Раздал се

Той се е раздал.
Без остатък.
Направил е много хора ... може би щастливи , може би доволни. А може би весели, присмивайки му се на отдадеността за другите.

Сега е сам.
Просто е.

Нищо си няма, никой не го е грижа за него.
Толкова е просто.
Хората които са взели от него са имали късмет да получат нещо негово от което са имали нужда. И са продължили живота си по-добре от преди. Благодарение на него.
Той е щастлив, че е помогнал. Не го интересува че е сам, че никой не се интересува от него. Той е щастлив че е помогнал някъде някому.

Какъв е той ?
Глупак? Луд? Светец ли ?
Хората са торби с лайна пред него. Хилещи се при това.
Аз искам да знам за какво е живял той ?
За да зарадва едни торби с лайна ли ? За да зарадва себе си ли ?
Всеки живее за да радва себе си. Егоисти сме. Някои от нас обаче го правят по странен начин. Ощастливяват другите за да зарадват себе си. Изживявайки като на филм чуждото щастие.
Знаете ли какво е това ?
Това е мъртвият добър човек.
Живеещ за другите, защото за себе си е твърде късно. Вече не е жив.
Знаете ли как умират тези хора ? Убиват ги. Задушават ги. Погребват ги живи. <- Торбите с лайна.
И знаете ли кое е странното ? Повечето хора притиснати сред другите стават торби с лайна. А някои - като него - не. Мисля че той вярва в себе си и в онова, за което живее много повече, отколкото в идеалите на торбите с ... квото там беше... Вярата му е по-силна от смъртта.
Само че аз не го разбирам. Не разбирам защо умира. Умира радвайки торбите ... с ...
Може би е решил че един различен като него да има сред тях, си струва да му помогне. Може би трябва да си бил в пустинята за да оцениш оазиса ? И че си струва да вървиш към него до последен дъх. Надеждата умирала последна.
А може би се надява да събуди спящите умове ... на тези на които е помагал.
Понякога се получава, нали ?
За какво по дяволите си струва да умре човек ?!

*

Да си струва да умре добър човек?
- заради друг човек, но само ако от смъртта му зависи живота на другия?
- заради нещо - идея, мечта - понякога човек е убеден че си струва

А защо по дяволите смъртта трябва да струва нещо? Тя не е ценна. Смъртта на добрия човек е загуба за останалите живи (защото за мъртвия не съм убедена).

А защо е живял добрия човек? - може би за него целта е била да помага на другите и да ги прави щастливи? - смислена цел. Колко хора имат цел в живота? Смислена цел!?

Не съм съгласна.
Каза нещо много правилно обаче - всеки е егоист
Така е и с помагането и раздаването - пак го правиш за себе си, защото те прави щастлив. Защото има нещо много специално в това да видиш усмивка, която ти си предизвикал и огънчета в очите, които ти си запалил. Прекрасно е, не - опиянаващо
А иначе всеки има нужда някой да му подаде огън понякога. И не се случва често. Но това не е защото "се е раздавал" или не - просто не се случва често...

