Za Drona

По повод на твоя бележка в тема отворена от Натали в Беинса Дуно пускам и тук мнението си защото може и да не го видиш там.
Много отдавна не бях влизал, а още по-отдавна не бях писал нищо. Диалога ви с Натали ме подтиква да взема отношение.
Аз мисля, че наистина единственото което притежаваме е изживяването, а освен това са си и лично наши, което обаче се определя именно от отношението, което имаме към явленията, събитията и света и живота като цяло. Всеизвестно е, че към един и същи предмет, двама могат да изпитат две коренно противоположни изживявания. Значи - изживяването не зависи от обекта. Той в момента, такъв какъвто е, е един и същи и за двамата, но преживяванията им са различни защото отношението им към обекта е различно. Поради това, че сме уникални и няма двама еднакви, оттам и уникалността на преживяванията ни - в този смисъл преживяванията ни са си лично наши. Иде момента да попитаме: "Чии наши?". Наши, но на кого точно от "нас", защото бидейки в тези клубове се предполага, че имаме някаква елементарна култура за нашия окултен организъм. Едно от "деленията", които можем да направим е на две. Една висша, неумираща същност, която се "облича" във всяко ново идване на земята в една по-нисша същност - съвкупност от менталното, астралното, етерното и физическото тяло - т.е. егото или нашата личност.
Аз съм напълно съгласен с теб за това, че отношението ни се формира от други (родители и вся остальная). Но това се отнася за личността ни, за егото. Не и за висшата ни същност. Когато приключи конкретното пребиваване на земята, остава да съществува само висшата ни същност и единственото което остава като "наследство" от съответното пребиваване е само екзистенциален опит от милиардите преживявания на личността. Този опит формира оношението на висшата ни същност към живота, която следва да се усъвършенства посредством нови и нови слизания на земята. Така, че още по-"наши" са тези преживявания които са в резултат на това отношение. Но докато сме на земята това отношение и съответстващите му преживявания са в по-абстрактен вид и стоят като една глобална програма която през целия ни земен живот стои във "фонов" режим.
И така на въпроса ти: "И си се чудя така безцелно, има ли отношение, което да си е лично мое, неповлияно от нещо си друго - религиозна, етническа, расова и т.н. принадлержност...", аз бих отговорил, че има и такова, но то е онова последното за което писах - отношението на висшата ни същност. Обикновено "гласът" на това отношение е доста тих за "ушите" на личността. И голяма част от противоречивите, депресивни състояния на човека се дължат на "сбиването" между глобалната програма на висшата ни същност и оформените(знаем от кого и какво) програми на личността(егото).

Но причината да взема отношение по въпроса не е толкова за това което писах досега. Аз исках да споделя по-друга тема. А именно за важността на отношението, както на личността така и на висшата ни същност към всяко проявление в живота.
Привидно съществува един парадокс в земния ни живот. Знаем, че всяка наша постъпка (в това число не само действия, но и мисли и чувства) определят бъдещите ни събития, обстоятелства, преживявания. Т. е. всичко което сега ни се случва е определено от миналите ни действия (включително мисли и чувства). Излиза, че онова което ще ни се случи е строго определено. От друга страна се казва, че ние определяме бъдещия си живот. Но как би станало това, ако това което ще ни се случи е строго определено? Къде е свободата на нашия избор, ако това което ще ни се случи, не подлежи на избор? И тук е точката която е от съществено и изключително важно значение за всеки "духовно вървящ". Да, ние нямаме избор по отношение на онова което ще ни се случи, то е отдавна определено (от нас) и много строго степенувано и планирано (от духовните йерархии) за конкретния ни живот. Нашата свобода обаче е свързана с избора на отношението, което да имаме към всяко едно от тези неща, които така или иначе ще ни се случат в живота. Това е точката, мястото в което са ни предоставени повече от една възможност за избор. Избор на врата през която да минем и пътека на която да стъпим. Но стъпили вече на тази пътека не можем да не я извървим, можем само да избираме новото си отношение както към нея така и към онова което ще срещнем на нея.
За това е толкова важно едно правило което Беинса дава: " Не пренебрегвайте малките неща!"
В какво се състои изборът в най-общ план? Знаейки вече, че онова което ще ни се случи през този ни земен живот е съвместно решение, преди да "слезем", както на висшата ни същност (Духът и Душата), така и на духовните йерархии и е с единствената цел да ни стимулира или коригира, можем да имаме две глобални посоки на отношение. Едната посока е спонтанната проява на отношение на личността към всеки отделен случай. А другата - на съучастие както към онова което ни се случва, така и към ефекта от него върху нас. При първата посока, личността или егото има глобалната стратегия на съпротива. При втората липсва съпротивата, а дори субективно възприеманите от личността неща като "негативни", вече се възприемат като единствените полезни за нас. При тази ориентация вече, можем да възприемаме нещата като по-глобални или по-локални упражнения, като всяко "негативно" явление можем да разглеждаме като какво иде да "упражни" в нас.
Веднага, само още " на първо четене" мога да посоча две ползи. При втората посока на отношение използваме точката в която имаме възможност за избор и минаваме през друга врата, което ни определя съвсем различно бъдеще(ако ще и да е в друг живот). А втората полза, ако щеш от чисто личностна гледна точка е, че негативното изживяване от съпротивата (при което се източва енергия от нас) се обръща в позитивно(при което увеличаваме енергията си) в резултат на работния процес от "упражняването" в наша полза, като при това присъства и привкуса от състезателния характер на акта. Да не говорим, че в такъв момент "осъзнаването" е най-реализируемо в сравнение с които и да било други практики. (В движение посочих и трета полза.)
Желая ти успех!

