Тъжно

ТЪЖНО

Не тъжи, любими.

Не тъжи, че морето,
голямото и враждебно море,
не вярва в нашата любов.

Не тъжи, че вятърът,
забързаният и студен вятър,
не вярва в нашата любов.

Не тъжи, че тъгата,
смешната и измислена тъга,
не вярва в нашата любов.

Не тъжи, че хората,
святите и грешни хора,
не вярват в нашата любов.

Не тъжи. Това не е тъжно.
Ела при мен и остани.
Слей сърцето си с моето.

Обещавам ти тогава
да накарам морето,
голямото и враждебно море,
да повярва в нашата любов.

Обещавам ти
да накарам вятъра,
забързания и студен вятър,
да повярва в нашата любов.

Обещавам ти
да накарам и тъгата,
смешната и измислена тъга,
да повярва в нашата любов.

Но хората,
святите и грешни хора,
не мога да накарам
да повярват.
Не мога.

Но ти не тъжи.
Не тъжи, любими.
Това не е тъжно.

Тъжно е, че
нито морето,
нито вятъра,
нито дори тъгата,
смешната и измислена
от хората тъга,
не ще успеят да ги
накарат да повярват.

Тъжно е.
И боли.
И е тъжно.

Blagodarya za stihotvorenieto. Mnogo mi haresa. Ne znaeh, che i poet si bil. Mnogo e dobro.

There's a certain sound
always follows me around
when you're close to me
you will hear it
It's the sound that lovers
finally will discover
when there is no other for their love
Feeling more and more
like I've never felt before
you have changed my life so completely
music fills my soul now
I've lost all control now
I'm not half, I'm whole now
with your love
It's my happy heart you hear
singing loud and singing clear
and it's all because you're near
me, my love
take my happy heart away
make me love you, make my day
in your arms I want to stay oh, my love
my happy heart, can't you hear
my happy heart?
See my happy heart

THE BIGGER THE BETTER

Why is my heart so light?
Why are the stars so bright?
Why is the sky so blue,
since the hour I met you?
Flowers are smiling bright,
smiling for our delight,
smiling so tenderly
for the world, you and me
I know why the world is smiling,
smiling so tenderly
it hears the same old story
through all eternity
Love, this is my song,
here is a song a serenade to you
The world cannot be wrong
if in this world there is you
I care not what
the world may say,
without your love,
there is no day


Това са текстовете на две песни на Petula Clark от саундтрака на филма "Billy's Hollywood Screen Kiss", горещо ви го препоръчвам !

THE BIGGER THE BETTER

Радвам се, че стихотворението ти е харесало, Бояне. Знаеш ли, то се породи в главата ми съвсем спонтанно - и като идея, и като думи. И за мен е необяснимо. Може би беше резултат от натрупани чувства и осъзнати истини, не знам... На мен лично безкрайно много ми хареса и ме развълнува онова, което стихотворението казва. Затова сега си мисля, че дори да се опитам да измисля още стихотворения, може би никога няма да мога да настигна това.

Но след като ме окуражи с думите си, заплашвам най-официално, че ще се опитам да измисля още! ;-)

А Вие знайни и незнайни колеги, не стойте! Събудете романтика в себе си и облечете чувствата и мислите си в думи! Да си направим една цяла тема със стихотворения и разкази! ;-) Да ни завидят от клуб "Поезия"! ;-)

Eto nyakolko stihotvoreniya ot Constantine Cavafy, grycki poet.
users.hol.gr/barbanis/~cavafy

Return

Return often and take me,
beloved sensation, return and take me --
when the memory of the body awakens,
and an old desire runs through the blood;
when the lips and the skin remember,
and the hands feel as if they touch again.

Return often and take me at night,
when the lips and the skin remember....


Half an Hour

I never had you, nor will I ever have you
I suppose. A few words, an approach
as in the bar yesterday, and nothing more.
It is, undeniably, a pity. But we who serve Art
sometimes with intenstity of mind, and of course only
for a short while, we create pleasure
which almost seems real.
So in the bar the day before yesterday -- the merciful alcoholo
was also helping much --
I had a perfectly erotic half-hour.
And it seems to me taht you understood,
and stayed somewhat longer on purpose.
This was very necessary. Because
for all the imagination and the wizard alcohol,
I needed to see your lips as well,
I needed to have your body close.

Много са хубави. Радвам се, че се включи в темата.

Радвам се, че и ти написа нещо, Бояне. Харесаха ми.

Za nishto. Ako mozhe nyakoi da gi prevede, shte e super.

Bravo!!!
Mnogo e hubavo i izrazitelno! Keep up the good work!!!

I will give my all!