егоист. В най-крайния и негативен смисъл, който може да има тази иначе съвсем нормална дума. Eгоист e до такава степен, че се приема като някакво върховно благо, което трябва да се раздава на порцийки на простосмъртните. Изисква от тях да са щастливи от това, което им дава, после изисква и да го боготворят. Не ги пита имат ли нужда, понеже приема нуждата като напълно задължително условие за всеки човек. Недостатъчен си е, защото се храни като вампир с чуждата необходимост от него, била тя истинска или измислена. Лъжец, защото не се е раздал без остатък. Иначе нямаше да е "щастлив, че е помогнал на някого" - фактът, че е удовлетворен от собствената си хипотетична добрина го прави не напълно отдаден. Напълно отдадения не е щастлив, не е нещастен - просто не е никой, защото не е запазил нищо за себе си. Този сам си организира катарзис. Ползва другите за дребни актьори в гнусната си, миниатюрна пиеса, на която е единствения зрител, почитател, критик, творец, сценарист, режисжор. Нещастен е в очите на другите, защото само си мисли, че ползва някого. Същински Дон Кихот с вятърните мелници, но далеч по-гротескно. Нещастен е също така защото мисленето му е до толкова болно, че не е в състояние да познае удоволствието, което ти носи простичкото докосване или от
симбиозата, която може да съществува между двама. Ще гледа отстрани и ще си мисли, че е режисьор, пък никой няма да го вижда - не от неблагодарност, просто защото няма за какво да сме му благодарни. От естественост. Виждал ли си колко красиви и естествени могат да бъдат хората? Ако видиш някъде
този, за когото разказваш - покажи му и на него, дано да може да види.
Между другото. Няма добри мъртви хора, нито има лоши такива. Мъртвите хора са мъртви хора. Нека си почиват в мир - няма нужда да им се приписват характеристики на тленни обелки. Според мен.
За какво си струва да умре човек ли? Кой пита всъщност? И що за комерсиалност. Това, че можеш да оценяваш живота и всичко в него не означава, че можеш да оценяваш и неговото начало и край. Умираш, и толкова. Винаги можеш да си измислиш причина, група хора може и да я приемат като стойностна, и толкова. Смъртта е единственият ти абсолютен избор в тоя живот. Заместители няма. Умирайки за нещо просто начесваш собствената си краста, крастата на цял народ или на цялото човечество ако щеш. Обаче смъртта нито подбира, нито й пука за човечността ти. И слава богу. Иначе щеше да е ебаси бюрокрацията и там.
Що се отнася до надеждата. Вчера си говорихме с една приятелка точно за това - че надеждата се намира на дъното на кутията на Пандора, заедно с всичките болести и нещастия на тоя свят. Надеждата е порнография за мозъка
ти. Нещо такова.
Здравей. Аз още съм добре.

________________
И откъдето мина трева не никне.

Всички сме егоисти. Аз не знам някой, който да не е. Всъщност... хм, а бе има някои хора, които може би не са. Или поне е много трудно да се вкарат в някакво определение за егоист - било стандартно или не. Обаче се сещам за съвсем малко такива и то определено са в напреднала възраст. Но като цяло всички сме егоисти и тия дето ги описваш също. Пък тва дето го пишеш, аз не бих могъл да го направя. Не, че не разбирам, защо го прави, който го прави, нямам и нищо против това (даже, ако се прави по подходящ начин, може би бих го и одобрил), ама не изпитвам никакво удовлетворение от правенето на такива неща. Понякога правя разни неща, които приличат на това, но само гледани от страни. А в основата си нямат нищо общо, но когато другите не знаят мотивите ти за нещо, кръгът на възможните интерпретации се стеснява страшно много. И си го квалифицират до най-близкото нещо, за което се сетят приличащо по външен вид на направеното. Пък, ако аз не реша да отрека нещо, тогава пък съвсем. А, аз за сума ти неща, си ги оставям хората да си мислят, каквото решат, щото не ми се обяснява или пък смятам, че обяснението ще е по-гадно от това, което са си помислили сами. Пък и когато никой не ми го е искал, за кво да се бутам между шамарите
Иначе знам и такива хора, които описваш, обаче нещо не мога да им се сърдя. То всъщност, аз на никой не се сърдя, де. Щото, кво да се сърди човек на другите. Сърденето си е глупост като цяло. Даже и на себе си не се сърдя. Може да се дразня от разни неща, може и от себе си да се дразня, ама не се сърдя за нищо.
За умирането - когато умрем всички сме добри. Но за нищо не си заслужава да се умре. Много се съмнявам, че в реална ситуация бих го направил за каквото и да било.

всички имат цел в живота...
дали я знаят е друг въпрос, пък и не им е само една целта - да разберат коя е

---

в спора се ражда твоята истина

бях тръгнал да ти се обяснявам нещо,ама то няма смисъл.Ще ти го кажа накратко.Не си в час,не си наясно,не знаеш как стоят нещата,не можеш да знаеш.Не се и опитвай-смешно ми е.

mix

Яко.А сега си представи,че това е само една малка част от него.Не най-важната,просто по...видима.Представи си,че той не живее за да го тълкуват.Не му пука дали му се смеят,ругаят,дали го плюят или славословят.Просто е решил,че ТАКА ТРЯБВА.Сблъсъкът с определени житейски ситуаций са го променили.Създал си е свои морални норми и начин на поведение.Не мисли дали са по-лоши или по-добри от общоприетите и не изпитва нужда да ги проповядва, и налага.Не иска от другите разбиране(самият той не се разбира много-много)и съчувствие.Не го заслужава,защото всъщност дава много по-малко отколкото може.Засега.И накрая-той също е торба с лайна.Като теб и мен.И ще си остане такава, ВЪПРЕКИ теб и мен.
П.П.Струва си да умреш,ако си ЖИВЯЛ.

