Усещате ли

Младостта си? Питам, усещате ли Живота? И радвате ли му се? А????

Познай

I am scarred for life, but
it's not my flesh, that's wounded...

все по-рядко...

P.S.
Ма много кофти въпрос!

Аз пък вече не се нервирам за глупости. Като ми стане нервно си сипвам чашка винце

Е, докога ще е така?

Всъщност, зададох тези въпроси, защото снощи се сетих за любимите си баба и дядо...Толкова ми е мъчно за тях... Толкова са стари вече, и болни, а така им се живее, душите им са още жадни, но телата са изнемощели...
Като им отида на гости, се радват на младостта ми, на жизнеността ми, всеки път ми разказват по нещо от младините си, сякаш това ще ги върне обратно там, където са били най-щастливи...
Младостта е най-голямото богатство, трябва да го осъзнаем, докато не е станало късно.

Е, не ми се сърди и ти, Ясмина...

I am scarred for life, but
it's not my flesh, that's wounded...

Не се сърдя, само зададох въпрос и си чакам отговора...

На мен наистина ми се иска да се надявам, че всичко някога пак ще се оправи.
Този отговор задоволява ли те?

I am scarred for life, but
it's not my flesh, that's wounded...

е, това е вече някакъв проблясък във тунела, може би далечен слънчев лъч, парче възторг...посоката е вярна

А може би опитвам себе си да заблудя?

I am scarred for life, but
it's not my flesh, that's wounded...

Късно е вече да спреш. Върви, върви...

"Човекът е човек, когато е на път"

да

esto no es tan simple como parece

права си, знам го...и все пак понякога ми е трудно да се зарадвам на младостта си... Възрастните хора си мислят, че ни е лесно, но те си нямат идея пред какво сме изправени... И това, че младите хора нямали техните проблеми е такава заблуда, че... Нашите проблеми често са много по-големи от техните, дори на тях да им се виждат маловажни. Защо ли си мислят, че знаят всичко. Не знаят, а и може би пък има неща, които толкова ни тежат, че не можем да споделим с тях. Дали са се замисляли? Някога?
А младостта е хубава, но само ако е безгрижна...

Нервирам се, ама бързо ми минава, за около пет минути
А пък когато в момента няма как да реша някакъв проблем, просто забравям за него дотогава, докато стане време отново да мисля по въпроса. Няма смисъл да се ядосваме излишно, когато не можем да променим нещата.

Разбирам точно за какво става дума. Баба ти и дядо ти в същия град, където си и ти или не?

"...by day the Sun shall keep thee, by night the rising Star..."

Да. Но аз вече не живея там.