Някога...
37 отговора
907 прегледа
Заключена
Някога...
Някога, когато се срещнем
Най-напред ще се огледаме изпитателно.
Ти ще помислиш с леко злорадство:
"Остаряла е..."
Аз по женски ще съм състрадателна:
"Измъчен е. Косата му е побеляла..."
Ще се питаме после за децата, за здравето -
внимателно, както в район на лавини.
Додето единият грешна стъпка направи-
и се срутят над нас незабравените години
със сляпа тъга и със сляпа нежност,
с беззащитност на цвете,
с остротата на ножа.
Ще се викат очите ни откровено
и безнадеждно,
кожата ми ще си спомня твоята кожа...
Може би ще се прегърнем безмълвно,
неистово
там, насред улицата,
насред земята...
Или с усмивка фалшива ще се здрависаме
и ще си кажем:
"Беше ми много приятно."
Най-напред ще се огледаме изпитателно.
Ти ще помислиш с леко злорадство:
"Остаряла е..."
Аз по женски ще съм състрадателна:
"Измъчен е. Косата му е побеляла..."
Ще се питаме после за децата, за здравето -
внимателно, както в район на лавини.
Додето единият грешна стъпка направи-
и се срутят над нас незабравените години
със сляпа тъга и със сляпа нежност,
с беззащитност на цвете,
с остротата на ножа.
Ще се викат очите ни откровено
и безнадеждно,
кожата ми ще си спомня твоята кожа...
Може би ще се прегърнем безмълвно,
неистово
там, насред улицата,
насред земята...
Или с усмивка фалшива ще се здрависаме
и ще си кажем:
"Беше ми много приятно."
Re: Някога...
Кое ли определя какво ще запомним от някого? Има хора, от които всичко хубаво получено съм зачеркнала абсолютно, сякаш не е било. Не че не помня. Но с лицето насреща ми няма да дойде хубавото, а лошото. А има и хора, от които си спомням само усмивки. Сигурно е имало и неща огорчителни, но по-доброто е останало. Защо става така различно с различните хора? Не говоря за любовите, аз съм от тия, дето не вярват за "неръждясващите" неща. По принцип си се чудя.
- - - -
"Всеки има толкова грижи, колкото може да носи."
- - - -
"Всеки има толкова грижи, колкото може да носи."
Re: Някога...
а може би
няма да се срещнем никога повече,
един прекрачен праг,
една хлопнала врата,
един забравен поглед
и лавини от несподелености.
Ще се лиша от излишности,
от баналната фалшивост на неискренни очи, душа, сълзи.
ще те огрея със любов
защото това ми остава.
Няма да мисля, няма да бързам
няма дори да търся.
Нещото вътре в мен ще крещи, беззъбо и безсилно да
събере отново твоята душа със моите очи.
Ще дъхвам ароматната ти кожа в
безсънните самотни зимни нощи.
Ще вкусвам аромата на излятата ти нежност
в прекрасните мигове на сливането.
И това ще се отпечата в мен.
Сега.
Там някъде дълбоко в мен..където в ехото на тишината се
чуват капки...капки в пещера...от сталактид.
Капки дълбаещи и градящи...
една любов, една усмивка и повей на топлина....
Не, няма да запазя спомен, защото ти си тук във мен
живееш в мигът ми
няма да се срещнем никога повече,
един прекрачен праг,
една хлопнала врата,
един забравен поглед
и лавини от несподелености.
Ще се лиша от излишности,
от баналната фалшивост на неискренни очи, душа, сълзи.
ще те огрея със любов
защото това ми остава.
Няма да мисля, няма да бързам
няма дори да търся.
Нещото вътре в мен ще крещи, беззъбо и безсилно да
събере отново твоята душа със моите очи.
Ще дъхвам ароматната ти кожа в
безсънните самотни зимни нощи.
Ще вкусвам аромата на излятата ти нежност
в прекрасните мигове на сливането.
И това ще се отпечата в мен.
Сега.
Там някъде дълбоко в мен..където в ехото на тишината се
чуват капки...капки в пещера...от сталактид.
Капки дълбаещи и градящи...
една любов, една усмивка и повей на топлина....
Не, няма да запазя спомен, защото ти си тук във мен
живееш в мигът ми
