пак на Д... :(

И топлата есен в живота навлиза
а мойта душа от край време е в криза
красивите клони със пъстри листа
успокояват погледа и викат мига.

Мига - изчезнал, както лятото жарко
мига стопен сред безброй небеса
мига който свети тъй ярко
както никое чудо в света!

Дори реките сега са студени
забързани силно във порив - напред!
и малките камъни по тяхното устие
не спират водите - те чакат привет!

Жадуващи хладната ласка
очаквашщи беглия взор
остават си те покрити
и чакащи хладен порой...


...........................бих се радвала на мнение.....

Опитай отново!

Луташ се в началото, за да се загубиш съвсев накрая

ОК - мнение
Дразнят ме тия отворени гласни в края на всеки стих- прекалено много са.
Кофти начало - банално.И май не само началото.
Четеш .....и нищо не остава.
Разкарай я тая рима като ти пречи!Опитай да си изкажеш мислите по-свободно.
Щото има хляб в туй дето си го написала,само че не е поднесено добре.

П.П. И не ми се връзвай на критиките - то туй най-лесното,ама правенето

Съгласна съм, че нищо не се случва, но не това е, което дразни...поне според мен.
Прощавай, но не бих я посъветвала да разкара римата..Аз съм точно против това - да се редят отнесени думички и те да се считат за поезия, само защото са подредени и написани една под друга. Трябва да се "напипа" подходящата рима, а не да се постави коя да е, само и само да има близко звучене.

Иначе това, което най-дразни моето ухо е ритимът, или по-скоро липсата му.