Питане за възрастта

Здравейте, мили майчета.
С някои от вас се познаваме задочно от други клубове и все пак да уточня - аз съм все още бъдеща бъдеща майка, но напоследък се замислям върху нещата от живота (най-вече върху нещата от моя живот) и искам да ви попитам следното - на каква възраст родихте първото си дете? Беше ли планирано? Най-вече питането ми е за възрастта. Напоследък се улавям, че лъкатушя между двете крайности кариера-семейство и просто исках да попитам.
Благодаря ви предварително и ако сметнете, че темата не се вписва в облика на клуба - извинете ме! Искам само да кажа, че се радвам, че го има това клубче - четейки научих доста неща от вас!


Бъдете здрави!

Първото дете родих на 27г.И аз като тебе "лакатуших" между семейство и кариера.Чаках да завърша висше,после да намеря работа, която да ме удовлетворява, после да поработя малко защото специалист без стаж какъв специалист е ... и т.н. годинките минаваха. Сега поглеждайки от позиция на времето виждам, че съм сгрешила.Младите родители са по-близко до децата си в разбирането им, децата ги приемат по-лесно като приятели и вероятността да ти се доверяват като порастнат е по-голяма, а това ще бъде от полза за тях. Като се имат впредвид големите социални промени около нас, това значи , че ние и децата ни ще бъдем от две съвсем различни генерации едно забавяне може само да задълбочи още повече тези различия. Но мисля,че много задълбах.Това е едната страна на въпроса, а той има много страни. От друга страна имам добра професия,стаж по нея и т.н. Но както казват хората всяко нещо с времето си. Не разсъждавай много върху това. С второто си дете забременях съвсем случайно - без план, без сметки.Знай, че ЧОВЕК ПРЕДЛАГА, А ГОСПОД РАЗПОЛАГА. Дано съм ти помогнала.

Ти на колко години си, че се замисляш такива неща?

На 22 съм. И аз догонвам висше образование. И аз догонвам стаж... Но от едно известно време желанието да имаме дете е толкова силно, че всичко останало някак си отива на второ място. И за това ви питам - рано ли е?

az zabremenqh v pyrvata si bra4na nosht, kato po filmite, a ina4e zjiveehme 4 godini zaedno s myzja mi i mnogo -mnogo meratci za svatba nqmahme, prosto ni napynaha roditelite (imaha si malko po-ostareli razbiraniq). ta i na nas ni dojde kato grum ot qsno nebe, zashtoto prosto si zjiveehme dobre kato nebrakuvani! i dvamata ne bqhme mislili za detca, no iznenadvashtoto e 4e se izkefihme maximalno i sega blagodarim za tazi prekrasna slu4ajnost, a na deteto si kato porasne, shte i razkazja kolko romanti4no se e polu4ilo v pyrvata bra4na nosht i sym sigurna 4e shte i haresa, imajki predvid 4e nie zjenite sme si nezjni i romanti4ni naturi! taka shte znae 4e e rodena ot mnogo ljuboff!
rodih na 28god i da si priznaq 4estno sega mi e malko trudno da syvmestqvam i rabota i semejstvo, no mislq 4e se spravqm. syzjelqvam samo 4e ne sym go napravila po-rano! prosto sega zjivota mi nosi smisyl i se 4uvstvam zavyrshena, a predi da rodq ne znam kyde sym letqla i za kakvo sym si zjivurkala, ta zatova si mislq 4e sym pozakysnqla!
vypreki vsi4ko, mislq 4e e bez zna4enie vyzrastta na koqto da se rodi (razbira se da ne e v absoljutni krajnosti), vyprosa e da mozjem da osyznaem zna4imostta na syzdavaneto na 4oveshki zjivot i da imame zjelanieto i ljubofta da poemem otgovornostta da bydem dobri roditeli (v ramkite na nashite razbiraniq).

S pozdrav na-syrde4en, Vash priqtel ve4en:
Betanski_Patilanski

поне аз смятам така. Аз също родих на 27 първата дъщеря и съм доволна от избора си. Походих си, забавлявах се, изживях си лудориите за разлика от сестра ми, която роди на 23г.
Щото като родиш купоните спадат до някакъв минимум (ако, разбира се, си от тези майки, които гледат децата си). После започваш работа и купонясването остава в минало незабравимо.
Проблемът си е твой. Когато решиш да имаш дете това ще е правилния момент за теб. Аз смятам, че правилно съм избрала моя.

