Антибиотиците

Ако имате малко време, интересува ме кога за първи път - тоест на каква възраст на детето сте му дали антибиотик?
Как да усетим дали наистина има нужда от него?
Темата е много актуална напоследък, но моя въпрос е конкретно за възрастта на първото даване на антибиотик. На нас още на 3 месеца (!!) ни бяха изписали, но детето повърна първата доза, аз спрях да му го давам на моя отговорност и оттогава изгнорирам изписаните антибиотици на 100% - за което лекарката после ми се кара ли, кара. За какво според вас си струва да се даде и кога да се избегне?

You don't fool me

много точно разпознаване на предвестника на антибиотика. Изградила съм си го този "нюх" автоматично и обикновено си знам - има ли температура - нбез антибиотик не минава.
Боря я бяха "зарибили" на 20 дена с антибиотик, щото МАЙ гърлото й било зачервено, но аз го пропуснах и тя за първи път пи таквоз чудо на 8 месеца.
Диди стартира на 4 месеца с вирус от каката и тогава получи първата си доза.

При нас сефтето беше на 8м.и половина, и дежурният лекар (понеже беше Коледа) предписа антибиотик 30 минути след като установихме, че има температура около 38,5 градуса Както ти разправях, после се оказа, че това било Розеолата, получи се обрив, и спряхме антибиотика, но и до днес трябва да казвам винаги, че вероятно е алергичен към този антибиотик.... Много кофти е така да се замъгли картината на заболяването със започването веднага на антибиотик.
Завиждам ти, че имаш сили за такава отговорност да отказваш антибиотиците, аз едвам устисках веднъж, доверявайки се на хомеопатията, и не сбърках тогава. Но просто има някои случаи, при които си е наистина наложително. Иначе е отвратително, че обикновено предписват антибиотиците на кило и за обикновена хрема.

Де да имах нюх и аз...ама нямам!
За Георги не помня кога е пил антибиотици, поне като съвсем малък не е пил. На 4 години със сигурност и оттогава знам че е алергичен към Гентамицин. Силвия пи антибиотик на 8-9 месеца заради гнойна ангина. Оттогава не е пила - и тази седмица лекарката и изписа обаче аз го пропуснах - като теб на своя/почти/ глава и още не съм ходила да ми се кара! "Почти" защото виках и друг лекар който изписва в краен случай антибиотик и е фен на хомеопатичните лекарства та и според него не бяхме за антибиотици. Това обаче не ме успокои и постоянно се питам ами ако грешим?! Въпреки, че Сиси е по добре - е, трия нослето чат-пат но кашлицата не е това което беше - тази нощ спа много добре и нито веднъж не се закашля...

Но и аз като Смайл - ако държи висока температура или съм убедена, че инфекцията е бактериална - давам антибиотик!
Но да ми лекуват вируси с тях....си мисля, че не бива!

за щастие педиатърката ни не е привърженичка на антибиотиците и обикновено изчакваме 2-3 дни докато видим дали ще има нужда от такъв. откакто малкия тръгна на детска градина през септември, почти през седмица вдига температура и боледува, но все още не е пил антибиотик. съществуват лекари, които за щяло и нещяло ги предписват, дали за свое успокоение или за да си вържат гащите. естествено има риск от влошаване на състоянието, когато е необходим приема на антибиотик и затова, когато се разболее детето го водя през ден на преглед или се консултирам телефонно с докторицата.
миналото лято, когато бяхме на море, малкия хвана някакъв морски вирус, придружен с диария. лекарката му изписа аугментин, аз не посмях да не му го давам и диарията естествено се усили, а аз се проклинях че се доверих на докторицата.

няма време

Аз дадох за първи път преди седмица т.е. Вики беше на 8,5 месеца. При нас беше неизбежно, защото е с пневмония. Даже ме е яд, че не започнахме от първият ден, а от третият.
На своя глава не бих взела решение дали да дам, да не дам или да го спра. Затова лекарите са учили 6 години. Макар, че и там има идиоти, де.
Откакто разбрах, че едно детенце на 2 годинки го лекували от кашлица 1 месец със сиропи и накрая починало и се видяло, че е била пневмония не бих посмяла да не дам.

