Сънувай ме...

Сънувай ме...
Когато по перваза
проскърцва
зимата със маникюр до блясък пилен.
Сънувай ме...
Не стрък отрязан,
шик... сервиран
с подправки в твоята чиния... екзотичен.
Сънувай ме...
Не рой пчели, а мед -
изпий ме,
милувай ме със устни, сълзи, с длани.
Сънувай ме...
Безброй ядра от жар,
покрити в лед...
с нозе в подводни камъни издрани...

Сега съм тук, а утре... знам ли...

Сънувай ме...
Сега.
Веднага.
След утре може и слана да падне...

Не мога да се въздържа - и ти казвам направо
За твоя стих поезията тази нощ се е венчала.

Браво Ранобудниче!
Най-после поезия в клуба

Сънувам те ... когато под перваза,
проскърцват гумите на някой самосвал,
сънят ми вече кофти е белязан,
от този подранил педал.

Меда от твоя кошер ще изближа,
с език, с лъжица или със черпак,
но първо по-добре да го подстрижа,
та ... мисля, че ще те сънувам пак.

тя сънена била... : )

не мога да се съглася, обаче : )
има много ценни неща в клуба. за жалост, не винаги имам време да го кажа...

гладна кокошка... просо...

Гладен петел ...

Петльо герест златоперест,
сънчо палав май на тебе
ни кокошчица е пратил,
нито даже и салата...

А някои казват, че всичко било от нередовно пиене...

kapka po kapka - vir
vir po vir - virus