Сама се чудя как прочетох толкова дълъг постинг от началото до края. Обикновено не ги чета.
Имейлът ми е [email protected]
Обади ми се да ти пратя нещо извънредно интересно. Или поне така ми се струва.
Да, ние не притежаваме нищо друго, освен собственото си отношение май...и не можем да работим с нищо друго, освен с него. Останалите промени идват косвено.

Пу и на мене - [email protected]

Защо не го постнеш това извънредно интересното тук? Така ще си спестиш прaщането на няколко имайла.

Все пак ако не го постне.... [email protected]

Ne, sutor, supra crepidam.

Good point! Чакай и аз да се застраховам: [email protected]

[email protected]

и без това съм точно на такава вълна (за това как възприемаме случкващото се около нас)

По този повод- един приятел казва, че има хора, на които живота им се случва, а има и такива, които си случват живота...

Always look at the bright side of your life...param....param-param-param

Оки приветче,
Няма да те питам къде се загуби толкова време, защото...
А иначе, мисълта ми е за Избора. Избор винаги имаме и той никак не е малък.
Имаме право да изберем декорите за следващата сцена на която ще играем. Имаме право на избор за страна, време, родители, социум, както и за по-глобалните изпитания, през които ще преминем. Имаме избур ежеминутно, всеки миг, всеки дъх е избор.
Да , някои от нас се затрудняват в избора си, но за това си и има 'помощници" има си и "косултанти", помагащи ни с по-големият си опит. Някои са невидими и ги считаме за гласове от подсъзнанието, други са очевадни...
Но, как бихме могли да осъзнаем погрешността на някои свои действия , ако не ги предприемем? Как бихме натрупали опит, ако сме изцяло предвидими в действията си?
Вярно, има си определени закономерности от които не може да се избяга. Има си Карма, има си и причини и следствия.
Но изборът в живота ни е именно в провокирането на тези причини които ни променят, които ни обогатяват с усещания, спомени и ... познание за живота.
Смисълът на живота е в това да се живее, а не да се умува как се диша правилно.

Наминавай по-често де!

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

ако се наредя и аз на опашката, дали ще извадим ряпата?

[email protected]

Съгласна съм за Избора и за това, че той никак не е малък.

Бих искала да добавя, че избора е свързан със свободата и отговорността. Каква е връзката? Свободата е право да избираш! Ако имаш само една възможност - това не е свобода и нямаш избор. Изборът означава да можеш да избереш между няколко алтернативи. Но това не значи обезателно да избереш само хубавото. Както казва Ошо: "Рай без право да избереш ада, става ад... Ако не си избрал вярно, свободата става проклятие, но ако си направил правилния избор, тя става блаженство. От теб зависи дали превръщаш свободата си в проклятие или в блаженство. Ти напълно отговаряш за този избор."

[линк]

Sorry, link-а не се вижда от тук. Сигурна ли си, че това е правилния линк?

"Forbidden
You don't have permission to access /book/karma/ on this server."

Можеш ли да го копираш и постнеш или да ми го претиш на майла?

Мерси в аванс..Дейти

и при мен е така

ех, тъкмо да хвна натали в грешка и ти ме изпревари!

Ne, sutor, supra crepidam.

Колега, поразително еднакво мислим и действаме!

Само се различаваме по мотивацията - целта ми не беше да хвана Натали в грешка, а да се докопам до книгата.

Значи, не "целта е една, а пътищтата много", а "целите много, а пътя един"

Ne, sutor, supra crepidam.

Уpок тpетий.

Паpадокс лишь со стоpоны является таковым. В своей
целостности он замыкается в самостоятельную систему pавную нулю.
Любое самостоятельное создание, в пpеделе своего совеpшенства,
является своим создателем. И этот пpоцес одновpеменный, то есть в
любой точке вpемени существуют оба. Смотpи на вpемя, как на
условность. Плывущий по pеке, ощущает течение, но это не мешает
увидеть всю pеку в целом со стоpоны. Истина - это как pаз взгляд
со стоpоны от вpемени, хотя она условно находится в нем. Любая
мелочь сегодня, может стать завтpа главным. Увидь эту мелочь,
создай ее. Ты всегда можешь стать pучейком поpодившим свою pеку
вpемени, впадающую или вытекающую из основной.


Това как ви се струва?

Все едно аз съм го казал

Ne, sutor, supra crepidam.

Заблудили са те думите. Целта е една - да се достигне до инфото. Пътищата са различни, а пък те от своя страна са на различна мотивация/цел. Стана ли пълна кашата?

Я по-добре кажи това (дето все едно ти си го казал) на български? Че не мога да си го преведа точно от руски.

Плийз..Дейти

В Ошо имам тема на тая тема с превод на 3 урока на български. Предполагам си я прочела и не си проявила интерес.
Както се казва в един от уроците-учението се дава на ученика, не на любопитния.

Поклон Oki,

имах нужда от време за да размисля ... То пък едно размисляне; по-скоро припомняне.

От практиката или от друго но започнах да си губя спомените. Ние помним най-дълго това, което е засегнало най-дълбоко чувствата ни. И това, което ме изненада в този процес на новопридобито безпаметство е, че наред с другото са си отишли и най-тежките и покъртителни моменти.

Та като прочетох темата ти ( разпечатах си я и си я четох няколко пъти) ми текна да видя, какво е останало в мен като спомен - покъртително малко - основно спомени свързани с усещания.

Не че напреднах много с ровенето, но в един момент се оформи мисълта, че може би сме извънличности в моментите на спонтанност; когато правим нещата без причина и на въпроса:"защо направи така?" - вдигаме смутено рамене и си се чудим на акъла.


Изцяло се присъединявам към това, което казваш за "упражняването". :)))

Успех и на теб.