аз ли бъркам нещо, но съм чувала, че диарията и повръщането са типичен признак за вирус? Не знам примерно бронхитът, ангината или пневмонията да си влачат като екстра и разстройството. А пък навсякъде се тръби, че при вирусни заболявания антибиотиците са безпомощни, поне до момента в който вирусът не премине в бактериална инфекция.

Ами синът ми е "закърмен" с антибиотици. От първия си ден, та до 6 месечна възраст все беше на антибиотици. Никога не съм се съмнявала в лекарите, които лекуват децата ми. Благодарение на тях детето ми е живо и относително здраво. Аз като че ли нямам такъв страх от антибиотици. Имам предвид, че вярвам безрезервно на педиатъра си и ако той изпише антибиотик, значи има защо. Не го подлагам на съмнения и не се двоумя. А и той не изписва антибиотици по телефона (четох нещо такова в дир-а май), нито ги изписва за "добър ден". И малко се учудих на една майка, която коментираше дози и концентрации антибиотици тук. Затова си има лекар, ако му нямам доверие - ще го сменя. Но да питам други майки какви дози да давам, как да лекувам това или онова... несериозно е за мен.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

Въпросът беше за това, че двама лекари изписват съвсем различни дози от съответния антибиотик. И двамата са добри, но на кой да се довериш? А в листовката му няма указание, поне и родителят да се ориентира. Например при Klacid-a има подробно описание, макар и на английски, и поне можеш да "си свериш часовника".

Първо - не се доверявам на група лекари, а само на един. Това, в случай, че не искам да полудея. Ако ме съмнява дозировка, бих попитала фармацевт. Те са много добре запознати с препоръчителни дозировки, показания и противопоказания. И второ - аз ако на лекаря не мога да се доверя, майките от форума ли ще ме светнат как да давам антибиотик???

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

нали не си мислиш, че сериозно някой от тук ще лекува детето си с антибиотик само по указания на другите майки? Аз намирам в обмяната на информация (дори и по тези въпроси) само положителни неща. Но както и друг път се е споменавало в този клуб, понякога лекарите на са това, което би трябвало да са, и не е излишно да имаш допълнителна информация по някои въпроси, които въпреки че не са от компетенциите ти, все пак засягат здравето на детето. Като изключим Аугментина, аз досега не съм купувала лекарство, на което поне малко да не пише дозировката, за това основно ставаше дума.

Това, което мисля съвсем сериозно е, че когато става дума за лечение на детето ми с антибиотици ще се консултирам само с лекар. С непрофесионалист няма да коментирам изобщо, защото нямам доверие на аматьори. Не виждам каква информация бих могла да обменя, която да не я получа от педиатъра. Специално моите лекари са точно това, което трябва да са. И според мен всяка майка трябва да намери такива за детето си.
С това не оспорвам изобщо правото или необходимостта на останалите майки тук да се съветват когато и с когото си поискат. Щом чувстват такава необходимост и това ще ги успокои или смятат, че ще получат важна информация - моля!
Така че, не виждам смисъл да ме осветляваш за какво "основно" е ставало дума и да се задълбаваме в конкретния случай. Това е без значение в момента. Темата беше за антибиотиците и аз просто казах какво е моето становище по въпроса.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

след 6 м. - Кайо, около 9 - Галя - и двамата с бронхит
:-(((

имаше възраст - между 2 и 4, когато имах чувството, че ще останат без черен дроб - не беше превантивна медицина, не беше алтернативна, не беше хомеопатична, не беше стоене вкъщи, не беше чудо - и пак опирахме до антибиотик, е, разгеле, прибрах си ги вкъщи близо за цяла година - само сутрин ходеха на немски, но с малка група деца и без да се пускат болни хлапета - та се закрепиха..... от последните примерно две години антибиотик се дава веднъж в годината - на Галя внезапните пневмонии, но като си спомня какво беше.... ад
а не всяка майка може да остане да работи у дома, тогава не ти остават много варианти на антибиотика


запомних аз твоята рецепта с меда - ако има нужда, ще я пробвам

Парадокс воспитания в том, что хорошо поддаются воспитанию те, которые не нуждаются в воспитании.

