Нещо пак

ме избива на романтика. Корабния живот е сух, само работа, работа и пак работа..Нямам време да мисля, нямам време дори да плача, нямам време да усещам...А какво съм аз без усещанията си?! Казват ми, че съм луда, защото не съм искала да спя. Днес спах 8 часа и това е ужасно много. Сега пак ще спя. Довечера има soul party. Аз не харесвам соул кой знае колко, ама ще съм там. Щото не искам да спя. Виждате ли? Луда ли съм? Изгубила съм се, да знаете. Някои от вас може би го усещат. Изгубила съм си чувството за хумор. Изгубила съм способността да усещам нещата с всяка фибра от тялото си. Вече не мога да усетя океана, свикнала съм с вкуса на въздуха му, дори с мириса му, само не мога да свикна с лепнещата ми кожа, след като съм била навън.
Защо ви пиша всичко това ли? За да ме предизвикате. Провокирайте ме.
СЪБУДЕТЕ усещанията ми. Знам, че можете.

So goes the..love...

8 часа хич не е много за спане... дори мисля да е точно!
без сън човек става раздразнителен...

soul2soul - back to life ('90та)... това може пък и да ти хареса, ама намирането ще е сигурно трудно

---

в спора се ражда твоята истина

да се изгубиш е прекрасно!

Когато мечтите се окажат реалност изчезват. А? А като стигнем там, за където винаги сме се стремели, разбираме, че е все тая къде си.

Долу е мрачно и влажно, но поне го няма това постоянно ръмене, няма я и Калта. Все пак като изляза от дупката за да поема дежурството трябва да се сблъскам с Калта. Навсякъде е, полепва първо по обувките, после незнайно как се изкачва нагоре откриваш я по дрехите си, по лицето си и накрая не ти прави впечатление. Ръменето. Сякаш идва отвсякъде, идва отдолу, отгоре, отстрани, отвсякъде и подгизваш. Не ми е толкова до студа и изтръпващите е него крайници, чд ме е, че едва паля цигара. Влагата се е пропила и в цигарите. Гледам към Петър, едрта му фигура е закрила част от пейзажа, не че има какво да се гледа наоколо. От край до край единствено кал, на буци, на камари, рядка в локвите и лепкава по редките възвишения. Хиляди видове кал. А той седи и гледа. Какво ли гледа? Там няма нищо, единствено безкрайната протяжност на проклетата кал. Чакаме нещо да се случи, а го няма, дори май времето е потънало или заседнало в калта. Не знаем дори дали има други хора, може би всички са в калта, а може да има още като нас, затворени в дупки и излизащи единствено в миговете на очакване. Очакване нещо да се случи.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Lipsva mi taq kal. Tuk nqma. Nito kal, nito rymene. Ima samo bezkrajnost ot voda. Ponqkoga prekaleno spokojna. Moleh se da ni nastigne burja. Malka. Ama ne bi. Iskam stihia, be hora!!
Kal, kazvash. Kakvo i e loshoto... Vsyshtnost i az bih q mrazila, ako q vijdam vseki den. Vsi4ko si ima svoeto o4arovanie. Ponqkoga sedq sama v kabinata i se opitvam da mislq. Kojto me poznava, bi se izsmql. Az VINAGI mislq.
Naposledyk osyznavam neshta, koito me shokirat. Te sa si bili syshtite. Mnogo dylgo vreme. Ot samoto na4alo. Oba4e... ne sym gi vijdala. Ili ne sym iskala da gi vidja. Naprimer - edinstveniq 4ovek, kojto istinski me e obi4al, me e naranqval naj-mnogo. A toj pyk e edinstvenia, kogoto az sym smqtala za MYJA na JIVOTA mi. Sega e dale4 ot men vyv vsqkakyv smisyl. Ve4e dori ne iskam da e blizo do men. Izgubila sym useshtaneto si i za nego. Prosto POMNJA. tova e.
KAKVO SA SPOMENITE?

So goes the..love...

Истината не е вкусна.

*

Ами ти си отговорила сама на въпроса, сомените са онези неща за които говорим и ще говорим в минало време. Тев никога няма да Бъдат, след като са били. Те стават мерилото на настоящето и дават надеждите ни за бъдещето, но, уви, остават само мярка. Всъщност, те са и нещо повече, но не сега.
Излез от кабината погледни водата, прави го всеки ден и си представи, че на нейно място е Калта, може би ще усетиш същото, което усещам и аз.
А нямаш ли там, в кабината саксия с цвете?

