" е издигнат до веждите, "Божеството Кундалини" се открива на Духовното око на мистика във формата на един Огнен език и то не алегорично, а точно като действителен, трепкащ пламък пред(затворените) очи. Този момент характеризира Третата медитационна степен и също така Третата степен на развитие на мистика, който отсега трябва да изпълнява медитация върху една "Точка"(Биндудхиана). Бинду, значи капка и намеква за капковидната форма на пламъка. Това е прочутата "Кхечари мудра" - под видимото "гълтане на езика" това е всъщност пъхване на "Огнения език" в черепния отвор(кха - между хипофизата и епифизата, в преносен смисъл - "небесното пространство"; Изходната кухина на духа в Даоската алхимия).
В йога това съзерцание(Самадхи),на пламъка се нарича – “Съзерцаване с блаженство”(Сананда);то дарява на упражняващия се съвършенното познание(Пратиакша – истинско възприятие “директно пред очите(има се пред вид, третото око)), а по този начин и Спонтанното разгръщане на всички сили (Сиддхи), както и блаженство(Ананда). Понеже тайната на йога- силите е в способността да виждаме в собственото си “Трето око”(чрез Аджна чакра)) овладяният обект напълно ясно по форма, цвят и излъчване. На тази степен, гледаният обект става напълно явен и ясен в лъчиста светлина и в едно безкрайно великолепие от цветове с “догарящо” въздействие. Както пише в Агни йога: “...прави всяка чиста и ясна картина от един обект, осезаемо реална и близка до нас.Ако картината на един предмет е възкресена и предизвикана точно във всички линии и цветове, тогава човек може непосредствено да му оказва влияние. Човек може да го овладее... Независимо от разстоянието, човек може да го постави под своя власт... От обикновенните обекти до далечните планети, човек може да разпростре това влияние и въздействие.” (“Йерархия”, 90)
Ето някой примери: видението на навитата змия Кундалини, която спи в основата на гръбнака, веднага предизвиква спонтанно издигане и събуждане на центровете до главата; проекцията в епифизата(Третото око), на даден човек или група от хора, докарва под пълен контрол всички тях, така че те преживяват и изпитват пластично и картинно всяка мисъл, която ще им бъде предадена от йогата. Съвършенното разгръщане на психическите сили на един йога, обаче не представлява най- висшата степен.
- Четтвъртата степен. Постигнатите сиддхи(сили), Патанджали нарича добавки(Упасараги) към Самадхи, като по- нататък, той добавя: “Чрез безразличие даже към тези сили ще бъде унищожено семето на злото и тогава възниква спасението.”(Йога-сутра. III, 51)
Тази последна степен, отговаря на (Лакшйам Виддхи), “Внимание върху целта”. Всичко това става в момент на съвършенната Само- Забрава(Лайа)- сливане на съзнанието с целта. Относно това, Мандука Упанишада казва: “ОМ е лъкът, Азът(Атман) е стрелата, а Брахман е целта; с внимание улучи целта и стани едно с нея като стрелата.”
Ето какво се казва в Гхеранда Самхита:
“...Събуди ли се при някой Кундалини за голямо щастие, в такъв случай тя прескача навън заедно с Аза(Атман). Извън тялото през отвора(на височината) на очите и тръгва по царския път, но не може да бъде наблюдавана поради нейната подвижност. Но йогата постига успех в медитацията(Дхиана Йога) чрез Шамбхави Мудра. Това е тайнствената фино материална медитация(Сукшма Дхиана), която трудно се постига даже от боговете.” (Гл.VI, 18-20)
“Чрез Шамбхави Мудра достигни познанията на Аза(Атма Пратиакша): наблюдавайки Бинду като Брахман(Бога), свържи с него Съзнанието(Манас).
Постави твоето Аз в средата на Кха(духовното небе в центъра на главата), а Кха – в средата на твоето Аз. Следователно наблюдавайки твоето Аз като Кха, не позволявай нищо да те смущава. Винаги изпълнен с блаженство, така човек преминава в екстаз(Самадхи). (Гл.VII, 7-8)
В мястото на главата Кха, където е възникнало видението на Огнения език(посредством Шамбхави мудра), човек поставя неговия Аз. Това става с концентрация върху Аз- чувството, което става едно с пламъка Бинду(капката,която е Брахман). Отсега нататък Бинду се проявява като Брахман и човек трябва да свърже своето съзнание с него. “Брахман е пламтящ(Аричмат), той е по- фин от най- финото и трябва да бъде улучен (със стрелата на Аза)”. (Г.С.)
“Резултата от тази най- фина медитация е познанието на Аза(Атма Пратиакша)”.(Г.С.)
“...Чрез потопяване(Самията – Дхарана, Дхияна, Самадхи) в самия себе си идва знаието за своя Аз(Пуруша). От това произлизат(абсолютното) чуване, виждане, чувстване, вкусване и помирисване...
Чрез потопяване(Самияма) в различаването на душата(Саттва) и Аза(Пуруша) човек достига всемогъщество – абсолютното господство над всички същества и състояния, както и всезнание.”(Й.С.)
Тази форма се нарича “Насочен върху самосъзнанието” (Асмита от глаголната форма Асми, т.е. “Аз съм”) . Но тя не е все още най- висшето. Даже полученото по този начин Просветление, не е окончателното спасение (Кайваля). Мистика от четвъртото посвещение(Парамаханса), се въздига в адепт(приживе освободен – Дживанмукти), едва след като постигне Най- висшето(Вайрагия) – равнодушие към всички сили и състояния. Това спасение става посредством най- висшата форма на Самадхи, наречена “Облакът на добродетелта”(Дхарма Мегха), което възниква от съвършенното познание, а самото то нищо не очаква за себе си.