Ot nyakolko dena sledya postingite ti i vse me domarzyava da pisha, ama dnes me poseti saotvetnata muza, ta reshih prosto da ti kazha, che mi beshe mnogo drago da procheta neshto po-razlichno tuk - poeziya. Mnogo mi haresa tova, koeto si napisal, a kato gledam, ne sam edinstveniyat na tuy mnenie.
Moga da ti pozhelaya samo da te spohozhdat i po-bodri misli i nastroeniya. (Znam, lesno e da se kazhe) Depresiyata e mnogo "tvorchesko" chuvstvo, ama ne e polezno za zdraveto. Pone ne v golemi kolichestva...
Priyatelski pozdravi!

Thank you, sir! I will!

I will give my all too! And even more.

Много мило от твоя страна. Радвам се, че ти е харесало. А за депресията - абе опитвам с всякакви антидепресанти, ама не ме ловят...

Поздрави!

НАДЕЖДА
(на Dirty Diana)

Аз зная -
в огнения залез
на някой ден сребрист
ти ще срещнеш
своята любов.

Дали това няма да съм аз?
Да, зная, зная -
безумна е тази моя мисъл!
И толкова наивна!

Ще те обича той
както никога никой
не те е обичал
преди това.

Ще играе със косите ти,
ще гали лицето ти,
ще докосва и целува
устните ти.

За теб звездите
от небето ще открадне
стига да поискаш.

За теб ще заличи
и време,
и пространство,
и материя.

Дали това няма да съм аз?
Ах, пак тази безумна моя мисъл!
И толкова наивна!

Толкова наивна и безумна,
че мълчанието на Вселената
все по-силно крещи
с вик на съмнение.

Отрекъл едно крещящо мълчание,
с наивно безумие
и безумна наивност
аз до смърт
ще се надявам.

НЕ ОТНЕМАЙ
(на Боян)

Ти си отиде.
След себе си остави
само тишина и едно
пронизващо "сбогом",
от което сега
и тишината мълчи.

Ти си отиде.
И отнесе със себе си
радостта ми,
мечтите ми,
чувствата ми.

Ти си отиде.
А може би
така е по-добре.
Защото ти имаш право
да си с друг.

Затова аз няма да те моля
да се върнеш,
да върнеш
радостта,
мечтите,
чувствата ми.

Няма да те моля да убиеш
пронизващото "сбогом",
от което сега
и тишината мълчи.

Но моля те -
не ми отнемай
правото да плача.

МЪЧЕНИЦИ
(на martyr)

Казваш -
мъченик си бил.

Ти знаеш ли всъщност
какво означава
да си мъченик?

Или най-егоистично
си присвои правото
да се наричаш така,
защото ти харесва?

Кажи ми -
някога обичал ли си до полуда
без да бъдеш обичан?

Обичал ли си някого,
когато той обича друг?

Чакал ли си любовта
в смразяващ студ
и непрогледен мрак?

Ако не - тогава, моля те,
не си присвоявай нещо,
което не ти принадлежи.

А ако да - тогава значи
ставаме двама.

ИЗМИСЛИ
(на lphigenio)

Веднъж ми каза,
че съм бил тъжен.
Не трябвало така.
Не било добре.

О, аз мога и да
не бъда тъжен!
Наистина понякога
омръзвам на тъгата.

Но кажи ми -
какво да направя
като и на тъгата
й става скучно?

Какво да направя
като и тъгата
иска да е весела?

Какво ли не опитах,
но разбрах едно -
че в този свят
ще бъда тъжен.

Затова, щом искаш
да съм весел,
измисли друг свят.

О, измисли свят
без тъга. Измисли.

OМРАЗА
(на Timo25)

Обичах те. Обичах очите ти,
в които се оглеждах
като в кристално огледало.

Онези очи, които ме гледаха
с невинност на дете
и сломяваха всяка
моя съпротива.

Не ще забравя никога
твоите очи. И теб.
Дори сега - когато си отиде,
оставяйки ми единствено oмраза.

Но аз не те мразя.
Нито теб, нито очите ти.
Мразя само себе си -
за това, че не мога
да спра да те обичам.

ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ
(на klasik)

Защото те обичам,
не ще позволя никога
да ти бъде студено.

Защото те обичам,
не ще позволя никога
очите ти да видят мрак.

Защото те обичам,
не ще позволя никога
да те боли.

Ако трябва
аз и студа,
и мрака,
и болката
ще затворя
в душата си.

Дори това
да означава
да те загубя.
Дори това
да означава гибел.

ПРАЗНОТА
(на Perin)

Дойде в живота ми
незнайно откъде
и аз те обикнах.

Дадох ти сърцето си.
А ти във камък
го превърна
и на хиляди
парчета го строши.
Как сега да го залепя?

Дадох ти душата си.
А ти гола
я съблече
и я хвърли
в кофата за смет.
Как сега оттам да си я взема?

Не! Не ще лепя сърцето си,
нито душата си ще прибера!
Без сърце и без душа
оттук нататък ще живея.

И няма повече да мога
на никой нищо
от себе си да дам.