Платки - печатни

Абе тука много четсо се повдигат теми за изработването им. Като гледам повечето ги правим в Микрон. Не съм доволен ама май нямам много избор - или греша. Я дайте да видим кой каво е ползвал. Мене лично ме интересува да ги правят като хората (на вече проходните отвори от 0,5мм мамка му и да пускат писти 10 милса без да ги късат невидимо). Освен това да взимат единични бройки ( Как да си направя прототипите иначе) и да са в София ако може. За СПС съм чувал добри думи ама се инатяли на единични бройки. А и ако може да не искат Gerber файлове. Нямам време и това да уча тепърва.
Апропо с Orcad gerber-a става трудно. Как е при Protel-a.

Pravete gi v Botevgrad
firma OKTO 7
Botevgrad e na 50 km ot Sofia po magistralata
Triabva da nosite samo rutiranata pechatna platka na Protel-niama znachenie versiata-za predpochitane da exportirate faila do versia 2.8
12 mil e minimalnata shirina na pistata
minimalni dupki 32mil
cenata e okolo 3lv i malko za kvadraten decimetur-ednostranna
za dvustranna e pak gore dolu tolkova.
za shablon pak tolkova
dril bez pari
niama znachenie dali iskate edna platka ili poveche
za poveche cenata pada razbira se
maximalnia srok za izrabotvane e 1 sedmica
nai burzo 2-3 dni

Drill-a се прави лесно. В PROTEL си има специална подпрограмка за генериране на тия файлове в която можеш да си избереш не само типа на файла, но и да му зададеш формата, мерните единици и т.н. Ако обясниш по точно с какво точно не можеш да се пребориш ще се опитам да ти помогна. Лично на мен в началото ми беше проблем да задавам центъра на координатната система така че когато дадеш платката за разпробиване всички отвори да си дойдат на мястото. Преди седмица си купих една книга - Практическо ръководство за работа с PROTEL. Книжката е страхотна, издание е на Млад конструктор и последните няколко глави са само практически примери. Там има добри обяснения и за подготовката на DRILL-файловете.

И моята фирма веднъж прави една серия платки в SPS. Някъде към 50 кв.м. Резултатът беше плачевен - издължаваха ни се на партиди като имаше една от 100 тина платки които бяха с ужасно покритие. Опитахме да ги пуснем отново на каръча но резултата беше същия. Както и да е - бракувахме ги. По страшното стана после - след като ги налепихме се оказа че и метализацията на отворите не струва. На платката имаше области в които всички проходни отвори си бяха просто дупки. С времето резултата ставаше още по лошо - оправиш 2-3 прохода и след месец ти пристига отново.
Не знам дали това е масов случай при тях но това бе моят опит с тях. Иначе като мощности е много по голяма и модерна от Микрон. Проблемът е май в производствената дисциплина (То май и в Микрон е същия).

Taz firma mi e do bolka poznata......
Da si zapoqwal skoro tranzistor w korpus SOT-23 na krugli kontaktni ploshtatki .....
Ne izkam i da chuwam za OKTO 7

Az polzwam edna plowdiwska firma no te prawqt do 0.3mm patechka i rastoqnie mejdu patechkite.
S prohodnite otwori se sprawqt dobre.
do sega ne sum imal problem s prohoden otwor ot tqh.

Zapoiavat se i oshte kak, no iavno informaciata ti e stara.
Tozi problem e otstranen predi poveche ot 6 meseca.
Kato ne ti haresva si plashtai kato pop i si chakai meseca.

Ами аз ползвам само услугите на Микрон, но просто не ми е оставало време да търся други фирми. За големи серии цената е приемлива, за единични бройки е доста скъпо но .... пращам им само pcb файла, от там нататък те си правят всички, естествено излиза по скъпо, особенно за единични бройки. Но пък едностранните си ги правя тука, по метода с тонера, нямам време да чакам и едностранните да ми го правят тям, даже доста често прототипните платки са едностранни, верно много мосчета стават, но пък спестявам няколко дни чакане. Най-лошото е че при нас повечето неща са в малки серии, та често ми се случва да си пускам платките едностранни на ситопечата в рекламния ни офис, за 10 бр. дето ще чакам 1 месец ...... не че излиза по евтино но по бързо определено , за един ден стават.