Наистина, че въпросът ти търпи много отговори и всеки сам по себе си е верния.Аз лично смятам, че "живеенето" не се изразява само в купоните,веселбите, събиранията. Те също са важни, защото оставайки в къщи с едно бебе губиш соцконтактите, ограничава се кръга хора с които говориш,това рефлектира върху самочувствието ти, но гледайки едно дете как расте ти също се развиваш и то като майка, а това е най-важното ти призвание в живота. Смятам, че ти си готова за това, щом пишеш че желаеш вече да си имаш детенце. Ако забременееш сега това ще бъде една осъзната бременност, ще и се радваш на всеки момент - как расте шкембето ти, как мърда бебето, ще обикаляш магазините без да купуваш нищо и ще си представяш как ще изглежда в дрешките от витрините. Това са щастливи мигове и аз искрено ти пожелавам да ги изживееш.

Имам приятелка която забременя без да иска (беше омъжена, но не искаше дете на този етап от живота си,тогава беше по-голяма от тебе).Така и не изживя тези неща.

Аз пък родих първото ни дете на почти 21 години. Студентка - работеща. За миг не съм съжалявала..Истината обаче е , че родителите ни много ни помагаха въпреки многото километри които ни делят. Със гледане когато се налага/сесии/ не със пари. За тях учехме за стипендии и работех/аз/. Живеехме на общежитие и приятелката ми също имаше детенце та ги гледахме на смени
Колкото за живеенето - също не смятам, че съм пропуснала нещо! Обичам да ходя на дискотеки/пример само//мразя да ходя в ресторанти.../ и спрях едва когато забременях със Сиси/на 32г/ и ми стана лошо в Клуб33 /бях във втория месец/.
Ако беше на 18 и надолу - да рано е!
Но сега вече е важно само желанието ви!Това според мен...

Аз родих дъщеря си на 25 години. Вече бях завършила и работех от 3 години. Точно тогава се почувствах напълно готова и осъзнах, че искам дете. Никога не съм разсъждавала кариерата или семейството са по-важни. Имах работата, която харесвам, поживях си и си походих. И в един миг разбрахме и двамата, че искаме дете. Оженихме се и съвсем обмислено и планирано то се появи. Разбрах, че съм бременна в края на "сватбеното пътешествие" в Деня на христианското семейство. Било добра поличба, ми казах тогава.
Според всеобщата представа се смята, че съм родила първото си дете на "стари години". Акушерките на всяка консултация повтаряха, че пределната възраст за първо дете е 22 години. Никога не съм обръщала внимание на това. Според мен няма такова нещо като "подходяща" възраст. Когато се почувставш готова и си убедена, че искаш дете, значи си в подходящата възраст. Това важи и за 1-во, и за 2-ро, и за 3-то дете.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

Написах постинга си, без да погледна на каква възраст си, а също и това, че силно желаеш да имаш бебе. Затова сега го редактирам.

Аз родих първото си дете на 27г. Не съм искала дете по-рано. Работех от 4 години. Не мисля, че беше късно. Имах достатъчно "резерв" да родя второ сега, на 32, и мисля, че дай боже, имам значителен "резерв" и за трето някой ден . Доволна съм от избора си.

На теб, обаче, както пишеш, много ти се иска да родиш дете. Ако наистина си даваш сметка за трудностите, които ще последват, ако все пак поне малко сте планирали със съпруга/партньора как ще го отглеждате- финансово, битово и кой ще ви помага, тогава мисля, че трябва да постъпиш според стремежа си. Но нищо лошо няма да се случи, ако отложиш до завършване и започване на работа. Ти си на 22, имаш достатъчно време пред себе си;аз не знам какви са тези акушерки, които говорят за "пределна възраст" на 22 г., това ми звучи адски глупаво.

Предимството на това да станеш родител по-рано е, че децата израстват и стават самостоятелни, а ти ще бъдеш достатъчно млада и не толкова ангажирана с тях- т.е. по-рано ще се освободите от обвързващите грижи за малки деца. Но пък образованието и професията също не са за пренебрегване....

