Устрем

Земя да бях – убежище била бих.
Вода да бях – да пиеш ще ти дам.
А лист, ако съм – думи ще съм, стих -
най-нежна мене си на тебе да отдам.

Не съм Земята – повей съм над нея.
Не съм Водата, ала пий от мене!
На листа ще напиша, както аз умея
послание, а то ще е знамение.

Пред теб заклевам цялата Вселена
и всички истини – деца на Времето!
И мойта същност днес е на колене
пред щастието оцеляло изпод бремето.

Така пречистена, аз мене ти дарявам!
А мисълта ми - нежно те обгръща...
Врати отварям и освобождавам
полет, който е към тебе всъщност.

Аглика

Pozdravleniya! Nejno e.


Izvini me za latinizata

И за кого ги пишеш тези работи ...?