Това е пътя на Съвършения стрелец с лък.
Ето и етапите на Духовната стрелба с лък:
- практикуване на йама нияма(ако човек не е установен в моралните принципи, може само да си навреди, или пък на други да навреди).
- Заемане на поза(асана). Медитативна.
- Пранаяма. Тала Юкта. Кевали – непрекъснато, незабележимо.
- Тратака. (Отговаря на Пратяхара).
- Шамбхави Мудра.
- Кхечари Мудра.
- Лакшйам Виддхи.
Последните три степени – Шамбхави Мудра, Кхечари Мудра и Лакшйам Видхи съответстват на Самияма(Дхарана Дхияна, Самадхи).
Това не е ли Аштанга(осемкратна) йога на Патанджали? Не се ли тръгва от самото начало?

добър вечер,
---
Всички пътища в духовната практика, водят до една и съща реализация.
---
има една категория дето си върви с бодра крачка към нищото и си е много доволна от бляна на ВСЕМОГЪЩЕСТВОТО дето й стои като мираж пред очите и върти, сучи и все се мъчи друг на колене да постави, и що: да си удиса на идиотските представи за нещата
---
... човек достига всемогъщество – абсолютното господство над всички същества и състояния, както и всезнание.”(Й.С.)
---
и в тази категория дето се радва на туй Всемогъщество като циганче на марципан влизат както виждам най-различна категория просветени пък и непросветени една палитра дето ще обхване и маниакално акцентирана личност и окъсания алкохолик наврян в квартална кръчма, който бленува за ОЩЕ и ОЩЕ - и ако наистина има ВСЕМОГЪЩЕСТВО (то няма как и да го има - щото на бодлива крава...) какво мислиш ще направи с него: ми сигурно ще е нещо изродско
и като си ги бръмбаря такива в главата си задавам простия въпрос: що целта на едно посочено от теб развитие да бъде всемогъществото ?

The Space is my home

Тези дни четох за седемте порти за посвещение на будиста:
- милосърдие и безсмъртна любов
- съзвучие словом и на дело
- кротко търпение от нищо неразколебимо
- равнодушие към удоволствието и страданието
- непоколебима енергия за преминаване от лъжата към истината
- възвишено съзерцание
- син на светлозарните

на мен ми се струва, че истинската медитация е пътуване на душата към духа и позите не са чак толкова важни :))
това разбира се не е класическия смисъл на "медитиране" - което си написъл е вярно предполагам.