Дара, евала какъв лекар си открила, аз на никакъв лекар нямам доверие вече никога!!!!! Мен лекарите ме докараха навремето до нещо, което и до ден днешен не мога да си простя, а ходих при трима, точно когато бях с криза, която те диагностицираха погрешно!! Да вървят по дяволите, как да им имам доверие??

You don't fool me

Хич не съм за завиждане с моите лекарски и болнични преживявания. Аз през ада съм минала със сина ми. И лекаря, който го лекува е прекрасен лекар. Но на мен просто ми се наложи света да обърна, но да намеря най-добрия за детето си. На никого не пожелавам да мине през това, през което аз и баща му преминахме. Но ако безрезервно не се доверяваш на лекаря си, по-добре не се захващай изобщо с него. А лекари има всякакви - и прекрасни професионалисти, и пълни идиоти. Явно не си имала късмет, за което съжалявам. Не знам как е в София, но тук има 3-4 (да не кажа и 2-3) педиатри много добри и се знаят в целия град.
А иначе и на мен ми се е случвало със отчупено ребро и спукан бъбрек да ми кажат доктори, че дори нямам пукнато ребро...

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

Да де, и аз съм попадала на свестни, но откак си изпатих тогава, просто вътрешния ми глас все ми нашепва, че не може в нищо да си сигурен!!!

You don't fool me

Не грешиш !
Само, че започвам да се чудя тези доктори дали са достатъчно квалифицирани или пък са много страхливи?!

Абсурдно е ние майките да решаваме дали да даваме или не антибиотик . Но на практика с това тяхно бомбандиране с антибиотици ни принуждават да вземаме решения по интуиция........

Аз не съм давала досега (1.5 г). Лятото една докторка на морето ни изписа въпросния аугментин (извинявам се, ако бъркам името) за висока температура, която очевидно беше прегряване. И то след като ни изчете дълга лекция как сме могли да доведем дете под 3 г. на море?!?! И на отговора ми, че сме говорили с 2-ма педиатри преди да репим тя ни прати те да ни лекуват. Да не коментирам останалата част от прегледа...
Аз си звъннах в София и изчакахме 24 часа само със свалящи температурата препарати, които редувахме. Та така на следвашият ден вече беше 37.5, а на по-следвашият детенцето си беше ОК! Та спасихме положението.
Определено бих направила всичко, ако мога да го избегна. И сигурно, ако нямам доверие на лекаря (което почти винаги е вярно! за съжаление), ще питам 2-ри преди да го дам!

Ами да, абсурд е. Само че аз ако го бях давала всеки път, сега щеше детето 4 пъти да е пило антибиотик, а то не е, и щом се е оправило и без него, значи излиза че интуицията ми е бил по-вярна от лекарската преценка. Тъпотия голяма. Ако почувствам, че детето е много зле и не върви към оправяне и аз ще дам веднага - то се знае, просто не ми се иска да се окаже че съм го давала напразно - както би било във всеки от досегашните случаи, в които са му го изписвали!!

You don't fool me

Аз се страхувам дотолкова от антибиотиците, доколкото честата им неоснователна употреба води до следните неща:

1) бактериите стават резистенти към тях и тогава, когато детето наистина има нужда от лечение с антибиотик ТОЙ НЯМА ДА ПОДЕЙСТВА.
2) за съжаление заедно с безпорно полезното им действие прекалената им употреба води до увреждане на бъбреците, черен дроб и др.