Първата татуировка

Хайде да си поговорим за първата татуировка. Разкажете за нея или пък за първия Bodypiercing. Предполагам, че част от хората тук имат татуировки.
Ето и моята история:


Беше най-неподходящият за правене на татуировки сезон – изключително топлото лято на 1994, а на мен ми се струваше 10 пъти по-горещо, защото упорствах да нося кубинки на босо (1994 – Nirvana rules). Реших да си пробия пъпа, след като гледах един клип на Aerosmith с Алиша Силвърстон, където тя си прави пиърсинг, татуировка и скача от мост с въже. Информацията, че и Мадона си е сложила обеца на пъпа съвсем затвърди решението ми.
По това време в София имаше 2 профи студия за татуировки и едното от тях (съдба!) се помещаваше в гаража срещу моя прозорец. Събрах смелост и прекрачих прага. Студиото се оказа доста уютно, чисто и пълно с живописни хора. Единственото смущаващо нещо, беше че младежите нямаха голям опит в Bodypiercing-a и че експериментираха върху ентусиасти. Но аз не знаех това. Седнах на стола, ако не безгрижно, то поне с мантрата, че съм в ръцете на професионалисти. Татуист А се надвеси над мен с един пистолет за пробиване на уши (!) и след кратък размисъл ми предложи сама да хвана и изтегля кожата на корема ми. На мен ми прозвуча като да кажат на някого, когото оперират от апендицит : ”Ето дръж тука, дето ще режа!” и се възпротивих. Тогава Татуист А повика един здрав в ръцете клиент, който ми направи обездвижваща хватка и се зае да асистира. В операцията асистираше и Татуист В, които ми предложи в прав текст: “Ако искаш дръж ръката ми! Ако те заболи много – стискай!” (!!!) И аз стисках, щото такива лиготии като местна лидокаинова упойка, тогава не бяха познати. Започна се истинско клане, защото пистолета за уши не върши никаква работа при пробиване на пъп, където острието трябва да премине през двойно повече плът. След около 2-3 минути борба (която ми се стори векове) аз станах горд притежател на обеца на пъпа и останах такъв в продължение на месец, докато организмът ми не изхвърли чуждото тяло.

Но какво е един белег?!? Междувременно се бях запалила по татуировките. Запленена, поглъщах с поглед tattoo списанията и изчитах всичко наред. Накрая си харесах една татуировка, която много би вървяла на пиърсинга ми (който изпускаше бял секрет). Татуист В се опита да ме разубеди. Каза, че на корема “не е хубаво да се татуираш”, ама кой ти слуша! И така един особено горещ летен ден, Татуист В сложи райбера на вратата, надъни на мах Gorefest и задълба с единица по кожата ми. Единица означава, че в машинката е сложено само едно острие. Използва се за очертаване на контур. Малцина бг профи татуисти владеят добре работата с единица, защото се изисква изключително стабилна ръка, особено пък върху меко женско коремче. При най-малкото трепване, поддаване на кожата, линията се криви. От друга страна, корема е най-болезненото място, защото там минава т.н. linea alba – сплит от всички нерви. Мнозина корави мъже се отказват от татуировка на корема...но не и аз! На туй отгоре Татуист В ме накара да стоя права по време на процедурата и да не дишам, за да не подскача иглата. Чувствах се все едно съм попаднала в Ада!
След 3 часа се сдобих с желания дизайн – shadow цветенца, нещо като украсата на порцеланова паница. Излишно е да казвам, че “това на корема ми” не беше “онова от списанието”. По-късно закрихме тази първа татуировка.

Екшънът продължи вкъщи, където баща ми бесня 2 часа пред вратата на стаята ми, а майка ми се опитваше да го успокои. Накрая баща ми влезе, спокоен вече, и ми обясни, че с тази татуировка аз съм “белязана за цял живот”, че съм “пропаднала жена” и “никой няма да иска да ме вземе”.

Mnogo interesna istoria :) Niakoi beshe se izkazal che Estacada ne razbirala ot Body Art i ne triabvalo da e moderator... neka da prochete toia posting i pak da go kaje :)

Az mnogo skoro se nadiavam da vi razkaja podobna interesna istoria.. tyi kato sym se navil mnogo seriozno (sys sydeistvieto na Estacada) da napravia pyrvata tatuirovka... Ne biah v stranata za kratko.. No skoro skoro.. :)

Az moje li za poslednata a?:))))

Btw, tochno az mai sam toia "korav" maj deto se e nasharil zdravo, pak oshte sabira sili da si napravi prostulutia nadpis na korema, ufff i tva shte stane...