как беше в новия свят

усмихната седмица ти желая

Красотата ми е Път, Истината - мой Бог, Болката - Предопределение

Може въпросът ми да е глупав,ама ми е интересно отварянето на третото око сами ли го предизвиквате,т.е. когато си решите тогава се отваря?
Защо ви е това нещо?Пътят до " блаженството" не е ли твърде мъчителен,че да оправдава стремежа?Прозренията не предхождат ли просветлението?Мигът на просветление не е ли просто примирение?
Не разбирам каква е ползата от просветленията и виденията.Знанието?Истината?Ама наистина ли сте сигурни,че това което сте "видяли и почувствали" е истина,а не изперквате примерно?

Танче, що смени цвета на ника ма ?
Друго си е беше червеното (имаше оптимизъм, еротика), а ся ко ебади гробарското и кат са вапцат още няколко в черно и ще замяза тук на погребална агенция
Танче, ма душата девствена, ти на резбра ли, че тук нормални няма, и се радваме, че все още като ходим по улицата не ни капе слюнката по паветата и главите ни не треперят като на Клавдий (ако си гледала филма) и кой е по предвидлив се е диспансеризирал навремето, а кой чака здравната реформа - кофти .
То тъй и тъй един колега искаше навремето да специализира психиатрия в Индия щото там луд до луд били, ама не си им личи щото нямат много за ядене, ма на ний като си хапваме скибай кви форуми стават - сръдни, кавги, виртуална ебан (да не се уплашиш), духовни пости трябват Танче, пости - аде че оцапах клавиатурата и аз

The Space is my home

Ясно!Не ми харесваш новата рокля
Ама известно време се налага да ходя с нея,щото синята и червената са изпрани и още не са изсъхнали
А в този клуб точно това,че пишещите са съвсем нормални ме учудва.Навярно преобладават теоретиците,а практици дори и да има са в нелегалност или работят под прикритие
Все се опитвам да изкопча малко личен опит от някой,ама тц!Не казват!
Но поне хипотези и теории има бол за четене,за което благодаря
Абе ограмотявам се покрай вас и аз

Леле, че то било много сложно бре?!
Добре е че не съм поаднал преди време на това. иначе никога не бих постигнал това. което съм в момента.
Може да отчаеш всеки един начинаещ съвсем спокойно.
Добре е, че повечето хора си постигат всичките тези "сложнотии" съвсем интуитивно, иначе... никога нямаше да се престрашат да направят крачка напред.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Интересно. В клуб Йога щеше да намери по-оживен прием.
Правилно ли разбрах, че сиддхи се появяват едва в третото медитационно ниво т.е. когато влезем в самадхи? Значи самадхи е първата степен по пътя на просветлението? Чела съм, че появилите се сидхи могат да ни заблудят, че сме постигнали съвършенството и да спрем дотук процеса на духовното си развитие. А възможно ли е да се появи сиддха преди това?
Обясни с думи прости как се усеща разликата в различните степени на самадхи - просветление- "Дхарма Мегха".
Напиши нещо лично изживяно и постигнато - докъде си стигнал ти? Ако ти е удобно и не се чувстваш разголен.

Радвам се да те 'видя' отново, Хуанджи!

Хубаво е това, че всички пътища водят към Рим. Пътища много, както и пътници. Интересно ми беше да прочета за един от тях, който ми се струва доста труден (сигурно, защото не съм запозната с всички тези сложни термини). Още по-интересно ще ми бъде да се запозная с различни видове медитационни практики. Да, мисля че вече се зароди идея за нова тема.

Усмивки и до скоро..Дейти

Относно опита - когато някой разказва за него - пак изглежда като теория, а не като практика /просто всеки сам си го изживява и не може да направи така, че и другите да го преживеят - освен ако не е гениален писател //може би///