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

ако срещнеш мъжа ми там някъде да го цункаш от мен))))))
Давам ти и разрешително и да се забавлявате, човешко е все пак!
И Той такива писма ми пише като е там, а като се върне все го тегли пустото море )))))

Понякога отхапвай повече, отколкото можеш да сдъвчеш.

shte viree bez slynce i shte si go kupja. Ako ne mi go vzemat posle. Imah beli rozi. Edin goljam buket. Radvah im se kato detence. Dyrjah gi do poslednia im dyh. Posle po4ti fizi4eski me bolja, kato gi sma4kvah v kosha. Poneje njama mjasto za sushene i pro4ie. NJamam nishto jivo. Osven sebe si. A az i sebe si njamam.
Dano ne si me razbral greshno - az obojavam moreto! No go iskam vylnuvashto se, stihijno, bjasno, razpeneno, bu4ashto..Iskam da izpitam strah, myni4ko.
Ve4e shte zapo4na da si broja dnite do vryshtaneto. Vreme e.

So goes the..love...

Davaj mu koordinatite na tvoja myj:)))
ami ...ti....bez nego.....zabavljavash li se...??

So goes the..love...

Ти не си ли цвете?
Само по себе си?

Стига пипа тая синята жичка. Стига минало. Минали работи.
Имаше дърво.
Стана на трески.
От трески дърво ще ми правиш ти!
Зарежи го остави.
Защото, ако не го оставиш, когато днес, утре стане вчера, няма да имаш спомени.
Понеже, когато само с това се и занимаваш ДА ПОМНИШ, се лишаваш от възможността да натрупаш нови спомени.
Живееш в сега.
Сега е единственото място, където животът може да бъде усетен.
Можеш ли да си пипнеш нослето в минал момент?
Само сега е възможно и още как!
С душата и сърчицето е същото.
Освободи мощната си животокадърност от това пустото бреме.
Дай си шанс - ловни мига.
ТОЗИ!
Дето до следващото изречение, вече ще е минало.
Спри се кри във илюзии. Вредно ли ляга, бре!
Как да ти мисля бъдеще перфектно продължително, като не мирясваш да се занимаваш с минало свършено.


Ама аз...верно го мисля !!!

То целият ни живот е едно забавление, но за кого точно незнам хахаха
Не се е свършил света!
Забавлявам се разбира се! Имам си две патета, които имат нужда от една щастлива майка, а не от вечно мрънкащата ми и страдаща страна)))) А и не мисли, че на нас "чакащите" ни е много лесно, но се стараем все пак заради вас. Имам приятелка чийто мъж също е моряк, ако знаеш колко пъти ме е вдигала посред нощите ревейки ми на телефона...и аз, скачам, обличам се и отивам да я прибирам от заведенията, изслушвам я и после я слагам да спи ....но това мъжа й никога няма да го научи.

Я се усмихни и се забавлявай! На всички ни е трудно!

Понякога отхапвай повече, отколкото можеш да сдъвчеш.

Някой видове плесен виреят без светлина и на умерена или висока влажност. Докато се върнеш можеш да се ориентираш към тях. Тук имам богат набор от различни култуи плесени, някой са с много красиви цветове.
Бурното море обичаш? Ами то не е ли, явно и аз имам идеалистични представи за него, все пак, да не сте в Саргасово море, то май е спокойно. А океана?

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Не си права.
Миналото, спомените са онова с което съизмерваме настоящето. Как без минало ще избегнем неговата повторяемост и ще живеем днес? Миналото май трябва да се помни, не да се вживяваш в него, а просто да се помни. Човек без минало, няма бъдеще, а без бъдеще няма настояще (брей, ама как го измислих това, а?!).

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Бива да се помни само с цел избягване на стари грешки.
Щото иначе какъвто беше Петърчо, такъв е Петър, такъв ще е и “бай” варианта му.
А какъв е смисълът от гл.т. на прогреса. Развитието по-точно. Щото то дали е про- или ре- е въпрос на оценка в бъдещ момент.
И как стои от Ваш`та вишка въпросът с често срещаният мерак да са точно ПОВТОРИМИ някои работици минали. Затова изказах мисъл, че е нездравословно.