Spored men dejstvaj sega - dokato oshte ne si zavyrshila. Ako az biah namerila pravilnia muj na tvoite godini (4-ti kurs gore dolu) stiah da go napravia. Moja mnogo blizka priatelka pochna da uchi vishe kogato dysteria j beshe na 2 godinkia tia na 21. Az i oshte edno drugo momiche pomagahme dokolkoto mojehme s ucheneto na majkata (biahme v edna grupa) i gledaneto na malkata gospojica. Suprugyt i e mnogo pechen i vinagi j e pomagal i poddyrjal (obrazec za tova kakvo az tyrseh :-))). Kogato zavyrshihme detence stana pyrvi klas i neshtata stanaha malko po-lesni. Tia zapochna rabota v hubava firma blagodarenie na chudesnata si diplomna rabota i ot togava gradi kariera. V momenta Adi e v 5-ti klas a priatelkata mi e goliam shef v druga prestijna firma. Taka che sega mu e vremeto da dejstvash za deca.
Az za razlika ot mojata priatelka si nameryh polovinkata predi godina i neshto. Sega malko predi da navyrsha 28 si imame sinche, koeto mnogoo ni radva. Karierata mi e v otpusk po majchinstvo i se nadiavam da ne izpusna mnogo ot sluchvashtoto se, no puk i ne mi se iska da propusna pyrvata dumichka, pyrvata stypka i drugi takiva neshta ..... Trudno e da se izbere.

No sym sigurna che kakvoto i da izberesh niama da syjaliavash.

Tzveti, az sam na 33 i mi predstoi da rodia parvoto si dete sled 3 mesetza. Slava bogu kadeto jiveia (v Irlandia) tova ne smiata za patologia, inache v Bulgaria predpolagam sam izkliuchenie. Moeto mnenie e - ako se chuvstvash gotova, dobre, no ne se poddavai na chujdi mnenia ot vida " ami vreme ti e veche" i pr. Taka che se opitai da analizirash do kakva stepen jelanieto za dete ti idva otvatre i do kakva e vanshno vlianie - priatelki koito imat bebeta, poditeli... Jivota si e tvoi i nas sasto ne ni slushai!

Абе какво дете на 22 бе:)

Аз родих на 27 почти и пак много рано ми се струваше - при това при мен имаше реални причини, поради които трябваше да действам спешно по въпроса! Ако си си здрава и права, както се казва, поживейте си още известно време, това е моето мнение разбира се;)

You don't fool me

Не може да се каже изобщо, че ти е рано, особено щом го искаш! Защото това е най-важното! Но искам само да ти кажа, че аз от сума време не мога да си завърша дисертацията, защото с малко дете и работа е много трудно. Вярно, че сигурно имам лоша организация, но това е друга тема. Ако обаче ти остава малко до завършването, може би е добре да изчакаш няколко месеца. Така поне няма да имаш защита пред себе си и по-пълноценно ще можеш да се радваш на мъничето :)
Иначе аз родих първото на 27. Като стана детето на годинка се върнах почасово на работа и веднага решихме да имаме 2-ро, причините са много.
Но на 22 имаш много възможност пред себе си и каквото и да решиш ще е добре. Защото времето не те притиска!

Успех!

Милена

между първи и втори курс в университета работех - продавах книги на Славейков :-)))
после отидох да живея с мъжа ми и имахме достатъчно пари, за да ми остане само следването...

