Към читателя

Невежество, заблуда, скъперничество, грях
духа ни завладяват и смучат от кръвта ни,
и свойта гузна съвест усърдно всеки храни,
тъй както просяците – гадините по тях.

В греха сме упорити, страхливи – пред разплата,
признаваме веднага, щом щедро ни платят,
и пак доволни крачим по калния си път
с надежда да измием с престорен плач петната.

Отдавна Сатаната – Магьосникът Велик –
Връз ложето на злото духа ни с блян приспива,
метала благороден на волята ленива
до капка изпарява като зловещ химик.

С конците на съдбата ни тегли по наклона!
Сред мерзости се ровим да вкусим благодат
и всеки ден е крачка към зейналия Ад,
но пак вървим без ужас сред тъмнина зловонна.

И както груб развратник гризе със сластен стон
гърдите похабени на уличница стара,
така и ние – скрито терзани от поквара –
насладата докрая цедим като лимон.

А в мозъка ни пламнал като кълбо от глисти
рой Демони вилнеят в пиянски див екстаз;
щом дробове разтворим, Смъртта се спуска в нас –
река подземна – с жалби и стонове нечисти.

Щом ножът и пожарът, отрова и мълви,
не са покрили още с бродерия забавна
платното на съдбите, разнищени отдавна –
не е докрая дръзка душата на, уви!

Но между всички твари – чакали, хрътки, смоци,
маймуни, скорпиони, пантери и орли,
пълзящи и ръмжащи, отблъскващи и зли,
сред скверния зверилник на нашите пороци

аз знам една ужасна, една безчестна гад!
Макар че тя не кряска, ни с подъл скок напада,
земята на парчета ще натроши с наслада,
с една прозявка само ще глътне този свят.

ДОСАДАТА! В окото хашишът гложди сладко
и през дима безсилно тя стърчи като кошмар.
И ти си близък с нея – с изтънчената твар –
читателю, приятелю притворен, мой двойник, мой братко.


Шарл Бодлер


Darkness is my mind
Talent is my wing
Evil is my soul

Когато няма на какво да стъпиш, стъпи на краката си!

не мога да се въздържа да не пусна и аз нещо...не знам колко близо до твоята идея, но...просто асоциация.
О, дъжд, о дъжд обилен и печален

О, дъжд, о дъжд обилен и печален
по тротоарите танцуваща вода!
Пиян, разголен, волен, вакханален,
но с черна маска ти танцуваш
безсмисленият танец на скръбта.

О веселост маскирана. ти с веселост
маскирана печал.
О весел плач! И танец под разхълцани
цимбали!
о вечер, зачената сред мрак,
но с буйнобял дъжд озарена. - Дъжд!
О клоун в погребални карнавали!

И ти летиш - лъчи и смях - и ти си бял,
безумен, по тротоарите танцуваща вода!
вечерен дъжд, понесен в танец шумен
над катафалка черен над града.

гео милев

i'll never be nobody's wife

Макар и експресионист, Гео Милев има в ранните си години опити да наподобява, най вече по структура на произведенията, най-великия френски символист - Бодлер. Вземи например стихотворението на Гео:

И В ТОЗИ ЧАС, КОГАТО С ПРОТЯЖНА
БЕЗНАДЕЖДНОСТ
безславно небесата отдръпват се назад
към някаква далечна, трагична безконечност -
аз нося свойте стъпки загубен в тъмен град.
Към някаква далечна, трагична безконечност
залязва улицата, грешният площад -
и всуе лстят вечерни жени с продажна нежност
по черни тротоари. . .
Не си от този свят!

О всуе лстят вечерни жени с продажна нежност. . .
- като кошмар страхотен сред тишина гробовна.
Реалността - нелепа, свирепа и върховна -
изправя се над тебе в злокобна безметежност.
Реалността нелепа, свирепа и върховна
изрича твоята присъда с горда нежност:
снеми от свойто рамо порфирата тъжовна
и отстъпи към тиха монашеска безгрешност!

...


и го сравни с "Вечерна хармония" на Бодлер:

Настава онзи миг, когато вятър свеж
като кандилници цветята полюлява
и в здрача мириси и звуци разрилява -
меланхоличен валс и вял световъртеж.

Като кандилници цветята полюлява
цигулка станеща - като сърце! - с копнеж;
меланхоличен валс и вял световъртеж!
Печално свят олтар, небето потъмнява.

Цигулка стенеща - като сърце! - с копнеж,
сърце, побягнало от черната забрава!
Печално свят олтар, небето потъмнява,
издъхва слънцето в кръвта си - сън зловещ.

Сърце, побягнало от черната забрава,
сред миналото лъч едва ли ще съзреш!
Издъхва слънцето в кръвта си - сън зловещ.
В мен споменът за теб като потир изгрява.

А от Гео Милев на мен също най-любимо ми е: дъжд, о, дъжд обилен и печален ...

Всички "гадини" лягат пред ВОЛЯ!

В кула от пламъци роден
за да твори с пламък...

Но волята не може да бди ежеминутно, всеки е имал своите моменти на слабост, а и ДОСАДАТА, безразличието, преситеността - това е голямата тема ...

Воля се гради като си поставяш цели и ги изпълняваш
Ако го правиш постояно, просто няма време да се оставиш на
течението да те носи. Трудът също калява волята,
защото по същество си е, малки поставяни ежедневно цели,
които ако се изпълняват носят морално удовлетворение

"Трудът калява"

Голяма поставена цел "кове" дебела воля при постигане, но по
същество трудно се постига

В кула от пламъци роден
за да твори с пламък...

mislq nawici se postigat po tozi nachin ne wolia
wolqta e momenten impuls...emocia...
koeto ne znachi che niama swoite stepeni i ne biwa da se izpolzwa koi kak iska

Strange is our Situation Here Upon Earth

Благодаря за наставленията в стил: "Здрав дух в здраво тяло" и "Трудът - най висше благо"

Но честно казано не разбрах защо издигаш толкова ролята на волята, ти си волева личност явно, разкажи за живота.

Цветята на злото растат на почва от добродетели-ти избери дали ще я поливаш.....
Виж колко в тон и с моята тема-синхрон на мрачини.

Пуснете ме в душата си за да ви покажа нещо....

An earthquake, spreading fire,
bursting ground, Satan scream -
the earth swallowing him back away...

Kai Hansen

BURN IN HELL