Цитати

Исках да споделя с вас този кратък откъс от книга.



С една дума - поет. Мироглед. Пламенна, отчаяна натура. Пише стихове. Обича цветята и добрата манджа. Красотата е достъпна за него. Разбира от психология. Познава жените. Вярва в тяхното предназначение.

:))) Е, то мойте цитати са предимно поетични, та... :)))

"По-лошо от несбъднатата среща
е само туй, че може да се сбъдне."

Н. Заяков

Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.

Ами Трамелчо, вземи да драснеш два три реда и да обясниш повече,
така е някак много подвеждащо.

Исках да изкарам само малка част от един откъс, но ако го направя, ще осакатя дълбочината му...Затова ще напиша целия такъв...Надявам се, че няма да имаш нищо против...От книгата " Не се влюбвай привечер " на Валентин Пламенов...

" - Пий!..
Мая пиеше вонящата ракия и трепереше от страх...
- Танцувай!..
Мая танцуваше...
- Кючек!..
Мая започваше кючек...
- Събличай се!..
Със замаяна глава Мая се събличаше и малко от малко се стараеше да наподоби стриптийз...
Риджи и неговите приятели пиеха зверски, с погнуса, разбиваха чаши и бутилки в стената, ставаха, искаха да я опипат, падаха, лазеха, гърчеха се...Само Риджи, като че ли не усещаше алкохола, отведе я в малкото коридорче и със сила я облада...А после я върна при оргията...
Мая не пророни нито една сълза...От устата й не чуха въздишка или проклятие...Някъде шумеше София...Този град, който никога не беше чувствала близък...Беше се амбицирала единствено да мъсти...На кого?..Защо?..Те са силни...Те са жестоки...Те са брутални...ВИТИЗ...Колко далеко остана ВИТИЗ...Мамо, майчице мила...Дали все още има хора, които ходят на театър?..Които след театъра отскачат до ресторанта не за да въртят бизнес, а просто да хапнат, и да се приберат в жилището, което няма да им напомня ежеминутно, че са се продали, за да го имат?..Нима има хора, които не се страхуват?..Макар, че страхът...Тя познаваше страха, откакто се помни...Тясната особа на къщата...Вятърът, който разплакваше боровете в планината...Той говореше с хиляди гласове на малкото момиче...Ослепителната светлина, рожба на играта между слънцето и снега...И тази невероятна чистота...Повече нищо нямаше да бъде чисто и светло в живота й...Трябваше да се раздели със светлината от детството си...Бавно...На глътки...Клоунът от цирка...След, като се колеба три дена, реши да му подари мечето - единствената си играчка...Клоунът дълго гали детската главица...После се разплака...Сълзите издълбаха черни вади, по напудреното му лице...
- Каква искаш да станеш, момиченце?..
- Ар...тист...ка...
- Артистка?..
- Артистка...Като тебе...
- Като мене?..Недей да ставаш, като мене...
- Защо, толкова си смешен?..
- Не всеки, който е смешен е щастлив...
- Че защо ти трябва да си щастлив, щом като си смешен?..
- Защото щастието е по - ценно от всичко...
- А какво е да си щастлив?..
- Не знам...Никога не съм бил щастлив...Може би човек е щастлив, единствено когато му е все едно дали губи...
- Какво да губи?..Играчките?..
- Играчките...Жените...Децата...Всичко...Да губи...
- Нали ще пазиш Мечо?.. - обърка се детето...
- Разбира се...
- И ще го водиш винаги със себе си - да те гледа?..Все едно, че аз те гледам...Обещай...
- Обещавам...
- Благодаря ти, миличък!...
А после клоунът излизаше на арената, напудрен наново, смешен...И Мая се гордееше с новия си приятел...