забременях на 20, планирано (омъжих се на 18....), следвах, имах стипендия, мъжът ми беше завършил отдавна и работеше, родих на 21, после пак на 22 - не ми се отрази кой знае колко на следването - заради децата не съм прекъсвала - само се дипломирах две години след като си взех държавните изпити - при нас има и едното и другото......
а тогава все още трябваше да се ходи на упражнения, сега поне в СУ няма заверки - минимум от две години
е, не се явих на конкурси, но по-скоро от собствена глупост, отколкото заради децата.....
започнах да работя като редактор и коректор на 23 - второто дете беше на 8 месеца, първото на година и 9..... не ми е било лесно, отначало хазяйката ми бягаше от работа, за да мога аз да изляза да работя........ но пък от самото начало се ориентирах към работа вкъщи, вторият работодател наложи изискване да ползвам компютъри никакви хартии и досега си караме така - на 27 съм, имам и трето дете, работя основно вкъщи и основно на компютър - това е работата, която ме храни реално - децата не пречат да работиш или да учиш - децата пречат да правиш скокове, за които се иска да ги оставиш друг да ти ги гледа - на мен това ми пречи - не искам да ги тропосам на прабаба им за цяла зима, а аз да се подготвя за някой конкурс примерно, защото ми е по-важно да си общувам с деца, които са добре възпитани и приятни - по мой вкус :-))) а възпитанието, което им дава моята баба.......... мдааааа
значи конкурсите ще почакат..... от друга страна, ме е яд да гледам какво изпускам в професията, затова съм си намерила добър вариант - свободна аспирантура - не взимаш пари от държавата и ако ти се работи - работиш, ако те мързи или переш гащи и чорапи - сърдиш се на себе си...
но децата винаги са ми били по-важни.... аз на 18 се чувствах напълно готова, но мъжът ми се нуждаеше от дълга термична обработка, хем беше на 28 :-)))))
въпрос на предпочитание е

Парадокс воспитания в том, что хорошо поддаются воспитанию те, которые не нуждаются в воспитании.

Tova, na kolko si godini e ot po-malko znachenie v sravnenie s tova koga si gotova da imash dete - fizicheski (koeto veche si), psihicheski (koeto vizdam, che si) i finansovo (za koeto ne znam dali si).
Az sum na 23 i chakam moiata rozba prez mai mesec. Az sushto kato tebe si ia iskah i si misleh za neia i taka i stana - blagodaria na Boga, zabremeniah.
No ot vsichko nai-mnogo ne sum suglasna, che kupona svurshva kogato rodish dete.
1. zavisi koe za tebe oznachava kupon - v moia sluchai tova oznachava vreme za priatelki, vreme za vakancii i vreme za sebe si e.g. sport, magazini, parkove, izleti. Eh, che dokato rodia, niama da karam ski, kolelo ili kunki - da shte se vuzdurza; che niama da pia alkohol - mi az i bez tova ne pia; che niama da hodia po zadimeni zavedenia - ami az i bez tova ne sum goliam fen na zadrusteni s dim mesta. A nachin da se zabavliavash vinagi moze da se nameri - bremenna ili ne, s dete ili sama.
2.Pone v moeto obkruzenie, horata imat deca, rabotiat i se chuvstvat pulnocenni. Zashto az sushto da ne moga da go napravia??
3.Neka ne zabraviame kak ot fiziologichna gl. tochka puk i ot psihologicheska - kolkoto po-rano, po-dobre za teb, deteto i vasheto zdrave.
S pozdrav!

"Човек е голям, колкото са големи целите му!"

Аз имам еднао дете и родих на 27 години.Според мен жената трябва да роди до 35 години защото тогава многократно се увеличават рисковете и за нея и за бебето.Ако планираш да имаш повече деца е хубаво пьрвото да го родиш до 30 години!

Първото родих на 26, второто на 32. Искам да имам три.
Когато аз бях на 18, майка ми беше на 36 години (с три големи дъщери).
Когато дъщеря ми ще бъде на 18, то аз ще съм на 50.
Дали няма да гледа на мен, като на някое "изкопаемо", за разлика от мен, когато се възхищавах от младата си и красива майка, и тя беше за мен приятелка.
От мен съвет, искаш ли деца не отлагай!

си достатъчно готова и наистина има с кого може и сега да си родиш дете. Аз на 22 обаче нямах такива желания . Е имала съм разни мимолетни периоди, но за повече от седмица не минаваха. Обаче малко след като навърших 26 много ми се прииска бебе. Даже си го пожелах на връх Нова година и хоп месец по-късно бях бременна . Родих месец след като навърпих 27. Мисля, че бях достатъчно готова. На 30 1/2 родих втори път, за да имам време и за трето .
Моята майка е млада майка - родила ме е на 19 1/2. Никой в училище не я приемаше за моя майка и си спомням колко страдах от този факт като по-малка. Обаче като тийнейджърка бях много щастлива да имам толкова млада майка. На майка ми поради ранното раждане животът обаче не се стече много добре и сега вече прехвърлила 50те е доста самотна и тъжна. Знае ли човек какво точно му готви съдбата?