Inache parvata v telegrafen stil : mai mesec, 1992-ra, Mario, liavoto ramo, oshte stoi, ama ne bih kazal che se zabeliazva mnogo v cialata haida-borneo-irezumi kompozicia po racete :)))

:> i na mene mi beha kazali che na korema bolqlo mnogo i mnogo hora ne izdurjali no tui kato bqh reshil da proverq ajeba dali ne me lujat ot minalata zima si imam edin baia golqm nadpis na korema 2 reda dosta izchanchena gotika cherveno i cherno pri romi na 2 puti go pravihme che ne stigna vremeto za zapulvane na ftoria red nishto osobenno moga da kaja che ot vutreshnata strana na bicepsa beshe po nepriatno tui che :> davaite smelo nai veroqtno zavisi nai veche ot strukturata na korema :> dali imash slanini ili nqmash primerno :> az imam dosta tui che moje bi tfa e bila prichinata da ne boli shtoto po prikazkite na horata si misleh che bilo ujasno a se okaza che ne e nishto osobenno :>

Bre nashia, az moga da ti kaja, che lichno sam razrevaval 110 kilogramov maj, dosta nasharen po racete i krakata s edno tattoo na korema :)) Baia goliam nadpis EL DIABLO, half full, half sheding... tai che razni hora....

mutant, не изключвам възможността при някои хора коремът да не е толкова болезнено място.
Когато си правех третата поредна татуировка на корема (преплетени европейски fantasy дракони от край до край) към петия час от болка...заспах.

защо разправям историята за първата татуировка. не за да се изтъкна "какъв съм мъж", а за да ви опиша какво беше дереджето на tattoo art-a в България преди десетина години. Арт в случая е доста силна дума. Но пък имаше ентусиазъм и екстремизъм.

А тези, на които им предстои да си направят първа татуировка, да не допускат моите грешки. Сигурна съм, че и до момента има места, където могат хубаво да ви "разкрасят", че и добри пари да вземат за това.

nito puk az go kazvam za da pokaja "kuv sum muj" tauirovkite nadali sa kriterii za mujestvo
prosto otbelqzvam che iavno ne seki sluchai e tolkova boleznen

lovehate mi az sum 135 kg nqkude
tui che nadali tfa che edi koi si e bil 110 kg ima nqkfo znachenie

Ahum, i az tva vikam:)

Моят пиърсинг на пъпа също беше с пистолет за пробиване на уши...само че обицата още си стои,а са минали някъде 5 месеца,но все пак си е грешка. Знаеш ли когато я махна след колко време ще мога да си пробия отново пъпа ,но с игла ?! Казаха ми,че след 3-4 дена могат да ми сложат обица независимо от "дупчицата" ,която ще остане евентуално след първата дупка...
А за татуировка съм се навила яко ,но ще почакам до пролетта,а също така ще отида в някое добро студио,за което съм убедена ,че няма да се учат на мен ...най-вероятно в Сф...

...But the dreamer is never alone
Always trying to catch the moon

Ah, che hubava tema...puk dori imam kakvo da kaja po vuprosa::

V edin moment ot mladejkiq mi jivot me spoletq proizshestvie, koeto:
1> me postavi na leglo za nqkolko meseca;
2> stana prichina za beleg na kraka mi, koito puk beshe oficialnata obosnovka pred roditelskoto tqlo za purvia tattoos;

...ta lejeiki si v bolnichnata obstanoska se zasilih da se durja jiva kato cheta filosofia. V posledstvie smenih matematikata [kum koqto bqh vmaniachena] s filosofia i jivota mi, obrazno kazano, trugna po drug put. Tova donqkude me postavi v zavarenoto polojenie da oceleq.
Ottam doide i ideqta kakvo shte nosia na kraka si:: shiroko otvoreno oko ot vutreshnata strana, koeto ot ednata strana produljava v stranni pletenici [po precenka na tattooista] nagore po glezena.

Spored nqkoi experti tova e obiknovena jenska zavrunkulka [sujalqvam ako ne citiram tochno], no za men si nosi smislovata natovarenost, taka che ne se pritesnqvam.

P.S:: Dali boli na korema? Ami men ne me bolq. Samo pri trupchinkata na kokala stiskah zubi - qvno mi e chustvitelno mqsto. Mislq, che slaninite v sluchaq ne sa faktor:: az sum 52 kg [166 sm]

Дипломатът не казва "има лаещи котки". Дипломатът говори за котки, когато другите говорят за кучета.

ПЪрвата беше преди 10 години някъде, е по близо е до 9, но все тая. Беше при Марио... То тогава май само той и качо са бачкали ми се струва ;) Е, не се учеха на мене, ама не стана точно това което исках ... добре обаче, че ме разубедиха да не си правя като на Бон Джови черепа. Кой тогава да знае, че това не е като блузките и не можеш да го сменяш през ден (спокойно, знам че по чистите от вас ги сменят по два пъти на ден, но аз се привързвам сантиментално към мойте и ги нося повече време). Е сега, тогавашният бичи череп го няма, но пък и той свърши работа. Запали ме по рисуването. Нищо особено не беше. Все пак рамото е едно от иделаните места за първа рисунка. Не боли, работи се бързо... Чудо :)