- Защо мълчиш?..
Ръката на Риджи я улавя за косата, вдига главата й...Мая го гледа втренчено, като хипнотизирана...
- Напих се...
- Ти?..
Четиримата са се проснали, хъркат из мансардата...
Нейните съюзници...Заедно с тях си отмъщаваше на обществото, което не я прие...
- Кажи, че ти е гот!..
Нищо, Мая, преглътни го, Мая, страшното вече мина, сега той може само да те убие...Ще те заболи съвсем малко и толкова...Та ти отдавна...Още от квартирата на артиста...Още тогава си прежалила тялото си, Мая...
- Гот ми е!...Гот ми е!...Гот ми е!...
- Това да ти е за урок...Да не си пъхаш носа там, където не ти е работа, сладкиш!..
Вече го беше чувала...Да, да...Подобно нещо й каза артистът, който я подготвяше за Витиз..." Къде си се набутала...Тия среди...Пусти мерак...Там нямаш работа...Там трябва да си с дървена глава и с нерви от въже...Няма какво да правиш в театъра...

Мая мълчи, прекрасните и кафяви очи са сухи...В мансардата четиримата пиянски се провикват...Осъзнават се, отново търсят ракия...Грозни, подпухнали, страшни...Отписали сами себе си...Силата е всичко...Мачкай слабия и лази пред силния...Защо попадна на тези изроди, Мая, след като искаше да мъстиш?..Или мъстта има тяхното лице?..
- Ако искаш, остани... - трепва нещо в гласа на Риджи...Даже да опандизят Хайнц...Ще те отърва...Знам как!..Нечистата му длан, погалва косата й...
- Остани, а?..
Риджи хваща рамката на леглото и истерично се затриса:
- Остани при мене, Мая!...Остани, остани, остани!...
А след това, отвратен от моментната си слабост, забива юмрук в лицето й...
- Ставай да танцуваш, курво!.. "

Тук Очите гледат Вътре...В Човека...Ненатрапчиво и Тихо...

De nocte consilium...

Днес пазарувах и непрекъснато в съзнанието ми се блъскаха две понятия: полезно и непотребно, а разума безспирно сипеше доводи и търсеше златната среда ... После се сетих за нещо, което съм чела много отдавна ... Нека е за всички, които пазаруват ...:))

"Купувачите на непотребни вещи са винаги по-мъдри отколкото си мислят - купуват си дребни мечти. При покупката стават деца. Всички малки непотребни вещи, чийто вид ги примамва да си ги купят, като знаят, че имат пари, те придобиват с щастливото изражение на дете, събиращо миди по плажа - този образ като никой друг придава цялото възможно щастие. Събира миди по плажа! За детето нито една не прилича на друга. То заспива, стиснало в ръка двете най-красиви и когато му ги отнемат или попилеят - какво престъпление, да му откраднат външни късчета душа, да му изтръгнат парченца мечта! - то плаче като Бог, комуто са откраднали току-що създадена Вселена".

Фернанду Песоа

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

"И сам Шепърд е Шепърд" и "Сама жена не е жена, но две жени не са един мъж"...това са така наречените максими и морици....който иска мога да му пратя известно количество смехории във вид на разказчета.

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.

Добре де предавам се аз съм един провокатор / конспиратор / агитатор избора оставям на теб
...

ето и нещо кратичко на което се натъкнах скоро:

"Почти всички хора преминават днес маскирани през живота и никога не се знае колко човечност се крие зад техните маски и колко достига отвъд тях"

мисля че всеки човек заслужава да се опитаме да погледнем отвъд маската му макар че от него зависи докъде би ни позволил да го направим и най-вече дали ние го заслужаваме