С голямата част от пишещите в "йога", се познаваме и тези неща ги дискутираме на живо, затова не го пуснах там.
Сиддхите се появяват, когато способността за задържане на Читта(съзнанието, мисловната събстанция) нарастне. Ако съзнанието успее да "погълне" обекта на съзерцание, т.е. да оттегли(изолира) сетивата и да се установи изцяло върху него, това се нарича - Пратиахара. Ако Читта бъде задържана върху обекта това е Дхарана(на запад е известна като Концентрация, макар и това да няма нищо общо), когато задържането на Читта, продължи, преминава в Дхиана(медитация) и накрая ако задържането не се прекъсне се влиза в Самадхи. Целият този процес се нарича Самиама. На външно ниво, се наблюдава разлика в дихателния процес. При Дхарана(задържане на мисловния принцип върху един обект), дишането е непрекъснато - с удължено вдишване и дихателна пауза с въздух. Вниманието е в средата между веждите.
При Дхиана(това всъщност е разглеждане на обекта на медитация в Кха(духовното небе в средата на главата)), дишането винаги е незабележимо с удължено издишване и дихателна пауза без въздух. Вниманието е насочено в Третото око.
При Самадхи, съзнанието и обекта на съзерцание, стават едно. Постига се пълна самозабрава. Наблюдаващият добива пълно знание за обекта на медитация. Именно за това се започва с грубоматериална медитация, понеже е по- лесна за постигане и т.н., до като се стигне до това обекта на медитация да стане самия Брахман(БОГ). Тази най- висша степен на Самадхи прави от човека Брахман, тъй като Индивидуалната душа и Свръхдушата, стават едно.
Именно постигналите това, адепти са казали: Ахам Брахма асми(Аз и Отца ми сме едно) и Тат твам аси(Ти си Той).
Просеса на разкриване на Третото око и Самиама, са взаимно свързани и от достиженията в тази област зависи, и овладяването на сидхите.
Да, Самадхи е първата степен по пътя на просветлението, но и последната(в най- висшата медитация). Самадхи може да се постига само по време на медитация(Сабикалпа Самадхи) или да се постигне постоянно пребиваване в Самадхи(Нирбикалпа Самадхи). Самадхи е Божественото съзнание. То е отвъд ума.
Наистина Сиддхите са само добавки(нещо като странични ефекти) по пътя. Но те са и симптоми на духовното развитие. От способноста на йогина да развива Вирага(безстрастие), зависи дали ще спре развитието си при тях или ще продължи напред... По- нататък основното оръжие в Вайрагиа(различаване). За да обясня последното ще ми трябва твърде много място така, че ще спра до тук.
Дхарма Мегха е нещо което са постигнали само най- напредналите души, като Христос, Бабаджи, Шанкара и т.н. Не мога да говоря за толкова велико достижение, а само мога да препоръчам да се поучим от тях.

За себе си мога да кажа, не е тайна. Но не е редно да е тук, понеже то може да бъда само в подкрепа на реална практика, но не и за сладкодумие. Резултати има и мога да науча човек да постигне такива. И за да се избегне нескромност, ще кажа само, че това е многогодишен опит на поколения йоги. Но дори и те не са го измислили, а само са осъзнали това, което е било явно от както свят светува...

Не знам защо хората си мислят, че йога е насилие и зор. Нищо подобно, йога е ненасилие. Нещата се овладяват без напрежение. Има ли напрежение, няма успех. Медитацията се овладява посредством конкретни механизми на съзнанието, а не с напън. Напротив, един напън би причинил истински беди.
Нещата за които говоря са повече от прости. Само звучат сложно и то за незапознати. Термините ги давам на Санскрит, за да се избегне тълкуване, различно от даденото.
От всички техники и методи, който съм чел, чувал или виждал, "Стрелбата с лък", е най- лесната и проста.
В момента в която се овладее, вече не е необходимо да се прави цялата, а отговорите идват миг преди да бъдат помислени въпросите. Това е едно характерно свойство на събуденото Трето око.
Няма голям светец или учител, който да не е имал събудено трето око и развита Кундалини. Нито индийски, нито християнски, нито други. Не случайно се говори за чудоворци. Има безброй пътища, но всички пак до там водят. И религиозната отдаденост(Бхакти Йога) и пътят на мъдреца, и пътят на шамана и т.н.

Прочетох много внимателно и имам въпрос
/щеше да е по-лошо ако нямах ,нали?/
Първото ниво, определено съм го достигнала.
Но къжи ми възможно ли е да постигнеш/усетиш/ някоя по-висша степен на медитация/от описаните/, без да си преминал през всички последовталено?

medea

Здарвей.
Кажи ми какво точно си достигнала? Какво имаш в предвид под по- висша степен?