е малко за ситно смд. а и 32 за проходен отвор. Трябва ми нещо по сериозно

на оркад го знам как става.По проблем са ми слоевете. На протел още не съм си играл. Нямам време да седна да го разгледам. Тая книжка за коя версия на протела е? Де да я намеря? Има ли за гербера нещо?

ще я караме е ясно. Там поне ме знаят - като сгафят и мога да им досаждам докато не се получи. Абе Тони, я кажи някаква по елементарна технология за къщно пройзводство на непретенциозни платки.

Да бе ToHu, кажи не ни мъчи. Аз използвам класическия фото с Позитив20 NaOH и FeCl3 и са получава ама ни пускаш муха за някакъв с тонер за който аз не съм чувал!!!

imam such foto-rezist za laminirane negatiwen na fimata MORTON ........

Na Mikron wchera im pratih edna platka .
No na platki proizwedeni ot tqh mi se e sluchwalo da ima "mustaci"
toest kuso mejdu sasedni patechki.
malko s prohodnite otwori se dunqt.
no za powecheto neshta izpolzwam taq plowdiwskata firma.
Kato im pratq file (PCB imam predwid) mi prashtat platkite nqkade sled 1-2 sedmici zawisi kolko sa natowareni.
ednostrannite platki i az si gi prawq tuk pri men :)))
Kupuwam gitenaks kojto e s nanesen fotoresist.
Malko po primitiwniq nachin stawa no patechki 0.4mm stawat i to dobre.

Винаги, когато стане дума за платки, някой споменава и този "метод с тонера", някой го хвалят, други - не. Би ли се заел някой да го опише напълно - как се прави???

Ами печатам в-ъ двупластова тракторна хартия, в-у горният слой. После поставям в-у платката и го гладя с ютията, тука далаверата е да уцелиш температурата, в момента съм я нацелил явно точно такава че да стопява тонера но не да почва да ври щото съм ги забравял по 10-ина минути и си се пренася много добре. После слагам в сярна киселина, 50%, при температура около 60 градуса, като я разредиш тя се загрява до около 100, изчакваш я да изстине, таман докато гладиш. Като го сожиш в киселината хубаво е с една четчица да и помагаш да се разтвори. После под чешмата и това е, като му свикнеш стават добре 0.2/0.3 но това е границата, скоро правих такава но нямах избор опроводяването беше направено от друг, при мене най-малките са 0.4/0.4 и си става супер. А да преди да пренеса тонера в-у платката я минавам със водна шкурка. В началото я и полирах но само със шкурката става по добре.


За твърдия фоторезист, от къде го вземаш, и как става ламинирането, специална машина, или може и на нормален ламинатор, в смисъл термичен. Е и цена ме интересува.

Че това с хартията не го разбрах. Обикновенна тракторна хартия с индиго ли имаш в предвид? Каде печаташ и къде слагаш платката и като гладиш?

За твърдия фоторезист.......ламинирането - може и на нормален ламинатор, в смисъл термичен. Имам на размер 30см ...дължина 300м за повече информация погледни '' morton electronic materials''

Kupuwam gitenaks kojto e s nanesen fotoresist---колко струва А4 формат и от къде

Аз използвам същятя технология, но с малки изменения.
Ето описание:
1. Печаташ огледален образ на платката в/у транспортното фолио от етикети за лазерен принтер (т.е. гланцовата хартия, която се изхвърля) вурху гладката страна.
2. Матира се платката с шкурка 200-400 и после се обезмаслява със спирт.
3. С ютия нагласена на най-горещо се пренася тонера в/у платката като се загрява за около 2-3 минути.
4. Платката след като изстине се ецва в смес от Кислин (който е солна киселина) и перхидрол 30% (на 200 гр кислин слагам на око 10-20 гр. перхидрол).
5. Тонера от платката се маха с ацетон.