mix

смешно. Ама лъчезарно смешно такова.... радвам ти се, че ти си в час. Има и още едни хора, дето и те също са много в час, и на тях им се радвам. Не ме мисли и не ми обяснявай, пия си чая и нямам никакво желание да тръгваш да ми обясняваш. Най-малкото, защото ако погледнеш горе в дясно над постинга ми ще видиш, че пише Re: Well, което само по себе си малко обезмисля жеста ти.
Мда, не съм в час. Аз когато е трябвало да съм в час, съм ходила на училище, ама взех, че го завърших преди едно известно време. Написаното от теб оттам нататък, след това за моя час, е доста глупаво и наивно. Ама ще ти се усмихна, много съм добронамерена сутрин. Поздрави, най-искрени.

________________
И откъдето мина трева не никне.

що бе
като цяло е права и това дето го е написала е в по-голямата си част вярно, особено принципно. Може би е малко крайно, но като цяло е вярно.
По-странното е, че и ти си прав. Само, че в частност и с оглед на това, че същото, което си го написал за нея, важи за теб (конкретно за тази частност, за друго не ми е работа да знам), на мен наистина ми е странно, че си прав. Сигурно нищо не разбра, ама голяма работа. То и на мен не ми се обяснява.

Съгласна съм. Единственото, което бих добавила, е отговора на още едно "защо", обаче някой друг път - когато не е понеделник.

Човек не всеки ден е способен на подвизи!:)

се намесих в толкова личния ти пост,увенчан с Re: Well.Обикновенно не съм такъв.Обикновенно,когато започнат да ме"нищят"на обществено място се изнасям или се правя на"азтоянегопознавам".Ама свършиха обикновенните работи.И вафлите,и локума-дето го разтягате насам натам.Ти разбрали АЗ какво ти казах.Можеш ли да си представиш,че ми е малко гадно да се правиш на последна инстанция.Той Е идикъв,не бе не ,той Е онакъв.Ти такива хора не познаваш,не можеш да им се поставиш на мястото,не знаеш какво им е(чувства ,мисли и т.н.)Единственото което можеш е да ги погледнеш и да избълваш глупостите,който смяташ,че си видяла в тях.И е съвсем възможно да не си права.Или?Може и аз да бъркам.Нали?Да.
П.П.И аз ще ти се усмихна,аз пък съм добронамерен вечер-личи си,нали.

mix

Аз ли съм тъп,или....Не разбра ли, не ми е нужно да си представям нищо.Аз това го живея и повярвай ми, хич не ми е лесно.Еле пък с тия многознаещи тълкуватели,дето и цял живот да ровят пак няма как да хванат и 1/10 от цялата картина,обаче отворят ли си устата и аз чак се стъписвам и почвам да си викам-"Бе мааму.....да не съм верно чак толкова изпростял",чак за симбиоза и естественитекрасивихора,и докосването и копринаихлор....аааа,аз да не съм за 2 стинки АМАН,бе.

mix

stanal si cinichen be ratched.
kvo kato e dal a?
mi da e i vzel de.
az kvo da napravim che ne e vzimal a?
i nema takav film da znaesh!!!!!!!!!!!!
toj bil dal a ne bil vzel a?
are sa be gotin.
pito plateno e v jivota
muhahahahahahhahaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa

голяма глупост съм написал но е могло и по голяма да бъде

тука всеки бълва глупости - за това е клуба. Къде видя да се правя на последна инстанция? На няколко места подчертавам, че това е според мен, сиреч - моето мнение. Ако не ти харесва проблемът е твой. Толкоз. Нямам какво да ти кажа повече.

________________
И откъдето мина трева не никне.

аз говоря за конкретната тема на Уел, написана с дадените думи, и за блудкавостта на дадения ни псевдосветец, на който сигурно трябва да построим и светилище. Май няма смисъл повече да коментирам, тука по традиция си е лудница и блудкавостта е на мода. Сори.

________________
И откъдето мина трева не никне.