"- Още няколко дена и те - Чеди кимна към астронавигаторите - ще получат всички данни. Тогава ще се заловите за работа вие. - Чеди въздъхна. - Казват, че нямало нищо по-страшно от влизането в нула-пространството. Може би...
- Аз ще ви намеря място в пилотската кабина. Там има едно малко кресло зад охладителя на индикатора на скоростите. Един социолог наистина трябва да види корените на вселената, безпощадна и убийствена за живота, който прелита през черните й дълбини като чайка в нощен ураган.
- И все пак прелита!
- Да, именно в това се състои най-голямата загадка на живота и неговата безсмисленост. Материята, пораждаща в самата себе си сили за собственото й разгадаване, натрупваща информация за самата себе си. Змия, захапала опашката си!
- Говорите като древен човек, който е живял тесногръдо, малко и без радостта на познанието.
- Всички ние, както и преди трийсет хиляди години, се оказваме тесногръди и малки, щом застанем лице срещу лице с безпощадността на света.
- Не вярвам в това. Сега ние много повече сме разтворени в хилядите духовно близки хора. Струва ми се, че нищо не е страшно, дори гибелта, безследното изчезване на такава малка капка като мен. Въпреки че... извинете, аз говоря само за себе си.
- Че аз не ви и почувствувах като учителка от втори цикъл. Но знаете ли колко страшна е думата "никога" и колко трудно е да се примириш с нея? Тя е непоносима и аз съм убеден, че винаги е било така! Откакто човекът е започнал да възкресява чрез паметта си миналото и да надниква с въображението си в бъдещето.
- А пък светът е изграден така, че това "никога" се повтаря през всеки миг от живота, то май е единственото неотвратимо повтарящо се. Може би истински е само оня човек, който е намерил в себе си сила да съчетае дълбокото чувство и това безпомощно "никога". По-рано, а и сега мнозина са се опитвали да премахнат това противоречие чрез борба с чувството. Щом ни чака "никога", щом любовта и приятелството са само процес, имащ неизбежен край, тогава клетвите за любов "до гроб" и "вечно" приятелство, на които толкова са държали нашите прадеди, са наивни и нереални. Следователно колкото повече студенина има в отношенията, толкова по-добре - това отговаря на действителната структура на света.
- Нима не виждате колко не съответствува това на човека? Ами че кой в самата си основа е устроен като протест срещу "никога" - отговори Гриф Рифт.
- Никога не съм мислила за това - призна си Чеди.
- В такъв случай приемете борбата на емоциите срещу мигновеността на живота, срещу безмилостната безкрайност на вселената като нещо естествено, като една от координатите на човека. Но ако човек е съчетал в себе си дълбочината на чувствата и въпросното "никога", не се учудвайте на неговата тъга!"

"Часът на бика", Иван Ефремов

~не че ме няма, има ме, обаче ме няма~

а дали е така?....

[линк]

~не че ме няма, има ме, обаче ме няма~

100 г. черешов сироп
100 г. нектар от праскови
60 г. зелено кюрасо
Студена чаша, слага се лъжичка по лъжичка, за да не се смесят. Оставя се лъжичка вътре и когато чашата се напълни се изкарва бавно.




А бяхме млади...:-)

Мразя необразованите и невежите.Мразя надутите и фалшивите. Мразя завистливите и злобните. Мразя вкиснатите, подлите, дребните. Мразя всички обикновени тъпи хора, които не се срамуват, че са тъпи и малки...
Обичам честността, свободата, обичам творението, обичам да стигам докрай, обичам всичко, което не стои като наблюдател и не имитира с мъртво сърце"

Джон Фаулс, "Колекционерът"

Gledaite dnes ot 18:30 predvane po televisia Evropa kudeto u4astvam az i regionalen predstavitel ot Plovdiv!

.....and let the sun shine....

...
Интересно дали някога ще напиша моята "Четириминутна готварска книга на Чарлз Ароуби"? "Четирите минути", разбира се, се отнасят за активно време за приготовление и не включват самото готвене, което трудно може да се определи. Преглеждал съм няколко готварски книги с така наречените "бързи рецепти", но това е чиста заблуда, защото техните "петнайсет минути" на практика означават трийсет, да не говорим, че съдържат упътвания от рода на следното "замесете меко тесто". Почтените здрави люде, към които ще адресирам книгата си, няма да са длъжни да умеят за замесват "меко тесто", нито дори да знаят какво представлява то. Но те ще бъдат епикурейци. При храната и напитките, както и при много други (но не всички) неща простите радости са най-добри и това е известно на всеки интелигентен, обичащ себе си човек. Веднъж Сидни Аш предложи да ме посвети в тайната на специалните вина. Отказах с презрение. Сидни мрази обикновените вина и е нещастен, ако пред него няма някоя скъпа бутилка с дата отгоре. Защо заради някакви си прищевки да унищожаваме усета на небцето си към евтините вина? (Естествено, нямам предвид онази отвара с вкус на банани.) Постоянните дребни удоволствия са една от тайните на щастливото съществувание и ако някой от тях могат да бъдат евтини и бързо да се осигуряват, толкова по-добре.
...

Чудех се в коя от темите да включа този цитат, дали в готварската или тук.
И реших - по средата.