Iako The Gathering, a?:)) ami ako si re6ila da se risuva6 ne 4akai do proletta - sega e nai - dobriq sezon za tva. ako si se interesuvala bi trqbvalo da znae6, 4e tattoo se pravi esen ili zima, kogato e studeno, ne se poti6 mnogo i moje6 da otkara6 nqkolko dena s 4asti4no podmivane:)))

to pyrvite tatuirovki dosta 4esto sa plod na slu4ainostta i malko na interesa! pri men li4no dosta ot priqtelite mi sa seriozno na6areni i az vikam 6to pyk ne i az?!? ta kato na4alo be6e uj nagradata ot Fraktura - 50% ot tatuirovka, ot Denis. hibavo, izbrah si edno keltsko Trible-4e i iuru6 na maslinite. da ama ne! dokato be6e presno - hubavi4ko, ama posle se okaza 4e pilneja dosta rehav!! a i men kontura mi s edini4ka! ama nali ve4e sym hubav.no ne me stavi na mira toq priblem i edni drugari me zapoznaha s edin pi4. u4e6e v hudojestvenata i prave6e tatuirovki. vidqh mu raotite i mi haresa kak ba4ka - hem dobre risuva, hem dobre bocka. ta napravihme s nego dva seansa i mi izbrodira edin 4uden keltski motiv s drakoni i prici. toi si i spe4eli nagrada na minaliq tattoo fest. za moe ogromno syjalenie sega bode v Germaniq:(( i az go 4akam da se vyrne ta da prodyljim. ami tva e. pyrviq pyt kato pri drugite raboti pyrviq pyt:((((

To hubavo da ne se potq,no i parite sa faktor :) Rabotq po vuprosa za zimata....

The Gathering rulz :)

...But the dreamer is never alone
Always trying to catch the moon

Око м/у плешките.Вальо от Моко.Миналата зима.

mix

Ve4e 5 godini. Niama da zabravia kolko dulgo (8 4asa) i kolko bole6e na niakoi mesta- otpred na kostta na praseca i otzad na kraka. No puk o6te mnogo si ia haresvam i ka4estvoto i e super.
A na gurba mnogo burzo i lesno stana, i po4ti bezbolezneno.
Trai, babo za hubost, nul tui...

Mo>I<e da sum >I<aba, ama sum s korona

Много яка тема,наистина!Татуировка още нямам-на 16 съм...В студиото ми казаха,че трябва да навърша 18,за да дойда без родител.А и все още се колебая-мисля,че трябва да изчакам още малко....Иначе си имам обеца на корема....БЕшеееееее......В средата на май-миналата година-Изтървах студения сезон,но не беше късно-между другото и при мен стана мн. спонтанно.Отидохме една събота с една приятелка в студиото при Пего-Работеше в "На тъмно"-във Варна(вече не е там).Изчакахме да отпушат дупката на езика на един младеж и се метнах на бърза ръка в/у стола.Не ме беше страх,но ръцете ми трепереха.Приятелката ми се беше свила в ъгъла и не смееше да дойде.Викам-добре бе,и без това някой да ти държи раката е прекалено банално и лигаво.За упойка въобще не се замислих.Намушиха ме,не разбрах точно кое кога стана,но се свърши бързо.....И оттогава съм си горд притежател на обеца...Отначало и моята сълзеше,но се грижих добре за нея...Кофтито е,че при всякакъв пиърсинг дупката се стеснява с течение на времето.ИЗхода е единствено по-малка обеца...

Един ден се смееш на това,над което си плакал днес....УСМИХВАЙ СЕ ПОВЕЧЕ!

Ездачке, мисля, че грешиш за стесняването .
При всеки piercing дупката зависи от това, как точно се грижиш за нея. Не би трябвало да се стеснява, особено ако обицата си е винаги там, дето й е местото...

Поздрави!
Д.

самата дупка,а става малко по-къса...И по някое време започва да се вижда вътрешното желязо на обецата...Винаги е така!Не знам!Не,че се е стеснила самата дупка...Мисля че това става като нямаш обеца при пробиването и ти го вържат с конецМного е гадно тва

Един ден се смееш на това,над което си плакал днес....УСМИХВАЙ СЕ ПОВЕЧЕ!

Хммм, това за което говориш се нарича rejected piercing. За жалост, това понякога се случва.
Аз познавам една приятелка, която 3 пъти си слага обица на пъпа и 3 пъти я отхвърля... Понякога просто самата конструкция на пъпчето изключва възможността за пиърсинг там - изглежда си от тези "късметлии". Друг път фактор за това е имунната система, която така и отказва да приеме чуждият метал, и постепенно го изхвърля. В който и от двата случая да попадаш (а сигурно има и още причини), нямаш късмет... И си напълно права, че и перфектно да се отнасяш към пъпчето - пак ще го отхвърли.

От друга страна - жена ми вече години има такъв piercing, и няма никакъв проблем с reject - просто изглежда тялото и "понася" такава интервенция. Не че не се е възпалявал, но това си минава с времето и постепенно тялото си го приема без да създава повече проблеми!

Но нищо, има далеч "по-интересни" неща, на които една жена може да си направи piercing. Не се плаши и продължавай смело .

Поздрави!
Д.