Eксперимент

Tova izkazvane "nqmam vreme za gubene" zvu4i kato iskam da si namerq maj po katalog.Taka li e?

Чай или кафе?:))

Надбягвам се с вятъра и ... имам определени успехи

Кафе... Lazzarin... с много захар и сметана...
Кога?

Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.

Когато вечерта смирена гасне?

Надбягвам се с вятъра и ... имам определени успехи

Мъж по каталог??? И такива услуги ли се предлагат вече?:) Не съм предполагала, за това - прости ми.
Сериозно, не си търся мъж, нито каталог.:) Не си търся и съпруг, приятел, гадже... Не търся човек за определена роля, но не изключвам, че ако намеря някой за мен, то той ще има определена роля в живота ми.
Вече споменах за сродните души, но всъщност мисля, че животът ни затваря в някакви кутийки. Стените са къщи, работата, съседите и кръг от приятели... Така човек си кара по познатите пътеки и изпуска интересни хора. Дори и един разговор с такъв човек е точно това, което търся.
Останалото са глупости.
Е, отговорих ли ти?

Надбягвам се с вятъра и ... имам определени успехи

Хъм... не е ли "смиренО"... ?

Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.

Явно ще е друга вечер твоята, моята е смирена:) Но ще си мисля за теб, с кафето:)))

Надбягвам се с вятъра и ... имам определени успехи

Wow!

Това агресия ли беше или просто имахте кратка дискусия тук? :))) Не съм съгласен че животът ни затваря в кутийки, смятам че ние самите се затваряме там и понякога сами не щем да се подадем и винаги е хубаво да има някой който да ти подаде ръка в случай забравиш да излезеш . Нали знаеш златното правило, което важи за всички - "Приятелите са подарък, който сам си правиш"

If you are affraid it's because I am somewhere around you... don't worry I will come

Съгласна:)))
Животът е съвсем невинен, просто ние не го живеем правилно.
Пък и според един мой любим писател, природата твори в кръг, а човекът в прави линии. Тогава е съвсем невероятно кутийката да е природно дело.:)
Кратка дускусия беше...:)

Хм... какво означава да живеем живота си правилно, според теб?
Май ще задълбаем в дебрите на екзистенциализма...

Hora ruit... carpe diem!

Беше шегичка, а за дербите на екзистенциализма, ходила съм там, не е интересно:)))
Сега сериозно: да живееш живота си правилно означава... отговорът е... 46?
Не, наистина, означава да следваш пътя, който си си избрал, да бъдеш верен на себе си, да си изпълниш кармичната програма, примерно...

Да следваш пътя който си си избрал? В България? Ами за мен ще е по-лесно да играя ръченица по покрива на 10-етажна сграда със завързани очи Пътищата така грубо се изменят (или просто изчезват), че нямам думи. Напълно съгласен съм, че всеки, абсолютно всеки трябва винаги да е верен на себе си, но когато можеш да вярваш на толкова малко хора около теб... ами в един момент, аз и на себе си отказвам да вярвам. Не се сещам за хора, които съм виждал, да живеят абсолютно правилно - ами то при такъв шантав живот...

If you are affraid it's because I am somewhere around you... don't worry I will come

Като стана дума за екзистенциализъм... спомням си един разкошен разказ...
Главният герой - писател - натрупва огромно количество отрицателна енергия, гледа черно на света, всичко му се струва ужасно, адът - това са другите и пр. и пр... и решава да излее всичко на хартия. Усамотява се в някаква далечна хижа високо в снежните Алпи, пише, гледа черно, пише, пише... поглежда през прозореца...
...А отвън върховете му шепнат: Абе, стари балама, защо не оставиш всичко това и не дойдеш?
И старият балама... отиде...

Кой беше авторът? Забравил съм

Хайде стига, че гледам как две бели мишки са яхнали някаква чаша

Hora ruit... carpe diem!

Мисля, че колкото по-трудно се постига, колкото по-малко хора успяват, толкова повече значи, че трябва да опитам. И ако успея, успехът ще е много ценен... за самата мен.
Мисля си, че всеки човек има различни способности и поне едно нещо, в което е най-добър. Ако не опитам, никога няма да разбера какво е.
Вярно е, че в България е трудно. Но аз съм избрала да живея тук. И смятам да успея, колкото мога... Ако не, ще се опитам да се забавлявам.
А това с ръченицата на 10-етажна сграда със завързани очи - може ли да гледам!

Надбягвам се с вятъра и ... имам определени успехи

Разказ за разказ...

Това е градска легенда... Един човек, обикновен, невзрачен, един ден си хваща влака, но не за вкъщи, а за друг голям и далечен град. Отива в скъп хотел човечецът, забавлява се, песни и танци и такива работи. Един ден при него идват някакви мъж и жена, твърдят че са най-добрият му приятел и съпругата. Той - не ви познавам, не съм ви виждал, не съм от тук.
Приятелят обяснява, колко страда съпругата, че човекът явно има амнезия и т.н. Люта битка, спомни си, та спомни си... И накрая нашият герой се предава, казва, а, спомних си, сега ви познах. ... Всички са щастливи, а човечецът споделя с най-добрият си приятел - хубаво беше, пак бих го направил...
.....
Такива работи, на всеки може да се случи:)))

Надбягвам се с вятъра и ... имам определени успехи

Дали вечерта ще гасне "смиренА" или "смиренО" май няма особено значение, освен за кандидат-студентите... :)))
Повече ме вълнува коя и кога ще е тази гаснеща вечер, защото за сега е безкрайно неопределена... и колко му е съвсем да угасне... :(
Поздрав за теб!

Нощта пониква като гъба
и носи привкус на надежда...

Ако вечерите гаснеха така лесно:))!
Чакам подходящи предложения:), защото смирените вечери са на привършване. С този вятър, по-скоро са зли...

Надбягвам се с вятъра и ... имам определени успехи

Разкош

И аз бих...

Не е като в онзи съветски филм - пиян гражданин-москвич се качва без да иска на влака, събужда се в Ленинград, отива в същия квартал като московския, отваря със собствения си ключ същия апартамант, влиза вътре... по-нататък май не го помня

Hora ruit... carpe diem!

Накрая всички бяха толкова пияни, че им беше все едно дали е Ленинград или не:))) Всъщност и този филм си го биваше.

Надбягвам се с вятъра и ... имам определени успехи

Защо отрязваш квитанциите на тези, които искат за пишат глупости? Не е справедливо, хора са...