ПП.?Обречени на безбъдеще ли са онези, които делийтват миналото, точно надявайки се на по-за-нататък.
ППП. “без бъдеще няма настояще”…недомислено е, заради временността ни, заради особеното ни човешко свойство да сме смешно закратко. Казваш ми, че понеже ще бъда, затова съм тук сега , така ли? Ми не е вярно просто.
ПППП. Като с какво било е изпълнено миналото на откровен егоист, освен с него самият?
Има да помни, че е бил такъв, за да е такъв сега.
И какво освен бъдеще на егоист би могъл да има.
=> минало=настояще=евентуално бъдеще
Не откривайте разликите, с думи прости.
Скука.

Ама аз...верно го мисля !!!

Морето!
Най-голямото събитие!
Как ме издига към върха си - целия
отново ме зазижда във кристала си.
В блестящото съжителство със люспите
на рибите - с крилете на комарите...
(Как ми тежаха дрехите - и тялото,
зазидано във паметта ми... Името.)
След оскърбителното, страшното във навика
да се живее - приеми ме!
Никога
аз няма да те принизя до своите
печални средства за очовечаване.
Аз ще живея с теб, тъй както рибите,
за да си върна детското доверие
в ръцете си, в нозете си. Прекрасно е,
че си голямо. Може би единствено
си вярно ти във строгата абстракция
на картите... В най-мътните ми спомени.
Как въздухът изгаряше хрилете ми,
и перките ми блъскаха дърветата.
И люспите ми падаха по пясъка
хилядолетия преди сълзите ми...
Море - и най-интимното движение
(с което се съблече пред очите ми
и се венча със въздуха... Ноември е.
Сезонът на легендите и чашите.)
Ти смъкна най-драстично цветовете си -
по-голо и по-истинско от въздуха
се извиси срещу ми... А делфините?
А тяхното грегорианско пеене
на старогръцки? О, море на изгрева.
Море на вечерта - и полунощите,
опитомено в толкова пристанища.
Върни ми и хрилете ти, и перките,
и радостта ми от живота в твоето
пространство, светлина...
А хоризонтите
как бягаха на пръсти по вълните ти.
Поети и моряци - в отчаяние
те гледаха - голямото събитие
в живота ни и може би единствено...
Прекрасно съчетание на толкова
несъвместими елементи - кончета,
актинии съзвездия и гларуси...
На пясъците - пеещата струя
на бившите скали... Но невъзможно е
да продължа по ръста ти със думите.
Ще спра, за да живея аз -
сълза съм
от скулите ти - тръгнала към устните.

Христо Фотев

‘Miracles R Us’ - No request too outrageous, no proposition too impossible.

Желанието за повтарянето на някой работици минали е разбираемо, защото ни харесват или защото не можем без тях (пример обядвам всеки ден, е за мен това не е вярно, по правилно е да кажа, храня се всеки ден, повторяемост породена от необходимост).
Дали е про- или ре- може да се прецени и чрез миналото, за да не ни се налага да правим оценката му в бъдещето. Защото "Късните констатации винаги водят до печални последици."

Ре ПП: Има ли такива? Ми не знам, не съм срещал.

Ре ППП: Защо да не е вярно? Всеки изживяван от теб момент е съобразно някакво бъдещо твое състояние, именно поади своята временност или закраткост. Не направиш ли това и това, кога ще го направиш щом си закратко и временно?

Ре ППП: А нима той е един и само един? Ами следващия? Сравняване и оценка, а не завръщане.
Прочита зависи от призмата, е тогава съжалявам. За теб.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

si ostava goljamata mi liubov..
Blagodarja, 4e mi pripomni!!

So goes the..love...

Ele!
Tova sym az. Dramati4no romanti4na, nostalgi4na, santimentalna, obyrnata pove4e kym minaloto, otkolkoto kym bydeshteto. Dali pomaga?! I don't care.
Ve4no sym v borba sys sebe si, znaesh me. Ti ne me li prie takava?! Ti ne kaza li, 4e pravja da se usmihvash 4esto? kakto ti men. I toj kaza. Stiga - jivej sega!! We'll see what it'll be in the future. This is our moment. Sega si e sega. Posle - idva vinagi po-kysno, nali. Mejdu sega i posle, oba4e, ima sekunda vreme. Milimunda daje. I kakvo znachi?! Vreme njama. Prostranstvo njama. Ima ni nas. Gubja si vremeto, tyrsejki otgovori na nevyzmojni vyprosi. Gubja si milimundite.
No regrets. Koj kaza?! Ne iskam da syjaljavam posle za sega.
Minaloto pre4i, kogato go rpevryshtam v idea fiks.
Struva mi se, 4e sym izgubila naj-hubavoto neshto v jivota si. Liubov.

So goes the..love...