Може би

За нея ти на всичко бе готов
тъй нежно я държеше за ръце
а тя те гледаше със толкова любов
и даваше ти своето сърце.

За тебе тя на всичко бе готова
във своя свят живееше безмълвно
изпила би дори отрова
и би отдала се на теб напълно.

За нея би ругал и би мъстил
защото искаше да бъде твоя
за нея би дори убил
без нея просто нямаше покой.

Имам един съвет и един въпрос:

За тебе тя на всичко бе готова
----------
изпила би дори отрова /"Изпила би най-силната отрова" - или нещо подобно, защото ти липсват две срички, за да е пълен ритъма/

За нея би ругал и би мъстил
----------------------
за нея би дори убил /"За нея би дори човек убил" - поради същата причина като по-горе/

А въпросът ми е - какво става после? Някак си краят ми се струва "отворен"...предполага последващо "НО......."
Защо не опиташ да го доразвиеш?

mnogo mi haresa :)))
imam edno predlojenie ako priemash:)
dali ne moje da se opita i sus "pokoia"
vmesto "pokoi" kato posledna duma?

Destroy the myths you have to, if wise to be you want

Спомени, спомени

Минало време...

Добре де, а сега какво

Стил "Ромео и Жулиета"

Може би случайно аз те минах
Може би, може би
Може би се пазиш от години
Може би, може би

Но този ден, да го върна аз не мога
Хубав за мен, но за теб е лош деня
Тъй че дете, да повториме, за бога
Защо пък не, все е същата беля

За нея би ругал и би мъстил
защото искаше да бъде твоя
<<за нея би дори и мен убил
защото тя бе кацнала на моя>>