Ами второто ниво ми е непознато , следващите също ,но това на отделяне на АЗА-струва ми се ,че когато бях в бялата светлина" беше ОТДЕЛЕНО и то много ясно.Но може би при такива екстремни ситуции става не съзнателно и неконтролируемо от нас.
По време на СЪН /специален сън/ също бях ОТВЪН.
И СПОМЕНА и от двете е много жив като реален и ми донесоха познания които ежедневно се потвърждават,колкото и да се мъча да ги конфронтирам с дейсгтвителността.

medea

Права си,че не е лесно да се предаде с думи такъв опит
Но ако човек иска и търси начин да бъде разбран от другите вероятността да успее е по-голяма.Както прави автора на тази тема,да е жив и здрав

"Аз съм длъжен да предпазя по най-решителен начин всекиго от желанието да започва с упражнения по най-интересното, като изоставя постепенното приближаване към него.
В йога, както никъде другаде, е необходим ритъма - сиреч, планомерно и систематично повтаряно усилие. Ако вие не започнете отначало, ще се бавите с упражненията цели години и ще постигнете само нищожни резултати. А при планомерната работа, успехът идва в течение на дни, а дори и по-рано."
Борис Сахаров

аз не съм...
Първата крачка е толкова естествена ,че мисля че всеки от нас я постигнал.
А тази която си "мисля" че съвпада с една от посочените от автора на темата се случи неочаквано /екстремни ситуации/и загтова питам...
И още нещо с медитации могат да се занимават /няма да цитирам и други от клубчето ни/ само хора които имат време много време...поради различни причини...
Аз не съм от тях РАЙ-чо/ке...
АМА е много важна бележката ти за новодшли...
МИЛ ПОЗДРАВ...

вечно МЕД/еа/ЕТИРАЩА

medea

Здравей, YAR.
Написа много хубав цитат. Сякаш намери какво ме вълнува. Точно до този извод стигнах напоследък и даже го изложих в темата "За труда".
Планомерната и методична работа е ключът към успеха.

Мисля, че това за което говориш е малко по- различно от обсъжданото.
Това за което говоря е един строен и последователен метод, който води до конкретни резултати. Споменатата светлина, се появява в пространството пред затворените очи по време на медитация. Йогите казват, "Да просветне Аджна". Това е нещо което съпътства човек. Не е необходимо да си я предствавя. Щом насочи мисълта към Аджна и тя светва. Тази поява е описана от Даоските и Йогийски адепти, но също и др.
Ние не говорим за преживявания по време на сън, а за редовни такива по време на медитация.
Виденията от първа степен са безцвени. Те са хаотични, минават като една филмова лента. Нямат логическа последователност и често са даже гротескни.
Само не бива да ги бъркаме с представа, която можем да си създадем - фантазия. При по- високите степени, всичко е с невъобразимо реалистично и с много ярки цветове.
Отделянето за което говориш са само хаотични проблясъци на съзнанието в състояние извън или частични извън очертанията на физическото тяло.

Ще си позволя да опиша едно видение на човек когото познавам: Една вечер при медитация в Аджна, се появява светлината. Но не тази, която е отпечатък от свеща при Тратака, а една истинска. Скоро след това се появява и Бинду. Това е един пламък с капковидна форма. За него казва, че е малък, но в него има невероятна сила. Излъчването му е невъобразимо. То просто пронизва и осветява цялото тяло, от вътре. Скоро след това, пред вътрешния взор се показва видение. Борова гора. Гледката е много по- качествена от колкото с обикновенните очи. Казва, че дори прашеца по цветове се вижда. Една невероятна красота с най- контрастни цветове. Видението е осветено както през деня(въпреки, че става дума за медитация през по тъмно) и не догаря, а е устойчиво. През цялото време тялото е в нещо като екстаз. Невероятно състояние на блаженство. По гръбнака токовете на Кундалини се движат мощно. Не обикновенно затопляне, а едно истинско събуждане на огнения език на космическата енегрия. В един друг ден, в подобно видение се появява и неговият духовен учител - Гуру, от нематериалния свят.

Всяко нещо, което е изпитано е годно.